№ 180
гр. Шумен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500245 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №287/21.04.2023г. по гр.д.№350/2023г. по описа на ШРС , съдът е признал
уволнението на Х. А. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш.... чрез адв. С. С. от
ШАК, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ със Заповед № РД – 12 - 399 от
16.12.2022 г. на Ректора на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, с
административен адрес: гр. Ш..., като е отменил Заповед № РД - 12- 399 от 16.12.2022 г. на
Ректора на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Булстат ....., с
административен адрес: гр. Ш..., възстановил е Х. А. Х., ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „декан, професор, висше училище“ в катедра „Управление на
системите за сигурност“, Факултет по технически науки при Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски“, Булстат ....., с административен адрес: гр. Ш..., осъдил е
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Булстат ....., с административен
адрес: гр. Ш... на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 72, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса по делото в общ
размер 60.00 лв. , както и да заплати на Х. А. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
Ш.... чрез адв. С. С. от ШАК сумата от 780 лева, представляваща направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от иска и съгласно представен списък.
Решението е обжалвано от ответника Шуменски университет „Епископ Константин
Преславски“, действащо ,чрез пълномощника си адв.С. З.-С. от ШАК , като
1
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да отхвърли предявените от ищеца
искове и да му се присъдят разноските по делото.
Въззиваемият Х. А. Х. , действащ ,чрез пълномощника си адв. С. С. от ШАК е
депозирал отговор с който оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и
потвърди обжалваното решение .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Не е спорно между страните ,че ищецът Х. Х. бил избран за декан на Факултета по
технически науки - в два последователни мандата - съгласно решение на Общото събрание
на Факултет по технически науки от 21.03.2019 г. по Протокол № ФД-02-01 от заседанието
на Общото събрание на Факултет по технически науки на Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“ от същата дата за първия мандат, като било сключено с ищеца
Допълнително споразумение № РД-12-075/21.03.2019 г. и с решение на Общото събрание на
Факултет по технически науки о т 08.04.2022 г. за втори, последователен мандат, като
впоследствие с ищеца било сключено Допълнително споразумение № РД-12-150/08.04.2022
г. По делото не е спорно , че ищецът Х. Х. преди да бъде назначен на работа в ответното
висше училище /на 07.10.2013 г./., му е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от КСО, считано от 06.12.2011 г.
Със Заповед № РД-12-399/16.12.2022 г. на Ректора на Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано
от 17.12.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ – „трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст“.
В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже
неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.
2
Не е спорно по делото ,че трудово правоотношение на ищеца Х. А. Х. с ответния
университет е възникнало въз основа на избор, като ищецът на 08.04.2022 г. е избран за
втори мандат декан на катедра „Управление на системите за сигурност“, Факултет по
технически науки за срок на мандата от 4 години, т. е. до 08.04.2026 г.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗВО длъжността „декан“ е изборна, с
четиригодишен мандат, като процедурата за провеждане на избора е нормативно уредена,
както в ЗВО, така и в Правилника за дейността на съответното висше училище. За декан се
избира хабилитирано лице ,което работи на основен трудов договор във висшето училище.
Процедурата по избор на декан приключва със сключване на допълнително споразумение
към основния трудов договор по чл. 119 от КТ и чл. 107 от КТ.
Спорно е по делото ,каква е точно процедурата по която се прекратява мандата на
изборната длъжност - декан,която е заемал ищеца до датата на уволнението му .
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗВО, ректорът, заместник-ректорите,
деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на
факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да
бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с
мнозинство повече от половината от списъчния му състав. Следователно в разпоредбата на
чл. 35 от ЗВО, който се явява специален, са посочени две основания за прекратяване на
мандата на декана предсрочно - по желание на лицето, изпълняващо длъжността, или
отзоваване преди изтичане на мандата, като и в двата случая е необходимо решение на
органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му
състав. Също така ,съгласно чл.35 ал.2 от ЗВО мандатът на едноличните органи за
управление се прекратява предсрочно ,когато бъдат освободени от длъжностите по чл.48 от
ЗВО , а мандатът на ректора и в случаите по чл.31 ал.3 т.2 . Именно на този текст се
позовава и ответникът във въззивната си жалба ,като счита ,че в случая трудовото
правоотношение на ищеца на заеманата от него основна ,академична длъжност в
университета като професор в ШУ се прекратява на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ и ex
lege е било прекратено и правоотношението/т.е.мандата му/ като декан на ФТН в ШУ.
Именно поради това ,че прекратяването на мандата му като декан настъпвало по силата на
закона ,не било необходимо изрично решение на органа ,който бил избрал декана –Общото
събрание на ФТН ,защото разпоредбата на чл.35 ал.2 от ЗВО не изисквала такова. Съдът не
споделя това твърдение на ответника и счита ,че и при уволнение на ищеца ,поради
прекратяване на основното му трудово правоотношение като професор, за настъпване на
последиците на предсрочно прекратяване на мандата му като декан е необходимо пак да е
налице и решение на Общото събрание на ФТН . По отношение на прекратяване на
трудовото правоотношение възникнало от избор по ЗВО биха могли да бъдат приложими
съответно и правилата на КТ относно основанията за прекратяване на трудовите договори.
Но приложението на тези основания обаче изисква и съобразяване с разпоредбата на чл.339
ал.2 от КТ, съгласно която ,когато за прекратяване на трудовото правоотношение
възникнало от избор е необходимо волеизявление на работодателя ,то се замества от
3
решение на избирателното тяло, като ал.2 от ЗВО не сочи ,че прекратяването на мандата на
декана става по силата на закона ,без решение на органа ,който го е избрал на тази
длъжност. Тълкуването ,че прекратяването на мандата на декана предсрочно на основание
чл.35 ал.2 от ЗВО настъпва ex lege , без да е необходимо решение на избирателното тяло
не намира опора в закона. Необходимостта от такова решение на избирателният орган е
възприето и в решенията на ВКС , като сочената от жалбоподателя във въззивната жалба
съдебна практика не е относно приложението на чл.35 ал.2 от ЗВО.
Твърденията на ищеца , че при уволнението му е налице дискриминация и
злоупотреба с право от страна на работодателя му не се доказаха по делото, като съдът не
споделя тезата на ищеца ,че разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10б от КТ не може да се приложи
,когато трудовото правоотношение е възникнало след упражнено право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69, чл.69а ,чл.69б и чл.69г от КСО преди навършване на
пределната пенсионна възраст по чл.68 ал.1 от КСО, а се прилага само, когато това е станало
по чл.68 от КСО.
При така установената фактическа обстановка ,съдът счита ,че уволнението на ищеца
е незаконосъобразно ,тъй като не е била спазена регламентираната от закона процедура и
липсва решение на избирателния орган избрал ищеца на длъжността декан на ФТН , а
именно на ОС на ФТН за предсрочното прекратяване на мандата му,поради това ,че е бил
освободен от длъжността си като професор в ШУ.
Предвид гореизложеното ,съдът счита , че първият обективно съединен иск се
явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното уволнение е
незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1
т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди
уволнението - „декан, професор, висше училище“ в катедра „Управление на системите за
сигурност“, Факултет по технически науки при Шуменски университет „Епископ
Константин Преславски“, с административен адрес: гр. Ш....
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция
е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено .
По разноските: Предвид изхода от спора следва на въззиваемата страна да се
присъдят разноските по делото ,като е представен списък за разноските по който се
претендира сумата от 1200лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът счита за основателно, предвид фактическата и правна
сложност на делото ,поради което и то следва да се намали до минималният размер посочен
в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. до размера на сумата от 780лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №287/21.04.2023г. по гр.д.№350/2023г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Булстат ....., с
административен адрес: гр. Ш... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Х. А. Х.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ш.... чрез адв. С. С. от ШАК сумата от 780 лева
/седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок, считано от 4.07.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5