О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.София, 04.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 04.02.2020 г. закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Стефан МИЛЕВ
Павел ПАНОВ,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 313/20 г., намери за установено следното:
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест срещу Определение № 73847/25.03.2019 г. по н.ч.д. № 1581/18 г. на СРС (НО, 110 с.), с което по жалба на пострадалия Ю.Л.Д. (ЕГН: **********)) е било отменено постановлението от 08.01.2018 г. за прекратяване на д.п. (сл.д.) № 205/15 г. на СО/СГП, пр. пр. № 6254/15 г. на СРП.
Делото е водено за причинени от полицейски орган при или по повод
изпълнение на службата му две леки телесни повреди, съответно – на пострадалия Л.В.С.(по
чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130, ал.2 НК), който не е обжалвал прекратяването
на производството в тази му част; и на пострадалия Ю.Д., което деяние,
осъществено на 09.04.2014 г., е било
квалифицирано по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130, ал.1 НК.
В протеста си прокурорът е преповторил застъпената в провереното постановление теза, че поведението на полицейския служител С.К.спрямо пострадалия Д., дори и обективно да е причинило разследваната лека телесна повреда, не е било във връзка с неговите служебни дейности и тъй като същото не може да бъде подведено под квалифицираната хипотеза на чл. 131, ал.1, т.2 НК („при или по повод изпълнение на службата или функцията“), то остава съставомерно единствено като престъпление от частен характер (чл. 130, ал.1 НК), за което досъдебното производство следва да бъде прекратено.
Въззивният съд намери, че следва да отмени протестираното определение, но основанията за това са изцяло обективни и нямат нищо общо с правните изводи, застъпени от прокурора и Районния съд. Проблемът е, че разследваните обстоятелства и приложимото за тях право (причиняване на лека телесна повреда по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл. 130, ал.1 НК) междувременно са били „застигнати“ от срока на наказателната давност. За цитираното престъпление същата е 5-годишна (изчислена съобразно чл. 80, ал.1, т.4 НК, считано от довършване на деянието – 09.04.2014 г.) и е настъпила на 09.04.2019 г. В рамките на този 5-годишен срок не е било извършено нито едно персонално действие по наказателно преследване срещу дееца (С.Т.К., служител на ОПП/СДВР), което да е от естество да прекъсне давността по реда на чл. 81, ал.2 НК и да доведе до изчисляване на нейния абсолютен размер от 7 години и половина (чл.81, ал.3 НК). По делото нито има привлечен обвиняем, нито конкретизирано лице, което да е било посочено като извършител на деянието в постановлението за образуване на производството към дата 22.06.2015 г. – обстоятелства, които съобразно съдебната практика (Т.р.28-59-ОСНК, Т.р. 96-61-ОСНК, р. 46-85-І, 305-02-І, 510-08-І и 117-10-ІІІ) са могли да доведат до последиците по чл. 81, ал.2 НК.
Настъпилите след датата на прекратяване на делото и след произнасянето на СРС допълнителни обстоятелства, свързани с изтичане на общата преследвателна давност, правят невъзможно по-нататъшното продължаване на наказателното производство. Единственото лице с право да поиска такова „продължаване“ е обвиняемият (чл.24, ал.2 НПК), каквато фигура до този момент не е била конституирана. Ето защо, с оглед настъпилата давност, връщането на делото на СРП с указания за допълнителни действия по разследването е безпредметно, а правилното прекратително основание по това досъдебно производство се явява разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.3 НПК, в каквато насока прокурорското постановление следва да бъде изменено.
Отделно от посоченото, Районният съд е допуснал и процесуално нарушение, отменяйки в цялост постановлението за прекратяване, вкл. и в необжалваната му част (за друго деяние, с друг пострадал – св. Любомир Сандов), с което на практика не е съобразил забраната за „reformation in peius“ спрямо дееца. Този порок обаче може да бъде успешно отстранен чрез отмяната на протестирания съдебен акт, макар и на различно основание.
Ето защо, съобразно чл. 243, ал.8, вр. ал.6, т.2 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
73847/25.03.2019 г. по н.ч.д. № 1581/18 г. на СРС (НО, 110 с.), като вместо
него:
ИЗМЕНЯ постановлението на СРП от 08.01.2018 г. за прекратяване на д.п. (сл.д.) № 205/15 г. на СО/СГП, пр. пр. № 6254/15 г. на СРП, относно основанието за прекратяване на делото - от такова по чл. 24, ал.1, т.1 НПК, в такова по чл. 24, ал.1, т.3 НПК („наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: