Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..…/………...., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 182 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т.П.Ч. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Ц.Б. ***-0819-005626/16.10.2019год. на
началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактите изложени в
акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че имало
разминаване между фактическо и юридическо обвинение в АУАН, както и, че с НП
недопустимо било повдигнато ново обвинение.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като сочи, че нарушението е безспорно и категорично доказано, а в
хода на адм.наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процес. правила.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2019год. сутринта
въззивникът управлявайки л.а. „БМВ 320Д” с рег.№ В9197РТ се движел на
територията на к.к. „Златни пясъци” гр.Варна. Около
09:25ч. Същият бил спрян за проверка от дежурния полицейски екип на КПП Ривиера. По време на проверката въззивникът не представил
нито лична карта, нито СУМПС. Потърсено било съдействие от екип на сектор ПП, с
оглед извършване на въззивника на проба за употреба на наркотични вещества, а
въззивникът бил отведен в сградата на 5-то РУ ОД на МВР Варна. Там пристигнал
екип на сектор ПП при ОД на МВР Варна, в който участвал св. Г.. Последният
поискал да извърши проба на въззивника за употреба на наркотични вещества с
техническо средство DREGER DRUG TEST 500 с фабричен № RJM 0053, но въззивникът
отказал. Св. Г. съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 779932, в който посочил, че
същият на 03.06.2019год. около 09:25ч. управлявал МПС *** в к.к. „Златни пясъци” до КПП Ривиера
като в 10:30 ч. в сградата на 5-то РУ отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство***. В акта като нарушена законова
норма св.Г. вписал нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал.
Св. Г. издал на въззивника и талон за медицинско изследване № 0053137,
който връчил на последния. В талона въззивника вписал, че отказва медицинско
изследване.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу
акта не постъпило писмено възражение.
На 20.09.2019год. св.Г. изготвил
докладна до началника на сектор ПП в която посочил, че посочената в акта
съставен на въззивника като нарушена норма чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП следва да се
чете чл.174, ал.3 от ЗДП.
На 16.03.2018год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в акта, посочил че въззивникът е отказал и медицинско изследване,
приел е че е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП и на основание същата
разпоредба му наложил адм. наказание глоба в размер
на 2000лв., както и адм. наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г. и Н.,
АУАН, талон за медицинско изследване № 0053137, докладна записка изходяща от
св.Г. адресирана до началника на Сектор ПП, докладна записка от Р.Златков до
началника на 5-то РУ, писмо от началника на МБАЛ – Варна към ВМА София, справка
за нарушител, Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните
работи, справка от изп. директор на МБАЛ „Св.Анна”
Варна, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В
обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за
да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му
нарушение. Допуснати съществени нарушения
на процес. правила в хода на адм. наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока.
В АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство. От
фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е
приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство. В
АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек
автомобил "БМВ 320 Д” с рег.№ В9197РТ на 03.06.2019г, около 09:25ч., в к.к. „Златни пясъци” и отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества с техническо средство " Dreger Drug Test 5000 с фабричен
№ RJM 0053.
Същите фактически
обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна
информация, че въззивникът е отказал и медицинско изследване за което бил издаден талон със съответния
номер.
В мотивите на НП
буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За
по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп.
деяние по чл.
174, ал. 3 от ЗДП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното
нарушение от жалбоподателя Ч. се състои
в отказ да му бъде извършена проверка с техн.
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Действително
в акта като нарушена законова норма е в вписана тази на чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДП, а в НП наказващия орган е посочил като нарушена друга норма – чл.174, ал.3
от ЗДП. Горното обаче по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита
на въззивника доколкото защитата се осъществява срещу фактите, а в случая факти
които да не са били известни на въззивника /които не са били посочени в АУАН/, АНО
не е приел, още повече факти свързани със съставомерността
на ново, различно нарушение. От друга страна нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН
дава възможност на наказващия орган да издаде НП и в случай на нередовност на
АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина и точно на тази разпоредба се е
позовал изрично АНО в НП.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени, че
в случая АНО е приложил правилно материалния закон.
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл. чл. 174, ал.3 от ЗДП.
От обективна страна състава на
това нарушение изисква деецът да е водач на МПС и да е отказал да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Очевидно, е че нарушението
има две форми на изпълнително деяние дадени алтернативно. 1. Отказ за
извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и/или с тест за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози 2. Неизпълнение на
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози като
осъществяването на което и да е от тях винаги води до съставомерност по чл.
174, ал.3 от ЗДП.
В горната насока е налице
константна съдебна практика на АС Варна – Решение по КНАХД № 368/2017г.,
Решение по КНАХД № 279/2018 г. и др.
В
случая адм. наказателното обвинение е за това, че
въззивникът като водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с дрегер дръг
тест като по делото няма спор, че такъв
отказ действително е налице. В горната насока са както показанията на св. Г.,
така и приложените към адм.наказателната преписка
АУАН и докладна записка от Радослав Златков. От показанията на св.Г. се
установява, че той е отишъл в сградата на 5-то РУ изпратен от ОДЧ на сектор ПП
за оказване на съдействие – изпробване на водач на МПС, който е бил спрян на
КПП „Ривиера” за употреба на наркотични вещества.
Установява се също така, че когато е отишъл там са били водача „въззивника„ и
колегите му които са потърсили съдействие. Посоченият свидетел е категоричен,
че на място водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества и той му съставил АУАН, а колегата му издал на водача
талон за медицинско изследване. От приложената към преписката докладна записка
„цитирана по-горе„ се установява, че въззивникът е управлявал МПС - л.а. „БМВ
320Д” с ДК№ В 9197РТ на територията на к.к. „Златни
пясъци” когато около 09:25ч. е бил спрян за проверка на КПП „Ривиера”.
Що
се касае до изразеното във фазата по същество становище, че в случая издадения
на въззивника талон касаел предписание за медицинско изследване за употреба на
алкохол горното действително е вярно. Това обаче по никакъв начин не води до
несъставомерност на вмененото на въззивника нарушение, което се състои в отказ
да му бъде извършена проба за наркотични вещества, с техническо средство.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът прецени, че въззивникът е осъществил състава на
нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДП.
Според съда, а както
очевидно и според АНО, в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДП е призвана да гарантира. Високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае
за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не
следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано. От друга страна видно от
приложената към АНП справка за нарушител въззивникът е бил наказван и в
предходен момент за нарушения по ЗДП. Поради това и няма как да се
охарактеризира извършеното от въззивника като маловажен случай на нарушение.
Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед
превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред. Няма как да не
бъде посочено още и това, че подхода на законодателя да приеме значително
високи по-размер наказания за това нарушение е именно с оглед предположението,
че водачите които отказват да бъдат изпробвани за употреба на алкохол/съответно
наркотични вещества/ са употребили такива вещества.
В случая АНО е дал
правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващите му се за него две кумулативни адм.
наказания, които определил и във фиксираните в закона размери – глоба в размер
на 2000лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24месеца.
Като съобрази всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото (НП не е отменено) и предвид на своевременно направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, както и осъщественото процес. представителство в производството от страна на юрисконсулт, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОД на МВР Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели и делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з, съдът счете, че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата - 80лв., която сума следва да бъде заплатена от въззивника.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-005626 от 16.10.2019год. на Началника на група в сектор ПП при ОД на
МВР Варна с което на Т.П.Ч. ЕГН **********, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДП е
било наложено адм. наказание глоба в размер на
2000лв., както и адм. наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Т.П.Ч. ЕГН **********,*** да заплати
на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв. представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: