Решение по дело №1038/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 835
Дата: 4 август 2023 г.
Съдия: Павлина Енчева Стойчева
Дело: 20237040701038
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

835

Бургас, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20237040701038 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В.Г.Б. *** против Заповед № 23-0769-000489/05.06.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас за прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателката е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 04.06.2023г., като са отнети два броя регистрационни табели с № А5330МС.

Жалбоподателката оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, постановена при липса на компетентност и неспазване на предвидената в закона форма, в противоречие с материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и целта на закона. Възразява, че органът не е спазил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, а моторното превозно средство е било предоставено за управление с убеждение, че водачът притежава СУМПС. Възразява още за неправилно определен адресат на заповедта, както и не е било посочено какво нарушение е осъществил водачът. Иска се отмяна на издадената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, наложил принудителната административна мярка, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че при извършена проверка на 04.06.2023г., около 11,30ч., в гр.Бургас, по бул.“Стефан Стамболов“, до УМБАЛ Бургас, в посока на движение ул. Никола Петков, от контролни органи на ОД на МВР Бургас е установено лицето Н.Д.Д.да управлява МПС – лек автомобил „БМВ“ с рег.№А5330МС. При извършената служебна справка е било установено, че водачът не е правоспособен, не притежава СУМПС, както и че автомобилът е собственост на жалбоподателката В.Г.Б..

За нарушението е съставен АУАН с бланков № 285451, в който водачът не е вписал възражения.

Въз основа на данните от съставения АУАН, полицейски инспектор в сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, издал против жалбоподателката процесната Заповед 0769-000489/05.06.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 04.06.2023г. като са отнети два броя регистрационни табели с № А 5330МС.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

След като за водача на автомобила Н.Д.е било установено, че той е неправоспособен, в този случай е налице хипотезата на първото предложение на правната норма. Съобразно законовата регламентация по прилагане на процесната ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при констатиране на факта на управление на МПС от неправоспособен водач той е длъжен да приложи принудителната мярка, поради което с издаването на процесната заповед материалният закон е правилно приложен.

Не е налице спор по делото, че жалбоподателката В.Б. е собственик на управляваното превозно средство, поради което правилно същата е определена като адресат на заповедта, тъй като законът изрично разширява приложното поле на мярката не само по отношение на водача, но и по отношение на собственика, когато той не е водач. Неоснователно съдът счете възражението, че след като собственикът е предоставил МПС за управление с убеждение, че водачът е правоспособен, то не следва мярката да се прилага спрямо него поради липса на вина. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е поведението на собственика - дали същият е знаел, предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на собственото му МПС на установения неправоспособен водач, респ. дали е знаел или не дали водачът притежава СУМПС. Незнанието на собственика е без правно значение, тъй като отговорността му е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с вещта – правото на собственост на управлявания автомобил. В този смисъл дадените свидетелски показания не повлияват при преценката за законосъобразност на заповедта.

Неоснователно е възражението за липса на компетентност на органа и за допуснати нарушения в производството поради неизпълнение на задължението по чл.52, ал.4 от ЗАНН.. В административната преписка се съдържа Заповед № 251з-1821/26.04.2022г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, видно от която в т.1.8 такива правомощия са дадени на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР. Нормите на ЗАНН са неприложими в настоящото производство, поради което съдът не обсъжда.

В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата да се преустанови управлението на МПС от неправоспособен водач.

Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, IX-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Б. *** против Заповед № 23-0769-000489/05.06.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: