Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 29.09.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при секретар Св.Атанасова и прокурор Е.Янчева, като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 125 по описа за 2023г. на Административен
съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен срещу
Решение № 177 от 25.05.2023г., постановено по ВАНД № 332/2023г. по описа на
Районен съд- Шумен, с което е отменено Наказателно постановление № 27-2200188/20.01.2023год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на „Нес- Нови
Енергийни Системи“ООД-гр.Шумен с ЕИК:*********, на основание чл.416 ал.5 от КТ,
във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер 1800.00лв.
за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ. В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, понеже съдът неправилно е преценил процесното нарушение като
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, въпреки, че деянието не е с ниска
степен на обществена опасност, а на лицето полагащо труд в периода на липса на
уведомление, не са били гарантирани трудовите права. С оглед на тези
съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение и да потвърди отмененото с решението Наказателно
постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание не се явява
упълномощен процесуален представител. На 08.09.2023г. е депозирана молба, в която
се поддържа жалбата и се претендират деловодни разноски.
Ответникът
по касация депозира отговор на 27.06.2023г., в който се оспорва жалбата. Изпраща
упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание, който излага
възражения по жалбата и претендира разноски.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество- за основателна. Смята, че решението на районния съд е неправилно
и незаконосъобразно, поради което предлага то да бъде отменено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията
за това са следните:
С обжалваното решение е отменено НП
№ 27-2200188/20.01.2023год. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Шумен, с което на „Нес- Нови Енергийни Системи“ООД-гр.Шумен с
ЕИК:*********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер 1800.00лв. за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ.
Въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
от контролните органи на Д „ИТ“ град Шумен на 07.12.2022г. на санкционираното
дружество, по отношение на спазването на трудовото законодателство, било
установено, че на 05.12.2022г. в Дирекцията постъпило искане по чл.62 ал.4 от КТ от дружеството по повод възникнало трудово правоотношение на основание с лицето
Б.Б.С.на 14.09.2022г. на длъжността „началник склад“, за което не е било
изпратено своевременно/в 3-дневен срок/ уведомление до НАП- офис Шумен по чл.62
ал.5 от КТ. На 16.11.2022г. в деловодството на ТД на НАП Варна, офис Шумен било
подадено заявление за прием на уведомлението от работодателя за сключения
трудов договор, но същото не било прието, тъй като липсвало задължително
предписание от Инспекцията по труда, съгласно чл.62 ал.4 от КТ. Резултатите от
извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2241224 от 07.12.2022г.,
връчен на представител на дружеството, с което на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ било дадено предписание на работодателя да подаде в ТД на НАП уведомление за
регистрация на трудов договор № 3779/14.09.2022г., което било изпълнено в
указания срок.
На
дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение № 27-2200188
от 21.12.2022г., в който било посочено, че при осъществяване на дейността си, в
качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство с това, че не е изпратило уведомление по чл.62 ал.5 от КТ-
Приложение 1 до ТД на НАП в тридневния срок от сключване на трудов договор, с
което дружеството е осъществило нарушение на чл.62 ал.3 от КТ. Актът бил
подписан с възражения от представителя на нарушителя, като в срока по чл. 44
ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни такива. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
1800.00лв. за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция
по труда, извършили проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател
е осъществило процесното нарушение. Районният съд е обосновал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление по съображения, че
материалният закон е приложен неправилно, тъй като макар и нарушението
безспорно да е установено, случаят е малозначителен по смисъла на чл.9 ал. 2 НК,
понеже нарушението е било отстранено по инициатива на санкционираното дружество
и от него не са настъпили вредни последици, видно от назначена по делото СИЕ
във връзка с внесени дължими осигурителни вноски по отношение на работника, което
характеризирало бездействието на работодателя, като такова с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид.
Горните
правни изводи на първостепенния съд не се споделят от настоящия съдебен състав.
За да отмени наказателното постановление, въззивната инстанция е изложила съображения,
които са относими не към разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, а към маловажния случай
на административно нарушение по §1 т.4 от ЗАНН, който е неприложим по отношение
на процесното нарушение предвид изключението на чл.415в ал.2 от КТ. Съответно, при правилно установена фактическа
обстановка, въззивният съд е направил необосновани изводи досежно приложението
на закона, като е приел, че в случая нарушението не следва да се квалифицира
като административно нарушение, понеже е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Съгласно чл.9 ал.2 от НК, не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление/нарушение/, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая
по делото не е установена незначителна степен на обществена опасност на
нарушението. Процесното нарушение е формално, при което вредните последици и обществената
му опасност произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Конкретното нарушение не се отличава с явна незначителност на обществената му
опасност и предвид стриктната регламентация на изискванията за сключване на
трудов договор и връчването му на служителя преди постъпване на работа, ведно с
уведомлението заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите, разпоредбата на чл.62 ал.3 КТ, пряко засяга гарантираните правата на
работника на труд, на възнаграждение, на почивки и социално осигуряване тези
права и изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност
или притежаващо явно незначителна такава. Следователно, ирелевантно в случая е
дали нарушението е било установено по инициатива на работодателя, което е и
вменено негово задължение съгласно чл.62 ал.4 от КТ, както и дали са настъпили
вредни последици, както неправилно е приел въззивния съд при обосноваване на
явната незначителност на обществената опасност на деянието. Оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното, Шуменският административен съд приема, че при
постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348
ал.1 т.1, във вр. с ал.2 от НПК– не е приложен правилно материалният закон,
което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
Съгласно чл.414 ал. 3 КТ работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61 ал.3, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. В случая е определена имуществена
санкция от 1 800 лева, която е над законоустановения минимум, като в НП не са
посочени никакви мотиви по отношение на размера ѝ, поради което настоящият
съдебен състав приема, че размерът на имуществената санкция е необоснован.
Следва да бъде определена имуществена санкция в минималния размер, тъй като
липсват данни за други извършени от ответника по касационната жалба
административни нарушения.
На
основание чл.63д ал.1 ал.3 и ал.4 ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.4 АПК и чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената/отхвърлена част на жалбата. При този изход на делото следва да се
присъдят и разноски за производството пред първа инстанция в полза на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Шумен в размер на 60.00лв. Претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на касатора за настоящата инстанция също е
основателна и следва да бъде уважена в размер на 60.00 лв.
Съдът
намира направеното от страна на касатора възражение на прекомерност срещу
претендирания размер на заплатения от касационния ответник адвокатски хонорар
за неоснователно, понеже същият не надвишава регламентирания в чл.17 ал.2, вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум с начислен ДДС- 576лв. Съразмерно на
уважената част от жалбата на първа инстанция на същия се дължат разноски в
размер на 129,30лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, а за касационна инстанция следва да се присъдят
разноски в размер на 96.00лв.
Водим от
горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 177 от 25.05.2023г., постановено по ВАНД №
332/2023г. по описа на Районен съд- Шумен и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
27-2200188/20.01.2023год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Шумен, с което на „Нес- Нови Енергийни Системи“ООД-гр.Шумен с ЕИК:*********,
на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер 1800.00лв. за нарушение на чл.62 ал.3 от КТ, като намалява размера на наложената санкция
от 1800.00 лева на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Нес- Нови Енергийни
Системи“ООД-гр.Шумен с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.п.м.да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен направените по делото разноски в размер
на 60.00лв. /шестдесет лева/ по ВАНД
№ 332/2023г. по описа на Районен съд- Шумен и 60.00лв. /шестдесет лева/ по настоящото КАНД № 125/2023г. по описа
на АдмС Шумен.
ОСЪЖДА Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Шумен да
заплати на „Нес- Нови Енергийни
Системи“ООД-гр.Шумен с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.п.м.направените
по деловодни разноски в размер на 129,30лв./сто
двадесет и девет лева/ по ВАНД № 332/2023г. по описа на Районен съд- Шумен и 96,00лв. /деветдесет и шест лева/ по настоящото КАНД № 125/2023г.
по описа на АдмС Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................