Определение по дело №6532/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2234
Дата: 17 юни 2019 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20185530106532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                             17.06.2019 г.                        гр.Стара Загора

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА           XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седемнадесети юни                               две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова

гр. д. № 6532 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за доклад по същото. Предвид предстоящата съдебна ваканция датата на съдебното заседание следва да бъде определена за след съдебната ваканция, а именно през м.септември 2019г.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

 

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 19.09.2019 год., от 14,00 часа, за която дата да се призоват страните.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. ЗПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България твърди, че с договор за потребителски заем с номер CREX-14417571 от 23.01.2017 г. отпуснал на ответника В.С.Х. паричен кредит в размер на 574,99 лв. Сумата, предмет на горепосочения договор, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което същият изпълнил задължението си по него. Ответникът удостоверил усвояването на посочената сума с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”. Въз основа на чл.1 от същия, за кредитополучателя възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 58,45 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 42,57 % и годишния лихвен процент 35,99 %, посочени в параметрите по договора. Ответникът преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX-14417571 на 05.04.2017 г., като към тази дата била погасена 1 месечна вноска. На основание чл.3 от договора вземането на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 642,95 лв., представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към 05.05.2017 г., към която дата бил станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия палеж на втората непогасена вноска, ответникът не изпълнил задължението си. Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането на крайния срок на договора на 05.02.2018 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ищецът твърди още, че ответникът му дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 65,16 лв., за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.05.2017 до 11.07.2018 г.

Към настоящия момент ответникът дължал на ищеца следните суми: главница – 540,83 лева; възнаградителна лихва – 102,12 лева и законна лихва за забава – 65,16 лева, или общо дължимата сума възлизала на 708,11 лева. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по гражданско дело № 3728/2018 г. по описа на РС – Стара Загора. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба за установяване на вземанията му по заповедта.

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България от ответника В.С.Х. в размер на: 540,83 лв. - главница по кредита, 102,12 лв. - възнаградителна лихва по договора, 65,16 лв. - законна лихва за забава за периода от 05.05.2017 до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника В.С.Х. - адв. Р.М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която противно на добрите нрави било уговарянето на възнаградителна лихва в размер надвишаващ 3-кратния размер на законната лихва върху просрочените задължения, а в конкретния случай този размер бил над 3,5 пъти. Счита клаузата на сключения между страните Договор за потребителски кредит от 23.01.2017 г., касаеща годишен лихвен процент от 35,99 % за нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. По отношение на останалите претенции на ищеца, посочени в исковата молба, счита същите за недоказани.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава по исковете по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК, че следва да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор за заем, съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на задължението, както и размерите на претендираните главница и договорна лихва. По установителния иск за обезщетение за забава - че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата, на която това е станало, размера и периода на лихвата.

Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на  вземанията, респ. изискуемостта им.”

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба преписи от: извлечение от основно вписване в търговския фирмен регистър към 13.03.2018 г., нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 г., нотификация за извършено презгранично сливане от 27.03.2018 г., канцелария на търговския съд в Париж, пълномощно № 3276/2018, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити - Приложение № 2 от 23.01.2017 г., договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 23.01.2017 г., условия по договора, медицински въпросник за приемане на застраховане от 23.01.2017 г., сертификат № 14417571/23.01.2017 г., общи условия за застрахователна програма „защита на плащанията по кредитни карти”, декларация за предоставяне на лични данни, фискален бон на стойност 532,80 лв. от 23.01.2017 г., извлечение по кредит от 18.12.2018 г. – 2 стр.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на особения представител на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.

 

                 

На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: