№ 613
гр. Благоевград, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500798 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
И. Н. А. обжалва решение № 906725/29.07.2022 г., постановено
по гр.д. № 3462/2019 година на РС Благоевград, с доводи за
неправилност на същото.
Относно материалната законосъобразност жалбоподателят счита,
че съдът не е съобразил субсидиарното приложение на разпоредбата
на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ по отношение на ищеца, който е държавен
служител. Изложил е подробни доводи срещу мотивите на районния
съд, че положеният нощен труд от него не следва да се трансформира
с коефициент 1,143 и така да формира часове извънреден труд.
Направено е искане да се отмени атакуваното решение изцяло,
като се приеме, че ищецът е положил извънреден труд, с оглед на
което исковете да бъдат уважени. Претендира сторените разноски във
въззивната инстанция.
В първоинстанционното производство е допуснато увеличение
1
на размера на иска за главница от 1662 лв. на 5001лв.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, в който са повторени
аргументите от отговора на исковата молба и е направено искане за
потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение и други разноски по
делото за настоящата съдебна инстанция.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След анализ по отделно и в съвкупност на приетите от
първоинстанционния съд доказателства, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното :
Не е спорно в делото, а и от представените писмени
доказателства се установява, че в периода от 18.12.2016 г. до
18.12.2019 г. И. Н. А. е работил на длъжността водач на специален
автомобил той и пожарникар в РС“ПБЗН“ – Благоевград към
РД“ПБЗН“ Благоевград, което е структурно звено на ГД“ПБЗН“ в
МВР.
Към доказателствения материал е приобщено заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, според която за периода от
18.12.2016 г. до 18.12.2019 г. ищецът е имал 198 броя нощни смени по
8 часа, като отработените общо часове нощен труд са 1 595 часа. Тези
часове, преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 824, 69
часа. Експертизата приема, че за процесния период за отработения
труд над 7 часа в нощните смени, който е приет за извънреден труд, се
дължи възнаграждение от 1 600, 63 лв.
Съдът счита, че не следва да обсъжда самостоятелно приетите
писмени доказателства от БлРС, тъй като последните са анализирани
от вещото лице и обосновават изводите му, а също и защото съдът не
разполага със специални знания в областта на формирането и
2
изчисляването на работната заплата
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
приема, следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 във вр. с
чл. 187, ал.6 и ал.9 от ЗМВР.
На първо място в казуса следва да се отчете, че съгласно чл. 142,
ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът е държавен служител, предвид заеманата
длъжност водач на специален автомобил и пожарникар в РС“ПБЗН“ –
Благоевград към РД“ПБЗН“ Благоевград, което е структурно звено на
ГД“ПБЗН“ в МВР, а съгласно ал.2, статутът на държавните служители
по ал.1, т.1, предл. второ се урежда от този закон. Т.е. предвидена е
специална уредба на правата и задълженията на този род служители на
МВР, съдържаща се само в този закон.
В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от
същия член, които регламентират, че правата и задълженията на
другите категории служители на МВР, а именно държавни служители,
които не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово
правоотношение в МВР, се регламентират съответно от Закона за
държавния служител и от Кодекса на труда.
Поради изложеното, настоящият състав приема, че спорният
въпрос в делото дали следва да се заплати извънреден труд на И. А. в
резултат на преизчисляване, като положеният от него нощен труд се
умножи с коефициент, следва да се реши съгласно правната уредба в
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. ЗМВР и приложимата към процесния период Наредба №8121з-
776 от 29.07.2016г. не предвиждат трансформирането на отработени
нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време
на държавните служители по ЗМВР.
Правна уредба за такова превръщане на отработени нощни
часове в дневни се съдържа в чл. 9, ал.1 от Наредбата за структурата и
3
организацията на работната заплата, която не е приложима за
заплащането на възнагражденията на тези държавни служители. Този
извод не се променя от разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗМВР, според
която държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда, защото последната е за права, които не са свързани със
заплащането на нощния труд. Видно е от чл. 140 от КТ и чл. 140а от
КТ, че те вменяват допълнителни задължения за работодателя да
осигурят необходимите условия за полагането на този труд, така че
той да не засегне здравето на работниците и служителите, като им
осигури топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи
условия за ефективно полагане на нощния труд, както и като извърши
съответно наблюдение и проверка на здравословното им състояние.
Тези норми съдържат и защита за определени групи работници и
служители от полагането на такъв труд с оглед тяхното здравословно
състояние и години или с оглед грижите, които дължат на членовете
на семейството им(виж чл. 140, ал.4 от КТ).
В контекста на изложеното не може да се приеме, че за
процесното правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.1
от НСОРЗ, тъй като специалният подзаконов нормативен акт, а
именно Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не урежда хипотезите на
превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време, чрез умножаване на първите със
съответен коефициент. На първо място решаващият състав счита, че
приложението на НСОРЗ към конкретни правоотношения е
предпоставено от нормата, за прилагането на която е приета. Съгласно
чл. 7, ал.2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен
акт от по-висока степен. Видно е от §2 на ЗР на НСОРЗ, че се издава
на основание чл. 244, т.2 и чл. 261 от КТ, т.е. за да уреди прилагането
на тези норми, касаещи възнагражденията и обезщетенията по
4
трудови правоотношения. Следва отново да се отбележи, че
правоотношение, от което извежда претендираното обезщетение за
нощен, респ. извънреден труд ищецът, не е трудово, а служебно и има
специална правна уредба в ЗМВР.
В подкрепа на горните разсъждения е и нормата на чл. 2 от
НСОРЗ, която изчерпателно очертава кръга правоотношения, за които
се прилага. В този кръг не са включени правоотношенията на
държавните служители - органи по пожарна безопасност и защита на
населението. За да приемат, че НСОРЗ е приложима в казуса, ищецът
се позовава на празнота в правото.
Легална дефиниция за празнота в правото се съдържа в
разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА. Според нея, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се
уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България. По отношение на процесния случай настоящият състав
счита, че не е налице празнота в правната уредба, а е налице уредба в
специален закон, с която не е признато право на държавните
служители по ЗМВР да получат преизчисление на отработените
нощни часове труд с умножаването им с коефициент по чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което
право последната наредба дава на работниците и слежителите, чиито
трудови правоотношения се уреждат от КТ.
Лишаването на държавните служители от такава трансформация
на отработени нощни часове в дневни, се компенсира с други
предвидени в ЗМВР права и привилегии, като по - продължителен
платен годишен отпуск, по - висок размер на обезщетенията при
пенсиониране и др.
Тук е мястото настоящият състав да изложи становището си, че
горните му доводи не се променят от възприетото в решението от
5
24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20, според което член 8 и член 12
от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4
ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се
приемем национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работещите в
публичния сектор, като полицаи и пожарникари, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
СЕС допълва, че при всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Както вече съдът посочи,
такива компенсиращи мерки са предвидени за полицаите и
пожарникарите в националното ни законодателство.
В съответствие с гореизразеното становище на въззивния състав
е и постановеното в обсъжданото решение на СЕС, че членове 20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държавата членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна на
тази цел. Безспорно е, че високата обществена значимост на
полаганият труд от полицаите и пожарникарите и правомощията им за
защитата на гражданите, противодействие на престъпността, защита
на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението, установени в ЗМВР,
обосновават съразмерност на законодателната уредба, предвиждаща
полагането на 8 часов нощен труд от тях.
6
За пълнота на изложението настоящия състав излага
страновището си, че дори да са приложими нормите на чл.9, ал. 2 във
вр. с ал.1 от НСОРЗ към казуса, то не се установиха предпоставките в
същите за прилагането им към правоотношението на И. А.. Това е
така, защото нощна продължителност на неговото работното време не
е по - малка от тази на дневното. Заедно с това неговият труд не се
отчита въз основа на заработено по трудови норми.
Следва да се отбележи и друга разлика в правната уредба по
специалния закон - ЗМВР, чийто чл. 179, ал.1 предвижда, че нощните
смени на служителите - органи по пожарна безопасност и защита на
населението, са от 22ч. до 6ч., т.е. 8 часа. По КТ обаче,
продължителността на нощния труд е допустимо да бъде 7 работни
часа, поради което е приета правната уредба в НСОРЗ при отчитането
му да се умножава с коефициент, който да го приравни като
продължителност на дневния труд, който е 8 часа.
По изложените съображения Благоевградският окръжен съд
счита, че предявеният иск е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен.
Горните мотиви налагат потвърждаване изцяло на решение №
906725/29.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3462/2019 година на РС
Благоевград, с което исковете на И. Н. А. против ГД“ПБЗН“ към МВР
са отхвърлени.
С оглед изхода от въззивната проверка, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв. за настоящата съдебна инстанция.
Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906725/29.07.2022 г., постановено
по гр.д. № 3462/2019 година на РС Благоевград.
7
ОСЪЖДА И. Н. А., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „И.“, ул. „П., ЕИК
****, представлявана от директора й, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8