Съдебното производство пред първата инстанция е
образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по внесен обвинителен акт от
прокурор в Окръжна прокуратура по ДП №42/2015 г. по описа на ОСлО при ОП Разград против В.Д.Г. по обвинение за това, че:
На 18.08.2015г. на път 3-205-III /гр. Разград - гр. Исперих/ на км. 30 + 688
в посока от гр. Разград към гр. Исперих, при управление на МПС - лек автомобил
„Ланчия Либра" с per.
№ РР 70-58 ВА, е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
(Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди), чл. 8 ал. 1 от ЗДвП (Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по
посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго); чл.15, ал.1 от ЗДвП (На пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента); чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват), ал. 2 (Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението); чл. 21 от ЗДвП (При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скорости
в км/ч: Категория В - Населено място - 50; Извън населено място 90 км/ч.); чл.
42, ал.1, т. 2 от ЗДВП (Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: т. 2
- След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение); ал. 2, т. 2 (Водач,
който изпреварва, е длъжен: т. 2 -Когато при изпреварването навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея) и т. 3 (да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време); чл.
43, т. 3 от ЗДвП -(Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: т. 4 - при използване на пътна
лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента); чл. 67, ал.1 от ППЗДвП
- (Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно най-вдясно
на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка
- да използва най-дясната свободна лента); чл. 68, т. 1 от ППЗДвП
- (На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне);
чл.73, ал. 1 от ППЗДвП - (При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/час: Категория В - в населено място — 50;
Извън населено място - 90 км/час); чл. 75 от ППЗДвП -
ал. 1 -Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната
повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство,
е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно
средство, че да може да избегне удар в него, когато то намА.скоростта
или спре рязко; ал. 2 - За улесняване на изпреварването по двулентовите
пътища извън населени места водачите на пътни превозни средства, на които е
забранено да развиват максимално допустимата за пътя скорост, както и водачите
на пътните превозни средства или състави от пътни превозни средства с дължини
над 7 м., освен в случаите, когато те извършват изпреварване, са длъжни да
спазват такава дистанция помежду си, че изпреварващите ги пътни превозни
средства да могат безопасно да заемат място между тях); чл. 88, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП - (Водач, който има намерение да предприеме
изпреварване, е длъжен: т. 2 - след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на достатъчно разстояние за изпреварване и може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движене); чл. 90, т.
4 от ППЗДвП - (Освен в случаите на изрична забрана,
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено: т. 4 - при
използване на пътни лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може
да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента) и по непредпазливост е
причинил смърт на Д.Р.С. от гр. Разград и на А. М. Ч. ***, като е настъпила
смърт на две лица и леки телесни повреди на три лица - А.С.Ч. ***, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата; Ц.В.И.
***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата и Т.И. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата - престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3, б. „б", пр. 1 във вр.
ал. 1, б. „в" на чл. 343 във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание не поддържа
обвинението в частта му за това, че подсъдимият е извършил нарушение по чл. 75
от ППЗДвП, тъй като счита, че са противоречиви
събраните доказателства, относно факта предприел ли е изпреварване подсъдимия. Но
прокурорът счита за установено, че подсъдимият е навлязъл без причина в
насрещната лента и в останалата част поддържа
обвинението и го счита за доказано от събраните доказателства. Моли съда да
постанови осъдителна присъда, да бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което да бъде
близко до максимума - не по-малко от 8 години и същото по размер лишаване
от право да управлява МПС.
Наследниците на починА.я при ПТП А.
М. Ч. – А.С.Ч. ***, ЕГН ********** - съпруга; Ж.А.Ч. ***, ЕГН ********** – син
и А.А.Ч. ***, ЕГН ********** - син са конституирани
като частни обвинители.
В
процеса се представляват от повереника адв. Ф. (пълномощно л. 44).
Частните обвинители Ж.Ч.,
А.Ч. и А.Ч., чрез пълномощника адв. Ф., поддържат
обвинението, при описаната от прокурора и от адв. П. фактическа обстановка. Излага доводи, че механизма
на протичане на процесното ПТП е изяснен в експертизите,
изготвени от вещите лица инж. Венцислав Д., повторната изготвена от И.И. и депозираните две заключения на тройната автотехническа и фрактодиагностична
експертиза. Като следва да се приеме за най-обосновано, пълно, компетентно и с
най-новите методики на изследване на този вид причинни за извършване на ПТП
заключението на тройната автотехническа и фрактодиагностична експертиза. Установено е, според
пълномощника адв. Ф., че лекият автомобил „Ситроен“ в
момента на удара се е намирал изцяло в своята пътна лента, а автомобилът „Ланчия“ изцяло в насрещната за него пътна лента, както и
скоростите на движение на двата автомобила. Изяснено е, че при аварийно спиране
на водача на „Ситроен“ и реалното движение на автомобила „Ланчия“,
ударът е бил непредотвратим и е щял да
настъпи преди автомобила „Ситроен“ да е спрял
напълно крайно вдясно в своето платно на движение. Но водачът на
автомобила „Ланчия“ е имал техническата възможност да
предотврати ПТП като не навлиза в насрещната лента за движение при нА.чие на насрещно движещ се автомобил. По отношение на довода
за защитата за причина за ПТП - спукване на гума счита, че следва изцяло да се приемат
разясненията и заключението на тройната автотехническа
експертиза, в което експертите са категорични, че разрушаването на гумата е
вследствие на произшествието, а не е възникнало преди това. По отношение на
заключението на вещото лице И. излага становище, че изводите за причините за
ПТП са изцяло опровергани от останА.те експертизи, а
в частта относно фрактодиагностиката са напълно негодни и неверни. Сочи, че от фактическа
страна е безспорно, че причина за смъртта на А.Ч. е тежка черепно-мозъчна
травма (ЧМТ) и усложненията, които са получени, а ЧМТ е в резултат на
действието на твърди предмети и е получена по механизма на директния удар от
вътрешни детайли на претърпелия ПТП автомобил и
настъпилата смърт е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
По
размера на наказанието сочи, че са нА.це смекчаващи вината обстоятелства:
-
първият е чистото съдебно минало на подсъдимия и второто смекчаващо вината
обстоятелство са
-
добрите характеристични данни.
Като
отегчаващи вината обстоятелства:
-
причинените многобройни телесни повреди извън съставомерните
последици на обвинението на двете пострадА.–
свидетелките Т.С. и А.Ч., които макар и от медицинска гледна точка да са квА.фицирани като леки телесни
повреди, същите са с тежки последици за двете пострадА.;
-
нА.чието на многобройни нарушения на правилата
за движение по пътищата, някои от които изключително тежки;
-
предходните системни нарушения на ЗДвП и ППЗДвП,
които са санкционирани по административен ред, извършени от подсъдимия за
периода месец ноември 2007-месец август 2014 г., които сочат на завишена степен
на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС;
-
високата обществена опасност на деянието, обусловена и от завишения ръст на
престъпления по транспорта в страната;
-
липсата на критичност към извършеното, тъй като до ден днешен нито един път В.Г.
не е изказал съжаление за случилото се;
-
двамата пострадА.и Д. и А. са почти на възрастта на
подсъдимия, т.е. те са млади хора. Животът на техните съпруги и пострадА. няма да
пресиля, ако кажа, че внезапно е спрял и е прекъснат. Същите тези жени са
обречени на абсолютна самота и изолация,
нито имат материална, нито имат морална подкрепа, травмите са настъпили и за
техните деца, изключително огромна болка от внезапната загуба на баща им.
Становището
на повереника на частните обвинители е, че в никакъв
случай наказанието не следва да бъде
определено под минимума, тъй като няма никакви доказателства за нА.чие на изключително и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито пък да бъде определено към минимума с оглед на това, че
няма превес на смекчаващи вината обстоятелства. Както и че няма основание за приложение на института по чл. 66 НК. Иска да
бъде постановено лишаване от право да управлява МПС в максималния срок
определен от закона.
Претендират за разноски.
Наследниците
на починА.я при ПТП Д.Р.С. – Т.И.С. ***, ЕГН **********
- съпруга; Р.Д.С. ***, ЕГН ********** – син и Д. Енчева П. ***, ЕГН **********
са конституирани като частни обвинители.
В
процеса се представляват от повереника адв. П. (пълномощно л. 49).
Частни обвинители Т.С.,
Р.С. и Д.П., чрез пълномощника адв. П., поддържат
обвинението и изложеното от прокурора. Според адв.
П. установено е, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата: по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 21 от ЗДвП; по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Водачът в нарушение на чл. 20, ал. 1, поР.превишаване
на скоростта, не е успял да овладее автомобила, който е управлявал и се е
движел в насрещното, за да последва
конфликтната точка – ПТП и съответните последици. Намира, че защитната позиция на подсъдимия,
че през цялото време неговата лента за движение е била свободна и не е
предприемал маневра изпреварване, а по необяснима за него причина нещо го е
отвлякло в насрещното платно и той е бил
в обективна невъзможност да овладее автомобила, е опровергана. Считам, че
заключението на основната и допълнителната тройна автотехническа
експертиза, категорично установяват, че предната лява гума на автомобил „Ланчия“, управляван от подсъдимия, е срязана в резултат на
удара от ПТП, а не преди това и експертизата на вещото лице И.И. в обратния смисъл е опровергана. Счита, че в случая не са доказани всички
елементи от най-тежката форма на непредпазливата вина - самонадеяност, но с
оглед данните по делото, относно скоростта до степен невъзможност на подсъдимия
да контролира управлявания от него автомобилу сочат
на непредпазливост, която граничи с грубата небрежност. При един баланс на
смекчаващите и отегчаващи наказанието адв. П. излага
доводи, че наказанието следва да бъде близо
до предвидения минимум, при размер, който предпоставя
забрана за приложението на института на условното осъждане.
Претендира се за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият В.Д.Г. дава
обяснения (съдебно заседание на 31.03.2017 г.). Заявява, че е
шофьор от 30 години, че работата му, като агроном, е свързана с постоянно
движение и ежедневно изминава с автомобил над 100 километра, че по принцип не
кара бързо. Твърди, че тръгнал, с автомобила, след преглед на майка му в
русенска болница, за гр. Исперих. Пътувал без да спира. Движел се с нормална
скорост. В участъка от пътя, преди табелата на гр. Исперих, нямало никакво
движение, карал си в своето платно. Пътят бил чист. След което се случило „едно
повличане на волана“ и въпреки неговите действия, нищо не могъл да направи.
След което не помни какво е станало. Заявява, че колата станала неуправляема. Твърди,
че не е правил маневри за изпреварване, тъй като не е имало автомобили в
неговото платно за движение. Заявява, че има проблеми със сърцето, но не помни
да му е прилошавало. В последната си
дума изразява съжаление за станалото и изказва съболезнования на пострадА.те.
Защитникът на подс.
Г. – адв. М. заявява, че от събраните доказателства се установява, че станалото е
случайно деяние. Намира, че не се установява твърдяното в обвинителния акт
изпреварване, извършвано от подсъдимия, поради което и прокуратурата и частното
обвинение са изоставили тази теза. Защитникът изтъква, че поради тежки и
сериозни пропуски и противоречия в крайните изводи на вещото лице по
назначената от органите на ДП експертиза, то съдът следва да кредитира
заключението на вещото лице И. или на проф. К. и неговите колеги. Но, според
защитата, експертизата на проф. К. и другите вещи лица не може да бъде приета,
като обективна и достоверна, тъй като липсва фрактологичен
анА.з в заключението и заключенията са дадени след
повърхностен оглед.
Адв.
М. счита, че заключението на вещото лице И. е сериозен научен труд, в което след лабораторен анА.з се стига до извод за механизма на ПТП: разрушителна
повреда в скелета на гумата на предно ляво колело от изпреварващия лек
автомобил „Ланчия“, загуба на напречна устойчивост,
отклонение наляво на лекия автомобил „Ланчия“. Защитникът излага
доводи, че е безпротиворечиво
установено, тъй като вещото лице И. е категоричен в извода си, че има предходна
фрактура, която е довела до спадането на гумата. Адв.
М. изтъква, че подсъдимият не твърди внезапно настъпило разхерметизиране
на гумата, нито че нещо е препречило пътя на автомобила. Според защитата е нА.це резхерметизация
и спадане, което е довело до напречната
неустойчивост, която е дръпнала колата наляво след завоя.
Защитата
изтъква, че няма отговор на въпроса дА.
при движение с позволена скорост ударът е бил технически непредотвратим.
Адв.
М. се позовава на негодност на огледния протокол, тъй
като са нА.це пороци, недостатъци и непълноти, а огледният протокол е процесуален документ, на който се
изгражда цялата фактология, свързана с механизма на настъпване на ПТП. Установена
е, според защитника, неграмотност на едно от поемните
лица.
Според
защитника не е установена техническата годност на автомобила „Ситроен“, тъй
като няма данни за годишен технически преглед.
Защитникът
на подсъдимия изтъква, че с оглед на това, че прокурорът е въвел като нарушени 14
норми, съдът е задължен да направи анА.з на всяко едно от тези нарушения, за да провери дА. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Счита, че с оглед практиката на ВКС
следва да се вземе под внимание съотношението от обща към специална норма, тъй
като прокурорът е посочил няколко общи норми: чл. 5, ал. 1, т. 1; чл.
8; чл. 15, както и нормите от ППЗДвП дублират тези от
ЗДвП.
Адв.
М. се позовава на установената, според него, загуба на устойчивостта на колата,
въз основа на всички обективни находки и на съдържанието на заключението. С
оглед на това подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на обществено
опасните последици и следва да бъде
оправдан на базата на това, че е нА.це случайното деяние по чл. 15 НК.
Защитата
излага доводи, че не са нА.це
отегчаващите вината обстоятелства, изтъкнати от другите страни, тъй като:
-
причиняването на смърт на две лица
попада в състава на самата правна квА.фикация;
-
леките телесни повреди са нестъставомерни;
-
психотравмата
е аргумент за граждански иск,
-
статистически аргумент за
пътно-транспортните произшествия е отхвърлен от ВКС и не може да бъде аргумент
и за генералната превенция,
-
административните нарушения са за период
от 7 години и не характеризират подсъдимия като опасен водач.
Намира,
че подсъдимият не е общественоопасна личност, тъй
като е добросъвестен, честен и по непрестъпен начин изранява прехраната си в
целия си жизнен път. Според защитника е нА.це и съпричиняване, тъй като пострадА.ят Ч. е бил без предпазен колан.
Разградски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.Д.Г. е роден на *** г. в гр. Исперих и е български гражданин. Женен е, с две
деца. Има висше образование. Трудово ангажиран от завършване на висшето си
образование. Работи като агроном. (характеристика на л. 32, декларация за
семейно и материално положение на л. 26).
Не е осъждан (свидетелство за съдимост рег. №729/28.08.2015 г. на л.
28).
Г.
е правоспособен водач на моторно превозно средство, категория „В“ от 04.05.1987
г., по-късно е придобил правоспособност за категории „М“ и „АМ“. В периода 2007
г. - 2014 г. обвиняемият е наказван по административен ред за нарушения на
правила за движението (справка л. 175).
В.Г.
*** към август 2015 г.
На
18.08.2015 г. сутринта подс. В.Г. пътувал, заедно с майка
си - св. Ц.И., с лекия си автомобил „Ланча Либра“ peг. № РР 7058 ВА, до медицинско
заведение в гр. Русе, за да бъде извършен медицински преглед на И.. След
приключване на прегледа двамата се качили в лекия автомобил - подс. Г. на мястото на водача, а майка му - на предната
седалката до него, и потеглили от гр. Русе обратно за гр. Исперих. Пътят
минавал покрай гр. Разград.
Времето
било слънчево, сухо, горещо.
По
пътя около с. Йонково автомобилът, управляван от подс.
Г., бил изпреварен от автомобил, управляван от св. В.Д.. Св. В.Д. счита, че при
изпреварването подс. Г. се движел с около 80 км/ч. Д.
продължил движението си и спрял в следващото село – Голям Поровец, за да се
види със свой познат.
В
с. Голям Поровец бил и св. А. Ч., който забелязал лек автомобил „Ланчия“, минаващ покрай него и
счел, че се движи с много висока скорост – „профуча като тайфун“.
Малко
преди 15 часа автомобилът, управляван от подс. Г.,***.
Лекият автомобил се движел по сух асфалтов път и при много добра дневна
видимост.
На
път III-205
при км. 30+688 м., в близост до бивш пункт на КАТ - Исперих, подс. Г. се изнесъл изцяло в лентата за насрещно движещи се
превозни средства, управлявайки автомобила със скорост от 108-111 км/ч. Видимостта
била много добра, при ясно и слънчево време. Автомобилът се движел по
двупосочно платно за движение, с две пътни ленти, при хоризонтален, равен, прав
и сух участък от пътя. Движението не било натоварено.
В
същото време, но в посока от гр. Исперих към гр. Разград, се движил лек
автомобил „Ситроен Ксантия“ с peг. № РР 3331 АХ, управляван от Д.Р.С..
В автомобила, освен водачът, пътувА. - на предната
дясна седалка неговата съпруга - св. Т.И.С., на задната седалка
вдясно - св. А. Селимова Ч. и на задната седалка вляво съпругът й А. М. Ч.. Не бързА., водачът С. управлявал автомобила с не висока
скорост – около 80 – 90 км/ч, тъй като знаел, че съпругата му – св. С. се
притеснявала от по-високи скорости. Пътниците в автомобила „Ситроен Ксантия“ и водачът Д. С. забелязА.
движещия се срещу тях, в тяхното платно за движение автомобил „Ланча Либра“, управляван от подс.
Г.. А.Ч. и Д. С. коментирА. приближаването на
автомобила – „тоя кара срещу нас“ и С. намА.л още
скоростта, с която управлявал автомобила „Ситроен Ксантия“
и минал още по-вдясно към банкета. Към момента на удара скоростта на движение
на автомобил „Ситроен Ксантия“ била около 60 км/ч. Подс. Г. не се върнал в своята, дясна за него, пътна лента.
Въпреки предприетите маневри от страна на Д. С. – водач на лекият автомобил „Ситроен
Ксантия“ - намаляване на скоростта и изнасяне в
дясната част на пътя, последвал сблъсък между двата автомобила, в тяхната
предна лява част, като ударът се е осъществил на около 23 - 24 м. след Ориентир
1 – „Контролен пункт на КАТ“ (по скица на л. 102),
в дясната пътна лента на път
III-205,
спрямо посоката на движение от гр. Исперих - гр. Разград. При удара автомобилът
„Ланча Либра“ е бил изцяло в насрещната за него пътна
лента.
Под
действие на ударния импулс лекият автомобил „Ситроен Ксантия“
се върнал назад и надясно, като с по-голямата си част напуснал платното за
движение и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. След удара лекият
автомобил „Ланча Либра“ продължил движението си
напред и надясно, изминавайки 9,5 м. Под действие на момента на ударния импулс,
спрямо масовия му център, се завъртял
в
посока обратна на часовниковата стрелка.
След
удара и двата автомобила се преместили и същевременно се завъртели около
вертикалната си ос, след което се установили в спряно положение.
След
установяването в покой на катастрофирА.те автомобили,
св. Т.С. успяла да отвори дясната врата и излязла на пътя да търси помощ, тъй
като мъжът й бил заклещен в автомобила.
В
резултат на удара между двата автомобила Д. С. получил:
-
счупване на ребра от I до VI в дясно и
от VI - VII в ляво по средноключичната линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура;
-
разкъсване на сърцето в областта на
дясна сърдечна камера и свободно излята
течна кръв в гръдната кухина - 1500 мл., анемия на всички вътрешни органи;
-
счупване на лявата бедрена кост в
средната й трета;
-
счупване на капачката на лявото коляно;
-
охлузвания по кожата на ляво коляно по
предната му повърхност;
-
разкъсно-контузна
рана по задната повърхност на левия лакът.
Като
последица от травмите настъпила смъртта на С.. Смъртта на Д. С. е настъпила
бързо и е била неизбежна и се дължи на масивна и бърза кръвозагуба вследствие
на пробив на стената на дясната сърдена камера от счупено ребро.
В
резултат на удара между двата автомобила А.Ч. получил:
- открито
счупване на черепа - импресионна фрактура във
фронталната област с костни фрагменти в дълбочина на мозъка, голям дефект на
твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален синус;
- пневмоцефалос
/натрупване на патологична колекция въздух в черепна кухина/;
- малки
вътремозъчни хематоми във фронталната област;
-
счупване на орбити, носни кости и
клиновидната кост в дясно;
-
разкъсно-контузна
рана на челото с нА.чие на костни фрагменти и детрит;
-
хемосинус
(натрупване на патологична колекция кръв в горночелюстни
и челен синус);
- кървене
от двете ноздри и устата;
- периорбитални
хематоми двустранно;
- остра
дихателна недостатъчност от централен тип:
- количествено
нарушение в съзнанието;
- счупване
на дясна бедрена кост;
- охлузни
рани;
В
резултат на удара между двата автомобила св. Т.И.С. получила:
-
травма на главата и гръдния кош, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гръдния кош и клинични
данни за сътресения на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична
симптоматика и липса на свидетелски показания за изпадане в безсъзнателно
състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома. По
своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
В
резултат на удара между двата автомобила св. Ц.В.И. получила:
-
травма на главата и гърдите, изразяващи
се в счупване на IV-V
ребра вляво; анамнеза за изразен болков синдром -
силни болки в главата и гърдите; клинични данни за сътресение на мозъка, без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски
показания за изпадане в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травматична кома. По своята медико-биологична
характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалата.
В
резултат на удара между двата автомобила св. А.С.Ч. получила:
-
травма на главата и гърдите, изразяващи се в анамнеза за изразен болков синдром - силни болки в главата и гърдите; кървене
на долна устна; контузна рана вляво от брадичката; охлузвания
по лицето, лявото рамо и предна половина на гръдния кош; клинични данни за
сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика.
По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
След
установяването в покой на катастрофирА.те автомобили,
св. Т.С. успяла да отвори дясната врата и излязла на пътя да иска помощ, тъй
като мъжът й бил заклещен.
Подс.
Г. стресиран и уплашен останал в автомобила. Успял да намери телефона си и
позвънил на св. Пенчев – управител на ЗК „Хан Аспарух“, където работел като
агроном. След като разбрал за ПТП св. Пенчев се обадил на телефон 112, за да
поиска помощ.
Непосредствено
след сблъсъка между двата автомобила в пътния участък преминал товарен
автомобил, управляван от св. И.. Поради размерите на камиона и невъзможността
да спре, без да затвори пътното платно, И. продължил движението си, но позвънил
на св. В.Д., който бил дознател в Исперих, и го
уведомил за катастрофата, за да предприемат нещо.
Към
произшествието се приближили и други автомобили.
По
същото време и по същия път, в посока гр. Исперих - гр. Разград, се движел микробус,
в който пътувал св. Ш.М., съпругата му, двете му деца, тъста му и шуреят му,
който управлявал микробуса. Те забелязА. подадената „светкавица“
от камиона на св. И.И. ***. Приближавайки
местопроизшествието, видели кола „на средата на пътя“ разбрА.
че има катастрофа и спрели за да помогнат. ЗабелязА.
св. С. на пътя за вика за помощ, взели вода и залели водача на колата, която
била в канавката. ЗабелязА. и автомобила, управляван
от подсъдимия, като счели че седящите вътре пътници са добре.
По
това време по същия път, в посока гр. Исперих - гр. Разград, се движел
автомобил „Форд“, управляван от св. Д. Ф., в който пътувала и майка му. Ф.
забелязал св. И., която била „по средата на пътя“ и викала за помощ. Видял една
кола на пътното платно с „пукнати“ еърбеци и пътници
в нея, които приел, че са добре и друга в канавката. Колата в канавката била
без еърбеци и лицето което било на волана си било
„ударило лошо главата“. Водачът бил приклещен и нямало как да се отвори
вратата.
Св.
В.Д., който бил уведомен за станалото от св. И. пристигнал на мястото на
произшествието и се опитал да регулира движението, тъй като се струпвА. и други коли, позвънил на директния телефон на
полицията и уведомил за произшествието.
По
същото време и по същия път, в посока гр. Исперих, пътувайки за с. Лъвино, се
движил с автомобила си и св. Е.А.. Близо до „бившия пункт на КАТ“ забелязал
спрели коли и видял, че има ПТП. Видял, че на мястото била пристигнала
пожарната, дошли и линейките. Разпознал подс. Г. зад
волана на автомобила „Ланчия“ и питал дА. е притиснат, Г. му отговорил, че го боли кръста. Майка
му слязла сама от колата. Свидетелят видял, че в едната линейка „сложили“ подс. Г. и майка му. Водачът на другия автомобил –
„Ситроен“ бил притиснат зад волана, главата му била върху волана. Друг пътник
от задната седалка на автомобила „Ситроен“ бил в тежко състояние, главата му
била „намачкана и кървава“. Успели да убедят „жената на Д.“ да я закарат до
болницата. Св. А. закарал св. С. и друга жена, която я успокоявала до
болницата. По пътя св. С. казала, че „Д. карал бавно“.
Покрай
местопроизшествието минал със служебен автомобил и св. В., който видял ПТП и
позвънил на тел. 112, за да съобщи за станалото.
Св.
А. Ч., след като разбрал, че станала катастрофа, в която пострадал Д., когото
познавал, тръгнал за местопроизшествието. Когато пристигнал на място разбрал,
че Д. е мъртъв. Трупът му бил положен на банкета.
В
резултат на подадените сигнА. на място бил изпратен
екип на Спешна помощ – св. П., св. Д., св. В. и екип на противопожарна служба
Исперих – св. П.Х., св. Х.Х. и св. В. С.. Свидетелите
изпълнили служебните си задължения.
ПострадА.те
при ПТП били транспортирани до болнично заведение. На 27.09.2015 г., в МБАЛ
Разград, въпреки предприетото лечение, Ч. починал.
Назначената
съдебно-медицинска експертиза на трупа на Д.Р.С. (л. 110) установява счупване
на ребра от I до VI в дясно и от VI - VII в ляво по средноключичната
линия с кръвонасядане на междуребрената мускулатура.
Разкъсване на сърцето в областта на дясна сърдечна камера. Свободно излята
течна кръв в кръвната кухина - 1500 мл., анемия на всички вътрешни органи.
Счупване на лявата бедрена кост в средната й трета, счупване на капачката на
лявото коляно, охлузвания по кожата на ляво коляно по предната му повърхност. Разкъсно-контузна рана по задната повърхност на левия
лакът. Всички травматични увреждания, обуславящи тази травма, са с еднаква
давност и съответстват да са получени при пътнотранспортно произшествие.
Смъртта
на Д. С. се дължи на масивна и бърза кръвозагуба вследствие на пробив на
стената на дясната сърдена камера от счупено ребро. Смъртта е настъпила бързо и
е била неизбежна.
След
ПТП, с екип на ЦСМП, пострадА.ят А. М. Ч. е
транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ-Разград и приет за наблюдение и
лечение в ОАИЛ на болницата в крайно тежко състояние - кома, пълна арефлексия, на изкуствена белодробна вентилация. Впоследствие
се развили и следните усложнения:
- следоперативно посттравматично размекване на мозъчното вещество
двустранно,
- обширен
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки и нискостепенен общомозъчен оток (към 24.08.2015 г.);
- дискретен
дислокационно-деформационен синдром (към 31.08.2015 г.);
- дифузно
подтиснати рефлекси на черепно-мозъчните нерви, анизокория
(по-широка дясна зеница), левостранна спастична хемипареза до пълна арефлексия;
- риноликворея
(изтичане на ликвор през носни ходове);
- посттравматичен
захарен диабет.
Всички,
посочени усложнения, са в пряка причинно-следствена връзка с преживяната тежка
травма. По своята медико-биологична характеристика травматичните увреждания и
усложненията от тях са обусловили:
1.
Постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота поради тежкото механично и органично увреждане на мозъка,
промените в съзнанието /кома/, изразената неврологична симптоматика и
травматичния захарен диабет;
2.
Трайно затруднение в движението на
десния долен крайник - от счупването на дясна бедрена кост.
На
27.09.2015 г. в 11.30 ч. в ОАИЛ на МБАЛ - гр. Разград А. М. Ч. починал.
Причината за смъртта на А.Ч. е несъвместимата с живота открита черепно-мозъчна
травма, получена при ПТП и усложненията от нея. Тежката травма на главата е
резултат от въздействието на много голяма кинетична енергия и се дължи на
действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети
и е възможно да бъде получена по механизма на директен удар от вътрешни детайли
на претърпелият ПТП лек автомобил. Тежката травма на главата, усложненията от
нея и настъпилата смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено:
-
тежка открита черепно-мозъчна травма - състояние след остеокластична
трапанация на черепа по повод импресионна
фрактура във фронталната област с проминиране на
оскъдно количество мозъчно вещество, костни фрагменти в дълбочина на мозъка,
голям дефект на твърда мозъчна обвивка, разкъсан сагитален
синус /18.08.2015 г./; хирургично обработена кожна рана в лява челна към дясна
теменна област на главата; подлежащ голям костен дефект /"минус"
кост/ в централната част на челно-теменна област с неправилна форма; обширна и
в дълбочина деструкция, размекване и нагнояване на
мозъчното вещество; белези на хирургично възстановяване на твърда мозъчна
обвивка; умерено изразен мозъчен оток; кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка
/във фаза на организация/ на анатомичното място на предна и средна черепни ямки от дясната страна, средна черепна ямка
вляво, двустранно в долната част на теменни и тилната области; раздробено
счупване на горната стена на лява орбита и клиновидната кост от тази страна; кръвонасядания на меки черепни обвивки около кожната рана и
в двата слепоочни мускула)
-
десиминирана гнойна пневмония - умерено изразен оток,
уплътняване във всички дялове на белия дроб, пъстровата
нехомогенна външна и на срез повърхност, с оформени в паренхима малки
кухини, изпълнени с гноевидна материя;
-
спонтанно и при натиск изтичане на гноевидна пенеста
течност; гноевидно пенеста течност по вътрешната
повърхност на цялото протежение на трахеята, главните бронхи, големите и
малките им разклонения;
-
кръвениста колекция в пирамидната част на долния
полюс на десния бъбрек; уголемена мековата слезка; по-светли послесмъртни
петна; пълен стомах; празен пикочен мехур;
-
състояние след налагане на трахеостомна канюла - кожен отвор над ключичната
ямка, подлежащо оперативно прерязване между трахеални пръстени и комуникация с дихателната тръба;
-
дълбока суха некроза
на меки тъкани в долната половина на външностранична
повърхност на лява подбедрица и петната област на
същия крак;
-
състояние след реанимационни
мероприятия - следи от контури на електрошокови
пластини в лява гръдна половина;
-
рентгенологични
данни за счупване на дясна бедрена кост в областта на големия въртел /пертрохантерно/.
Описаната
фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена въз основа на всички
събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, сред които:
1.
Показанията на свидетелите, дадени в
съдебно заседание и на досъдебното производство (за прочетените по реда на чл.
281 НПК):
-
св. Т.И.С., св. А. Селимова Ч., св. Ц.И.
относно траекторията на движение на двата автомобила до момента на сблъсъка и
относно разположението на автомобилите след удара, действията на подсъдимия;
-
св. И.И., св. В.Д.,
св. Ш.М., св. Д. Ф., св. Е.А., св. А. Ч., св. В., св. В., св. Д., св. П.Х., св.
Х.Х., св. В. С. – пристигнА.
на местопроизшествието непосредствено след сблъсъка между двата автомобила, относно
разположението и състоянието на автомобилите след удара, мястото на удара,
състоянието, местонахождението и действията на подсъдимия и пострадА.те
след произшествието;
-
св. Б.Р. и Ради А. – вписани като поемни лица, относно действията на органите на МВР по
изготвяне на протокол за оглед от 18.08.2015 г. (л. 8 и сл.).
2.
Заключенията по СМЕ (л. 110-112,
115-117, 128-137 и 140-161 от ДП и в съдебното производство на л. 327-328, 330-331,
333-334, 336-337), които са пълни, ясни, мотивирани, обосновани и няма съмнения
в правилността им. По несъмнен начин се установяват травмите на участниците в
ПТП, механизма на причиняване, както и причината за смъртта на починА.те лица.
3.
Заключенията на комплексната автотехническа и фрактодиагностична
експертиза и допълнителната към нея, изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д.
и доц. У. (л. 496 и сл. и л. 628 и сл.), както и отчасти автотехническата
експертиза от ДП (л. 85-103) и съдебната автотехническа
– фрактодиагностична експертиза на в.л. ст.н.с., д-р И.
(л. 264 и сл.)
4.
Писмените доказателства, протоколи за
оглед, фотоалбуми.
Свидетелските
показания са ясни, взаимно допълващи се и без противоречия по основните факти.
Няма обстоятелства, които да будят съмнение в достоверността на свидетелските
показания. По отношение на твърденията на св. И. за тъмен обект, който наложил
отклонение на автомобила, управляван от подсъдимия, тъй като са изолирани и в
несъответствие с останА.те доказателства събрани по
делото, включително и обясненията на подсъдимия в тази им част, съдът намира че
са плод на субективно впечатление, което не е съответно на обективната
действителност – не е имало такъв бързо движещ се обект, който е наложил
отклонение на автомобила „Ланча“ от лентата му за
движение.
Съдът
не кредитира и показанията на св. С. и св. Ч., в частта им че Г. е извършвал
изпреварване преди удара на няколко автомобила. Обстоятелството, че са
възприели движението на автомобила, управляван от подсъдимия в тяхното платно,
а преди това считат, че са се разминА. с насрещно
движещи се превозни средства, не е достатъчно, за де се приеме, че е предприета
от Г. маневра изпреварване. Не само подсъдимия отрича това, но и св. И. твърди,
че не е предприемано изпреварване, тъй като не е имало автомобили. Не се
установява по несъмнен начин, че подс. Г. е предприел
маневра изпреварване преди ПТП.
Заключенията
на вещите лица по СМЕ и по комплексната автотехническа и фрактодиагностична
експертиза и допълнителната към нея са пълни, ясни, мотивирани и обосновани.
Няма съмнения в правилността им. Вещите лица са с квА.фикация и значителен опит. Вещите лица са използвА. и метода на механоматематично
моделиране на движението на автомобилите с прилагане на компютърна симулация и
във вариант със спадане на налягане в предната лява гума и няма данни това да
води до значимо изменение в движението на автомобила и спадане на налягането не
е реална техническа причина за навлизане на автомобила в насрещната пътна лента.
НА.це са сходни изводи при всички методи, използвани
от вещите лица, което говори за изключително висока точност на заключението.
Съдът
счита заключенията на комплексната автотехническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната към нея,
изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д. и доц. У. за пълни, ясни и
обосновани, дадени от вещи лица със значителен опит, неоспорима квА.фикация и научни титли.
Категорично е установено, че не е нА.це разрушаване на предната лява гума на автомобила „Ланча“ преди ПТП, съответно разрушаването на гумата не е
причина за ПТП, а е настъпило в резултат на удара – породено е от самия процес
на удара. Не са установени следи от джантата преди удара, няма характерни
белези от такова разкъсване на гумата преди удара по самата нея, а и повредите
по джантата и гумата кореспондират и са възникнА.
едновременно. Вещите лица са категорични, че не е възможно по деформациите на кордовите нишки в гумата или по външния й вид да се прецени
дА. е разрушена преди удара или в резултат на удара.
Поради това съдебният състав счита заключението на вещото лице И. в тази му
част – че е нА.це
разрушаване на гумата преди ПТП и това е причина за отклонението на автомобила
„Ланча“ за необосновано. Съдът основава изводите си
на заключенията, изготвени от изготвени от вещите лица проф. К., проф. Д. и
доц. У., както и на тези от инж. Д. и инж. И., но в съвпадащите с предходното
заключение части. Всички вещи лица възприемат сходен механизъм на възникване и
протичане на ПТП (с изключение на извода на инж. И., че навлизането на
управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната лента се дължи на повреда на
предна лява гума), определят сходна скорост на движение на МПС. Поради това
съдът намира за безспорно установени скоростта на движение на МПС, механизма на
протичане на ПТП и въз основа на заключенията, изготвени от вещите лица проф. К.,
проф. Д. и доц. У. и причината за възникване на ПТП. С оглед заключението на вещите
лица проф. К., проф. Д. и доц. У. и останА.те
доказателства, съдът приема, че няма техническа неизправност или друга
обективна причина, която да е довела до загуба на напречна устойчивост или да е
повлияла върху устойчивостта на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия и навлизането в насрещната лента за движение се дължи на действията
на В.Г..
Съдебният
състав счита, че въпросът дА. лекият автомобил
„Ситроен“ е минал годишен технически преглед, не означава, че е установена неизправност,
нито че ПТП се дължи на техническа неизправност на МПС. От събраните
доказателства безспорно е установено, че Д. С. е управлявал правомерно
автомобила, в съответствие са правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, че е направил всичко възможно, за да не настъпи
ПТП, но то е било непредотвратимо. Нито от заключенията на вещите лица, нито от
показанията на свидетелите и останА.те материА. от доказателствената
съвкупност може да се направи извод или предположение, че техническото
състояние на лекия автомобил, управляван от починА.я С.,
има отношение към настъпилото ПТП.
Съдът
не споделя довода на защитата за негодност на огледния
протокол, тъй като в него е допусната техническа грешка и са нА.це съмнения в интелектуалните
способности на едно от поемните лица. НПК не изисква
образователен, интелектуален и какъвто и да е ценз на поемните
лица. Спазени са изискванията на закона, включително и това при огледа да
участват поемни лица. Огледният
протокол е предявен за подпис и подписан от поемните
лица. От разпита на поемното лице се установява, че е
било поканено, за да участва („Извика ме да остана да виждам.“). Техническата
грешка в измерванията или при отразяването им в протокола е отчетена от вещите
лица и възможните промени не водят до качествена разлика в изводите. Скоростта
на движение на лекия автомобил „Ланча“ е над
позволената. Огледният протокол не е негоден. За
мястото на удара и положението на автомобилите е нА.це информация и в приложения по делото снимков материА. и се извлича от свидетелските показанията. Няма
никакво съмнение, че ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила „Ситроен Ксантия“.
При
анА.з на събраните доказателства съдебният състав не
намира неотстранени противоречия и неизяснени обстоятелства от значение за
установяване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него,
характер и размер на вредите, причинени с деянието и останА.те
обстоятелства, които имат значение за отговорността. Събрани са всички възможни
доказателства, които са относими и достоверни,
взаимно допълващи се и изясняват въпросите от предмета на доказване. СъществувА.те съмнения и неясноти са отстранени чрез
повторната АТЕ и разпит на свидетели.
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, че на 18.08.2015 г. на път
3-205-III (гр. Разград - гр. Исперих) на км. 30 + 688, в посока от гр. Разград
към гр. Исперих, В.Г. при управление на МПС - лек автомобил „Ланчия Либра“ с peг. № РР 70-58
ВА, движейки се със скорост между 108 и 111 км/ч, е навлязъл в насрещната лента
за движение, нарушавайки правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал.1 от ППЗДвП, чл. 21
от ЗДвП, чл.73, ал. 1 от ППЗДвП, причинил ПТП – удар
с автомобил, управляван от Д. С. и по непредпазливост е причинил смърт на Д.Р.С.
от гр. Разград и на А. М. Ч. *** и леки телесни повреди на три лица - А.С.Ч. ***,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата; Ц.В.И. ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата и Т.И. ***, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
343, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1 във вр. ал. 1, б. „в“ на чл. 343 във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК.
Деянието
е извършено по непредпазливост по чл. 11, ал. 3 НК. Г. е водач на МПС с
дългогодишен стаж и значителен опит, според неговите обяснения. Г. е съзнавал,
че „с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“, съгласно чл. 5 ЗДвП,
съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗДвП „водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението си“, че съгласно чл. 15 от ЗДвП и чл. 67, ал. 1 от
ППЗДвП „е длъжен да се движи възможно най-вдясно на
платното за движение“, че позволената скорост за движение е 90 км/ч и въпреки
това е управлявал автомобила със скорост над позволената, навлязъл е в пътната
лента за насрещно движение. Нарушил е правилата за движение и причинил смъртта
на двама души. Съдебният състав счита, че подсъдимия не е допускал и не се е
съгласявал с настъпването на общественоопасните
последици, макар действията му да не съответстват на вменените му, като водач
на МПС, задължения по ЗДвП и ППЗДвП. Г. е пътувал със
св. И. – негова майка и е нелогично да е искал или допускал настъпването на
ПТП, което би поставило в опасност и него и майка му. Г. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици –
причиняването на смъртта на Д.Р.С. и А. М. Ч., но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, с оглед възрастта му, опита като водач, нормалното психофизическо развитие, образованието.
Навлизайки
с превишена скорост в пътната лента за насрещнодвижещи
се МПС Г. е създал опасност за движението, поставил в опасност живота и
здравето на хората, пътуващи и в двата автомобила и поставил в невъзможност
водачът на автомобила „Ситроен Ксантия“ да избегне
сблъсъка, дори предприемайки аварийно спиране. Подс. Г.
е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 8 ал. 1 от ЗДвП, чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП, чл. 21 от ЗДвП, чл. 73,
ал. 1 от ППЗДвП. Няма съпричиняване
на резултата от пострадА.те водач и пътник в
автомобила „Ситроен Ксантия“. Настъпилият тежък
резултат – смърт на двама души е пряка последица на действията на подсъдимия. Не
е установено, че водачът и пътниците са пътувА. без
поставени колани, нито че това – поставянето на колани би довело до различен
резултат. Пътно-транспортното произшествие е настъпило единствено в резултат на
нарушението на правилата за движение по пътищата от подс.
Г. няма други обстоятелства, които да са допринесли за настъпването на ПТП,
нито е нА.це случайно
деяние по чл. 15 НК.
Нормата
на чл. 343 НК е бланкетна и е необходимо да се
посочат конкретните правила за движение, нарушени от подсъдимия. Прокурорът в
обвинителния акт е изброил многобройни нарушения на правилата за движение по
пътищата. Част от посочените са взаимно изключващи се нарушения на правилата за
движение - превишена скорост и несъобразена скорост. Не е нА.це и конкретизация на хипотезите по чл. 20, ал. 2 ЗДвП – с
какво не е съобразена скоростта на движение - с атмосферните условия, с релефа,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
при положение, че е установено, че ПТП е настъпило при ясна видимост, суха и
равна настилка, липса на натоварено движение и усложнена пътна обстановка, липса
на неравности, препятствия по пътя, които да предполагат особено внимание или
усилия от водачите на МПС.
Съдът
счита, че нормите на ППДвП и ЗДвП - чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 42 от ЗДВП, чл. 43, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, чл. 75 от ППЗДвП и чл. 88 ППЗДвП не са в
причинно-следствена връзка с причиненото ПТП.
При
положение, че автомобилът, управляван от Г. се е движил изцяло в насрещната
лента за движение то не се касае до нарушение на правилото по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, изискващо водачите да се движат възможно най-вдясно по платното за движение. Нарушен
е чл. 8 от ЗДвП, който изисква водачите да използват дясната половина на пътя
по посока на движението си.
Не
е нарушено и правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се установява от
събраните доказателства Г. да е нарушил задължението си да контролира превозното
средство, което управлява. По свое усмотрение Г. е управлявал автомобила в
насрещната лента.
Не
нарушен и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като скоростта на движение на автомобила,
управляван от Г. надхвърля допустимата, което не изисква преценка дА. е съобразена с някакви климатични и пътни условия.
Не
са нарушени нормите на чл. 42 и чл. 43 ЗДвП, чл. 88 ЗДвП, чл. 90 ППЗДвП, както и чл. 74 ППЗДвП, тъй
като не се установява Г. да е предприел изпреварване.
Поради
това съдът в тази част на обвинението призна подсъдимия за невинен.
По
наказанието.
За
престъплението, в извършване на което е признат за виновен и осъден подсъдимия
- по чл. 343, ал. 4, пр. 2 във вр. с ал. 3, б. „б“,
пр. 1 във вр. ал. 1, б. „в“ на чл. 343 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от 3 до 15 години лишаване от свобода.
Съдът
намира, че е нА.це превес
на смекчаващите вината обстоятелства – изцяло положителните данни за личността
на Г. – семеен, образован, трудово ангажиран от завършване на образованието си,
неосъждан, с добри характеристични данни, няма установени обстоятелства, които
да го характеризират като личност с повишена обществена опасност. Няма данни,
че е водач с трайно установени навици да нарушава правилата за движение по
пътищата. Според изготвената справка за значителен период от време – има само
две наказателни постановления за нарушения извършени през 2007 г. и 2008 г. и
наложени глоби с фиш през 2009 г. и 2014 г. Тежкият резултат – смърт на двама
душа се обхваща от квА.фицирания
състав на престъплението и не може да се счита за отегчаващо вината
обстоятелство.
Съдът
намира, че от значение за определяне размера и вида на наказанието е високата
обществена опасност на деянието, която се обуславя и от броя престъпления по чл.
343 НК - зачестилите прояви на грубо незачитане на правилата за движение по
пътищата и многобройните ПТП с човешки жертви, което обуславя необходимост да
се въздейства предупредително и на останА.те членове
на обществото. Тежестта на конкретно извършеното деяние, с оглед
обстоятелствата, посочени по-горе относно навлизането в лентата за насрещно
движение с превишена скорост, което е поставило водача Д. С. в невъзможност да
избегне сблъсъка, неговото социално отражение – няколко семейства са принудени
да живеят с болката, причинена от загубата на близки – съпруг и баща, с оглед
генералната превенция обуславя извод, че за постигане целите на наказанието е
необходимо Г. да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода, чиито
минимален размер е определен в закона.
Няма
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят приложение на чл. 55 НК.
Поради
изложеното съдът наложи минималното предвидено в закона наказание. Съдът не
приложи чл. 66 НК, тъй като счита че за поправяне на В.Г. е необходимо
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Макар да не са нарушени
многобройни норми от правилата за движение по пътищата, то превишената скорост,
съчетана със съзнателно навлизане в лентата за насрещно движение е грубо
нарушение, винаги с тежки последици и сочи на значителна обществена опасност. Избягването
на ПТП и тежките последици не е изисквало някакво особено стриктно поведение,
или умения, или повишено внимание от страна на водача Г. – достатъчно е било да
не навлиза в лентата за насрещно движение. Последица на извършеното от Г. е
смъртта на двама души и телесни повреди на останА.те
пътници, чиито живот също е бил застрашен.
Но
по-голям срок на наказанието лишаване от свобода от определеното би бил
несъответен на данните за личността на подсъдимия, не е нужен за поправянето му
и би довел до неговото социално изключване, резултат на продължителното
откъсване от семейната среда и от упражняване на професионалните му умения.
На
основание чл. 343г НК съдът наложи и лишаване на подсъдимия от право да
управлява МПС за срок от 6 години. Тежестта на нарушенията, а и тежкия резултат
– смъртта на двама души изисква интензивно въздействиe върху подсъдимия, което би имало
предупредителен ефект към останА.те членове на
обществото. Това наказание е предвидено при всички престъпления по чл. 343 –
343в НК, сред които и значително по-леко наказуеми от извършеното от
подсъдимия, съответно тежестта на престъплението на подсъдимия изисква налагане
на забраната за по продължителен срок. Затова, при съобразяване с разпоредбата
на чл. 49, ал. 2 НК, съдът наложи лишаване от права по чл. 37, т. 7 НК за
посочения срок.
На
основание чл. 189 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените
разноски, включително и разноските, направени от частните обвинители, които са
направили такова искане.
Съдия:
НР