Р Е Ш Е Н И Е
№
261636/11.12.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 14995 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Н.Г.К., с която срещу К.К.К., е
предявен иск за признаване за установено между страните, че недвижим имот:
апартамент *, с обща застроена площ от 69.60 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня, сервизни помещения, при граници: тревна площ, апартамент № 2 и
апартамент № 4, ведно с придаденото му избено помещение № 3 с полезна площ от
8,12 кв.м., при граници: избено помещение на апартамент № 2, коридор и избено
помещение на апартамента № 4, както и припадащите му се 2,3652 % идеални части
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху УПИ, в който
е построена сградата, попадаща в ПУП на ж.к "Владислав Варненчик"
на гр. Варна в 1-ви микрорайон, представлява изцяло лична собственост на ищеца,
при наличието на пълна трансформация на основание чл. 23 от СК.
Ищецът твърди, че с влязло сила решение № 2306 от
27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 10901/2019 г. по описа на ВРС, 19 състав,
е прекратен брака му с ответницата, при сключването на който е съставен Акт за
граждански брак № * от 04.05.1997 г. Сочи, че по силата на постановеното решени
ползването на семейното жилище - апартамент № 3, находящ
се в *, е предоставено на ответницата. Твърди, че процесното жилище е закупено
от лицето Р. Н. С. ЕГН ********** за сумата от 19 000 лв., чрез кредит
отпуснат от "ОББ" АД на ищеца като кредитополучател по силата на
договор от 18.03.2007 г. Поддържа, че ответницата не участва в посочения
договор нито като съдлъжник, нито като
кредитополучател или поръчител. Твърди, че цената за имота е изплатена изцяло
със средствата от отпуснатия кредит, като не са влагани никакви парични
средства представляващи семейно имущество или лични средства на ответницата.
Заявява, че като допълнително обезпечение по кредита от 18.04.2007 г. е
учредена договорна потека, върху личен наследствен недвижим имот на ищеца,
придобит чрез дарение от родителите му преди бракът с ответницата, а именно:
жилище със застроена площ от 82.00 кв.м. разположен на целия втори етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се *. През
2011 г. със съгласие на банката договорната ипотека върху имота е заличена и
същият е продаден, като получените средства от продажбата са използвани за
погасяване на отпуснатия кредит. В исковата молба се сочи също, че няколко
месеца след закупуване на имота, на 12.06.2007 г. бащата на ищеца- Г. К. М. му
дарил сумата от 10 000 лв., която е използвана изцяло за погасяване на
вноските по кредита. Твърди се, че средствата, заплатени до момента за
процесното жилище са изцяло лични такива на ищеца, както и ответницата не е
участвала с лични парични средства, нито е заплащала вноски по кредита.
Съобразно изложеното ищецът счита, че са наличие предпоставките да се приеме,
че процесният недвижим имот е лична негова собственост, придобита изцяло с
лични средства, както и че при неговото придобиване липсва какъвто и да е
принос от страна на ответницата и е налице пълна трансформация, поради което
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответницата К.К.К., в който
предявеният иск се оспорва като недопустим, а по същество-като неоснователен,
необоснован и недоказан. Ответницата оспорва твърдението, че средствата за
закупуване на имота са изцяло собственост на ищеца, като поддържа, че участието
и́ при закупуването му е почти 50 на 50%. Твърди, че е участвала в
закупуването на жилището със свои лични средства, дарени и́ от нейната
майка, в размер на 22 000 лв. Счита за недоказани твърденията на ищеца, че
средствата от отпуснатия кредит са вложени изцяло в закупуването на имота.
Намира за неизяснен въпроса за движимото имущество, придобито в режим на СИО и
неподелено между страните, за което твърди, че се ползва от ищеца. Заявява, че
е получила кредит в размер на 19000 лева, който е предоставен на съпруга
и́ за закупуване на язовир и вземане под аренда. Твърди, че получените от
бащата на ищеца парични средства не са участвали в закупуването на имота.
Изтъква, че през време на брака се е грижила за домакинството и за
благополучието на ищеца. Поддържа, че ищецът няма принос за придобиване на
движимото или недвижимо имущество в режим на СИО с изключително лични средства,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от
ищеца иск като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата поддържа отговора
на исковата молба. Представя писмени бележки със становище по съществото на
спора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
С
Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № *, т. *,
дело
* от 18.05.1987 г. на нотариус С. С., Г. К. М. със съгласието на съпругата си Д.
И. М. дарява на сина си Н.Г.К. втори жилищен етаж от сграда, находяща се в *.
От
представения Договор за дарение на парични средства от 08.03.2007 г. се
установява, че М. К.К. е дарила на К.К. Колева сумата от 19 000 лв., получени от аренди и
продажба на недвижим имоти /земеделски земи/ и спестявания, за закупуване на
семейно жилище.
С
Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от
18.04.2007 г. кредиторът ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е предоставила на
кредитополучателя Н.Г.К. сумата в размер на 100 000 лв. за закупуване и
ремонт на недвижим имот, представляващ самостоятелно обособен обект в сграда –
Жилище № 3, със застроена площ от 69,90 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение № 3 и ид.ч. от общите части на сградата,
находящо се на адрес: *, за срок от 180 месеца. Договорът е подписан и от
съпругата К.К.К.. На 19.04.2007 г. е подписано
допълнително споразумение по отношение на размера на дължимата възнаградителна
лихва.
С
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № *, том *,
рег № *, дело № * от 25.04.2007 г. на нотариус С. С., Р. Н.
С. е продала на Н.Г.К. и К.К. К. самостоятелно
обособен обект в сграда – Жилище-Апартамент № 3, със застроена площ от 69,90
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 и ид.ч.
от общите части на сградата, находящо се на адрес: *, за сумата от 19 000
лв. В нотариалния акт е описано, че сумата ще бъде предоставена чрез кредит от ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, отпуснат на купувача Н.Г.К..
От
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 18, т. II, рег. № 1534, дело №
192 от 25.04.2007 г. на нотариус С. С. се установява, че в полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА АД е учредена ипотека върху процесния недвижим имот на адрес *, както и
върху жилище със ЗП от 82 кв.м., разположено на целия втори етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в *.
С
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № *, том *,
рег.
№ *, дело № * от 17.05.2011 г. на нотариус А. Г., Н.Г.К. е продал на Х. И. М. и
К. Й. М. втори жилищен етаж от сграда, находяща се в *
за сумата от 15 000 евро.
От
представеното извлечение от банковата сметка на Н.Г.К. се установява, че на
12.06.2007 г. е постъпила сумата в размер на 10 000 лв. с наредител Г. К. М. с основание: прехвърляне на средства.
Представени
са писмени доказателства, от които се установява размера на доходите на ищеца.
Представени
са извлечения от банковите сметки на страните и платежни нареждания.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищеца
е отпуснат кредит в размер на 100 000 лв., като сумата му е предоставена
по банковата сметка в размер на 78 200 лв. за закупуване на имота и в
размер на 21 800 лв. за ремонт. По разплащателната сметка на Росица
Николова Станоева с вписано основание „по предварителен договор“ и „покупка на
недвижим имот по НА № *“ на дата 07.05.2007 г. е преведена сумата в размер на
70 084,23 лв. Погасителните вноски по кредита са се извършвали за периода
18.04.2007 г. до 31.08.2019 г. чрез вноски на каса с вписано основание за
вносител: Н.Г.К..
От
показанията на разпитания по делото свидетел К. К. К. /брат на ответницата/ се
установява, че на осми или девети март 2007 г. майка му е решила да дари на
него и на сестра му 20 000 лв., но в крайна сметка е решил той да получи 1
000 лв., а сестра му 19 000 лв., които последната да използва за
закупуване на апартамент. Знае по думите на сестра си, че ги парите ги е дала
на ищеца. Не помни кога и къде е дал парите на сестра си. Майка му не е
присъствала. Тя е имала парите от продажба на земеделски земи в *.
Апартаментът, който са щели страните да купуват се намирал във *. Ходил е
няколко пъти там.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Б. П. Х. се установява, че същият
познава К. от 1997-1998 г., защото са работили заедно до 2014 г. Познава и
съпруга и́. В началото на 2007 г. е теглил кредит и в тази връзка
ответницата го е попитала за процедурата, защото смятали да тегли кредит за
закупуване на жилище и защото имала дарение от майка си. Попитала го е дали
може да и́ стане поръчител, но свидетелят отказал. Помни, че дарението на
майката на ответницата било около 20 000 лв. Знае, че К. е теглила кредит
за обзавеждане, а парите от дарението знае от Н., че му ги е дала веднага след
дарението. Не знае кога майката ответницата е направила дарението.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 23 СК за
пълна трансформация на лично имущество. Ищецът твърди, че процесният имот
придобит по време на брака е изцяло негова собственост, доколкото продажната
цена е заплатена със средства по отпуснат договор за кредит на негово име,
който той е погасил самостоятелно, без участието на съпругата си.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена
тежест ищецът е следвало да докаже личния произход на средствата, вложени при
покупката на имота, а ответницата да докаже възраженията си за съвместен принос
за набавяне на средствата за покупката на имота.
Между страните няма спор, че страните са бивши
съпрузи, като бракът между тях е прекратен с Решение по гр.д. №
10901/2018 г. на ВРС; факта на покупка по време на брака между страните на
жилище, находящо се в *, с обща застроена площ от
69.60 кв.м.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични
са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество. Разпоредбата дава възможност на правоимащия
съпруг да предяви установителен иск и да докаже, че придобитото по време на
брака имущество е изцяло или отчасти с негови лични средства, което изключва
презумпцията за съвместен принос.
В случая от събраните по делото доказателства
настоящият състав приема, че процесният недвижим имот е придобит изцяло със
средствата отпуснати от ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД на ищеца Н.Г.К.. Този факт
се установява безспорно от сключения договор за кредит с банката, изслушаната
по делото ССЕ относно движенията по сметката на ищеца, договора за
покупко-продажба на процесния имот и договора за учредяване на ипотека върху
процесния имот в полза на банката. От анализа на тези доказателства се прави
еднозначен извод, че част от средствата от отпуснатия кредит в размер на
70 084,23 лв. са преведени по сметка на продавачката по сделката
независимо, че тя е изповядана на цена близка до данъчната оценка на имота в
размер на 19 000 лв., което е често срещан подход в практиката. Тази
по-ниска записана цена не разколебава извода на съда, че същата е платена с
отпуснатите средства по договора за кредит.
По
делото е представен договор за дарение от майката на ответницата с дата
предхождаща сделката по покупко-продажба и са разпитани свидетели, които целят
установяването на този факт. Съдът приема, че договорът няма достоверна дата,
която да обвързва ищеца, доколкото не носи неговия подпис. Освен това единият
от свидетелите е роднина на ответницата, а вторият свидетел дава сведения за
това, което му е разказала ответницата, поради което и показанията им не следва
да се приемат за достоверни. Дори и да се приеме, че действително е имало
сделка между ответницата и нейната майка за тази сума пари, то по делото не се
събраха доказателства, че именно тя е послужила за закупуване на недвижимия
имот. Точно обратното, налице са безспорни писмени доказателства, че продажната
цена е платена по банков път във вероятно реалния уговорен между страните
размер и банката е учредила договорна ипотека върху имота до размера на
кредита, който е на стойност 100 000 лв.
Тълкувайки
представения договор за кредит не може да се направи извод, че ответницата е
страна по същия в качеството на поръчител или съдлъжник,
доколкото не е записана като такава и не е налице изразена в документа воля
между страните в този смисъл. Длъжник по кредита е единствено ищецът като
кредитополучател, доколкото само той е страна по облигационното правоотношение.
Независимо
от записаното в договора за кредит, обаче, съпругата е задължена по него по
силата на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, според която съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Процесният кредит е теглен за закупуване и ремонт на
недвижим имот по време на действието на брака между страните, като купувачи по
сделката са записани и двамата съпрузи, поради което и следва да се приеме, че сделката
е за задоволяване на нуждите на семейството и задълженията по кредита следва да
се поемат солидарно между страните. Още повече, че видно от решението за развод
по гр.д. № 10901/2018 г. на ВРС имотът е бил ползван като семейно жилище от
страните. По делото не се събраха доказателства, които да установяват, че е
уговорено нещо друго между съпрузите. Сключването на договор за заем от единия
съпруг за задоволяване нуждите на семейството, обуславя солидарна отговорност
на съпрузите по това облигационно задължение – чл. 32 СК. /Определение № 149 от
10.03.2016 г. по гр.д. № 680/2016 г., I г.о. на ВКС/.
В т.
4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.
д. № 5/ 2013 г., ОСГТК на ВКС се приема, че в случаите на придобиване на
недвижим имот през време на брака с договор за покупко
- продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична
трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1
и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. В мотивите към решението е записано, че облигационни
отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства,
когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на
семейството - чл.32, ал.2 СК/ чл.25, ал.2 СК, отм./. Само в този случай
изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото
в съпружеска общност вещно право.
Именно
такава е разглежданата в настоящото дело хипотеза. Последователно в практиката на
ВКС се приема, че плащането в брой на цената към момента на придобиване /в
ограничените хипотези на договор за покупко-продажба/ сочи че „съпрузите са
разполагали с парични средства и трансформацията е възможна при доказване
произхода на средствата“, но при плащане на цената със заемни средства, когато
задължението за връщане е поето солидарно, за задоволяване нуждите на
семейството – чл. 32 ал. 2 СК, респ. чл. 25, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./ между
съпрузите възникват облигационни отношения и в този случай, изплащането на
цената с лични средства на единия съпруг /а още по –малко от страна на трето
лице/ не променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно право. /Решение
№ 36 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 3386/2014 г., II г.о. на ВКС/
В
случая изплащането на заема от единия съпруг с негови средства, индивидуална
собственост /дори и да бъде установено по делото/, поражда облигационно вземане
срещу другия съпруг, но не рефлектира върху вече възникналата собственост в
режим на семейна имуществена общност върху закупения по време на брака недвижим
имот. Влагането на средства, придобити от единия съпруг чрез сключен договор за
заем, които по-късно е върнал на заемодателя с негови лични средства, при
придобиване на недвижим имот по време на брака, не оборва презумпцията за
съвместен принос на съпрузите при придобиване на имота. /В този смисъл са Решение
№ 428 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 6452/2013 г., IV г.о. на ВКС и Определение
№ 149 от 10.03.2016 г. по гр.д. № 680/2016 г., I г.о. на ВКС/
Предвид тези изводи на съда предявеният иск се
явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищцовата страна. Ответникът е претендирал 1 430 лв.
адвокатско възнаграждение, за които са налице доказателства за плащане /л. 60/.
Процесуалният представител на ищеца своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на възнаграждението, което е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ минималното възнаграждение съобразно
материалния интерес на делото е в размер на 1 304 лв. Претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 1 430 лв. не надвишава съществено
минимума и е справедливо, с оглед фактическата и правна сложност на спора и
положените от процесуалния представител на ответницата усилия по водене на
делото. Следва да се съобрази също, че съдът не е длъжен да редуцира
претендираното адвокатско възнаграждение до минималния му размер, дори и при
ниска фактическа и правна сложност на делото. В този смисъл същото следва да се
присъди изцяло.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Н.Г.К.,
ЕГН **********,***, срещу К.К.К., ЕГН **********,***,
положителен установителен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че недвижим имот: **, с обща застроена площ от 69.60
кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници: тревна
площ, апартамент № 2 и апартамент № 4, ведно с придаденото му избено помещение
№ 3 с полезна площ от 8,12 кв.м., при граници: избено помещение на апартамент №
2, коридор и избено помещение на апартамента № 4, както и припадащите му се 2,3652
% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху УПИ, в който е построена сградата, попадаща в ПУП на *, представлява
изцяло лична собственост на Н.Г.К., при наличието на пълна трансформация на
основание чл. 23 от СК.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 430 лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева/, представляваща дължими
разноски в производството за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: