№ 11130
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110149271 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.31,ал.2 от Закона за
собствеността ( ЗС ),вр.чл.57,ал.2 от СК и чл.86,ал.1 от ЗЗД от А. Т. А.,ЕГН
**********,с адрес С против А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С,с
искане за осъждане на ответника да заплати парични суми,както следва –
13466,67 лева за ползване на съсобствен имот апартамент за периода
18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна
лихва в размер от 3774,41 лева за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,2525
лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен гараж за периода
18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,мораторна
лихва в размер от 707,70 лева за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,6733,33
лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен автомобил за
периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер от 1887,20 лева за периода 05.12.2019 г.
до 08.09.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ищцата и ответникът са бивши
съпрузи,които са сключили брак през 1989 г.,а с решение на СРС,86 състав по
гражд.дело № 9629/2018 г. бракът е прекратен с развод. Ищцата поддържа,че
по време на брака страните са придобили в режим на СИО следните
имущества – апартамент ..... в ..... в същата сграда и лек автомобил П комби с
рег. № ...... Сочи се,че с нотариална покана от 15.11.2019 г. ищцата поканила
ответника да й заплаща обезщетение с посочена конкретно претендирана
наемна цена за всеки от обектите,в отговор ответникът посочил,че не
възразява ищцата да ползва имотите,но не предложил начин на ползване.
Моли съда да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор ответникът А. С. А. оспорва
исковете като неоснователни и недоказани – твърди се,че според утвърденото
споразумение по чл.51,ал.1 от СК ищцата е напуснала имота без претенции за
ползване. Ответникът счита,че ищцата няма желание да ползва имотите.
Ответникът твърди,че страните са сключили споразумение,с което ответникът
приел да изплати остатък от кредит на ищцата,както и да прехвърли имот на
сина им,докато ищцата се съгласила да предостави на ответника процесното
имущество. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С нотариален акт от 20.06.2005 г. А. С. А. и А. Т. А. се легитимират като
собственици на ап...... на две нива с площ от 66,48 кв.м. в секция Б на
сграда,построена върху УПИ XI-1857 в .....,като според представената схема
на имота имотът се намира в бл.145.
Видно от нотариален акт от 02.10.2005 г.,А. С. А. се легитимира като
собственик на подземен гараж 2 в ..... на ......
От свидетелство за регистрация на МПС автомобил П комби с рег.№ .....
е собственост на А. С. А..
С покана от 15.11.2019 г.,връчена на А. А. на 18.11.2019 г.,А. Т. А.
претендира сумата от 400 лева месечно за апартамента,75 лева месечно за
гаража и 200 лева месечно за автомобила,платими до пето число на текущия
месец,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В отговор към нотариалната покана А. А. заявява,че не възразява А. А.
да ползва имотите.
Според констативен протокол от 03.12.2019 г. се установява,че не е
постигнато съгласие относно начина на ползване на имотите.
С решение от 12.12.2018 г.,постановено по гражд.дело № 9629/2018 г.
по описа на СРС,86 състав е прекратен с развод брака между А. С. А. и А. Т.
А. по чл.50 от СК и е утвърдено споразумението,съгласно което семейното
жилище – ап...... в бл.145 на ..... остава за ползване на А. А. като А. А. го е
освободила и няма претенции за ползването му.
Видно от нотариален акт от 27.03.2014 г.,А. Т. А. се легитимира като
собственик на недвижим имот – ..... в .....,с площ от 68,23 кв.м.
От ръкописен текст от 24.01.2018 г. се установява,че А. се задължава да
погаси остатъка по кредита на А. и да прехвърли апартамент на С,както и да
изплати на А. 20000 лева след разделяне на имуществото,а А. се съгласява да
предостави на А. апартамент .....,гараж и автомобил при имущественото
разделяне.
От справка от Агенция по вписванията се установява,че на 19.11.2019 г.
А. С. А. и А. Т. А.,като дарители,и С А. С.,като дарен,са постигнали съгласие
да бъдат обвързани от правоотношение,според което дарителите прехвърлят
правото си на собственост,а С С. приема дарение върху недвижим имот ..... на
......
С влязло в сила решение на СГС е отхвърлен искът с правно основание
2
чл.23,ал.1 от СК,предявен от А. С. А. срещу А. Т. А. за признаване за
установено,че апартамент .....,подземен гараж 2 и автомобил П са негова
лична собственост,както и е отхвърлен искът по чл.29,ал.3 от СК за
определяне на по-голям дял от посоченото имущество поради по-голям
принос.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства –
от разпита на свидетелката К-В се установява,че познава А. от 2015 г.,а А. –
от 2016 г.,тъй като с А. били колеги. На свидетелката В е известно,че А. в
периода 2018 г. до 2020 г. живяла в жилище на свидетелката,където живяла
сама. Свидетелката В знае,че А. и А. имат автомобил П,който се кара от А. и
на автомобила има реклама на неговата фирма. Свидетелката К-В е казала,че
разбрала от А. за намерението на А. да закупи друго жилище,което се
оказало,че се намира в района на „С“ и там са били бивши работнически
общежития. От показанията на свидетелката К-В се установява,че след
раздялата на А. и А. са ходили до семейното жилище за някакъв багаж на
А.,но А. не успяла да отключи с ключа,който има. Според показанията на
свидетелката К-В след като А. напуснала жилището на свидетелката А.
закупила къща с двор в П,но свидетелката не знае дали къщата е лично нейна
или в съсобственост и не знае дали А. е живяла там с друг мъж. От
показанията на свидетелката Люцканова тя познава А. от 2015 г.,когато били
колеги в една и съща банка,а впоследствие А. останала клиент на банката,на
свидетелката е известно,че кредитът на А. е погасен и е издадено съгласие да
бъде прехвърлен имотът като погасяването на кредита е станало към 2019
г.,на свидетелката не е известно с какви парични средства е погасено
задължението по договора за кредит. Разпитана в съдебно
заседание,свидетелката А. – Г,която е сестра на ответника е казала,че познава
страните,по време на брака нейният брат купил два апартамента,защото
работил много за разлика от снаха й,А. и А. се разделили в края на 2017 г.
или началото на 2018 г. Според показанията на свидетелката А. – Г до
раздялата двойката живяла в мезонета,след което А. отишла в другото
жилище,но впоследствие създала връзка с друг мъж,с когото живяла
другаде,а след раздялата с другия мъж се върнала в апартамента,където живее
синът на А. и А. със своето семейство като по това време братът на
свидетелката закупил жилище,което предложил на А.,но тя отказала и той
продал това жилище. Според свидетелката А. – Г нейният брат не е сменял
ключалките за мезонета.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата А. е казала,че не й е предавана сума
от 20000 лева,а нейният син й предоставял парични суми по 310 лева всеки
месец в продължение на седем осем месеца за заплащане вноската по
кредита,който е предназначен за жилището,което му е прехвърлено.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-оценителна
експертиза се установява,че средната пазарна наемна цена за жилището за
процесния период възлиза на 21880,20 лева,а лихвата за забава е 4024,54
лева,за гаража – 2563,99 лева,а лихвата за забава – 470,01 лева,а за
автомобила – 6970 лева и лихвата за забава е 1287,89 лева. Според
допълнителното заключение при отчитане ползване на автомобила за лични
нужди и през празнични и почивни дни наемната цена за автомобила за
процесния период възлиза на 9245 лева,съответно мораторната лихва е
3
1924,89 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС е обусловено
от провеждането на доказване,че съществува съсобственост,а съсобственият
имот се ползва еднолично от някой от съсобствениците,при което лишеният
от ползване на имота съсобственик има право да претендира обезщетение за
периода,за който е лишен от право на ползване. Законът поставя изискване
лишеният от ползването съсобственик да може да претендира
обезщетение,ако е отправил покана и обезщетение може да бъде присъдено
само за периода след отправянето на покана. Това означава,че страната ищец
следва да проведе доказване,че съществува съсобственост между страните,да
установи,че ответникът лично ползва имота,да докаже,че е отправена покана.
Страните не спорят,а и от представените по делото нотариални актове и
свидетелство за регистрация на МПС се установява,че по време на брака и на
възмездно придобивно основание са придобити апартамент,подземен гараж и
автомобил. С оглед това,че имотите са съсобствени на страните,придобити
при равни дялове ( не е спорно,че имотите са придобити по време на брака на
страните,а и същевременно исковете на ответника А. за признаване правото
му на изключителна собственост,респективно за признаване притежаване на
по-голям дял са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение ),ищцата А. е
доказала първата предпоставка за уважаване на исковата претенция –
доказано е съществуване право на съсобственост между страните.
Софийският районен съд приема,че е изпълнена и друга изискуема от закона
материалноправна предпоставка за уважаване на иска – от представената към
исковата молба покана се установява,че ищцата е изпратила нотариална
покана,връчена на ответника А. на 18.11.2019 г.,при което за периода,считано
от отправяне на поканата има право на обезщетение,ако докаже,че ответникът
еднолично е ползвал имотите,съответно ищцата А. е била лишена от
възможността да ползва имотите. Неоснователен е доводът на ответника
А.,релевиран чрез процесуалния му представител,че ищцата А. не може да
претендира обезщетение предвид това,че според постигнатото споразумение
по бракоразводното дело ищцата А. е посочила,че няма претенции към
семейното жилище и същото се предоставя за ползване на ответника А.. На
първо място,с исковата претенция ищцата А. претендира обезщетение за
лишаване от ползване на апартамент,гараж и автомобил,като само
апартаментът е предмет на споразумението,а на второ място,предоставянето
на апартаментът ..... за ползване на ответника А. не лишава ищцата А. от
правото да претендира обезщетение за лишаване от възможността да ползва
този имот,в който притежава ½ идеална част. В тази насока съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че съгласно решение на ВКС № 199/15.01.2018
г.,постановено по гражд.дело № 154/2017 г. по описа на ВКС е възприето,че
когато при развода ползването е предоставено на единия съпруг,другият
съпруг би бил лишен от правото да претендира заплащане на обезщетение
спрямо ползващия съпруг само в хипотезата,ако е уговорено изрично,че
ползването се предоставя безвъзмездно. С оглед това,че в настоящия случай
не се установява от представеното съдебно решение и от одобреното
споразумение между страните да е уговорено безвъзмездно ползване за
4
ответника А.,то ищцата А. има право да претендира обезщетение за
период,последващ влизането в сила на решението за развод чрез предявяване
на иск,ако липсва уговорена между страните наемна цена – в този смисъл
решение № 71/29.06.2018 г.,постановено по гражд.дело № 2750/2017 г. по
описа на ВКС. Анализирайки събраните в хода на производството
доказателства,съдът счита,че може да бъде възприето,че ответникът А.
еднолично реализира фактическа власт върху имота,респективно предявените
искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС,вр.чл.57 от СК и чл.31,ал.2 от ЗС
се явяват доказани по основание. За да счете,че е доказано,че ответникът А.
реализира фактическа власт върху имуществата – апартамент,гараж и
автомобил еднолично,съдът отчете решението по бракоразводния
процес,както и взе предвид свидетелските показания на свидетелите К-В и А.
– Г,според които колата се ползва от ответника А. за неговата работа,а след
раздялата в апартамента,респективно в принадлежащия към апартамента
гараж е останал да живее ответникът А.. Отделно от това,ответникът А. не
оспорва,че реализира фактическа власт върху описаните имущества,а доводът
му за неоснователност на исковете е предвид обстоятелството,че не е отказал
на ищцата да реализира правото си да ползва имотите и колата. Действително
от представения по делото отговор към нотариална покана се установява,че
ответникът А. е заявил,че не възразява ищцата А. да ползва имотите,но
доколкото до постигане на съгласие за определяне начина на ползване върху
имотите не се е достигнало,съдът счита,че при липса на проведено доказване
ищцата А. да е ползвала имотите и автомобила,исковата претенция се явява
доказана по основание. За да бъде отхвърлена искова претенция с правно
основание чл.31,ал.2 от ЗС,не е достатъчно да бъде доказано,че ответникът не
възразява срещу ползването на съсобствените вещи,а следва да бъде
установено или наличието на осигурена възможност за реализиране правата
на ищцовата страна,или да бъде доказано,че ответникът си служи със
съсобствените вещи по начин,по който не надвишава притежавания от
ответника дял в съсобствеността. Предвид липсата на проведено доказване на
тези предпоставки,както и при съобразяване осъществяваната към процесния
период фактическа власт върху съсобствените вещи от ответника
А.,предявеният от ищцата А. иск е доказан по основание. Изводът на съда,че
исковата претенция е доказана по основание, не се променя предвид довода на
ответника А.,че ищцата А. в действителност не желае да ползва
имуществата,придобити по време на брака. Съдът приема,че при наличието
на отправена покана от ищцата А. до ответника А. и предвид
обстоятелството,че в периода след отправяне на поканата достъп до имота е
имал само ответникът искът подлежи на уважаване,защото законът
регламентира,че в този случай съсобственикът,който реализира фактическа
власт върху съсобствения имот дължи обезщетение за лишаване от ползване
на другия съсобственик. Според приетото Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г.,постановено по тълк.дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС
обезщетение е дължимо за периода след отправяне на поканата,ако
съсобственик е лишен от възможността да си служи с имота според
притежавания дял в съсобствеността ако друг съсобственик реализира
фактическа власт върху имота – ако лично или чрез член от семейството си си
служи с цялата вещ,ако макар да не си служи с вещта ограничава достъпа на
другия съсобственик или ако ползващият съсобственик е предоставил вещта
5
на безвъзмездно правно основание – договор за заем на послужване на трето
лице,което единствено ползва вещта или което ползва вещта съвместно с
ползващия съсобственик. В настоящия случай от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че ответникът А. еднолично
ползва апартамента,гаража и автомобила,поради което и исковете,предявени
от ищцата А. се явяват доказани по основание. Изводът на съда,че исковете са
доказани по основание не се променя предвид представеното споразумение
между страните,написано на ръка,тъй като това споразумение единствено
може да бъде разглеждано като такова,имащо предварителен характер
относно бъдещо разделяне на имуществото,но предвид това,че към процесния
период съсобствеността между страните не е прекратена,ищцата А.,която не
реализира фактическа власт върху съсобствените вещи има право на
обезщетение. Разбирането на съда за основателност на исковете не се променя
и с оглед отправеното от ответника А. към ищцата А. предложение да й
предостави друго жилище – в тази насока събраните гласни доказателства
установяват наличието на такова предложение,но при съобразяване,че
правото на съсобственост върху процесните вещи не е прекратено,а
единствено ответникът си служи с тях,това предложение се явява
ирелевантно за преценка основателността на иска. Така мотивиран,съдът
намира,че исковете следва да бъдат уважени за сумите в размер от 10940,10
лева обезщетение за лишаване от ползване на апартамент и 1282 лева
обезщетение за лишаване от ползване на гараж при съобразяване
притежаваните от ищцата А. дялове – по ½ идеална част,в която насока съдът
възприема експертното заключение,което е изготвено при съобразяване
пазарните аналози и офертните наемни цени за жилища и гаражи в района,в
който се намират процесните апартамент и гараж,а за разликата до пълните
претендирани размери съответно от 13466,67 лева и 2525 лева исковете
подлежат на отхвърляне като недоказани. Софийският районен съд приема,че
исковата претенция за обезщетение за лишаване от ползване на автомобил е
доказана по основание,а по размер обезщетението следва по реда на чл.162 от
ГПК да бъде определено на 2000 лева,а за разликата над тази парична сума до
пълния претендиран размер от 6733,33 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира,че в частта,в която е определена наемна цена за автомобил
заключението не може да бъде кредитирано,защото е изготвено при
съпоставка с разходите за поддръжка на автомобил. За да счете,че искът
следва да бъде уважен за сумата от 2000 лева,съдът взе предвид,че
свидетелството за регистрация на автомобила сочи година 2009 г.,т.е. към
процесния период автомобилът е с продължителност на експлоатацията около
и над 10 години,т.е. амортизиран е,а същевременно претендираното
обезщетение от ищцата с исковата молба в размер на по 400 лева месечно към
процесния период – от 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г. е съпоставимо с размер
на лизингова вноска за автомобил със значително по-кратък период на
експлоатация. Съдът намира,че при съобразяване периода на експлоатация на
автомобила същият като техническо състояние значително се различава
спрямо автомобил с период на експлоатация например до три или до пет
години,което неминуемо би рефлектирало върху възможността за
реализиране на наемна цена и върху размера на наемната цена,съответно
следва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото обезщетение.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковете подлежат на
6
уважаване за сумата от 10940,10 лева за апартамент,1282 лева за гараж и 2000
лева за автомобил,а за разликата до пълните претендирани размери от
13466,67 лева,2525 лева и 6733,33 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода
на забава кредиторът има право да претендира обезщетение в размер на
законната лихва. Когато задължението няма определен падеж или срок,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
В настоящия случай съдът счита,че при съобразяване основателността на
исковете за главница,както и при отчитане посочването в нотариалната
покана,отправена до ответника,че обезщетението за лишаване от ползване
следва да бъде заплащано до пето число, че считано от шесто число на
следващия месец,ответникът изпада в забава относно дължимото обезщетение
за предходния месец. Липсата на проведено доказване ответникът да е
изплащал обезщетение в срока,в рамките на който съсобственикът на имота е
претендирал,означава,че исковата претенция за мораторна лихва е
основателна,а по размер исковете следва да бъдат уважени при определяне
стойност на мораторна лихва по реда на чл.162 от ГПК като съдът счита,че
исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени съответно в размер от
3154 лева,340 лева и 540 лева,а за разликата до пълните предявени размери от
3774,41 лева, 707,70 лева и 1887,20 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни формулират
искания за присъждане на разноски,както и като взе предвид уважената и
отхвърлена част от исковете съдът намира,че в полза на ищцата А. следва да
бъдат присъдени 3359,13 лева,а в полза на ответника – 1119 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.31,ал.2 от ЗС,вр.чл.57,ал.2 от СК на А. Т. А.,ЕГН **********,с
адрес С сумата от 10940,10 лева ( десет хиляди деветстотин и четиридесет
лева и десет стотинки ) обезщетение за лишаване от ползване на апартамент
№ ..... в бл.145 на ..... за периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 10940,10 лева до пълния претендиран размер от
13466,67 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С сумата от 3154
лева ( три хиляди сто петдесет и четири лева ) мораторна лихва върху
обезщетение за лишаване от ползване на апартамент за периода 05.12.2019 г.
до 08.09.2022 г.,като отхвърля иска в частта за разликата над 3154 лева до
пълния претендиран размер от 3774,41 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.31,ал.2 от ЗС на А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С сумата от
1282 ( хиляда двеста осемдесет и два ) лева обезщетение за лишаване от
7
ползване върху гараж № 2 в бл.145 на ..... за периода 18.11.2019 г. до
08.09.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 1282 лева до пълния
претендиран размер от 2525 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С сумата от 340
лева ( триста и четиридесет лева ) мораторна лихва върху обезщетение за
лишаване от ползване на гараж за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,като
отхвърля иска в частта за разликата над 340 лева до пълния претендиран
размер от 707,70 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.31,ал.2 от ЗС на А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С сумата от
2000 ( две хиляди ) лева обезщетение за лишаване от ползване върху лек
автомобил П 307 комби с рег. № ..... за периода 18.11.2019 г. до 08.09.2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска – на 09.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,като
отхвърля иска в частта за разликата над 2000 лева до пълния претендиран
размер от 6733,33 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.86 от ЗЗД на А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С сумата от 540
лева ( петстотин и четиридесет лева ) мораторна лихва върху обезщетение за
лишаване от ползване на гараж за периода 05.12.2019 г. до 08.09.2022 г.,като
отхвърля иска в частта за разликата над 540 лева до пълния претендиран
размер от 1887,20 лева.
ОСЪЖДА А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен адрес С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. Т. А.,ЕГН **********,с
адрес С сумата от 3359,13 лева ( три хиляди триста петдесет и девет лева и
тринадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Т. А.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на А. С. А.,ЕГН **********,с постоянен
адрес С сумата от 1119 ( хиляда сто и деветнадесет ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8