№ 1584
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100500564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 284315/24.11.2020 г. от „Данграфик“ ЕООД и
Д. ИВ. В. против Решение № 260841/23.10.2020г. на ВРС по гр.д. № 20994/2019 г. по описа
на същия съд, с което е прието за установено в отношенията между ищеца „Юробанк
България“ АД и ответниците „Данграфик“ ЕООД и Д. ИВ. В., че в полза на ищеца
съществува вземане против ответниците по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4776 от 21.06.2019г. и изпълнителен лист №
4799 от 21.06.2019г., издадени по ч.гр.дело № 9624/019 год. – частично за сума в общ размер
на 20 000.00 лева, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 53 819,02
лева за периода от 21.09.2013 г. до 17.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал.4
във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, като „Данграфик“ ЕООД и Д. ИВ. В. са осъдени да
заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 600 лв., съдебно-деловодни разноски и
сумата от 1 396 лв. разноски в производството по ч.гр.дело № 9624/2019 год. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според жалбоподателите атакуваното решение е неправилно като постановено при
нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел
1
за начало на давността датата на връчването на изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 18.02.2019 г., вместо датата, на която кредитът
автоматично е станал предсрочно изискуем поради неплащане на поредни вноски по силата
на сключения между страните договор и анексите към него – 21.09.2013 г. От този момент
до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.06.2019 г. е изтекъл петгодишния
давностен срок за всички вземания по договора за кредит. Счита, че банката е била
недобросъвестна, тъй като е олихвявала вземането си вместо да пристъпи към
принудителното му събиране чрез реализиране на предоставените обезпечения. Отправя
искане за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне изцяло на предявения от „Юробанк
България“ АД иск, както изаприсъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да се потвърди
като правилно по изложени съображения.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Заявителят е предявил иска
в законоустановения едномесечен срок. Спазени са изискванията за редовност на исковата
молба. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 4 във вр. с чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, за приемане за установено в отношенията между страните,
че в полза на банката-ищец срещу ответниците съществува вземане по заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 4776 от 21.06.2019г. на основание Договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № BL7151/01.06.2007 г. ведно с
Приложение от 05.06.2007 г., Анекс № 1 от 29.10.2008г., Анекс № 2 от 09.06.2009г. и Анекс
№3 от 04.06.2010г., сключен между „Българска Пощенска Банка" АД (сега „Юробанк
2
България" АД) – кредитор, „Данграфик" ЕООД – кредитополучател и Д. ИВ. В. – солидарен
длъжник за сума в размер на 20 000,00 лева, представляваща част от общо дължима
главница в размер на 53 819,02 лева за периода от 21.09.2013 г. до 17.06.2019 г., както и
законна лихва върху главницата от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 01.06.2007г. между „Българска Пощенска Банка" АД (сега
„Юробанк България" АД) и кредитополучателя „Данграфик" ЕООД е сключен Договор за
банков кредит № BL7151/01.06.2007г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 50 000 лева, а
кредитополучателят се задължил да го върне, заедно с дължимите лихви, при условията на
договора в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита – 05.06.2007г. Договорът бил изменен с Анекс № 1 от 20.10.2008 г., Анекс № 2 от
09.06.2009 г. и Анекс №3 от 04.06.2010 г., с които били уговорени различни схеми за
облекчено погасяване на дълга, преустановяване на правото на кредитополучателя да
усвоява средства по кредита, погасяване на равни месечни вноски по главницата и
капитализация на просрочени лихви и други задължения по договора за кредит. С
подписването на Анекс № 3 ответницата Д. ИВ. В. встъпила при условията на чл. 101 от ЗЗД
като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Данграфик" ЕООД, произтичащи от
договора за кредит и на всички анекси към него. С покана за изпълнение, връчена на
18.02.2019г. „Юробанк България" АД обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем,
поради трайно просрочие и спиране на плащанията. Банката образувала заповедно
производство срещу длъжниците на основание чл. 417, т. 2 от ГПК пред Районен съд –
Варна. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението задълженията по кредита
включвали 66 непогасени вноски за главница, считано от 21.09.2013г., и 66 непогасени
вноски за лихва, считано от 21.09.2013г., а общият размер на задължението към 17.06.2019г.
бил 115 156,62 лева, от които: 53 819,02 лева – главница; 27 202,57 лева възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2013г. до 18.02.2019г.; 33 555,52 лева – наказателна лихва за
просрочие за периода от 21.10.2013г. до 17.06.2019г.; 60,00 лева – такси; 84,21 лева –
застраховки и 435,30 лева – разноски. Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист било поискано частично за сума в размер на 20 000,00 лева, представляваща част от
общо дължима главница в размер на 53 819,02 лева. По подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 9624/2019г. по описа на Районен съд - Варна и издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4776 от
21.06.2019г. и изпълнителен лист № 4799 от 21.06.2019г. за сумите 20 000,00 лева главница
ведно със законна лихва от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и
направените по делото разноски в размер на 1 396,00 лева. Срещу издадената заповед за
изпълнение длъжниците подали възражения по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния
интерес на ищеца от предявения установителен иск.
В отговора на исковата молба, ответниците оспорват изцяло предявения иск по
основание и размер. Възразяват, че задължението е погасено по давност, поради изтеклия
3
повече от петгодишен давностен срок в периода 21.09.2013 год. до 17.06.2019 год. Позовават
се на чл.8.1.(А) от Анекс № 2 от 09.06.2009 г., според който при неизпълнение банката
обявява кредита за незабавно изцяло и предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва
без да е необходимо каквото и да било уведомяване или волеизявление на
кредитополучателя за това. Считат, че от 21.09.2013 год., когато кредитът е станал
предсрочно изискуем, до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
18.02.2019 година, кредиторът е бездействал, поради което следва да понесе санкцията на
изтеклата погасителна давност. Поддържат, че от 21.09.2013 год. до датата на подаване на
заявление по чл. 417 ГПК в съда – 17.06.2019 година, давността не е била спирана или
прекъсвана. Възразяват още, че банката е действала недобросъвестно, тъй като вместо
своевременно да пристъпи към събиране на вземането си, шест години е „трупала" лихви
върху главното вземане и разходи. По тези съображения считат, че исковете се явяват
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло, като им бъдат присъдени
направените съдебно деловодни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори по установените в производството пред ВРС факти, а
именно, че страните са валидно обвързани от Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия-плюс" № BL7151/01.06.2007г., с кредитополучател „Данграфик" ЕООД
и солидарен длъжник Д. ИВ. В., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер на 50 000 лева за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да го
върне, заедно с дължимите лихви, при условията на договора. Не е спорно, че страните са
извършили промени в уговорените условия с подписването на Анекс № 1 от 20.10.2008г.,
Анекс № 2 от 09.06.2009 г. и Анекс № 3 от 04.06.2010г. Не е спорно, че ищецът е направил
изрично волеизявление, с което кредитът е обявен на длъжниците за предсрочно изискуем.
Изявлението на кредитора е обективирано в покана, която е връчена на длъжниците на
10.02.2019 год. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист е изтекъл и крайният срок за погасяване на кредита 03.06.2019 год.
Защитата на ответниците срещу предявения иск се свежда до своевременно
въведеното в процеса възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. От
фактическа страна, възражението се основава на твърдението, че падежът на всички
вземания на кредитора по договора за кредит е настъпил на 21.09.2013 год., от която дата до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 17.06.2019 година, са изминали
повече от пет години. Съответно се твърди, че към 21.09.2013 год. е осъществена хипотезата
на чл.8.1.(А) от Анекс № 2 от 09.06.2009 г., според която, ако в рамките на уговорения с
анекса 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита кредитополучателят не
заплати едно дължимо месечно плащане, банката едностранно и без да е необходимо
4
волеизявление на кредитополучателя има право по своя преценка да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва без да е необходимо
уведомяване на кредитополучателя.
Спорът във въззивната инстанция, очертан от изложеното в жалбата, се свежда
именно до установяване на началото на давността, за което ВРС е приел датата на
връчването на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем –
18.02.2019 г., вместо, както твърдят въззивниците, датата, на която кредитът автоматично е
станал предсрочно изискуем поради неплащане на поредни вноски по силата на сключения
между страните договор и анексите към него – 21.09.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
Видно от приетите като доказателства по делото договор и анекси, първоначално
уговорения падеж на задължението за връщане на главницата по предоставения кредит е 120
месеца, считано от откриването на заемната сметка. Съгласно приложението към договора,
заемната сметка е открита на 05.06.2007 г., поради което падежът на задължението е
05.06.2017 г.
С Анекс № 1/29.10.2008 г. е отпаднал револвиращият характер на кредита („кредитна
линия“) като е предвидено издължаване на равни месечни вноски по главницата за срок до
05.06.2017 г.
С т.6 от Анекс № 2 от 09.06.2009 г. е уговорено след изтичане на 12-месечния период
на облекчено погасяване на кредита издължаване на равни месечни анюитетни вноски с
краен срок 03.06.2019 г.
С Анекс № 3 от 04.06.2010г. дългът условно е разделен на част А и част Б, като след
изтичане на 24-месечен гратисен период част А се погасява на равни месечни анюитетни
вноски с краен срок 03.06.2019 г., а пълната сума на главницата по част Б е с падеж същата
дата – 03.06.2019 г.
Видно от чл. 25 от договора за кредит и чл. 8.1.(А) от Анекс № 2, в случай на
неизпълнение банката едностранно и без да е необходимо волеизявление на
кредитополучателя има право по своя преценка да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, като изискуемостта настъпва без да е необходимо уведомяване на
кредитополучателя.
Следователно, в полза на кредитора е уговорено потестативно право с едностранно
волеизявление да внесе промяна в правоотношението между страните като лиши
неизправния длъжник от преимуществото на срока. Касае се за субективно право, като
преценката дали и кога да упражни същото е предоставена изцяло на усмотрението на
5
кредитора.
По делото не са налице данни веднага след неплащането на дължимата вноска за
главница с падеж 21.09.2013 г. и изпадането на кредитополучателя в просрочие по
отношение на следващите анюитетни вноски, банката да е упражнила правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Установено е, че това е станало едва на 18.02.2019 година,
когато волеизявлението е връчено на ответниците.
Видно от заключението на вещото лице Ж. Т. по допуснатата от Варненски окръжен
съд съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, най-старото непогасено задължение за главница е с падеж
21.09.2013 г. и е в размер 479,60 лева. След тази дата, на 11.10.2013 г., е извършено
частично плащане на вноската за лихва с падеж 21.09.2013 г., след което е преустановено
обслужването на кредита по главници и лихви, формиращи месечни анюитетни вноски в
размер на 1 168,93 лева.
С оглед на обстоятелството, че искът се смята за предявен на датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.06.2019 г. и при направеното
възражение от ответниците, възможността на кредитора да иска защита на правото си по
съдебен ред за всички вноски по главницата с настъпил падеж преди 18.06.2014 г. следва да
се счита погасено поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Видно от
заключението на вещото лице Ж. Т. непогасената главница с настъпил падеж до тази дата е в
общ размер 4 544,27 лева, а непогасената главница с падеж на отделните погасителни
вноски след 18.06.2014 г. е в общ размер 49 274,75 лева. Дори да не бъдат взети предвид
извършените по силата на сключените анекси капитализации на лихви и други вземания по
договора за кредит, които са в общ размер 8 187,92 лева, дължимият остатък от главницата с
настъпил падеж след 18.06.2014 г., който не е погасен по давност, би бил в размер на
41 086,83 лева, което е повече от предявения частичен иск в размер на 20 000,00 лева.
Неоснователно е оплакването, че кредиторът е бил недобросъвестен тъй като не е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем по-рано и не е предприел
действия за принудително събиране на вземанията си по договора. Съгласно чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Кредиторът не е в нарушение
на поетите с договора задължения. Подписаните между страните договор и анекси към
същия ясно регламентират правата и задълженията на страните по облигационното
правоотношение и неупражняването на права от страна на кредитора не може да се
квалифицира като недобросъвестност.
В обобщение, възражението за изтекла погасителна давност е изцяло неоснователно,
тъй като липсва законово или договорно основание, по силата на които ищецът да е бил
задължен да обяви предсрочна изискуемост на всички свои вземания на сочената от
ответниците дата 21.09.2013 год. Погасени по давност са вземанията с настъпил падеж до
18.06.2014 г., но останалата част от дължимата главница е по-голяма от претендираната сума
6
от 20 000 лева, което налага извод за основателност на предявения частичен иск.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение е правилно и ще бъде потвърдено
като въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260841/23.10.2020г. по гр.д. № 20994/2019 г.
по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Данграфик“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
град Варна, ул. „********“ № 23, ет.3, ап.24, и Д. ИВ. В., ЕГН ********** с адрес : град
Варна, ул. „********“ № 23, ет.3, ап.24, да заплатят на „Юробанк България“АД, ЕИК
********* с адрес: град София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 200,00 (двеста)
лева съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7