№ 287
гр. Шумен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630102557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от А. М. Х., против Х. Ю.
И., в която са предявени, в условията на обективно, кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му; иск, с правно основание чл. 49,
ал. 3 СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът и насрещно възражение, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ищцата, както и в обективно
съединение небрачен иск и насрещен небрачен иск, по които, на основание
чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, с правно
основание, чл. 56 СК, за предоставяне ползването на семейно жилище.
Ищцата твърди, че с ответника имали връзка от 2002 г., като се
установили да живеят в гр. Смядово, в жилище лична собственост на ищцата,
придобито през 1999 г.. От съвместното им съжителство имали дъщеря К.
Х.ва Ю.а, която към настоящия момент била пълнолетна. От самото начало на
съжителството, ответникът работел в България и чужбина за кратки периоди -
за по една седмица, след което се връщал в гр.Смядово. След месец-два-три
отново заминавал, по негови думи, за да работи, но не носел пари, за което
давал различни обяснения, които в последствие ищцата разбирала,че не са
верни. Цялата издръжка за тримата, както и отглеждането на детето, били в
1
тежест на ищцата, подпомагана от нейните баща и сестра. Детето било със
заболяване „бронхиална астма”, лекувано около 8-9 години, което изисквало
средства и грижа. През 2012 г. заедно с ответника и детето заминали за
Германия с намерение да работят. След 3-4 месеца ищцата се върнала в гр.
Смядово, а на 24.07.2014 г. сключили граждански брак, който бил първи и за
двамата. Ответникът продължавал да работи периодично за една седмица и да
се връща без пари. Ищцата разбира, че извън семейството ответникът
системно употребява алкохол, което с времето се превърнало в злоупотреба,
при което всяка вечер започвали скандали за пари. Ищцата узнала, че
ответникът създал зависимост и към хазарта. Тъй като трудовите доходи на
ищцата не покривали издръжката на дома се налагало да взема заеми. Това
създало напрежение, което се отразило на здравословното състояние на
детето и на самата нея – постоянно главоболие, претърпяла онкологична
операция на дясната гърда. През м. септември 2021 г. ответникът заминал да
работи в Нидерландия. Ищцата и детето останали в Германия. През месец
януари 2022 г. ищцата и детето отишли в Холандия при ответника, после се
върнали в Смядово в семейното жилище. Тримата били в непрекъснато
движение - Германия - Нидерландия – България, което задълбочило
недоразуменията между съпрузите. Ищцата научила за негова извънбрачна
връзка на ответника с жена от гр. Плевен, който заявил: „Аз имам връзка с
друга жена от 1 година и съм решил да се женя за нея и да я взема в
Холандия”. На 20.01.2023 г. в Германия ищцата получила от ответника SMS
„Аз се ожених” и снимка на жена. От м. януари 2023 г. ответникът не се бил
свързвал с ищцата и страните били в трайна фактическа раздяла. От м. юли
2023 година ищцата и детето живеели трайно в Германия, гр. Дизбург, където
ищцата работела на трудов договор в машиностроителна компания. Намира,
че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и по
нататъшното му съществуване е вредно за ищцата и пълнолетната им дъщеря,
която тежко приела поведението на баща си. Ответникът напуснал
доброволно семейното жилище в гр. Смядово, ***, придобито от ищцата с
лични средства - НА № *** г., по описа на нотариус с район на действие PC -
Велики Преслав, и представлявало лично нейно имущество. Моли съдът да
постанови решение, с което да прекрати брака, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга. Семейното
жилище в гр. Смядово, общ. Велики Преслав, ***, да бъде предоставено за
2
ползване на ищцата и пълнолетната дъщеря на страните К. Х.ва Ю.а, като
бъде констатирано, че ответникът го е напуснал. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба,
като счита исковете за допустими. Не оспорва, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата. Твърди, че
семейното жилище в гр. Смядово било закупено с кредит, теглен от него,
както и, че той осигурявал необходимите средства за издръжка на
семейството - работел преимуществено в чужбина, като през 2019 година
регистрирал дружество в Германия, чрез която извършвал озеленителна
дейност. Твърди, че в периода от 2011-2020 г. съпругата имала само два
работни месеца в Германия. През 2020 г. започнал работа и в Нидерландия,
като през 2021 г. регистрирал едноличен търговец „Фери Бау“, с предмет
строителна дейност. През 2022 г. съпругата била в Нидерландия, но не
работила, като разчитала изцяло на средствата, получавани от строителната
дейност на ответника. В началото на 2023 г. в България провел разговор със
съпругата си, при който и казал, че не издържа скандалите, които вдига
ежедневно, че парите които изкарва все не и стигат. Предложил и да помисли
как да продължат и какво да променят, но не се разбрали и не взели общо
решение за отношенията си, поради нежеланието на съпругата за промяна.
Прибрали се заедно в Нидерландия, но съпругата заминала за Германия, като
взела семейни средства в размер на 5000 евро, както и всички мебели от
жилището. Искането семейното жилище в гр. Смядово да бъде предоставено
за съвместно ползване от съпругата и дъщерята им намира за
незаконосъобразно, тъй като последната била пълнолетна. Счита, че тъй като
съпругата живее и работи в Германия, няма жилищна нужда в България и не
следва съдът да и го предоставя. Съпругът нямал друго жилище и имал
жилищна нужда, тъй като в момента живеел на квартира. Моли да му бъде
предоставено за ползване семейното жилище, за което предявява насрещен
иск. В случай, че съдът предостави ползването на семейното жилище на
ищцата, моли с решението да се определи размер месечен наем, който да бъде
плащан от нея съобразно притежавания от него дял в съсобствеността,
считано от влизане в сила на бракоразводното решение. Не претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по насрещния иск подава отговор.
Оспорва изложеното в насрещната искова молба,ь като твърди, че от
3
фактическата им раздяла до настоящи момент достъп за ползване на
семейното жилище имат тя и дъщеря им, както и, че от пролетта на 2024 г.
дъщеря им щяла да бъде в България, за да се подготвя за приемни изпити и
иска да ползва семейното жилище.
В проведените две открити съдебни заседания страните лично и чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, че на 24.07.2014 г., между страните е
бил сключен валиден граждански брак, който е дълбоко и непоправимо
разстроен, както и че от брака те имат едно пълнолетно дете - К. Х.ва Ю.а.
От приетия по делото НА № *** г., по описа на Нотариус с район на
действие-PC Велики Преслав /л. 8/ се установява, че по време на брака
съпрузите купуват жилище в гр. Смядово, ***
От представените медицински документи се установява, че ищцата
страда от гинекологично заболяване.
В свидетелските си показания А. Н. - съпруг на сестрата на ищцата,
твърди, че през 2012 г. страните пристигнали в Германия, за да работят и
първоначално отседнали в техния дом, а след това си наели квартира.
Страните работели. Ответникът бил пристрастен към хазартни игри.
Свидетеля споделя, че в кафенето, в което редовно отсядали имало игрални
автомати, на които ответникът редовно залагал пари, които по - често губел.
На прозивите на свидетеля да престане на ограе и да се прибират ответникът
отговарял „Аз още малко ще постоя“. Ищцата споделяла със свидетеля, че
това е причината да имат финансови проблеми, а често и скандали.
От разпита на свидетелката В. М. - сестра на ищцата, чиито показания
съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че малко след като
пристигнали в Германия през 2012 г. страните заживеели в близост до тях.
Сестра й много често споделяла, че имат финансови проблеми, а често и
скандали, тъй като ответникът играел хазарт. През 2021 г. първоначално
ответникът, а в последствие ищцата и дъщеря им заминали да живеят и
работят в Холандия, където работел само ответникът. В последствие страните
4
се върнали в България, след което ответникът споделил на ищцата, че има
връзка с друга жена и ще се оженят. През декември 2022 г. с SMS до
съпругата си ответникът написал: „Аз се ожених, не ме търси“. Ищцата
преживяла раздялата със съпруга си много тежко - започнала да вдига кръвно,
често плачела. Страните били във фактическа раздяла от януари 2023 г. -
ищцата се прибрала да живее с детето в България, а ответникът заживял в
Холандия.
От показанията на свидетелката К. Х.ва - дъщеря на страните,
кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че от 2012 г.
семейството живее в Германия. През декември 2021 г. ответникът заминал на
работа в Холандия, а в началото на 2022 г. тя и майка и също отишли в
Холандия, но стояли там 3-4 месеца и се върнали в Смядово. През декември
2022 г., когато страните се върнали в България, ответникът заявил на ищцата,
че има любовница и иска да се ожени за нея. От януари 2023 г. родителите й
били разделени – ответникът заминал за Холандия, а свидетелката и ищцата
останали в семейното жилище в гр. Смядово. При напускането на семейното
жилище ответникът оставил ключовете и повече не бил идвал в апартамента.
По – късно от три снимки, както и от SMS до майката със съдържание:
„Ожених се, не ме търсете повече“, разбрала, че баща й се оженил повторно.
Твърди, че има отделна стая в жилището, която заявява, че желае да
продължи да ползва, тъй като има намерение да кандидатства в Шуменския
университет.
От оглед на представени и приети по делото три фотоснимки се виждат
лицата на ответника и жена, с имитация на корона на главата /или диадема/
със светлозелени бисери/камъни - фотография № 1. Нафотография № 2 са
същите две лица седнали на маса отрупана с ядене, като мъжът е прегърнал
жената през рамо. На фотография № 3 на латиница е изписано „И. И.“ и
изображение на мъж с очила, а в кръгово изображение - мъжът и жената от
предходните две фотографии.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
5
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Както бе посочено страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства еднозначно се установява, че на 24.07.2014 г., между тях е бил
сключен валиден граждански брак, както и че от брака имат едно пълнолетно
дете - К. Х.ва Ю.а. От показанията на разпитаните свидетели, се установява,
че повече от година съпрузите не живеят съвместно, като след раздялата
ответникът се е установил да живее в Нидерландия, по което страните също
не спорят. В този смисъл следва да се приеме за установено, че е налице
фактическа раздяла между съпрузите. Вярно е, че според ППВС № 10/1971 г.,
т. 3 фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване, както и
че не всяка фактическа раздяла води до дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, но в настоящия случай след раздялата бракът е съществувал само
формално – страните не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали
общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях, в
личен план, е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло
другия. През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и
единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви
контакти между тях са прекъснати и те са се отчуждени един от друг,
помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и
взаимно уважение. Изхождайки от установената по делото фактическа
обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени,
а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от
чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи
грижи, уважение и подкрепа като между членове на семейство.
Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено
от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание. Това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това.
6
По делото такова искане е направено и от двамата съпрузи. Законовата
уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от
обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната
връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и
грижите за семейството. Разпитаните по делото свидетели, чиито показания
съдът кредитира изцяло, дават подробни и еднопосочни сведения за
отношенията на страните през последните години, от които стана ясно, че
точно зависимостта на ответника от хазартни игри и пилеенето в тази дейност
на изработените от него пари от трудови възнаграждение е провокирало
неразбирателството между съпрузите, което се е изострило до такава степен,
че ответникът е абдикирал от общата грижа за семейството и е заживял с
друга жена. От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с
поведението си съпругът е допринесъл за разстройството на брачните
отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака. В
хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на
съпругата, с което тя да е съпричинила дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, поради което съдът следва да обяви, че вина за
разстройството на брачните отношения има съпругът.
Съгласно разпоредбата чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявява и разглежда иск за ползването на семейно
жилище с правно основание чл. 56 СК, като последица от развода между
страните.
Претенция за ползването на семейното жилище е направена от двамата
съпрузи, който въпрос е въведено от ищцата с исковата молба, а от ответника
- с насрещен иск. По правната си същност производството по претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения,
осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по
което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата. Според разпоредбата на § 1 ДРСК семейно жилище е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, т. е. принадлежността на правото на собственост е
7
ирелевантно обстоятелството.
В процесния случай семейното жилище представлява апартамент с
площ 75 кв. м. в гр. Смядово, ***, придобит след сключването набрака на
18.08.2016 г. на името на съпругата, чрез продажба с НА № *** г., по описа на
Нотариус с район на действие-PC Велики Преслав. Страните не спорят, че
този имот е семейно жилище.
Съобразно доказателствата по делото, установената и утвърдена
практика, предвид, че семейното жилище е общо на двамата съпрузи и към
момента няма ненавършили пълнолетие деца, а отношенията им не биха
могли да бъдат квалифицирани като търпими, а и липсва съгласие и
възможност от процесния да се обособят два самостоятелни жилищни имота,
се налага извода, че съдът не може да постанови съвместно ползване от
двамата, като определи на всеки от тях кои помещения ще ползва сам и кои
са за общо ползване.
Понеже в действащия СК липсват конкретни разпоредби относно
предоставяне ползването на семейното жилище, то следва да се приложи
общото правило на чл. 56, ал. 1 СК, съгласно което при допускане на развода,
когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал
това и има жилищна нужда, както и указанията, дадени с ППВС № 12/1971 г.,
които не са загубили действието си.
По аргумент от разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, когато определя кой от
двамата съпрузи след прекратяването на брака следва да ползва семейното
жилище, задължително за съда е да преценява, заедно с жилищните нужди,
така и здравословното състояние и вината, както и интересите на
ненавършилите пълнолетие деца.
Двете страни твърдят, че имат жилищна нужда. Доводите на ответника
не са подкрепени от доказателства. По делото не бяха ангажирани
доказателства относно доходите на страните, както и наличие на собственост
върху други недвижими имоти. Следователно по този критерий - че имат
жилищна нужда те са равнопоставени.
Доводите на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище
са, че страда от гинекологично заболяване, за което са представените
медицински документи. Обстоятелството, че общото дете на съпрузите
8
трайно се е настанило да живее в апартамента и има намерение да продължи
обучението си във висше учебно заведение в гр. Шумен, за което има събрани
по делото гласни доказателства, е ирелевантно предвид, че е пълнолетно
лице.
Предвид установеното по делото, че ответникът е виновен за дълбокото
и непоправимо разстройство на брачната връзка, както и че ищцата страда от
гинекологично заболяване, се налага извода, че семейното жилище следва да
бъде предоставено за ползване от ищцата.
В условията на алтернативност ответникът предявява иск за определяне
размер месечен наем за лишаване от ползване на съсобствения процесен имот,
но не посочва размер на исковата си претенция, не представя доказателства, а
и не прави доказателсдтвено искане за неговото определяна, поради което
следва да бъде оставен без разглеждане.
Относно разноските.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. На основание чл. 6, т.
2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от която ищцата е
внесла 25 лв., като разликата до 50 лв. следва да бъде платена от ответника,
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото следва в полза на
ищцата да бъда присъдени разноски, които по представен списък по чл. 80
ГПК /л. 74/ са в общ размер 1630 лв., от които 30 лв. - държавна такса и 1600
лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът
счита за неоснователно. Уговореното и платено възнаграждение е в размер на
1600 лв., което е малко над минималния размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като с
оглед фактическата и правна сложност на делото, представяне на множество
писмени доказателства и разпит на свидетели, отговор по насрещна искова
молба, както и отлагане на делото и повторно явяване на процесуалния
представител по вина на ответника, както и осъществената от адвоката на
ищеца дейности съдът счита, че същото не се явява прекомерно. Предвид
изложеното разноските на ищеца следва да бъдат определени в
претендирания размер от 1630 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
9
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между А. М. Х., с ЕГН ********** и
адрес: гр. Смядово, област Шумен, *** и Х. Ю. И., с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ***, сключен на 24.07.2014 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен
Акт за граждански брак № 1, поради дълбоко и непоправимо разстройство, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Обвява, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпругът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Предоставя ползването на семейното жилище в: гр. Смядово, област
Шумен, ***, на А. М. Х. с ЕГН **********, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Отхвърля насрещния иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предявен
от Х. Ю. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, за предоставяне
ползване на семейното жилище, като неоснователен.
Оставя без разглеждане предявения от Х. Ю. И., с ЕГН ********** и
постоянен адрес: с. Златар, Община Велики Преслав, област Шумен,
ул.”Странджа” № 30, против А. М. Х., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Смядово, Община Смядово, област Шумен, ***5, иск за определяне на
месечен наем за ползване на семейното жилище, като недопустим.
Осъжда Х. Ю. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, да плати на
А. М. Х., с ЕГН********** и адрес: гр. Смядово, Община Смядово, област
Шумен, ***, сумата 1630 (хиляда шестстотин и тридесет) лв. представляващи
направените в производството разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Х. Ю. И., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, да плати в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД –
Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ
събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
10
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11