РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. К., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320100354 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл. 26 от ЗЗД.
Ищецът - Л. С. С. твърди, че бил страна по Договор за потребителски
кредит № ****** от дата 02.03.2020г. сключен с „******“ ООД. По силата на
договора, ответното дружество му предоставило кредит в размер на 250 лева.
Спрямо чл.6 от договор, ако не бъде предоставена гаранция по кредита по
чл.4 ал.3 от същия трябвало да заплати неустойка. На 18.04.2022г., сключил
Договор за потребителски кредит № ****** по силата на който му била
отпусната сумата под формата на кредит в размер на 400 лева. На
18.04.2022г., сключил Анекс към този договор, по силата на който със
отпусната му сума от 400 лева, погасявал главница в размер на 250 лв., лихва
в размер на 3.06 лв. и неустойки в размер на 29.07 лв. по договора от
02.03.2020г. Т.е на 18.04.2022г., Договор за потребителски кредит №******
от дата 02.03.2020г бил предсрочно погасен, като по него заплатил главница в
размер на 250 лв., лихва в размер на 3.06 лв. и неустойки в размер на 29.07 лв.
Счита, че не е следвало да заплаща сумата от 29.07 лева за неустойки по
Договор за потребителски кредит № ****** от 02.03.2020г., тъй като
неустойката била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, както и по чл.21, ал.1
от ЗПК, чл.33 от ЗПК. Съображенията му за това били следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД
е налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
1
разпоредби. Такъв основен принцип е в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води
до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26,
ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите му, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение, така уговорената клауза за неустойка от Договор за
потребителски кредит №****** от дата 02.03.2020г. била нищожна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендирала за
неустойка за неизпъление на едно акцесорно вземане била поради
непредоставяне на обезпечение. Т.е. неустойката не зависила от това, дали ще
бъде изряден платец, а напротив, дори и да бъде изряден платец, за нея
отново ще възникне неустойката, ако не предостави обезпечение по кредита.
Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, с предвидената
клауза по чл.6 от Договор за потребителски кредит № ***** изцяло се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.
Твърди, че клаузата за неустойка от Договор за потребителски кредит
№ ****** от дата 02.03.2020г. била нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената
клауза била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата от Договор за
потребителски кредит № ****** от дата 02.03.2020г. според която се дължи
неустойка при неосигуряване на гаранция, т.е. обезпечение, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
2
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и
т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още процент от предоставената главница.
Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1 пр.1
от ЗЗД, да осъди „******“ ООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 29.07
лева, недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит
№ ****** от дата 02.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - „******“ ООД гр. С. твърди, че със съобщение от
24.02.2023г. (получено на 07.03.2023г.) на била връчена искова молба,
подадена от ищеца, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати 29.07 лева - недължимо платена неустойка. На основание чл. 237, ал.
1 от ГПК признава исковата претенция за основателна, във връзка с което
представя и платежно нареждане с референция № *****/06.04.2023г., като
доказателство за факта, че „******“ ООД е заплатило претендираната сума по
личната банкова сметка на ищеца, която е посочена в представения от ищеца
като доказателство по делото Анекс към Договор за потребителски кредит №
******/18.04.2022г. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, претендира разноските
по делото да бъдат възложени върху ищеца, евентуално същите да бъдат
редуцирани до определен от съда справедлив размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск за заплащане на сума, недължимо платена, като
неустойка по Договор за потребителски кредит № ****** от дата 02.03.2020г.
сключен с „******“ ООД.
Доколкото ответникът не оспорва нищожността на клаузата за
неустойка в размер на 29.07 лева, съдът намира за установено по делото
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
кредит, по силата на което кредитът е погасен предсрочно, ведно с
неустойката в претендирания размер. Същата се явява недължимо платена.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
Този факт се признава от ответника. Следва да се отчете, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК, че в хода на делото след завеждане на исковата молба
(същата е заведена в съда на 23.02.2023г.), ответникът е представил
доказателства за заплащане на претендираната сума, видно от представеното
с отговора на исковата молба – платежно нареждане от 06.04.2023г. Тези
обстоятелства са настъпили в хода на процеса и са от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия ефект с оглед извършеното от ответната
3
страна плащане, предявеният иск за заплащане недължимо платената сума,
като неустойка по Договор за потребителски кредит № ****** от
02.03.2020г., следва да се отхвърли.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът по делото има право на направените от него
разноски, в случая – за платена държавна такса в размер на 50.00 лева.
Същевременно, процесуалния представител претендира присъждане и на
адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по делото адвокатско
пълномощно е, че Л. С. С. е упълномощила адв. Д. В. М. да го представлява в
настоящото производство, като от Договора за правна помощ и съдействие (л.
39 от делото) се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица, както по първоначалния иск, така и по насрещния такъв.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди
ответника по делото да заплати в полза на адвокат Д. В. М. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от списъка на
разноски по чл. 80 от ГПК (л. 38), адвокатското възнаграждение по
предявения иск е 480.00 лева с вкл. ДДС, който хонорар е съобразен с
размерите, предвидени в Наредба № 1/9.07.2004г., което следва да се
присъди.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. С. от гр. К., ул. ******* с ЕГН
********** иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 26 от ЗЗД,
за осъждането на ответника „******“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. ****** (****), *****, представлявано от
управителя - И. Н. Х.-С. да заплати сумата от 29.07 лева, представляваща
недължимо платена, като неустойка по Договор за потребителски кредит №
****** от дата 02.03.2020г., доколкото иска е признат от ответника и сумата е
изплатени от ответното дружество в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „******“ ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****** (****), *****,
представлявано от управителя - И. Н. Х.-С., да заплати на Л. С. С. от гр. К.,
ул. ******* с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
50.00 лева.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ****** (****), *****, представлявано от управителя -
И. Н. Х.-С. да заплати на АДВ. Д. В. М., с адрес на упражняване на дейността:
гр. П., бул. ******, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца - Л.
С. С. от гр. К., ул. ******* с ЕГН ********** - безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 480.00 лева с вкл. ДДС, определено
4
от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по сметка, както следва -
IBAN: BG87UNCR70001521514314, с титуляр: Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5