гр. Враца, 09.10.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, ІV състав, в закрито
заседание на девети октомври,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело №730 по
описа на АдмС – Враца за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
127ж и чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД ***,
с ЕИК *********, представлявано от
управителя М.И.П., депозирана чрез * А.П., срещу Решение №202/27.09.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, подписано „за директора“ от **
на ТД на НАП-Велико Търново М.П., на основание приложена заповед за заместване
№ЗЦУ-ОПР36/07.11.2017г.на изпълнителния директор на НАП, с което е
отхвърлена жалба на дружеството срещу действия на органи по приходите в Главна Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, свързани с движение на
стоки с висок фискален риск, обективирани в
протокол№01010134148_3/23.09.2019г. С жалбата се иска отмяна на оспореното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на
производствените правила, иска се и отмяна на потвърдените с него действия по обезпечаване на доказателствата и връщане на внсената
гаранция. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски, както и разноските за
обжалване пред горестоящия административен орган. Излагат се подробни
съображения в тази насока.
Ответникът
по делото – Директора на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ** Д.Б.,
ангажира становище за неоснователност на жалбата, като поддържа изложените
мотиви в обжалваното решение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя и намаляване на същото в предвидения минимален размер в
Наредбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата доводи, становището на ответника и приложената административна преписка,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №01010134148_3/23.09.2019г. на 23.09.2019г. в гр.Враца е извършена
проверка на място на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск,
находящо се в *** от инспектори по
приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“, като проверката е извършена в
присъствието на управителя на дружеството М.И.П.. На мястото на
разтоварване/получаване е извършена проверка за съответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и количество на стоката, като при
проверката е установено съответствие. Във връзка с установяване по чл. 121а,
ал. 2 от ДОПК при извършена справка в ПП
„Система за управление на приходите“ (СУП) е установено, че в дружеството са
назначени 2 лица за м. 07.2019г.; 2 лица за м. 06.2019г.; 2 лица за м.
05.2019г.; 2 лица за м.04.2019г.; 2 лица за м. 03.2019г.; 2 лица за м. 02.2019г.; 2 лица
за м. 01.2019г.; 2 лица за м.12.2018г.; 2 лица за
м. 11.2018г.; 2 лица за м.10.2018г.; 2 лица за м. 09.2018г. и 2 лица за
м.08.2018г., от което е направен извод, че проверяваното лице не разполага с
достатъчна кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено
осъществяване на търговската му дейност. Посочва
се, че липсата на достатъчно наети, и то по трудово правоотношение лица е
показател за непостоянна заетост на лицата от гледна точка на кадрова
обезпеченост. Също така при извършена справка в
ПП „Система за управление на приходите“ (СУП) е установено че
средномесечният оборот за период от 24 месеца е под 30 000 лева, при което е
изведен и извод, че дружеството извършва инцидентни сделки със съответните
стоки с висок фискален риск. Посочено е също така, че наличието на ниски
обороти е индикатор, че лицето не притежава финансов ресурс и съответно е
налице възможност да не осъществява реална икономическа дейност. Въз основа на
направените констатации и установеното при проверката е прието, че
данъчнозадълженото лице не изпълнява вменените му данъчно-осигурителни
задължения/носи висок данъчен риск, което наложило и извода, че събирането на
дължимите данъци при реализирането на стоката ще бъде невъзможно или ще бъде
значително затруднено. Счетено е, че е налице необходимост от предоставяне на
обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които
ще възникват след последващо разпореждане със стоката.
Със същия
протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 вр. ал. 2 от ДОПК на дружеството е определено обезпечение в размер
на 16 539,78
лева. Иззета е стоката с висок фискален риск и придружаващите стоката документи
и е наложена забрана за разпореждане със стоката.
С
приемо-предвателен Протокол от 23.09.2019г. стоката
е оставена за отговорно пазене в склад на фирмата получател, находящ се в ***, ***. С Протокол №0101011341448_2/23.09.2019г. за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол, на 23.09.2019г., в 10,20 часа, при извършен оглед на товарен автомобил в присъствието на
водача на МПС П.Д. и управителя на дружеството М.П. е установено, че
поставеното техническо средство за контрол не е с нарушена цялост. От приложен отчет по сметка е видно,
че на 24.09.2019г.
дружеството –
жалбоподател е превело определеното му обезпечение в
размер на 16 539,78
лева. С Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
№
010101341448_7/24.09.2019г. иззетата
с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №01010134148_3/23.09.2019г. е освободена, поради предоставяне на
определеното обезпечение.
Действията на
органите по приходи, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск 01010134148_3/23.09.2019г. са обжалвани от
дружеството по административен ред с жалба, депозирана по електронен път,
като с
Решение № 202/27.09.2019г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново е отхвърлена жалбата
на дружеството. В
решението са изложени мотиви, в резултат на които е прието, че са налице основанията чл. 121а, ал. 3, вр.
ал. 2 от ДОПК. Така постановеното решение е обжалвано от дружеството по съдебен
ред с жалба вх.№25730#3/21.10.2019г.,
представена от административния орган с придружително писмо вх. №2663((((2739/08.10.2019г.на АдмС-Враца,
заедно с административната преписка, по опис.
При така
установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по
делото, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.41, ал. 3 вр. с чл. 127ж от ДОПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Действията
за обезпечаване на доказателства са осъществени от органи по приходите в кръга
на техните правомощия, в предписаната форма. Потвърдителното решение е издадено
от компетентен орган - Директорът на ТД на НАП - В. Търново, в рамките на
правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК.
С разпоредбата на чл.121а, ал.1 ДОПК
изчерпателно са определени хипотезите, в които се налагат предварителни
обезпечителни мерки по тази специална норма. Съгласно разпоредбата на чл.121а,
ал.2 ДОПК мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Разпоредбата на
чл.121а, ал.3 ДОПК регламентира, че в случаите по ал.1 и ал.2, органите по
приходите предприемат и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със
срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите
за стоката се изземват и в този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 ДОПК, продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от
6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане
на разноските по изземването и съхранението й.
В конкретния случай при извършената проверка от органи на приходите на 23.09.2019г. на обект на
дружеството не е установено нарушение на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК. При липсата
на основания по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са приели, че е налице
хипотезата на предвиденото в закона изключение, уредено в чл. 121а, ал. 2, вр. с ал. 3 от ДОПК,
допускащо предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, когато се
установи, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
В хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК органът по приходите е
длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до
извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. В конкретния случай се
установява, че протоколът за предприемане на действия за обезпечаване на
доказателства от 23.09.2019г. не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства
във връзка с посоченото правно основание по чл. 121а, ал. 2 ДОПК, а именно че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Законосъобразността на акта
предполага наличието на описание в обстоятелствената му част на релевантните за
него факти, каквото този протокол не съдържа.
Изложените от органите по приходите мотиви относно факта, че за
посочените месеци от м.08.2018г. в дружеството работят 2 наети лица по трудово
правоотношение не води до извод за невъзможност за заплащане на бъдещо
задължение за данъци. При това не
става ясно как точно липсата на повече персонал в дружеството по трудово
правоотношение, води пряко до опасност от невъзможността публичен дълг да се
погаси или до опасността събирането му да бъде затруднено. Не става и ясно с
точно какъв персонал следва да разполага дружеството за осъществяваната от него
дейност, за да се приеме че е налице достатъчно нает персонал в дружеството.
Същото няма и отношение към вероятната невъзможност или затруднено събиране на
дължимите данъци, съответно към предпоставките от фактическия състав на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК.
В Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск Протокол №01010134148_3/23.09.2019г.
се посочва и твърди, че размерът на оборотите на провереното лице
е под 30 000 лева, като този факт е неотносим за обосноваване на
обезпечителната мярка за обезпечаването на доказателства, след като не е
установено, че в резултат на тези обороти са укрити данъци или декларираните
такива не са заплатени в срок. Размерът на месечните обороти от дейността на
даден търговец не е белег за това дали въпросната дейност се упражнява
ежедневно и е рентабилен източник на приходи, а понятието „инцидентни сделки“,
в каквото и значение да е употребено, не води до посочения фактически извод. По
принцип „финансовият ресурс“ на даден търговец не може да се определи само и
единствено на база реализираните от него обороти, доколкото последните зависят
и от редица пазарни фактори /ценова политика, предлагане и търсене на дадени
стоки, и други/. В тази насока следва да се има предвид и факта, че за
твърденията си административния орган не
е ангажирал никакви
доказателства.
Дори да са установени твърдяните обстоятелства – липса на
достатъчно наети лица по трудово правоотношение и средномесечен оборот под 30
000 лева, не става ясно защо това обосновава извод за невъзможно или значително затруднено събирането на бъдещи
дължими данъци. Предприемането на действия за обезпечаване на доказателствата в
хода на упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по
един категоричен и несъмнен начин констатация на органа по приходите за наличие
на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая не е направено. Сами
по себе си тези констатации не могат да обосноват обезпечителна нужда.
Действията са предприети в хипотезата на чл. 121а ал. 3 от ДОПК, а именно – действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства. За да бъдат законосъобразни мерките за
обезпечаване на доказателства, наложилият
ги орган по приходите следва да ги обоснове, като докаже наличието на
обстоятелства по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно, че при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Мотиви или доказателства
в този смисъл горецитираните протоколи, обективиращи предприетите действия, не
съдържат. Освен твърдения за това адм.орган
следва да ангажира и доказателства, което в конкретния случай не е
сторено.
В потвърждаващото решение на Директора на ТД на НАП-В.Търново са
посочени и други обстоятелства, установени след справка на НАП, а именно какъв е размерът на приходите и
разходите, както и на данъчната печалба /посочени в решението/, декларирани от
лицето за предходен данъчен период,което е ирелевантно за установяването на обезпечителната нужда, след като не се
твърди и доказва, че декларираният или установеният при данъчноосигурителен
контрол данък не е бил внесен или обезпечен надлежно и своевременно.
Посоченото обстоятелство от ответника за търговско партньорство
със свързано с жалбоподателя лице също не води до невъзможност или затрудненост
за плащане на задължения. Тези твърдения също не са подкрепени с
доказателства.
Сделките със свързани лица не са забранени и не водят винаги и единствено до
рискови данъчни операции. Няма данни за наличие на изискуеми публични
задължения и доказателства, които да установяват такива.
При това положение, за да са законосъобразни действията, извършвани
от органите по приходите при тези условия, следва предпоставките на
процесуалния закон да са стриктно спазени, като мотивите за предприемането на
действието следва да са ясни и недвусмислени и подкрепени с релевантни за тях
доказателства. В конкретния случай същите не са подкрепени с доказателства по
делото, въпреки твърденията за това.
Настоящият съдебен състав приема с оглед на изложеното, че
предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства
са в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като не е
доказано основанието за налагане на процесното обезпечение на доказателствата,
а именно при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. За всички твърдения на
решаващия орган в тази насока не са представени
и ангажирани доказателства по делото.
С оглед направеното искане от жалбоподателя и тъй като в случая не
става въпрос за недължимо внесена/събрана сума или за сума, подлежаща на възстановяване,
съгласно данъчното или осигурителното законодателство по смисъла на чл.
128 от ДОПК, а за предоставено
обезпечение в пари, то процедурата по чл.129 от ДОПК е неприложима и преписката
следва да се върне на органите по приходите от Главна дирекция „Фискален
контрол“, които са извършили неправомерното обезпечаване, обективирано в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск Протокол №01010134148_3/23.09.2019г. за отмяна на обезпечението
в размер на 16539,78 лева, предоставено по
реда чл. 121а, ал. 3, изр. 2 от ДОПК и възстановяване на сумата.
При този изход на делото и съгласно чл.161, ал.1, изр.1, вр.
чл. 144, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се следват направените по делото
разноски. По делото е заплатена дължимата държавна такса в размер на 50.00 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав приема, че
размерът на адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед вида и характера на
съдебното производство, а именно с характер на обезпечително такова. В тази
връзка следва да се има предвид, че предмет на този вид производства е
законосъобразността на издадения акт и съответствието му с материалния закон, а
не самото обезпечение. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, приключило е в закрито с.з., поради което съдът приема, че
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 30.09.2019
г. е прекомерно, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя минималното адвокатско възнаграждение, посочено в чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500
лева, както и внесена държавна такса по делото в размер на 50.00 лева. Над тази
сума претендираното адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли. В
процесуалния закон няма разпоредба, която да урежда въпроса с разноските при
обжалването по административен ред, поради което същите не подлежат на
присъждане в настоящото производство.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
оспорваните действия по обезпечаване на доказателства са извършени в
противоречие с правилата на ДОПК и протоколът, в който същите са обективирани,
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни с всички законни последици от
това.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действията на органи по приходите по обезпечаване на
доказателствата, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск Протокол № 01010134148_3/23.09.2019г., потвърдени с Решение №202/27.09.2019г. на
Директора на ТД на НАП - Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката на органите по приходите от Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, които са извършили обезпечаване, обективирано в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск Протокол №01010134148_3/23.09.2019г. за отмяна на предоставено по реда
чл. 121а, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, обезпечение в размер на 16539,78 лева и възстановяване на сумата.
ОСЪЖДА ТД на НАП –Велико Търново да заплати на „М.“ ЕООД ***, представлявано от управителя М.И.П. разноски в общ
размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева и отхвърля искането за
разноски над тази сума.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Да
се уведомят страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
АДМ.СЪДИЯ: