№ 150457
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110155946 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес
за установяване на нищожност на клаузи от договор за потребителски
кредит)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
282699/11.10.2023 г., уточнена с молба с вх. № 325083/14.11.2023г. от А. Г.
С., ЕГН **********, с адрес гр. С------, чрез процесуален представител адв.
М. В. М., със съдебен адрес гр. П--., тел. -- срещу „-“ ЕООД ,ЕИК: -----, със
седалище и адрес на управление: гр. С----, представлявано от С----, с която се
предявени обективно съединени установителни искове за обявяване на
нищожност на клаузи от Договор за кредит № 88285/08.06.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника, както следва: чл. 1.2., регламентираща
възнаграждение за допълнителна услуга „участие в допълнителни томболи и
промоции" в размер на 120.97 лева и чл.1.3, регламентираща възнаграждение
за допълнителна услуга „комфорт" в размер на 282.27 лева, на следните
основания, посочени при условията на евентуалност:
1. противорчеие с добрите нрави, иск с правна квалификация чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД
2. възнаграждението е прекомерно и не е индивидуално уговорено,
клаузите са неравноправни, иск с правна квалификация чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 ЗЗПотр.
3. ГПР надвишава законовия допустим размер и с клаузите се въвеждат
такси, които са забранени от закона, иск с правна квалификация чл.22,
ал.1 вр. чл.19 и чл.10а ЗПК
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищеца е страна по
1
Договор за кредит№ 88285/08.06.2023г. сключен със "-" ЕООД. Съгласно
Договор за кредит№ 88285/08.06.2023 г. и ищецът трябва да върне сумата по
кредита която се явява сума от 564.90 лева, при сума на получаване 500.00
лева, при ГПР 41.96 %, ГЛП от 40.78% и при брой вноски 15.
Твърди, че съгласно чл.1.2 от Договор за кредит № 88285/08.06.2023г.
ищецът ми трябва да заплати възнаграждение за допълнителна услуга
„участие в допълнителни томболи и промоции" в размер на 120.97 лева,
разсрочена на 15 вноски, като сочи, че тази допълнителната услуга
представлява „участие в допълнителни томболи и промоции", представлява: -
възползване от промоционални продукти, -възползване от месечни промоции
и отстъпки, -възползване от индивидуани отстъпки.
Сочи, че съгласно чл.1.3 от Договор за кредит № 88285/08.06.2023г.
подзащитната ми трябва да заплати възнаграждение за допълнителна услуга
„комфорт" в размер на 282.27 лева, разсрочена на 15 вноски, която
допълнителната услуга „комфорт", представлява: -правото на заемателя да
заплаща вноските си по кредита на домашния адрес, на служебния адрес или
на друг удобен адрес.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че клаузите са
нищожни, тъй като накърняват добрите нрави по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД .
На следващо място се твърди, че двете клаузи са нищожни, тъй като са
неравноправни по чл.143, т.19 ЗЗПотр., тъй като с тях се претендира сума
около 80 % от отпуснатия кредит. Като следващо основание за нищожност са
наведени доводи, че тези клаузи са неравноправни, тъй като въвеждат
задължение на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143, т.5
ЗЗПотр.). Като четвърто основание е посочено, че клаузите са нищожни, тъй
като заобикалят закона (чл.21, ал.1 ЗПК), тъй като с тях се увеличава
възнаграждението на кредитора, т.е. скрито водят до увеличение на ГПР,
което е нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Пето основание е посочено, че
представените клаузи въвеждат такси за потребителя, които са забранени по
чл.10а, ал.2 ЗПК.
Счита, че така уговорените клауза по чл.1.2 и 1.3 от Договор за
кредит№ 88285/08.06.2023 г. са нищожни. Моли съда да уважи така
предявения иск. Претендира разноски.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: Договор за кредит
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Цената на двата иска е 403.24 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума е внесена
с платежно от 06.10.2023 г. (л.7 от делото).
2
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК.
По представителната власт
Ищецът се представляват от адв. М. В. М., със съдебен адрес гр. П--.,
тел. --, съгласно представено пълномощно, което важи за всички инстанции
(л.4 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По процедурата по чл.131 ГПК
С оглед изложеното следва да се изпълни процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Въпреки, че исковете са установителни, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя
върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
3
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба, нейното уточнения и
приложенията към тях, на ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок
от получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239
ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
4
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
5
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
УКАЗВА на ответника, че ако живее или замине за повече от един
месец в чужбина и нямат пълномощник по делото в Република България, е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение
на това задължение, на основание чл.40 ал.2 от ГПК всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на
това задължение, на основание чл.41 ал.2 от ГПК всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на на ответника.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7