РЕШЕНИЕ
№ 633
гр. Разград, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102671 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от
Търговския закон и Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 79, ал.1,
във вр. с чл. и чл.86, ал.1от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД със седалище
гр.София, с която са предявени обективно съединени искове срещу Д. Х. М.
за установяване, че ответницата дължи на ищеца като поръчител, сумите 4
032.47 евро (четири хиляди тридесет и две евро и четиридесет и седем
евроцента)- просрочена главница по претендираното вземане, 2 899.15 евро
(две хиляди осемстотин деветдесет и девет евро и петнадесет евроцента) -
просрочена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4. от Договора за
кредит за периода от 20.09.2020г. до 20.03.2021г. включително; 2 035.82 евро
(две хиляди тридесет и пет евро и осемдесет и два евроцента) обезщетение за
забава за просрочените плащания, начислена съгласно т.10 от Договора за
кредит за периода от 20.10.2014г. до 12.03.2020г. включително, 98.33 евро
(деветдесет и осем евро и тридесет и три евроцента), договорна лихва,
начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. включително, 925.02 евро (деветстотин двадесет и пет евро и два
евроцента) обезщетение за забава за просрочените плащания, начислена
съгласно т.10 от Договора за кредит за периода от 14.05.2020г. до
13.04.2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане Претендира и за
разноските в настоящото, както и по заповедното производство. Твърди, че за
тези суми е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „Първа
инвестиционна банка“АД по ч.гр.дело №784 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Разград срещу кредитополучателите В. И. С. и Станчо Игнатов Станчев
и Солидарният длъжник и поръчител Д. Х. М. за сумата от 9 990.79 евро
представляваща главница и лихви по извлечение от счетоводните книги на
Първа инвестиционна банка АД София, дължима по Договор № 205LD- R-
1
0000**/21.03.2011r. за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението до окончателното
й изплащане, на основание чл.78 ал.1 от ГПК – направените разноски в
размер на 390.81 лева както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер н
а 100,00 лева както и че със свое Разпореждане №3488/16.11.2021г. по
ч.гр.дело №784 по описа за 2021г. на Районен съд - Разград връчено на ПИБ
АД на 29.11.2021г., съдът е указал, че в едномесечен срок, съгласно чл. 422,
ал.1 във вр. чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, може да предявят иск за установяване
вземането срещу Д. Х. М.. Сочи, че между кредитора “Първа Инвестиционна
Банка” АД и физическото лице - Д. Х. М. е подписан Договор за
поръчителство от 21.03.2011г., неразделна част от Договор № 205LD-
R000022/21.03.2011г. за банков кредит, сключен между Банката и
кредитополучателите В. И. С. и С И С, че на основание сключения договор за
кредит Банката предоставила на кредитополучателите В. И. С. и С И С банков
кредит в размер на 4 115 евро, че крайният срок за погасяване на кредита е
20.03.2021 г. съгласно Раздел 1, т. 3 от Договор за кредит., че срокът на
договора не е продължаван и кредитът е с настъпил падеж на 20.03.2021 г.
Също така сочи, че като допълнително обезпечаване на вземанията на
Банката по предоставения кредит, Банката приела поръчителството на
физическото лице - Д. Х. М., като е подписан Договор за поръчителство от
21.03.2011г. между Банката и поръчителя, с който поръчителят се задължава
пред Банката да отговаря за изпълнението на задълженията на
кредитополучателите В. И. С. и С И С, произтичащи от отпуснат на
кредитополучателите банков кредит във връзка със сключен Договор №
205LD-R-000022/21.03.2011r. за банков кредит. Твърди, че с договора за
поръчителство поръчителят Д. Х. М. се задължава спрямо кредитора на В. И.
С. и С И С да отговаря СОЛИДАРНО за изпълнение на тяхното задължение,
като поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането и поръчителят остава задължен до пълното и
окончателно погасяване на всички задължения на главния длъжник и след
падежа на главното задължение, ако кредитора е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Твърди, че в конкретния случай, Банката
- заявител се е позовала на настъпила изискуемост на кредита на падежа
20.03.2021г. и е подала заявление срещу поръчителя Д. Х. М. преди изтичане
на шестмесечния срок, предвиден в чл.147 ЗЗД, като изискуемостта на
вземането е с начална дата 20.03.2021г. и според ищеца 6-месечният
преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо поръчителя започва да тече от дата
20.03.2021г., а Банката е подала заявлението почл.417 ГПК на дата
14.04.2021г.
Ответникът Д. Х. М. счита иска за недопустим, тъй като ответникът като
поръчител не е бил уведомен в 6-месечен срок за предсрочната изискуемост
на кредита, като счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем през 2016 г.
Също така счита иска за неоснователен и по основание и по размер. Твърди,
че вземането е погасено по давност, т.к. последната погасителна вноска е
внесена през 2016 г. и са изминали повече от пет години до предявяването на
исковата претенция.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
2
На 21.03.2011 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка“АД от една
страна и В. И. С. и С И С е сключен договор за банков кредит №205LD – R –
000022/21/03/2011 г. /л.17 и сл./ за сумата 4115 евро, като ищецът се е
задължил да преведе същата по конкретно посочена в договора
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор
за кредит от 31.10.2008 г..Крайният срок за погасяване на кредита е
20.03.2021 г., като кредитополучателите са поели задължение да върнат
сумата ведно с лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро
/който към момента на сключване на договора е бил 7,99% годишно/,
увеличен с надбавка от 10,01 пункта. В чл.5 изрично е посочено, че към
датата на сключване на договора ГПР е 20,71% и общата дължима сума от
кредитополучателите е 9080,69 евро. В чл.10 от договора е уговорено, че
плащания, които са дължими, но не са извършени в срок се отнасят в
просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва. Към договора е приложен погасителен
план, подписан от кредитополучателите.
На същата дата – 21.03.2011 г. между ищеца „Първа инвестиционна
банка“АД и ответницата Д. Х. М. е сключен договор за поръчителство /л.19/,
с който ответницата се е задължила пред ищеца да отговаря за изпълнението
на задълженията на В. И. С. по договор за банков кредит №205LD – R –
000022/21/03/2011 г. в размер на 4115 евро. В договора /т.2/ е записано, че
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици
от неизпълнението на главното задължение, вкл. и за лихвите и разноските,
както и че задълженията на поръчителя по този договор стават изискуеми
съгласно условията на договора , при които кредитополучателят се е
задължил.
Със заявление от 14.04.2021 г. ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е
поискал и РС – Разград по ч.гр.д.№784/2021 г. е издал заповед за изпълнение,
като е разпоредил В. И. С., ЕГН**********, адрес с.Гецово,общ.Разград,
ул.“С“, №** С И С, ЕГН **********, адрес с.Г,общ.Р, ул.“С“, № и Д. Х. М.,
ЕГН **********, адрес гр.Р, ул.“Д Н“, №** да заплатят на кредитора “Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК 8310943931559, адрес гр.София, район “И”,
бул.”Драган Цанков”, №37, законен представител С А П – изпълнителен
директор, пълномощник Д. И. Д., юрисконсулт, адрес гр.Ш, бул.“С В“, №**,
сумата 4 032,47 евро главница, ведно със законната лихва, считано от
14.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2 899,15 евро
просрочена възнаградителна лихва за периода 20.01.2014 г. – 20.03.2021 г.,
сумата 2 035,82 евро обезщетение за забава по т.10 от договора за периода
20.10.2011 г. – 12.03.2020 г., сумата 98,33 евро договорна лихва за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. сумата 925,02 евро обезщетение за забава за
просрочени плащания по т.10 от договора за периода 14.05.2020 г. –
13.04.2021 г,, както и сумата 390,81 лв. разноски по делото и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. При издаване на заповедта съдът е
съобразил обстоятелството, че е изтекъл срока за погасяване на кредита.
В срока по чл.141, ал.2 от ГПК ответницата Д. Х. М. е депозирала възражение
и в срока по чл.415 от ГПК ищецът в съответствие с дадените от съда
указания е предявил иск за установяване на вземанията.
Към 23.03.2022 г. според извлечението от счетоводните книги на „Първа
инвестиционна банка“АД /л.72/ задължението по процесния договор за
кредит е в размер на 4032,47 евро просрочена главница, 2 899,15 евро
просрочена възнаградителна лихва за периода 20.01.2014 г. – 20.03.2021 г. ,
3
2035,82 евро обезщетение за забава за просрочени вземания за периода
20.10.2011 г. – 12.03.2020 г., 98,33 евро договорна лихва за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 925,02 евро – обезщетение за забава за
просрочените плащания за периода 14.05.2020 г. – 13.04.2021 г., респ. общо 9
990,79 евро.
Според представеното удостоверение от ЧСИ Г. Стоянов/ л.87/ за погасяване
на задължението по изп.д.№20219120400547, образувано въз основа на
изпълнителен лист по ЧГД №784/2021 по описа на РС – Разград е постъпила
сумата 2 830,96 лв., като от тях 1 901,23 лв. са постъпили от ответницата и
929,73 лв. са постъпили от кредитополучателката В. И. С.. Също така е
посочено, че към НАП за погасяване на задълженията на Д. Х. М. са
преведени 162,16 лв. на 09.12.2021 г., а от ЧСИ са удържани такси и разноски
по ТТРЗЧСИ – 362,37 лв. с ДДС.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза към 22.12.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/
задълженията по процесния кредит са в размер на 4 115 евро главница, от
които платени са 82,53 евро, 4858,35 евро договорна лихва за периода
20.01.2014 г. – 20.03.2021 г., от които са платени 1 959,20 евро. Така са
останали дължими 4032,47 евро главница, 2 899,15 евро договорна лихва , 2
035,82 евро обезщетение за забава за периода 20.10.2011 г. – 12.03.2020 г. ,
98,33 евро договорна лихва за период 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 925,02
евро – обезщетение за забава за период 14.05.2020 г. – 13.04.2021 г. Посочени
са и дължими съдебни разноски в размер на 490,81 лв. Същите суми са
записани като дължими в счетоводството на ищцовото дружество и към
30.08.2022 г. Според допълнителното заключение на същата експертиза
внесените по изпълнителното дело суми в общ размер 2830,96 лв. са
разпредели както следва: 2 306,43 лв. за ищеца, 162,16 лв. за погасяване на
публични задължения на ответника и 362,37 лв. пропорционални такси за
ЧСИ. Съответно сумата 2 306,43 лв. е разпределена от ищеца по следния
начин: 443 лв. погасени съдебни разноски /10.09.2021 г./, 277,91 лв. погасени
съдебни разноски / 11.10.2021 г./ , 19,50 лв. погасени съдебни разноски
/13.12.2021 г./ и 800,49 евро – погасени лихви, от които 532,36 евро законна
лихва и 268,13 евро - присъдени лихви за обезщетение за забава. Така към
22.12.2021 г. задължението по кредита е в размер на 9 573,37 евро , от които
4032,47 евро главница и 5540,90 евро възнаградителна лихва, обезщетение за
забава и законна лихва и 412,23 лв. съдебни разноски. Такъв е размерът на
задълженията и към 05.09.2022 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на
главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава по
потребителски кредит. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има
издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която поръчителят е
депозирал възражение и в срока по чл.415 от ГПК са предявени
установителните искове.
Тези искове са предявени само срещу поръчителя, т.к. по отношение на
кредитополучателите заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Тъй като е установено, че след депозиране на заявлението и на исковата
молба са извършени плащания по кредита, съдът следва първо да изследва
съществуването и размера на задълженията, а след това да се произнесе в
каква степен всеки от исковете е основателен, като съобрази разпоредбата на
4
чл.76, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. При изследване на тези
въпроси, Съдът следва да вземе предвид, че както по отношение на
кредитополучателите, така и по отношение на поръчителя следва да се
прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, т.к. и тримата са физически лица, които действат като
потребители.
По отношение на задължението за заплащане на сумата 4032,47 евро
главница по договора за кредит, съдът намира, че както в договора за
кредит, така и в договора за поръчителство ясно е посочен размера на
главницата – 4115 евро. Този договор, въз основа който се претендират
вземанията, е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от
Търговския закон писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в
Закона за потребителския кредит. Непосредствено след сключването на
договора ищецът е изпълнил своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да
отпусне паричната сума. По силата на договора за кредитополучателите е
възникнало задължението да върнат тази парична сума след изтичане на срока
на договора, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ във вр. със ЗПК/. Към датата на предявяване на иска – 22.12.20201
г., както и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 14.04.2021 г. този срок е изтекъл и по отношение на
последната вноска – тази с падеж 20.03.2021 г.
Задължението на ответницата да отговаря за изпълнението на задълженията
по договора, произтича от договора за поръчителство, сключен в
съответствие с разпоредбите на чл.138 и сл. от Закона за задълженията и
договорите. В представения договор ясно е индивидуализирано
задължението, за чието изпълнение поръчителят се задължава да отговаря
чрез посочване на номера и датата на договора, както и размера на кредита.
Разпоредбата на чл.147 от с.з. ограничава задължението на поръчителя само
до случаите, в които кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение
на шест месеца. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено в този срок, а разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК
приема, че искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на направеното от ответницата възражение, че е изтекъл
срокът по чл.147 от ЗЗД по отношение на част от вноските, Съдът счита, че
след като задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от
договора за банков кредит и по своята същност представлява изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, каквато възможност предвижда
разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите, то и
преклузивният срок по чл.147 от ЗЗД тече от датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита. В полза на това разрешение изрично се е
произнесъл ВКС с Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2019 г., ОСГТК, докладчици съдия Любка Андонова и съдия Петя
Хорозова - „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.“ Неоснователно е и
възражението, че срокът по чл.147 от ЗЗД следва да бъде изчислен от датата
на първото просрочие, т.к. кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на вземането за
главницата по кредита. ВКС в трайната си практика/ вкл. и в решение
5
№38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д.№1157/2018 г., 2 т.о., ТК/ приема, че
уговореното между страните връщане на предоставената в заем /кредит /
сума на погасителни вноски, не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В
случая задължението за заплащане на погасителните вноски е породено от
договора за банков кредит и по своята същност представлява изпълнение на
основното задължение на длъжника на части, каквато възможност предвижда
разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите. Ето защо,
както изрично е посочено в горепосоченото съдебно решение, приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, в
случая от 20.03.2021 г.
Според представените по делото доказателства неплатената главница към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е в размер на 4032,47 евро.
По отношение на иска за установяване на задължението за заплащане на
сумата 2 899,15 евро просрочена възнаградителна лихва за периода
20.09.2020 г. – 20.03.2021 г., съдът намира, че в договора ясно е посочено по
какъв начин е формирана същата, а в погасителния план за всяка отделна
вноска е записано каква част от лихвата и каква част от главницата се
претендира. В настоящия случай искът е предявен само за част от периода, за
който е искана и издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва, а
именно за периода 20.09.2020 г. – 20.03.2021 г. За този период уговорената
възнаградителна лихва според отразеното в погасителния план /л.25, втора
колона от таблицата/ е в размер на 30,54 евро, а не претендираните с исковата
молба 2 899,15 евро, поради което Съдът счита, че следва да уважи иска само
досежно първата сума, а в останалата част да го отхвърли като неоснователен.
Задължението за заплащане на д оговорна лихва в размер на 98,33 евро за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. е доказано до размера на 25,32 евро. В
този период са станали изискуеми две вноски – тази от 20.03.2020 г. и от
20.04.2020 г. , съответно към тези дати са дължими като лихви сумите 12,70
евро и 12,62 евро /л.25, втора колона от таблицата/. В останалата част до
първоначално предявения размер искът за заплащане на договорна лихва за
втория от процесните периоди е неоснователен и недоказан.
По предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на 2
035,82 евро обезщетение за забава за просрочени плащания за периода
27.11.2013 г. – 15.10.2019 г. съгласно т.10 от договора, Съдът намира, че по
отношение на ответницата се прилагат разпоредбите на ЗПК от 01.10.2006 г.
Същият в чл.12 предвижда прилагане по отношение на потребителските
кредити на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите, която предвижда, че е неравноправна клауза тази, която
задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При преценка на
необосноваността, съдът счита, че следва да вземе предвид разпоредбата на
чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Следователно в случая въпреки противната
уговорка, кредитополучателят дължи единствено и само законната лихва по
отношение на тези вземания. По отношение на тези вземания следва да се
приложи и разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, която предвижда, че вземанията
за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност предвид изричното
6
възражение на ответницата. Така към 14.04.2021 г., на която дата е
депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение са погасени
обезщетенията за забава, чиято изискуемост е настъпила преди 14.04.2018 г.
За периода от 14.04.2018 г. до 12.03.2020 г. обезщетението за забава в размер
на 10% , изчислено върху просрочените вноски е в размер на 486,17 евро. В
останалата част искът следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна
давност досежно част от периода.
Предявеният иск за установяване на задължение за заплащане на 925,02
евро обезщетение за забава за просрочените плащания за периода
14.05.2020 г. – 13.04.2021 г. съгласно т.10 от договора е частично
основателен. Както бе посочено и по-горе, по отношение на ответницата се
прилагат разпоредбите на ЗПК от 01.10.2006 г. Същият в чл.12 предвижда
прилагане по отношение на потребителските кредити на разпоредбата на
чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, която предвижда, че е
неравноправна клауза тази, която задължава потребителят при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. При преценка на необосноваността, съдът счита, че следва да
вземе предвид разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК от 2010 г., според която
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно в случая въпреки противната уговорка, кредитополучателят
дължи единствено и само законната лихва по отношение на тези вземания. За
периода от 14.05.2020 г. до 13.04.2021 г. обезщетението за забава в размер на
10% , изчислено върху просрочените вноски е в размер на 309,24 евро и в
този размер следва да бъде уважен иска за заплащане на обезщетение за
забава за втория от процесните периоди, а в останалата част – да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи заплащане на
направените от ищеца разноски исковете съразмерно на уважената част от
установителните искове, които са предявени в общ размер от 9990, 79 евро, а
са уважени в размер на 4858,42 евро.
Съответно направените от ищеца разноски по настоящото дело. са в размер
712,23 лв. /412,23 лв. държавна такса и 300 лв. депозит за експертиза лв. по
настоящото дело, респ. ответникът следва да заплати от тях сумата 346,35
лв., както и сумата 200 лв. като юрисконсултско възнаграждение.
Разноски за ч.гр.д. №784/2021 г. ответницата не дължи, т.к. видно от
заключението на в.л. останалите двама длъжници са платили и тези разноски,
а задължението е било солидарно.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Х. М., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр.Р , ул.“Д Н“, №** че същата дължи на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление бул.”Д Ц”, №** като поръчител по договор за банков кредит
№205LD – R – 000022/21/03/2011 г., сключен между „Първа инвестиционна
банка”АД, ЕИК ********* като кредитор и В. И. С., ЕГН**********, адрес
с.Г,общ.Р, ул.“С“, №** С И С, ЕГН ********** като кредитополучатели ,
сумата 4032,47 евро /четири хиляди тридесет и две евро и четиридесет и
7
седем евроцента/ / главница , ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 14.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата 30,54 евро /тридесет евро и петдесет и четири евроцента/
договорна лихва за периода 20.09.2020 г. – 20.03.2021 г.,
сумата 486,17 евро /четиристотин осемдесет и шест евро и седемнадесет
евроцента/ обезщетение за забава за периода 14.04.2018 г. до 12.03.2020 г.
сумата 25,32 евро /двадесет и пет евро и тридесет и два евроцента/ договорна
лихва за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.
сумата 309,24 евро /триста и девет евро и двадесет и четири евроцента/
обезщетението за забава за периода 14.05.2020 г. до 13.04.2021 г.
които суми са част от тези, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №508/16.04.2021 г. по ч.гр.д.
№784/2021 г. по описа на РС- Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
заплащане на договорна лихва в останалата част до предявения размер от 2
899,15 евро , респ. до 98,33 евро, както и за обезщетението за забава до
първоначално предявения размер от 925,02 евро като неоснователни и
недоказани, а иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
20.10.2014 г. – 13.04.2018 г. вкл. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Р, ул.“Д
Н“, №** ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка”АД, ЕИК *********
със седалище гр.С и адрес на управление бул.”Д Ц”, №** сумата 346,35 лв.
/триста четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/разноски по
делото, както и сумата 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№784/2021 г. по описа на Районен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8