№ 4034
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110172421
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че дължи на
ищеца следните суми: 2 533,24 лв., представляваща дължима главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на
вземането; 582,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г.;
30,20 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до
изплащане на вземането; и 7,58 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
03.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент .., находящ
се в гр. С.., аб. № . и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 48 820/2021 г. на СРС, 153 състав.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
1
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г.,
клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет
страницата на продавача.
Ответникът възразява за изтекла погасителна давност на вземанията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Ответникът не оспорва да е бил битов клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ през процесния исков
период за топлоснабден имот с абонатен номер . – апартамент 10 в гр. С..,
както и че разпределянето на топлинната енергия се е осъществявало от Ф..,
което се потвърждава от представения списък на собствениците в Е.
собственост в гр. С.., които на 21.08.2001 г. са взели решение за сключване на
договор с Б.Б. за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и
тяхното отчитане.
Заключението на техническата експертиза потвърждава, че процесният
имот е бил топлофициран и сградата – Е. собственост, в която се намира
същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото
разпределение в Е.та собственост се е извършвало от Ф.. ООД. За исковия
период ищецът е доставил реално топлинна енергия за отопление на имота на
2
ответника, за битово горещо водоснабдяване и от сградна инсталация в общ
размер на 2 533,21 лв.
В този смисъл ответникът дължи цената на доставената през исковия
период до имота топлинна енергия в претендираните размери.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 30,20 лв., тъй
като тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007
г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
3
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - преди 24.08.2018 г., или вземането
за доставена ТЕ до 30.06.2018 г., като непогасено по давност в случая е
вземането за доставена ТЕ за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г., което е на
стойност 1 182,24 лв., както и за дялово разпределение за същия период в
размер на 30,20 лв.
Ответникът не доказа погасяване на тези задължения, с оглед на което
исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
4
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 03.08.2021 г. възлиза на 271,81 лв., до който размер
предявената акцесорна претенция се явява основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер на 147,35 лв. за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и в размер на 53,22 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3
5
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Р.Ц.А. сумата 185,26 лв. адвокатско възнаграждение за исковото
производство съобразно отхвърлената част от исковете срещу ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че КР.
СЛ. Г., ЕГН ********** дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. сумите както
следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 182,24 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент 10
в гр. С.., аб. № ., за периода 01.07.2018 г. - 30.04.2019 г. и сумата 30,20 лв. за
дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано
от 24.08.2021 г. до плащането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 271,81
лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода 15.09.2018 г. – 03.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на
цена за доставена топлинна енергия за разликата над 1 182,24 лв. до пълния
предявен размер и период, иска за лихва за разликата над 271,81 лв. до
пълния предявен размер, както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 7,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 48 820/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА КР. СЛ. Г., ЕГН ********** да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 53,22 лв. - разноски в
заповедното производството, както и сумата 147,35 лв. - разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК .. да заплати на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Р.Ц.А. от САК, ЛН ********** сумата
185,26 лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство, съразмерно
на отхвърлената срещу ответника част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7