Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 22.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ, първо гражданско отделение,
в
закрито заседание на двадесет и втори февруари
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
при
секретаря и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 2104 по
описа
за
2021 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на ЗАД „А.“ против Постановление за за разноски от 18.12.2020 г. по изпълнително
дело № 20207870400177 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС.
Жалбоподателят твърди, че с
ПДИ по горното изпълнително дело са поканени да заплатят дължимите суми,
съгласно изпълнителен лист издаден на 02.12.2020 г. от СГС на основание съдебно
решение по гр.д. № 5947/2018 г. на СГС, І-4 състав, включително и разноски в
изпълнителното производство в размер на 2130 лв. адвокатско възнаграждение в
полза на взискателя. Твърди се, че жалбоподателят-длъжник възразил на 10.12.2020
г. срещу определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лв., като частният съдебен изпълнител е отказал да уважи това възражение.
Поддържа се, че тези разноски са прекомерни, тъй като правната помощ на
адвоката на взискателя се е свела единствено до изготвяне на шаблонна молба за образуване
на изпълнително дело и нейното подаване, както и посочване на начина на
изпълнение-запор на банкова сметка. ***, че вземането е събрано по запор преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което единственото извършено
от адвоката на взискателя действие по представителство, което е било необходимо
за събиране на дължимата сума, е подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, като сумите са погасени в срока за доброволно изпълнение,
като в този срок е без значение дали се касае за доброволно плащане или
принудително събиране, тъй като лишаването на длъжника от възможността да
изпълни доброволно, чрез принудително събиране на вземането, следва да има
същите последици. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.78, ал.5 от ГПК-изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, напротив то е елементарно от фактическа и от правна страна, поради
което адвокатският хонорар се явява прекомерен.
Моли
съда да постанови определение, по силата на което да отмени Постановлението за
разноските за горницата над 200 лв. до начислените разноски от 2130 лв., поради
прекомерност и оттам преизчисляване на размера на таксата по чл.26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на
законовоопределените размери.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК
съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело №
20207870400177 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС, същото е образувано по
молба на взискателя Р.П.Н.за събиране на вземане по изпълнителен лист от 02.12.2020
г., издаден въз основа на влязло в сила на 27.08.2020 г. Решение по гр.д. № 5947/2018
г. на СГС, І-4 състав, по силата на което длъжникът и жалбоподател в настоящото
производство ЗАД „А.“ е осъден да заплати на Р.П.Н.сумата от 60 000 лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 06.04.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 14.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020 г. Видно от
договора със същия е уговорено възнаграждение в размер на 2130 лв. с ДДС за
оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство за
събиране на присъдено обезщетение по гр.д. № 5947/2018 г. на СГС, І-4 състав.
Удостоверено е, че в брой е заплатена сумата от 2130 лв.с ДДС, поради което
съдът приема, че са налице писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 2130 лв. с ДДС, доколкото в тази част
договорът има характер на разписка.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20207870400177
по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 и е посочил
изпълнителен способ-запор върху наличните банкови сметки на длъжника.
На 10.12.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания
изпълнителен лист от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2016 г.
до окончателното й изплащане, която към 10.12.2020 г. е в размер на
28 370,34 лв., изпълнителни разноски в размер на 2196 лв. с включено ДДС,
както и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5 705,77 лв. с включено
ДДС.
В
същия ден на 06.01.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите
сметки на длъжника в ЦКБ АД. На 07.01.2020 г., въз основа на нареждането на
ЧСИ, обективирано в запорното съобщение, по банковата сметка на съдебния
изпълнител е постъпила сума от запор в размер на 107 602,60 лв.
На 10.12.2020
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, като на 18.12.2020 г. с Постановление от същата дата, съдебният
изпълнител е отказал да намали адвокатско възнаграждение, като е определи
разноски, както следва: 66 лв.-авансови такси и 2130 лв. с ДДС-адвокатско
възнаграждение, като изрично е посочил, че тези разноски не са включени по
определяне на таксата по т.26.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежат на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ Д. да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство до сумата от 200 лв., а именно обжалваното постановление от 18.12.2020
г. Длъжникът по изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение от 2130 лв. до сумата от 200 лв., което искане не е
уважено, ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ
по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено законосъобразно принудително изпълнение чрез
посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***.
Призовката за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 10.12.2020 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно
изпълнение на задължението е започнал да тече от тази дата и по правилото на
чл.60, ал.4 и ал.6 от ГПК е изтекъл в първия присъствен ден на 29.12.2020 г.
Значението на този срок е, че преди той да изтече, съдебният изпълнител не може
да пристъпи към действия на принудително изпълнение. Забраната за изпълнителни
действия не се отнася до действията, с които се обезпечава успешния изход на
изпълнителното производство, т.е. няма спор, че възбрана и запор, могат да се
наложат едновременно с връчване на ПДИ-чл.507, ал.1 от ГПК. В този срок обаче
те могат да бъдат наложени само като обезпечителна мярка, като част от
предприето срещу титуляря на сметката принудително изпълнение, но в този срок
съдебният изпълнител не може да пристъпи и съответно да осъществи
принудителното изпълнение, както незаконосъобразно е постъпил в случая частният
съдебен изпълнител нареждайки на ЦКБ АД с получаването на запорното съобщение
да внесе дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител.
По този начин принудителното изпълнение,
чрез нареждане за плащане и превод на сумата по банковата сметка на съдебния
изпълнител, е извършено в деня на изпращане на поканата за доброволно изпълнение,
на 10.12.2020 г., т.е. преди да изтече срокът за доброволно изпълнение. Това
действие е опорочено, поради което настоящият съдебен състав приема, че
посоченията от взискателя способ, не е приложен, съответно длъжникът не дължи и
адвокатско възнаграждение на взискателя за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., респ.
240 лв. с ДДС, до който размер ще следва да бъде намалено.
Не следва да се намалява начислената
пропорционална такса по т.26 в размер на 5 705,77 лв. с ДДС, тъй като при
изчисляването й, действително съдебният изпълнител не е включил събиране на
адвокатско възнаграждение в размер на 2130 лв. с ДДС. Същата е събрана върху
материален интерес от 88 370,34 лв., представляващ сбора от дължимите по
изпълнителен лист главница и изтекла законна лихва.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 18.12.2020 г. на ЧСИ М. Д., в частта, с която са приети разноски за адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на сумата от 2130 лв. с ДДС и
вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на ЗАД „А.“, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** дължимите в изпълнителното производство по № 20207870400177 по
описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС от длъжника ЗАД „А.“ разноски за
адвокатско възнаграждение от 2130 лв. с ДДС на 240 лв. /двеста и четиридесет лв./ с включено ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.