№ 74
гр. Видин, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20211320200457 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21 – 1786-000027/23.03.2021 г.на Началник РУ
ОД МВР Видин , с което на ИВ. Г. К. от гр.Видин е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно
и неправилно, като излага подробно доводите си за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
За АНО се явява упълномощен процесуален представител, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение.В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр.чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2021 г.около 11.20 часа на кръстовището на ул. „Шести септември“ и ул.“Бдин“ в
гр. Видин , жалбоподателя , като водач на лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег №
СВ1673НХ е паркирал в зоната на кръстовището , без да има минимум 5 метра от
кръстовището . Горното е установено от полицейски служители , за което му е съставен
1
фиш, срещу който е постъпило възражение.На 09.03.2021г. св. Д.Д. е съставил за описаното
нарушение АУАН на жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д., ,
както и от присъединените писмени доказателства. Свидетелят лично е възприел
извършването на нарушението от непосредствена близост, като е категоричен, че
автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището.Освен това показанията му са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия
събран по делото доказателствен материал.Още повече, доколкото посоченият свидетел не
се намира в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за
съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Иванов Съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани,
доколкото жалбоподателя е работодател на свидетеля, а от друга страна същият не беше
категоричен при разпита му в с.з., като използваните от него изрази , сочат на липса на
абсолютна увереност , относно релевантни за деянието факти – „доколкото се сещам“,
„мисля , че“ и т.н.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 21 – 1786-000027/23.03.2021 г.на Началник РУ ОД МВР
Видин е издадено от компетентен орган.В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.В акта за
установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него
обстоятелства, т.е.вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
2
административно наказващия орган.Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и
на по-малко от пет метра от тях.Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от § 6, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която това е място, където два или повече
пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.По смисъла на § 6, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП в понятието „път“ се включват и улиците, т.е.пътните
платна и тротоарите към тях.Предвид показанията на свидетеля актосъставител, за които
липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък
пътното платно, намиращ се на по-малко от пет метра от процесното кръстовище.С това
същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно.Разпоредбата на чл.183, ал.4,
т.8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който
неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният
случай.Административно-наказващият орган е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения
му, фиксиран размер.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар
и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние
му е вменено.Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна
степен.По-голяма точност не би могло да се очаква, а и не е необходима с оглед
реализирането на правото на защита на санкционираното лице.Понятието „зона на
кръстовище“ действително не е дефинирано изрично в ЗДвП, но е употребено в
санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, при тълкуването на която във връзка с
тази на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП се налага извода, че се касае за район, намиращ се на
разстояние до пет метра от самото кръстовище.Ползването на това понятие в наказателното
постановление не представлява процесуално нарушение, доколкото наказващият орган си е
служил с употребената от законодателя формулировка, а и е уточнил , че автомобила е
паркиран без да има минимум 5 метра от кръстовището.Предвид естеството на нарушението
и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на
установяване посредством показанията на лицата, които са го констатирали – в случая св. Д.
.
3
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при
липса на съществени процесуални нарушения.По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Поради всичко изложено по-горе и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21 – 1786-000027/23.03.2021 г.на
Началник РУ ОД МВР Видин , с което на ИВ. Г. К. от гр.Видин е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183,
ал.4, т.8 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видинския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4