№ 133 / 24.3.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.03.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 3025 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Предявен е от ищцата М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу ,. М.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.,,Малинова долина‘‘, ул.,,Рачо Петков-Казанджията‘‘ № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова отрицателен установителен иск, със следния петитум: да бъде признато за установено, че не съществуват вземанията на ЕОС М.‘‘ЕООД към М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx на обща стойност от 7 579,27 лв., от които: 3 467,78 лв. главница, 2 280,26 лв. законна лихва, начислена за периода от 30.04.2013 г. до 21.10.2019 г., 516,63 лв. неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 339,22 лв. присъдени разноски, 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 875,38 лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.10.2019 г., представляващи вземания по Изпълнителен лист от 08.05.2013 г., издадено по ч.гр.д.№ 80458/2013 г. по описа на РС-Монтана, предмет на принудително изпълнение по образуваното ИД № 20197480401611 по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие Окръжен съд-Монтана, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Претендира деловодни разноски.
По силата на изп.лист от 08.05.2013 г., издадено по ч.гр.д.№ 80458/2013 г. по описа на РС-Монтана, след като било констатирано, че издадената заповед за изпълнение подлежи на изпълнение, ищцата и лицето Валентин Георгиев Петров от гр. Монтана били осъдени солидарно да заплатят на ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД, ЕИК: *********, гр.София сумата от 3 467,78 лв. главница, 271,09 лв.-договорна лихва за периода от 28.08.2012 г. до 29.04.2013 г., 115,54 лв.-наказателна лихва за периода от 28.08.2012 г. до29.04.2013 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 130,00 лв. дължими такси и разноски, 79,69 лв. държавна такса, 259,53 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на този изпълнителен лист, по молба на ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД от 19.07.2013 г. в кантората на ЧСИ Мая Иванова било образувано ИД № 20137480400392. Последното извършено изпълнително действие по изпълнителното дело било на дата 03.10.2013 г.. Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20137480400392 било прекратено по силата на закона-чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на дата 03.10.2015 г., когато бил изтекъл законовият двегодишен срок, считано от 03.10.2013 г., през който срок взискателят не е искал и не са предприети изпълнителни действия.
С договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД придобива от ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД посоченото по-горе вземане.
С договор за цесия от 28.09.2018 г., сключен между ,,ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД и ответното дружество,. М.‘‘ЕООД, ЕИК: ********* вземането към ищцата е прехвърлено/цедирано/, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения. За цесията ищцата Д. била уведомена.
След като дружеството-ответник е придобило вземането, въз основа на издадения по ч.гр.д. № 80458/2013 г. по описа на РС-Монтана, ,. М.‘‘ЕООД било депозирало молба с вх. № 13902/08.08.2019 г. в кантората на ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу ищцата № 20197480401611 по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие Окръжен съд-Монтана.
Ищцата твърди, че съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване относно давностния срок при предприето принудително изпълнение, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Последното изп. действие по ИД№ 392/2013 г. било извършено на 03.10.2013 г.. Ответното дружество било депозирало молбата за образуване на изп. производство едва на 08.08.2019 г..
Твърди се, че към 08.08.2019 г. на осн. чл. 110 от ЗЗД е погасено правото на ЕОС М.‘‘ЕООД, ЕИК: ********* да иска принудително изпълнение за вземанията си срещу М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с общата петгодишна давност.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника ,. М.‘‘ЕООД е постъпил писмен отговор на исковата молба. В него се излагат подробни съображения за недопустимост на иска за разликата над предявеният размер от 3 467,78 лв./главница/, за което излага пространни съображения.
На следващо място ответната страна твърди, че искът е изцяло неоснователен, тъй като не е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД към момента на образуване на ИД № 1611/2019 г., тъй като: на първо място, давността е прекъсвана, тъй като е изисквано от кредитора спрямо съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия, което е достатъчно за прекъсване на давността, без значение дали ЧСИ си е извършило или не; на следващо място инициираното от взискателя образуване на ново изпълнително дело станало преди изтичането на петгодишния давностен срок и не може да бъде приравнено на дезинтересиране на кредитора; на следващо място се посочва, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен, а не давностен, като води само до погасяване на ИД, но не и на материалното право на вземане срещу длъжника. След неговото изтичане няма пречка да започне ново производство. Твърди се, че към момента на образуването на ИД№ 1611/2019 г. давността не е изтекла. Поради изложеното ответникът моли съда да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приетите по делото доказателства, безспорно се установява следното:
На 07.05.2013 г. РС-Монтана е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист, с който ищцата М.Д.Д. и Валентин Георгиев Петров са осъдени солидарно да заплатят на ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Московска‘’№19 следните суми: 3 467,78 лв. главница, 271,09 лв. договорна лихва за периода от 28.08.2012 г. до 29.04.2013 г., 115,54 лв.-наказателна лихва, начислена за периода от 28.08.2012 г. до 29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 130,00 лв. дължими такси и разноски, 79,69 лв. държавна такса, както и сумата от 259,53 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на този изпълнителен лист, по молба на ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД от 19.07.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20137480400392 в кантората на ЧСИ Мая Иванова.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 26.09.2013 г., сключен между ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД и ,,ОТП Факторинг България‘‘ЕАД, ,,ОТП Факторинг България‘‘ЕАД придобива от ,,БАНКА ДСК‘‘ЕАД вземанията срещу ищцата, както и срещу солидарния длъжник Валентин Георгиев Петров в неговата цялост. По ИД като взискател е конституиран ,,ОТП Факторинг България‘‘ЕАД.
С последваща цесия от 28.09.2018 г. между ответното дружество ,. М.‘‘ЕООД и ,,ОТП Факторинг България‘‘ЕАД, последното дружество цедира на свой ред вземанията на ответника. По изпълнителното дело,. М.‘‘ЕООД е конституиран като взискател.
Видно от приложени към делото и приети от съда като доказателства заверени копия от ИД № 20137480400392/2013 г. и ИД № 20197480401611/2019 г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие Окръжен съд-Монтана, последното валидно извършено изпълнително действие по ИД № 20137480400392/2013 г. е с дата 03.10.2013 г.-наложени запори на МПС и запор на сметки на Валентин Георгиев Петров в ,,ОББ‘‘АД. Изпълнителното производство по ИД с кратък номер 392/2013 г. е прекратено по силата на закона-чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 03.10.2015 г., когато е изтекъл предвиденият в законовата разпоредба двугодишен срок, през който срок взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия.
След като дружеството-ответник е придобило вземането, въз основа на издадения по ч.гр.д. № 80458/2013 г. по описа на РС-Монтана изпълнителен лист, ,. М.‘‘ЕООД било депозирало молба с вх. № 13902/08.08.2019 г. в кантората на ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу ищцата № 20197480401611 по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие Окръжен съд-Монтана. ИД с кратък номер 1611/2019г. било образувано на дата 08.08.2019г .
Съдът намира, че в случая следва да намери приложение общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, тъй като се касае за вземане по банков кредит.
Следва да бъде съобразено приетото в т.10 от ТР поТ.Д. №2/2013 г., от 26.06.2015 г. , ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата:,, Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие‘‘.
В мотивите на горепосоченото ТР е дадена дефиниция на ,,валидно изпълнително действие, прекъсващо давността‘‘. Последното такова е именно запорът на МПС и на банкови сметки, с дата 03.10.2013 г., като след тази дата, изпълнителни действия не е имало и погасителната давност не е спирана и прекъсвана.
Респективно, от датата на последното валидно извършено срещу ищеца изпълнително действие 03.10.2013 г. до датата на образуването на ИД №1611/2019 г.-08.08.2019 г., са изтекли повече от пет години/почти шест/, като вземанията са погасени по давност.
Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право да й бъдат заплатени от ответника целия размер на направените от нея съдебно- деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx не дължи на ,. М.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.,,Малинова долина‘‘, ул.,,Рачо Петков-Казанджията‘‘ № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова сумата от общо 7 579,27 лв., от които: 3 467,78 лв. главница, 2 280,26 лв. законна лихва, начислена за периода от 30.04.2013 г. до 21.10.2019 г., 516,63 лв. неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 339,22 лв. присъдени разноски, 100,00 лв. разноски по изпълнителното дело, 875,38 лв.-такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.10.2019 г., представляващи вземания по Изпълнителен лист от 08.05.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 80458/2013 г. по описа на РС-Монтана, предмет на принудително изпълнение по образуваното ИД № 20197480401611/2019г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, рег. № 748, с район на действие Окръжен съд-Монтана, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ,. М.‘‘ЕООД, ЕИК: xxxx седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.,,Малинова долина‘‘, ул.,,Рачо Петков-Казанджията‘‘ № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx xxx от общо 1 078,47 лв. съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: