Решение по дело №625/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба от адв. Х. Х. от АК - Сливен, като пълномощник на П. Н. П. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 2, срещу Решение № 18/ 27.06.2024 г. по АНД №20244130200043 от 2024 г. по описа на Районен съд – Е.. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-0260-000062/ 08.03.2024 г., издадено от началника на Районно управление Е. към ОД на МВР – Велико Търново, с което на П. Н. П., за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение, като развива съображения, че същото е постановено от въззивната инстанция при нарушение на закона и неправилна преценка на събраните доказателства, обусловила и неправилност на изводите на съда. По същество поддържа заявените и пред районния съд възражения, че управляваният от него автомобил е собственост на трето лице и освен без сключена застраховка, към момента на проверката е бил и със служебно прекратен регистрация, за което е съставен отделен АУАН. Счита, че поради това е следвало да бъде санкционирано само управлението на ППС с прекратена регистрация, доколкото законът изисква сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ само за превозни средства, регистрирани на територията на Република България. Освен това касаторът счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието тъй като застраховката е сключена на практика преди приключването на проверката от служителите в РУ – Е. – в 10,00 часа на същия ден. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. От настоящата инстанция се иска да реши спора по същество като отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно отмени наказателното постановление и предупреди писмено нарушителя по реда на чл. 28 от ЗАНН. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба – началника на Районно управление Е. към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна, като споделя мотивите на районния съд относно безспорното установяване на вмененото на касатора административно нарушение. Намира за недоказани и твърденията на нарушителя, че погрешно е застраховал друг автомобил, вместо този, който е управлявал при проверката, поради което не са налице и основания за прилагане на чл. 28 от ЗАННН. Предлагам обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Безспорно е, че на дата 12.02.2024 г., около 9:30 часа, на път Нова Загора - Баня - Твърдица - Е., в община Елена, П. Н. П. от [населено място], управлявал товарен автомобил „ГАЗ-53А“ с peг. № [рег. номер], собственост на „Дендро Груп“ ЕООД. На КПП Буйновци същият е бил спрян за проверка от служители в РУ - Стражица, позиционирани на посочения КПП, като при проверката в информационната система на МВР е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация и няма валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Водачът представил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за друг автомобил, обяснил че е станала грешка и се обадил на застрахователната компания да прехвърлят застраховката на управлявания от него автомобил, предмет на проверката. Междувременно извършващите проверката служители се свързали с младши автоконтрольор „Пътен контрол“ в РУ – Елена, който отишъл на място и съставил на водача АУАН № 1125713/ 12.02.2024 г., за това, че на 12.02.2024 г. в 10:10 часа в О. Е. на път Нова Загора-Баня-Твърдица-Елена, на КПП Буйновци, местност „Моянка“, управлявал товарен автомобил „ГАЗ-53А“ с peг. № [рег. номер], собственост на „Дендро Груп“ ЕООД, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като в него не са вписани възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При същата проверка на водача бил съставен и втори АУАН, за управлението на посочения автомобил, който е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – в нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП.

Въз основа на така установеното и констатациите в акта за административно нарушение, от началника на РУ - Елена при ОД на МВР – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № 24-0260-000062 от 08.03.2024 г., с което за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същата норма, на П. Н. П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата 22.03.2024 г. и обжалвано пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. По делото са приобщени документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Пред районния съд нарушителят е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ЗК „Лев инс“ АД с № BG/22/124000503806 от 12.02.2024 г. за процесния автомобил, валидна за периода от 12.02.2024 г., 10:00 часа до 11.02.2025 г., 23:59 часа. От АНО е била представена административната преписка, съдържаща посочените по-горе документи, а също становище по подадената пред съда жалба, удостоверения за заеманите от актосъставителя и участвалите в проверката служители длъжности, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 366з-4485/ 30.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, справки за нарушител-водач и за управлявания от него автомобил. От съда служебно е извършена и справка в регистъра в Информационен център при „Гаранционен фонд“, видно от съдържащото се в делото извлечение от въпросния регистър. В съдебно заседание като свидетели са разпитани актосъставителя и служителите на РУ – Стражица, участвали в проверката при която е установено нарушението. Показанията им са кредитирани като последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и със събраните писмени доказателства. Въз основа на така събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд доказателства правилно и съответно на доказателствения материал е установена горната фактическа обстановка.

Районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и издаването им от компетентни органи. Изложени са мотиви, че деянието, извършено от водача на МПС, осъществява от обективна и субективна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на КЗ и като такова е наказуемо по административен ред. Не са намерени основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Възражението, че деянието е несъставомерно предвид представения с жалбата договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 12.02.2024 г., е отхвърлено от въззивния съд, тъй като към датата и часа на извършване на нарушението застраховката по този договор не е била активна. Заявеното пред районния съд оплакване за липсата на задължение да се сключва застраховка за автомобил с прекратена регистрация също е обсъдено и отхвърлено с мотив, че административното наказание е наложеното за управление на МПС във връзка, с което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а не за това, че собственикът не е изпълнил задължението си да сключи такава. Съдът е формирал и извод за правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение, както и за законосъобразно осъществена дейност по индивидуализация на наказанието, определено от закона в абсолютен размер.

 

Постановеното от Районен съд – Елена потвърдително решение е правилно по изложените в него мотиви, които в пълнота се споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото е попълнено с такива, установяващи наведените като спорни в производството факти. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства. Във въззивното производство нарушителят не е оборил фактическите установявания от административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона. Необосновано в касационната жалба се твърди, че оплакванията, заявени пред районния съд, не са обсъдени от него и това се установява от простия прочит на решението. Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са идентични с обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях. Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

В допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че сключването на застраховка по отношение на управляваното от касатора МПС дори по време на проверката, непосредставно след извършване на нарушението, не обуславя маловажност на неправомерното деяние, тъй като не елиминира извода, че към момента на проверката МПС не е било с действаща застраховка, а и само по себе си не е достатъчно, за да обоснове по-ниска обществена опасност на нарушението от обичайните нарушения от същия вид. В случая не е без значение и установяващото се от доказателствата по делото обстоятелство, че управлението на товарния автомобил без сключена застраховка е извършено след ремонт, на относително голямо разстояние /от [населено място] до КПП Буйновци/, по маршрут, който преминава през планински проход със съответните характеристики на пътното трасе /голяма денивилация, стеснени участъци и такива с липса на визимост, и т.н./. Изброените обстоятелства принципно повишават риска от предизвикване или участие в ПТП, съответно управлението на ППС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ носи по-висока обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид. Поради това правилни са изводите на районния съд за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, съответно неоснователно се явява алтернативното искане на касатора за прилагане от съда на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за МПС със служебно прекратена регистрация, за което не е налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 483, ал. 1 от КЗ. Обстоятелството дали управляваният от касатора автомобил е подлежал на задължително застраховане в случая е без значение, доколкото съставомерното деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, се изразява в управлението на МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който не е негов собственик. Тоест касае се за неизпълнението на законодателно въведено задължение за въздържане от действие, което е абсолютно и при което са ирелевантни причините, поради които за конкретното МПС не е сключена застраховка. Следователно преди да започне да управлява МПС, независимо чия собственост е то, водачът е длъжен да установи дали за това моторно превозно средство има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както впрочем и да вземе със себе си документа, удостоверяващ сключването на такава. Ето защо, дали за управлявания от него автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ касаторът не само е могъл да узнае /за разлика примерно от факта дали автомобилът е със служебно прекратена регистрация/, но е бил длъжен по силата на закона да провери това обстоятелство. В случая П. Н. П. е установен именно при управление на автомобил, за който не е имало сключена застраховка, като няма данни и твърдения да е бил обективно възпрепятстван от извършването на такава проверка. Правилно районният съд е приел, че извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управление от несобственик на МПС без валидна към момента застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила. Нарушението е извършено виновно, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ и представлява основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Наложеното наказание по вид и размер съответства с предвиденото такова в закона. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Елена правилно е приложил закона.

 

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на П. Н. П. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Независимо от изхода на делото, съдът не дължи произнасяне по разноските, доколкото такива не са претендирани от страните.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 18 от 27.06.2024 г., постановено по АНД №20244130200043 от 2024 г. по описа на Районен съд – Елена.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.