МОТИВИ по нчд № 1495/2019 г. по описа на СГС, 33
състав
Производството е по реда на чл.44 ЗЕЕЗА.
В СГС е внесено искане от СГП за допускане
изпълнението на Европейска заповед за арест/ЕЗА/, издадена от компетентен орган
на австрийските съдебни власти по отношение на лицето М.Ю.Б., ЕГН: **********.
В съдебно заседание представителят на СГП счита, че европейската
заповед за арест съдържа нужните реквизити и изпълнението й е допустимо.
Доколкото обаче срещу исканото лице в РБългария има висящо наказателно
производство, прокурорът предлага предаването на лицето на австрийските власти
да бъде отложено до приключване на това наказателно производство.
Защитата на исканото лице – адв.Г. се присъединява към
становището на представителя на СГП за отлагане предаването на лицето на
австрийските власти по реда на чл.52 ал.1 ЗЕЕЗА.
Исканото лице – М.Ю.Б. се придържа към пледоарията на
защитника си и моли за по-лека мярка за неотклонение.
Софийски градски съд, след като се запозна с
материалите по делото и взе предвид становищата на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исканото лице М.Ю.Б. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан с ЕГН: **********,
адресно регистриран на адрес ***.
По отношение на българския гражданин М.Б. е издадена
ЕЗА от 09.05.2018 г. от прокурор при прокуратура Айзенщадт, Република Австрия с
цел наказателно преследване за извършване на престъпления: тежка кражба с взлом
на професионална основа, съгласно чл.127, 128 ал.1, т.5, чл.129 ал.1 т.1 и т.4,
чл.130 ал.1 втори случай, ал.2 втори случай; отнемане на непарични платежни
средства, съгласно чл.241е ал.3 от Австрийски наказателен кодекс.
ЕЗА е издадена
въз основа на заповед за задържане от 09.05.2018 г. на прокурор при прокуратура
Айзенщадт, Република Австрия.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на
чл.44 ал.6 ЗЕЕЗА, подлежи на
установяване наличието на условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 ЗЕЕЗА, съществуването на някое от основанията за отказ, визирани в разпоредбите
на чл.39 и чл.40 от закона, както и наличието на основания за отлагане на
изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл.52 от закона.
Европейската заповед за арест отговаря на формалните
изисквания на чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. В нея са посочени всички обстоятелства,
мотивирали издаването й, като са отразени данни за издаващия орган, данни за
самоличността на исканото лице, обстоятелствата при които е извършено
престъплението, за което се води наказателно преследване, включително време,
място и степен на участие на исканото лице, наказанието, което се предвижда по
законите на издаващата държава – членка за престъплението, както и данни за
характера и правната квалификация на деянието.
В приложената по делото ЕЗА е дадено подробно описание
на обстоятелствата, при които са извършени твърдяните престъпления, обхващащи
общо 10 деяния, извършени в съучастие, съответващи на престъплението кражба по
Българския наказателен кодекс.
По един
недвусмислен и ясен начин е отразена степента на участие на българския
гражданин, както и фактите, свързани с твърдените престъпления, с оглед
изпълнение на изискванията за съдържание на ЕЗА. Конкретизиран е и максималния
срок на наказанието лишаване от свобода, което може да бъде наложено за
престъпленията, а именно 5 години и в този смисъл ЕЗА отговаря на изискванията
на чл.2 т.1 от Рамковото решение на Съвета.
Съдебният състав намира, че не е налице нито едно от
основанията за абсолютен отказ от изпълнение на ЕЗА, с която съдът е сезиран. В
нормата на чл.39 от закона те са изчерпателно изброени, като настоящият случай
не е свързан с нито една от трите хипотези, отразени в посочената разпоредба.
Не са налице и
факултативните основания за отказ по чл.40 ал.1 т.1-т.5 ЗЕЕЗА.
По отношение на факултативното основание за отказ по
чл.40 ал.1 т.4 ЗЕЕЗА, следва да се отбележи, че
същото е приложимо само по отношение на ЕЗА, издадена с цел изтърпяване
на наложено наказание в издаващата държава, тоест когато последната е
постановила влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, с която е наложено
наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето. В същия смисъл са и факултативните основания
на чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА, които се отнасят само до ЕЗА, издадена с цел изтърпяване
на наложено наказание в издаващата държава при наличието на задочно осъждане.
От австрийските власти изрично са дадени гаранции, че
исканото лице М.Б., по негова молба ще бъде върнато в родината му, в случай на
осъждане на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. Така
дадената гаранция покрива необходимия стандарт, заложен както в нормата на
чл.41 ал.3 ЗЕЕЗА, така и в чл.5 т.3 от Рамковото решение на Съвета.
Видно от писмо на СРП от 15.04.2019 г. срещу Б. се
води ДП № 279/17 г. по описа на СДВР, като предстои предявяване на
разследването.По делото е представено по посоченото по-горе наказателно
производство постановление за привличане на М.Б. в качеството на обвиняем за
извършени на 30.09.2017 г. престъпления по чл.346б вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК и
чл.345 ал.1 НК. В тази връзка съдът извърши преценка на предпоставките по чл.52
ал.1 ЗЕЕЗА за отложено изпълнение на европейската заповед за арест. Безспорно
спрямо Б. в РБългария се води неприключило наказателно производство. Нормата на
чл.52 ал.1 ЗЕЕЗА, респективно чл.24 Рамково решение от 13.06.2002 г. предоставя
на изпълняващата държава преценката във всеки конкретен случай, дали да даде
приоритет на наказателното производство, водено на нейна територия по отношение
на исканото лице за престъпление, различно от това, за което се отнася ЕЗА.
Следователно наличието на висящо наказателно производство в РБългария срещу
искането лице не представлява императивно изискване за приложението на чл.52
ал.1 ЗЕЕЗА. Преценката на изпълняващата държава-членка следва да изхожда от
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение по националното й
право, както и на възможността отложеното изпълнение на европейската заповед за
арест да бъде осуетено чрез укриване на исканото лице. В конкретиката на
настоящия казус, съдебният състав прие, че в случая не следва да се отдаде
приоритет на воденото в РБългария наказателно производство спрямо Б., тъй като
същото се отнася за леки по смисъла на националния наказателен закон
престъпления – чл.346б НК, за което законодателят към инкриминираната дата
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба до 3000 лв.;
чл.345 ал.1 НК – наказание лишаване от свобода до 1 година или глоба от 500 лв.
до 1000 лв. В Република Австрия срещу Б. се води наказателно производство за
множество отделни деяния, разкриващи елементите на квалифицирана кражба по
смисъла на Българския наказателен кодекс и с оглед националното право се
характеризира като тежко умишлено престъпление.
От друга страна, чл.12 изречение второ от Рамковото
решение възлага на компетентния орган на изпълняващата държава да вземе мерки
необходими за предотвратяване укриването на лицето, при условие, че след
задържането му въз основа на ЕЗА, лицето бъде освободено временно. Данните по
делото сочат, че във връзка с воденото срещу Б. наказателно производство по
описа на СДВР, мярка за неотклонение не е взета. В случай на отложено предаване
по смисъла на чл.52 ал.1 ЗЕЕЗА, мярката за неотклонение задържане под стража по
отношение на исканото лице, се взема след приключване на воденото в РБългария
наказателно производство. Знанието на Б., че в бъдеще ще бъде предаден на
австрийските власти във връзка с водено срещу него наказателно производство в
РАвстрия би могло да му даде основания да предприеме действия по
възпрепятстване фактическото предаване на австрийските съдебни органи, чрез
укриване.
По изложените съображения, съдът допусна изпълнение на
издадената ЕЗА и предаде на РАвстрия българския гражданин М.Ю.Б.. Според
разпоредбата на чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА, във всички случаи, когато допуска изпълнение
на ЕЗА, съдът взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.
Водим от горното, Софийски градски съд постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.