РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Перник, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500421 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по възззивна жалба, подадена от Н. Й. К., срещу решение №
22/10.05.2024 г. по гр.д. № 225/2023 г. на Районен съд – Трън, с което е отхвърлен
предявения от нея срещу община Трън иск за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното наказание "забележка", наложено на ищцата със Заповед № *** на Кмета
на Община Трън Ц.Ц., на основание чл. 195 ал.1, вр. с чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.1 от КТ и за
неговата отмяна и с което е осъдена да заплати в полза на община Трън сумата от 800 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че приетите по делото
доказателства не подкрепят изводите на районния съд за спазване на процедурата по чл. 193
от КТ, за съответствие на заповедта с изискванията за реквизити и съдържание, за
доказаност на дисциплинарното нарушение, за съобразяване с критериите за определяне на
дисциплинарното наказание. Сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си да □
осигури възможност да даде обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е мотивирана, че не е
1
индивидуализирано ясно и недвусмислено деянието по време, начин и място на извършване,
че не са съобразени критериите за определяне на наказанието, че са налице противоречия
между деянието и дадената му правна квалификация. Искането към въззивния съд е да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което изцяло да уважи предявения иск
и да присъди направените съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника - община
Трън, чрез адв. М. Г.. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са
пространни съображения за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния
съд е да го потвърди. Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички
събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за
установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които
безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените
доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по
преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми. Изводите на
районния съд са основани на формалната логика и представляват формално - валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното,
неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на
обжалваното решение.
От представените трудов договор № *** и допълнителни споразумения към него от
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и заповед *** относно
възлагане на допълнителна задача, с място на работа „***“, отдел "***", се установява, че Н.
К. работи при ответника по трудово правоотношение без прекъсване, считано от *** и към
момента на приключване на съдебното дирене, на длъжност „с***“. Към 10.11.2023 г. тя е
работила на пълно работно време, с 8 часов работен ден, с място на работа ***.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжността *** в община Трън, утвърдена
на 01.02.2021 г. и връчена на жалбоподателката на същата дата, длъжността е пряко
подчинена на директора на дирекция „Устройство на територията, общинска собственост и
инвестиционна политика“, а областите, включени в дейността и са: цялостна организация на
дейността на ***м опазване и популяризиране на биоразнообразието, природните
2
забележителности, културно-историческото наследство на територията на община Трън;
спомагателни дейности, свързани с опазване и правилно използване на парковата
инфраструктура.
От констативен протокол, съставен на 10.11.2023г., в 10:10ч. от комисия назначена със
Заповед №РД-05- 16/(1) /05.01.2018г. на Кмета на Община Трън съгласно, която да
упражнява контрол по приложението на Правилника за вътрешния трудов ред на общинска
администрация Трън, в състав: инж. Р.М. - заместник-кмет на Община Трън, Д.А.-С. - ст.
специалист „Човешки ресурси“ при Община Трън и М.П. - ст. специалист УК и ОМП при
Община Трън, се установява, че те, в присъствието на Д. Д. - заместник кмет на община
Трън, са извършили проверка на трудовата дисциплина на 10.11.2023г. в 10:10ч. за спазване
на трудовата дисциплина в ***, като са констатирали, че Н. Й. К. - служител на длъжност -
*** в *** не е на работното си място. Въз основа на така установеното, с докладна записка
вх. № ***, Д. Д., в качеството си на заместник кмета на общ. Трън е уведомила кмета на
общината за констатираното и описано нарушение на трудовата дисциплина и се предлага
да бъде поискано писмено обяснение от служителя и бъде наложено дисциплинарно
наказание. С резолюция от 10.11.2023 г. докладната записка е насочена за изпълнение към Д.
С..
С писмо изх. № 0800-99/13.11.2023 г. кметът на община Трън е изискал обяснения от
Н. Й. К. за това, че на 10.11.2023 г. в 10:10ч. не е била на работното си място, като изрично е
посочено, че с това действие е нарушена разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Даден е
три дневен срок за предоставяне на обясненията и е разяснено, че ако в него не бъдат
предоставени такива, ще се счита, че е налице отказ за даване на обяснения.
С писмо вх. № 0800-99/16.11.2023 г. Н. К. е представила писмени обяснения,
адресирани до кмета на община Трън, в които изрично се посочва, че се дават във връзка
отправеното до нея искане в този смисъл. Посочено е, че за датата 10.11.23 г. е напускала
само за по десет минути работното си място, за да отиде до тоалетна, тъй като намиращата
се в близост химическа тоалетна не била годна за ползване (не била почиствана от два
месеца). Работи в офис без течаща вода и нормална тоалетна, което застрашава
здравословното и състояние, поради наличие на болести свързани с имунната система. Има
често нужда да посещава тоалетна, а тази в близост до работното и място е мръсна и
непочистена, въпреки многобройните сигнали до кмета на общината. Ако е нарушила
разпоредбите на чл.187 ал.1 т.1 от КТ моли да и бъде наложено наказание.
Със заповед №***, издадена от кмета на община Трън на основание чл.195, ал.1, във
връзка с чл.188, т.1, чл.187, ал.1, т.1 от КТ на Н. Й. К. - *** е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, за това, че на 10.11.2023 в 10.10 ч. не е била на работното си място.
В мотивната част на заповедта е посочено, че са съобразени докладна записка от Д. Д. -
зам.кмет, както и дадени писмени обяснения от лицето по чл.193, ал.1 от КТ(вх.№08 00-
99(2) от 16.11.2023г.). Заповедта е връчена лично на служителя на 20.11.2023 г.
Приета е и разпечатка от охранителна фирма „БАТ СОТ ЕООД относно часовия
3
диапазон, в който СОТ на ТИЦ местност „***“ е била включена на дата 10.11.2023г., от която
е видно, че в обекта СОТ е изключен в 10.19ч.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение
на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна
отговорност с налагане от работодателя на предвидените в КТ наказания. Видовете
нарушения са регламентирани в чл. 187 и чл. 190 КТ, но изброяването не е изчерпателно,
тъй като всяко виновно нарушение на трудовите задължения вменени на работника или
служителя с трудовия договор, с установените от работодателя вътрешни правила или с
нормативен акт е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Дисциплинарната
отговорност е лична, т. е. работникът или служителят отговаря за собствените си действия
или бездействия.
Към момента на твърдяното дисциплинарно нарушение - 10.11.2023 г. и издаването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - 17.11.2023г. Н. К. е била в трудово
правоотношение с община Трън, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни
споразумения към него, сключени с кмета на община Трън. Затова съдът намира, че
атакуваната заповед, издадена от кмета на община Трън, изхожда от лице, притежаващо
дисциплинарна власт по отношение на въззивната жалбоподателка, съобразно разпоредбата
на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Въззивникът поддържа, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание, тъй като не било ясно за какви нарушения на трудовата дисциплина са му били
поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ. Във връзка с така релевираното оплакване е
нужно да се посочи, че в практиката се приема, че както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Искането и
вземането на обяснения от служителя не е подчинено на никакви формални изисквания.
Достатъчно е служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се
е ориентирал в обстоятелствата, т. е. изискванията на нормата на чл. 193 КТ са изпълнени,
когато е установено, че служителят е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина
му се искат обясненията (в този смисъл решение № 124/23.06.2020 г. по гр. д. № 3709/2019
г., IV ГО на ВКС и посочената в него практика). С писмени доказателства е установено, че
до Н. К. е адресирано писмо, с което се искат обясненията и относно конкретно посочени
факти - отсъствие от работното място на 10.11.2023 г. в 10:10ч., като изрично е уточнено, че
тези обстоятелства се субсимират от състава на дисциплинарното нарушение, предвидено в
чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ. Не е налице неяснота или двусмислие, както относно фактите, така
и относно причината, поради която се искат обясненията. Видно от приетите писмени
обяснения, Н. К. е дала изчерпателни отговори на поставените й въпроси във връзка с
твърдяното дисциплинарно нарушение. Изчерпателността, с която се отличават обясненията
по всеки един от въпросите, както и допълнително въведените от служителя детайли
4
относно фактическата обстановка свидетелстват, че той е разбрал за кои негови действия са
му били поискани обяснения. По тази причина неоснователно е въведеното от въззивника
оплакване за неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ.
Не може да се възприеме за основателно и въведеното оплакване за немотивираност
на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Както беше посочено
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта са изпълнени, когато
нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, така че както за служителя, така и за
упражняващия контрол за законност съд да е ясно за какво е наложено наказанието. Тези
изисквания са изпълнени когато нарушението е посочено по разбираем начин без да е
необходимо да са описани всичките му обективни и субективни елементи, както и да са
посочени денят и часът на осъществяването им или кои задължения по длъжностната
характеристика не са изпълнени (така решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г.,
III ГО на ВКС). Според разясненията в посочената съдебна практика, заповедта е
мотивирана, когато ясно са посочени съществените признаци на деянието от обективна
страна, времето и мястото на извършването му, от съдържанието следва несъмненият извод
за същността на фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното
наказание и служителят има възможност да разбере причината за това, а съдът - може да
извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали наказанието е законосъобразно.
Приема се също, че в случаите, когато мотивите са изложени и в друг писмен документ,
което само по себе си не нарушава чл. 195, ал. 1 от КТ, не е задължително този документ
непременно да изхожда от работодателя. Поради това, когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение е
посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно
защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. В процесната
заповед ясно са посочени обективните признаци на деянието и датата и часа на
извършването му. Отразените в нея обстоятелства са ясни, по недвусмислен начин очертават
един от съставите на нарушение на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 187, ал. 1, т. 1 от
КТ, а именно -преждевременно напускане на работа, който е и посочен като правно
основание за налагане на дисциплинарното наказание. Процесното нарушение на трудовата
дисциплина е описано по идентичен начин в искането за писмени обяснения и в
обжалваната заповед. Още при поискване на обясненията въззивникът е бил запознат с
конкретното нарушение, за което впоследствие му е било наложено дисциплинарно
наказание. От това следва, че работодателят е изпълнил надлежно и задължението си по чл.
195, ал. 1 КТ като е мотивирал в достатъчна степен и разбираемо процесната заповед, с
която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган и при спазване на преклузивния двумесечен срок по чл. 194
КТ от откриването на нарушението, поради което изцяло съответства на законовите
изисквания.
Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение - преждевременно напускане
на работното място по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ, осъществено на
5
10.11.2023 г. в 10:10ч. Според дефиницията по § 1, т. 11 от ДР на КТ "работно време" е всеки
период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил. Преждевременното напускане на работа по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. второ КТ е
нарушение на установеното работно време, в което работникът или служителят е длъжен да
бъде на работното си място и да изпълнява задълженията си. По делото е установено, че на
10.11.2023 г. работното време на въззивника е било от 8.00 ч. до 17.00 ч., с един час обедна
почивка в интервала от 12.00 ч. до 13.00 ч., и до когато е следвало да изпълнява трудовите си
задължения. Нарушението е установено с писмени доказателства - констативен протокол,
съставен от служители, които са натоварени да извършват проверка за спазване на
установения трудов ред и е потвърдено от събраните в съдебното производство гласни
доказателства.
Напълно обосновани са и фактическите констатации на районният съд, че писмените и
гласните доказателства кореспондират и се потвърждават от представената разпечатка от
охранителната фирма, от която се вижда, че в обекта, където е работното място на ищцата в
10.10ч. на 10.11.2023г. в обекта не е имало никой, тъй като същия е бил под охрана със СОТ.
Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав достига до извода, че служителят
действително е извършил посоченото в заповедта нарушение – преждевременно напускане
на работа, за което му е наложено и дисциплинарно наказание, като неоснователно се явява
наведеното възражение за неосъществяване на нарушението.
Във връзка с оплакването на въззивника, че нарушението на трудовата дисциплина не
е извършено виновно, поради което не е следвало да му бъде налагано дисциплинарно
наказание, следва да се посочи, че вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици, както в наказателното право, а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – в случая поведението,
което би имал добрият работник. Настоящият съдебен състав не приема, че
преждевременното напускане на работа представлява поведение на служител осъществено
при полагане на дължимата грижа за изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл
процесните действия на ищцата представляват именно виновно неизпълнение на трудовите
й задължения, поради което правомерно й е било наложено дисциплинарно наказание за
извършването му.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се
вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В случая дисциплинарно наказващият орган е
наложил най-лекото предвидено в чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание -
„забележка“, поради което наложеното дисциплинарно наказание "забележка" не се явява
прекомерно тежко спрямо извършеното нарушение. Същото би могло да обуслови
налагането и на по-тежко дисциплинарно наказание, като настоящият съдебен състав
приема, че при избора на конкретното наказание работодателят е съобразил всички
обстоятелства. Съдът споделя изводите на първоинстанционния такъв относно по-ниската
укоримост на действията представляващи преждевременно напускане на работа, и препраща
6
към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част, поради което неоснователни
се явяват оплакванията на въззивната жалбоподателка за несъобразяване със законовите
критерии за определяне вида на дисциплинарното наказание.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав формира извод за
законосъобразност на Заповед № *** на Кмета на Община Трън за налагане на
дисциплинарно нарушение, какъвто е и решаващият извод на РС, респективно за правилност
на обжалваното първоинстанционно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само въззиваемият и
отговорността за разноски следва да бъде понесена от въззивника.
Възззиваемият претендира и доказва разноски в размер на 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
По аргумент от чл. 359 от КТ, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК държавната такса за
въззивното производство е за сметка на бюджета на Съдебната власт.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/10.05.2024 г. по гр.д. № 225/2023 г. по описа на
Районен съд – Трън.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. Й. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** да заплати на Община - Трън, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. Владо
Тричков № 1 сумата от 800.00 лв. - разноски по въззивното производство за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7