№ 25063
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110151769 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с подадена от В. С. А. молба с вх. №147153/25.04.2025г.
за допълване на Определение №18105/21.04.2025г. постановено по гр.д.
№51769/2024г. в частта, в която липсва произнасяне по направеното с
отговора на насрещния иск искане за прекратяване на производството по
предявения насрещен иск за прогласяване на нищожността на чл.7 от
сключения между страните Договор за предоставяне на кредит №427388 от
02.03.2023г. на основание чл.247 ГПК, в условията на евентуалност на
основание чл.250 ГПК, чл.253 ГПК или с постановяване на ново нарочно
определение, с което производството по предявения насрещен иск да бъде
прекратено.
В рамките на предоставения срок насрещната страна е подала отговор, с
който обосновава недопустимост и неоснователност на подадената молба.
Твърди, че същата съдържа алтернативен петитум, който противоречи на
принципа на диспозитивното начало. Поддържа, че молбата е подадена при
липса на правен интерес за ищеца от прекратяване на производството по
предявения насрещен иск, като целта е присъждане на разноски по чл.78,
ал.4 ГПК. Обосновава, че доколкото насрещният иск е върнат след извършена
проверка относно неговата допустимост, то на този етап все още не е било
образувано производство по неговото разглеждане, следователно няма как
същото да бъде прекратено. С оглед на изложеното се отправя искане за
оставяне без разглеждане на подадената молба, а в условията на евентуалност-
за оставянето без уважение поради нейната неоснователност.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и наличните
данните по делото, намира за установено следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. А. срещу „Изи
Финанс“ ЕООД, с която са предявени пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че Договор за потребителски
кредит №427388 от 02.03.2023г. е нищожен поради противоречие със закона,
1
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и осъдителен
иск правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50
лева, частична претенция от 994,38 лева, представляваща недължимо платени
суми по посочения договор за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.08.2024г., до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, както и насрещен установителен
иск с искане да бъде признато за установено между страните, че клаузата на
чл.7 от Договора за кредит №427388 от 02.03.2023г. е нищожна.
По делото е постъпил отговор на предявения от ответника
установителен иск, в който се обосновава недопустимост на отправената
претенция поради липса на правен интерес. Поддържа се, че същият е и
безпредметен, доколкото с уважаване на предявения от ищеца иск за
прогласяване нищожността на целия договор би се удовлетворило и искането
на ответника за установяване нищожността на сочената от него клауза.
Предвид изложеното е отправено искане за прекратяване на производството в
тази част.
С Определение №18105/21.04.2025г. съдът е приел, че предявеният
установителен иск не отговаря на изискванията за допустимост, поради което
е отказал да приеме същия за съвместно разглеждане в образуваното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Молбата е подадена от активно легитимирана страна, съдържа конкретно
искане за допълване на постановен по делото съдебен акт, като посочените в
нея правни основания не са обвързващи за съда, доколкото същият следва да
даде правна квалификация на отправеното към него искане.
В случая страната навежда доводи относно наличие на грешка, а в
условията на евентуалност- пропуск на съда в постановеното от него
определение да се произнесе по отправеното към него искане за разглеждане
на предявения от ответника насрещен установителен иск за прогласяване
нищожността на чл.7 от сключения между страните Договора за кредит
№427388 от 02.03.2023г. Доколкото постановеният съдебен акт е определение,
което не слага край на делото, то искането на страната следва да бъде
квалифицирано като такова по чл.253 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба основание за изменение на
постановено от съда определение е настъпила промяна в обстоятелствата,
допусната грешка или пропуск при произнасяне по поставения за разглеждане
въпрос. В случая нито една от посочените хипотези не е налице. В частност и
с оглед наведените от страната конкретни доводи, следва да бъде посочено, че
съдът счита, че предпоставките за приемане на депозирания от ответника иск
в образуваното по първоначално предявената претенция производство не са
2
налице, като в постановеното по делото определение тази воля е ясно отразена
и не се нуждае от допълване или коригиране. Съдържащият се в молбата довод
на страната относно липсата на произнасяне по отправеното от нея искане за
прекратяване на производството в частта, касаеща предявения насрещен иск е
неоснователен, доколкото съдът е отказал да приеме същия за разглеждане.
Предвид изложеното, искането на молителя за допълване на
определението се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. С. А. молба с вх.
№147153/25.04.2025г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3