№ 117
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000785 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат П. К. – член на САК, в
качеството й на пълномощник на ищцата ГР. Й. Й. ЕГН:**********
против Решение № 260 179 от 29.04.2021 г., постановено от Старозагорският
окръжен съд по търг.дело № 5/2020 г.
Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от Г.Й. Й.
ЕГН: **********,представлявана от адвокат П.К., вписана в САК против
ЗАД „ Д.б.ж.з.“ АД ЕИК .... иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата
над 140 000 лева до 200 000 лева, предявен като частичен иск от вземане за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 220 000
лева като неоснователен и недоказан.
В тази обжалвана част се поддържа оплакване, че размера на
присъденото от съда обезщетение е занижен и не съответства на критериите
на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение.
Излагат се оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушение,
като съдът е ценил само част от събраните пред първата инстанция
1
доказателства. Но тази част от доказателствата, които се отнасят до
направеното от ответника възражение за съпричиняване са изцяло
игнорирани.
Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния
закон – чл.51,ал.2 от ЗЗД, като в нарушение на тази разпоредба съдът е
определил съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 30 %.
Според жалбоподателя – ищец по делото не са събрани категорични
доказателства,от които да се установи какви конкретни травми ищецът би
получил, ако беше с поставен предпазен колан.
Съдът не е отчел факта ,че при първоначалният удар на автомобила на
автомобила е понесъл много тежка деформация точно в тази странична лява
задна част, в която е пътувал и починалия.
Това прави напълно вероятна възможността главата на пострадалия да е
била ударена от навлизащите навътре части от купето на автомобила.
Според жалбоподателя възражението за съпричиняване на ответника е
недоказано, тъй като ответникът не е успял да установи, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и получените
от него травматични увреждания, довели до неговата смърт. Направеният от
съда извод за съпричиняване на вредоносния резултат не може да почива на
предположения, а следва да бъде направен при представени категорични
доказателства. Освен това съдът не е съобразил ноторно известния факт, че
предпазният колан има превантивно действие при челен удар и при скорост
не по-висока от 60 км/ час. В конкретния случай обаче става въпрос не за
челен, а за страничен удар, при висока скорост на движение и многократно
обръщане на лекия автомобил след удара, при което предпазното действие на
колана значително намалява.
Претендира се да бъде отменено решението в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 140 000 лева до 200 000
лева, като вместо това в тази част бъде постановено въззивно решение по
същество, с което съдът да присъди допълнително 60 000 лева или сума в
общ размер на 200 000 лева, предявена като частичен иск за вземане за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 220 000 лева .
Въззивна жалба против решението на първата инстанция в осъдителната
2
му част е подадена и от ответника ЗАД „Д.б.ж.з.“ ЕАД –София ЕИК ..... В
тази обжалвана част се поддържа оплакването ,че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД като е приел, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е 30%. Този
размер на съпричиняването е занижен и не съответства на конкретно
установените факти относно поведението на пострадалия. Според
становището на жалбоподателя съдът не е отчел степента на поетия от
пострадалия риск да пътува в автомобил, управляван от пиян водач,а е отчел
единствено неползването на предпазен колан. При отчитане на тези факти и
коректната им преценка според тезата на жалбоподателя обуславя извода, че
степента на съпричиняване от страна на пострадалия е в размер на 60%.
Второто поддържано оплакване е, че размера на присъденото
обезщетение е завишен и не съответства на критерия за справедливост по
чл.52 от ЗЗД.
Претендира се за отмяната на обжалваното решение в осъдителната
част и за постановяване на въззивно решение по същество , с което да се
намали размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени
вреди, като се приеме, че приносът на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат е 60 %.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на
09.12.2018 г., около 02.30 часа по третокласен път ІІІ-5007 км, по който
път се е движил лек автомобил марка „Б. „ с рег.№ ...., управляван от
водача К.Т.М.. Касае се до прав равнинен участък по третокласния път,
намиращ се в землището на село В.. Това е част от пътя, който свързва село
В., община- М. с град Н.. Така е описан участъка, на който е станало
произшествието в протокола за оглед на ПТП. Не е ясно защо съдът приема,
че пътят между село В. и град Н. е първокласен, но това не е съществен
детайл и вероятно става въпрос за техническа грешка.
Основният спорен въпрос по делото е налице ли е съпричиняване от
3
страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и ако
отговорът е положителен каква е степента на това съпричиняване.
По този въпрос позициите на страните са диаметрално
противоположни, като във въззивната жалба на ищцата се поддържа
оплакването ,че пострадалият има принос в съпричиняването и определил
степента на това съпричиняване в размер на 30%. В това отношение се
поддържа , че съдът не е направил задълбочен анализ на заключението на
СМЕ и е направил извода си за съпричиняване като е възприел само част от
изводите на вещите лица от състава на комплексната СМАТЕ. Игнорирал е
обаче други и най-вече извода, че дори при правилно поставен и използван
предпазен колан пак биха се получили травматични увреждания, които са
несъвместими с живота.
От друга страна становището на ответното дружество – жалбоподател е ,
че не само че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, но степента
на съпричиняването е двойно занижена като съдът е определил размера му на
30%. Според жалбоподателя действителния размер на съпричиняването е
60%, тъй като пострадалият сам се е поставил в ситуация на неоправдан
риск. Това е така, тъй като лекият автомобил е бил управляван от водач,
който е употребил значително количество алкохол.
По отношението на съпричиняването, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан –напълно основателно е оплакването на жалбоподателя, че
съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване, при това в размер на
30%. Този извод на първата инстанция е направен, без съдът да направи
пълен и задълбочен анализ на заключението на комплексната СМАТЕ.
Но преди да се обсъди заключението на двамата експерти, изготвили
комплексната експертиза трябва да се уточни механизма по който е
настъпило процесното ПТП. Както вече бе коментирано произшествието е
станало на 09.12.2018г. след полунощ около 02.30 часа в тъмната част на
денонощието, при сухо време на третокласен път ІІІ -5007 г. ,по който път се
е движил лекия автомобил модел „Б.“ с рег. № ...., управляван от лицето
К.Т.М.. Пътят е бил с много дупки и пропадания, силно амортизиран и по
4
него лекият автомобил се е движил според изчисленията на автоексперта със
около 145 км в час. Тази скорост е била очевидно несъобразена и е надхвърля
значително максималната допустима скорост за движение извън населените
места -90 км/ч. Установено е, че с оглед на многобройните дупки и
пропадания управляващият е правил опити да ги избегне като лекият
автомобил е извършвал маневри наляво или надясно . Било е предопределено
как ще завърши този експеримент, при положение, че лекият автомобил е
бил управляван с около 145 км в час. Лицето К. Т. М. е управлявал лекия
автомобил след употреба на значително количество алкохол, като е
установена алкохолна концентрация в кръвта от 2.33 промила. При тази
степен на алкохолна интоксикация е налице грешна преценка на
разстоянията , забавени реакции на водача, замъглен поглед и нереална
преценка на скоростта на движението на автомобила. Очевидно водачът е
надценил възможностите си като е правил опити да заобикаля неравностите
по платното със скорост от над 145 км в час. В един момент под въздействие
на забавените си реакции след употребата на алкохола и високата скорост
водачът е загубил контрола над управлявания от него лек автомобил и е
напуснал платното за движение. Последвал е много силен удар на лекия
автомобил в крайпътно дърво, като ударът е настъпил в страничната задна
лява част на автомобила. Тъй като първоначалният удар е бил с много висока
скорост след него автомобилът е извършил сложни движения, като се е
завъртял около хоризонталната си, а след това и около вертикалната си ос и
се ударил в терена с предна , задна и лява и дясна странична част. Като краен
резултат от тези движения лекият автомобил получава силни деформации на
купето, всички прозорци – предни и задни са счупени, липсват двете предни
колела и заден капак. Наблюдава се деформация в задната лява странична
част на лекия автомобил, която е с дължина 2.4 метра, като в задния си край
дълбочината на деформацията е 0.5 метра.
По делото е установено, че пострадалият И.Й. е бил на задната седалка
в ляво, точно зад мястото на водача и е бил без предпазен колан. Добре
известно е ,че предпазният колан изпълнява защитната си функция при
челен удар, но в конкретния случай ударът / първоначалния / в крайпътното
дърво е бил изцяло страничен . Ударът е бил в страничната задна лява част
на лекия автомобил, на задната седалка на който се е намирало
непълнолетното момче.
5
Основното предназначение на предпазния колан е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар и при отхвърляне на тялото
напред по силата на инерцията. Това се изтъква в заключението на
комплексната експертиза, която е посочила като друга защитна функция на
предпазния колан да предпази пътуващите при преобръщане на автомобила.
Най- вече да ги предпази от удар в тавана на автомобила, при който могат да
се счупят вратните прешлени, а това води до тежки травматични увреждания
и дори до смърт. На тази база съдът е приел, че счупването на гръбначните
прешлени е настъпило именно от удара в тавана на лекия автомобил. Това в
случая е най-тежкото травматично увреждане, което е довело до неизбежна и
моментална смърт. Това е една от възможните хипотези - съществува и
друга, при която следва да се отчете, че най-силният като интензитет удар е
бил първоначалният . Този удар е бил в задната лява странична част на
лекия автомобил, в която именно се е намирал и пострадалия И.Й.. Вещите
лица изобщо не са изследвали възможността травматичните увреждания да
са настъпили в резултат на първоначалния удар и последвалия в резултат на
това удар на главата във вътрешната част на лекия автомобил. Ударът с
такава висока скорост и последващите преобръщания са били толкова силни,
че лекият автомобил по израза на вещото лице инж.П. е бил „изцяло
сплескан, от всички страни е деформиран“. Хлътнал е не само тавана, но и
страничните части и най-вече задната лява странична част, която е
посрещнала най-силният удар на автомобила в крайпътното дърво.
Вещите лица са приели като по-вероятна възможността смъртта да е
настъпила при удар върху главата и прешлените на гръбначния стълб от
хлътналия таван. Но не са коментирали и втората възможност, която е също
вероятна и при която наличието или липсата на предпазен колан няма
значение. При първоначалния страничен удар тялото на пострадалия пътник
се е придвижило встрани, а при това движение коланът няма възпиращо
действие – това е посочено в т.4.27 от заключението на комплексната
СМАТЕ/ л.162 от делото/.
Извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, при
положение, че ударът не е бил челен, а страничен не може да се основава на
предположения. А да се приеме, че степента на съпричиняването е в такъв
размер от 30% само въз основа на предположение и при положение, че не е
6
доказано предпазното действие на колана, което при страничен удар е
изключено – в това липсва здрав разум.
Съпричиняването на фактическо действие, при което трябва да се
установи причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
настъпилите вредни последици. С този доказателствен проблем ответника,
който прави възражението за съпричиняване не се справи.
По отношение на второто възражение, че пострадалият се е поставил
сам в повишен риск след като е приел да се качи в лек автомобил, управляван
от лице употребило алкохол – от показанията на св.И.С. не става ясно дали
пострадалият И.Й. е знаел за употребата на алкохол. Този свидетел не е
установил пострадалият да е бил през цялото време с тази компания още
повече, че не през цялото време присъстващите са били на масата.
Обстановката не е била статична, тъй като става въпрос за дискотека, при
което някои от присъстващите са били на дансинга, други на масата и
обратно. Следва да се отчете факта, че пострадалият И.Й. е бил само на 15
години, лишен е бил от грижите и възможността да натрупа житейски опит от
баща си, който отдавна е изоставил семейството си. На тази възраст, на която
преобладават емоциите И. обективно не е могъл да прецени, че съществува
риск за живота му и такава преценка не са могли да направят и другите
момчета, които са били на по-зряла възраст. Да се приеме, че починалото
15 годишно момче е „безотговорна и хазартна личност“ само защото е
пътувал без предпазен колан на задната седалка е твърде пресилено и
представлява неуважение към паметта това младо момче, лишено от бащина
грижа ,а както се оказва и от присъствието на майка си, работеща в чужбина.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в случая
ответника не установява да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД. А да се приеме, че е налице съпричиняване в
размер на 30%, както е приел първия съд само въз основа на предположението
,че ударът в главата е настъпил при хлътване на тавана на автомобила е
юридически и житейски нонсенс. По-голям от този нонсенс е оплакването на
ответното дружество-жалбоподател,че съпричиняването от страна на
пострадалия е в размер на 60%. Това, разбира се е юридически незащитима
теза, поради което и съдът не е коментира.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба на ответника, че
7
размерът на присъденото обезщетение е завишен обаче е основателно.
Вярно е ,че смъртта на дете, при това син, който е само на 15 години е
голяма и безвъзвратна загуба за една майка, която за цял живот е белязана от
мъката по рано починалото си дете. Тази рана е за цял живот, още повече, че
става въпрос за внезапна смърт на непълнолетно момче , настъпила по
толкова нелеп начин. Първоинстанционният съд е определил обезщетение
за причинените неимуществени вреди в размер на 140 000 лева, което според
въззивния съд е завишено. Следва да се намали размера на обезщетението на
120 000 лева, която сума, според вижданията на този състав на въззивната
инстанция отговаря на принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение
за реално претърпените болки и страдания.
Следва да се отмени решението в осъдителната му част за разликата
над 120 000 лева до 140 000 лева, до който размер предявеният иск е бил
уважен по силата на обжалваното решение. Съответно следва да бъде
потвърдено решението в останалата осъдителна част, с която искът по
чл.432,ал.1 от КЗ е уважен до размер на 120 000 лева.
По отношение на началния момент на забавата – съдът е съобразил, че
ищцата претендира законна лихва, считано от 16.12.2018 г- това е датата, на
която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ. По делото е документално
установено, че застрахователната претенция е предявена пред застрахователя
на дата 22.01.2019 г. и считано от тази дата следва да се присъди законната
лихва. В тази част решението е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдебни разноски по делото:
Пред настоящата въззивна инстанция ответника е направил съдебни
разноски в размер на 2 800 лева, представляващи ДТ за въззивно обжалване.
Защитавал се е срещу искова претенция уважена в размер на 140 000
лева, като е постигнал частичен успех – искът по чл.422,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за сумата от 20 000 лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК следва ищцата да заплати на ответника
сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната
8
инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска -за 20 000 лева.
Следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на адвокат
П.К., която е защитила успешно материален интерес в размер на 120 000
лева, до който размер иска е уважен. Следва ответника да се осъди да заплати
в полза на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 4 716 лева, с
вкл.ДДС като размера на възнаграждението се определя съгласно чл.7,ал.2,т.5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение като в
диспозитива се отрази, че същото е постановено при символичното участие
на третите лица- помагачи: УМ. КР. Т. и Т. КР. Т., представлявани от
законния им представител: В. СМ. К., и тримата от гр.Н..
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260 179 от 29.04.2021 г., постановено от
Старозагорският окръжен съд по търг.дело№ 5/2020 г. в частта му, с която
предявеният от Г.Й. Й. ЕГН: **********, представлявана от пълномощника
си адвокат П. Д. К. от САК против „ЗАД Д.б.ж.з.“АД ЕИК .... иск по
чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за сумата над 120 000 лева до 140 000 лева, която
сума е претендирана по частичен иск за вземане в общ размер на 220 000
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.б.ж.з. „ ЕИК ....
да заплати на Г.Й. Й. с ЕГН: ********** сумата 120 000 лева / сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които ищцата е изпитала при смъртта на нейния син И. Г.Й. в
резултат на ПТП, настъпило на 09.12.2018 г. около 02.30 часа по третокласен
9
път ІІІ. 5007 км, по който път се е движил лек автомобил марка „Б. „ с рег.№
.... с водач К.Т.М., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
120 000 лева ,считано от 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част,
с която ЗАД „Д.б.ж.з.“АД е осъдено да заплати на ГР. Й. Й. с ЕГН:
********** сумата от 120 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.б.ж.з.“АД да заплати в полза на адвокат П. Д. К. от
САК адвокатско възнаграждение в размер на 4 716 лева, с вкл.ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата ГР. Й. Й.
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ГР. Й. Й. с ЕГН: ********** да заплати на „ЗАД Д.б.ж.з.“АД
ЕИК .... сумата от 400 лева,представляваща съдебни разноски, направени от
ответника пред въззивната инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на трети те
лица-помагачи Т. КР. Т. ЕГН: ********** и У. К.ов Т. с ЕГН:**********,
представлявани от законния им представител В. СМ. К. ЕГН: **********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10