Присъда по дело №663/2021 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ по НОХД № 633/2021 год. по описа на Окръжен съд – Хасково :

С обвинителен акт Окръжна прокуратура – Хасково е повдигнала обвинение против
Г.. Р. /G. R./, **** гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в страната, ЕГН
**********, за това, че на 05.06.2021 г. в с. Минерални бани, обл. Хасково, е дал дар –
парична сума в размер на 20 (двадесет) лева на длъжностни лица, имащи качеството на
,,полицейски орган‘‘, а именно : на А. Д. Д., на длъжност ,*****, със специфично
наименование на длъжността **** и на В. Ф. В., на длъжност „*****, със специфично
наименование на длъжността ****, за да не извършат действия по служба по чл.31 т.1 и т.2
от ЗМВР – да не довършат започната проверка за установяване на административни
нарушения, налагане на административни наказания, или прилагане на принудителни
административни мерки за нарушения на ЗДвП – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1
от НК.
Подсъдимият заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 370 и сл. от НПК и то при условията на чл. 371 т. 2 от същия, като се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства
за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани на
досъдебното производство доказателства да се ползват при постановяване на присъдата.
Прокурор от ОП – Хасково намира обвинението доказано и от обективна, и от
субективна страна от събраните по делото доказателства и пледира за постановяване на
осъдителна присъда съобразно правната квалификация, по която то е повдигнато. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради което моли да бъде наложено
наказание ,,пробация‘‘ за срок от 1 година и ,,глоба‘‘ в размер на 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия на свой ред намира, че фактическата обстановка следва
да се приеме за установена съобразно изложеното по обвинителния акт и че формално са
осъществени признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Поддържа, че
при индивидуализиране на наказанието следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 2 от НК, с оглед наличието на многобройни и изключителни смекчаващи вината на дееца
обстоятелства, като наказанието ,,лишаване от свобода‘‘ бъде заменено с наказание
,,пробация‘‘. Сочи, че стойността на предадената парична сума е изключителна ниска. От
друга страна, подсъдимият имал добри характеристични данни с оглед трудовата му заетост
и обстоятелството, че живее от *** години в България и е създал семейство и дом в
страната. Намира, че при определяне на наказанието следва да се съобрази още и че
подсъдимият има дете, което страда от нелечимо сърдечно заболяване и е с 50 %
инвалидност. Така аргументирано отправя искане, ако съдът признае подсъдимия Р. за
виновен, да наложи наказания ,,пробация‘‘ и ,,глоба‘‘, които да бъдат определени в
минималния, установен от закона размер.
Подсъдимият се присъединява към аргументите на защитника си.
Като съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373
ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Г Р., е роден на ********** г. в *****, **** гражданин, със статут на
постоянно пребиваващ в Република България, с ЕГН **********, с ЛНЧ № ******. Същият
има регистриран настоящ адрес в *******, но от няколко години живеел в *******.
До средата на 2010 г. Г. Р. не притежавал свидетелство за управление на МПС, но
въпреки това управлявал моторни превозни средства. През 2010 г. със Споразумение по
1

НОХД № 78/2010 г., по описа на РС – Харманли, подсъдимият бил признат за виновен и
осъден за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Междувременно той придобил в **** свидетелство за управление на МПС за категория ,,В‘‘,
което му било отнето на 15.03.2011 г., поради престъпно управление на МПС след употреба
на алкохол – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. За това деяние Софийски районен съд
му наложил наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 3 месеца, чието изпълнение било
отложено за срок от 3 години, както и наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘. Поради множеството нарушения на правилата за движение по пътищата,
свидетелството за управление на МПС на подсъдимия било отнето от българските власти и
на 16.02.2018г. му било върнато.
Към месец юни 2021 г. подсъдимият Р. бил във фактическо съжителство със
свидетелката М. Р. Е. от гр. ****, с която имали общо дете. Тя имала две по – големи деца от
предходно съжителство.
На 05.06.2021 г. подс.Г. Р., свид.М. Р. Е. и трите деца с лек автомобил марка ,,Мазда‘‘
с рег. № **** посетили с. Минерални бани, обл. Хасково и се настанили в хотел там.
Вечерта седнали да вечерят в ресторант, където подсъдимият изпил около 100 грама
алкохолна напитка – мастика. След като вечеряли около 22:10 ч. се качили в лекия
автомобил, управляван от подсъдимия и потеглили към близък банкомат, за да изтеглят
пари.
На 05.06.2021 г. свидетелите А. Д. Д. и В. Ф. В. – двамата ***** в ******, били на
работа и осъществявали служебните си задължения по охрана на обществения ред, контрол
за струпване на повече лица, предотвратяване на престъпления, както и контрол по спазване
на правилата за движение по пътищата в курорта Минерални бани, обл. Хасково.
Полицейските служители били със служебен патрулен автомобил ,,Лада нива‘‘ с рег. №
*****, обозначен с надписи на вратите и на преден и заден капак на български език
,,*****‘‘. Около 22:00 ч. двамата **** изградили КПП в с. Минерални бани, обл. Хасково,
на бул. ,,Васил Левски‘‘ на кръстовището срещу сградата на община Минерални бани, като
патрулния автомобил бил насочен с предна част в посока към булеварда, който бил осветен с
улични лампи. Те се намирали под лампата за улично осветление и били облечени с летни
полицейски униформи, утвърдени от Министъра на вътрешните работи. Върху униформите
носели светлоотразителни жилетки – тази на св. Д. с надпис на гърба ,,**’’ и отпред с
емблема с надпис ,,****’’. От дясната страна той имал и закачен полицейски знак със
снимка, на която бил с униформа, посочени били фамилията му и служебния му номер. На
светлоотразителната жилетка на св. В. имало надпис на български език ,,*****‘‘.
Около 22:10 часа свидетелят В. спрял за проверка лек автомобил марка ,,Мазда‘‘ с
рег. ****, управляван от подсъдимия. Двамата служители на МВР се приближили до
предната лява врата на автомобила. Прозорецът на предна лява врата бил свален, а
шофьорът не слязъл от автомобила. Свидетелят В. се легитимирал и поискал документите
на водача и на автомобила. Подсъдимият предал на полицейския служител *** паспорт,
разрешително за постоянно пребиваване в Република България с № ******, свидетелство за
регистрация – част 1 за автомобила и удостоверение за преминат годишен технически
преглед за 2021 г. Подсъдимият Р. обяснил, че има *** шофьорска книжка, но я забравил в
хотел ,,****“, където отседнали със семейството му. Полицейските служители и
подсъдимият разговаряли на български език, като последният ги разбирал, тъй като
отговарял на български език, а и изпълнил искането за предаване на документи.
Докато полицейските служители, свидетелите А. Д. и В. В. преглеждали
представените документи и разговаряли по повод липсващите, свид.А. Д. усетил мирис на
алкохол от подсъдимия Р.. Той попитал водача Р. дали е употребил алкохол, при което
последният отговорил положително. Пояснил, че бил изпил 100 г мастика, като показал
касова бележка, на която е маркирано такова количество алкохол.
2

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която предвижда забрана за
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, свид.Д. разпоредил на подсъдимия да остане на шофьорското място. Свид. В. с
документите, предоставени от подсъдимия за проверка, отишъл до полицейския автомобил,
а свид.Д. се обадил в оперативната дежурна част при **** и поискал съдействие от екип на
сектор ,,***‘‘ за проверка на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. След това
свид.А. Д. разяснил на подс. Р., че проверката ще продължи след пристигането на екип на
,,****‘‘ и също отишъл до полицейския автомобил до свид.В.
Подсъдимият Р. вече имал многократни нарушения и престъпления, свързани с
правилата за движение по пътищата. Не бил сигурен каква концентрация на алкохол може
да покаже проверката, за която изчаквал, а в зависимост от този резултат можело да се
стигне до налагане на сериозни наказания, ако той е над 0,5 на хиляда или ако откаже да
бъде проверен. Както вече се случило през 2016 г., подсъдимият смятал, че е възможно да
бъде спряно от движение превозното средство, с което се придвижва, тъй като не носи
СУМПС, а не бил **** гражданин. Сметнал, че последното може да е самостоятелно
основание да бъде санкциониран.
Тогава подс.Р., решил да даде подкуп (дар) на полицейските служители, за да не
изпълнят задълженията си, като не довършат започналата проверка, а така той самият да
избегне санкциониране. Около 2-3 минути след като бил уведомен, че е повикан екип на
,,****“, подсъдимият излязъл от автомобила си и се отправил към свидетеля Д..
Подсъдимият застанал пред него, хванал едната му ръка и мушнал в нея сгъната банкнота от
20 лева, като едновременно с това му казал ,,Почерпете се, няма какво да чакаме КАТ, с
малки деца съм в колата и едното е болно.“ Свид.Д. отворил ръката си и видял, че от нея
паднала на земята банкнота от 20 лева, сгъната на две през средата. Тогава полицаят Д.
казал на полицая В. да сложи белезници на Г. Р., тъй като последният му дал подкуп. Докато
свид.В. слагал белезници на подсъдимия, свид.А. Д. вдигнал от земята падналата банкнота и
я поставил на предния капак на полицейския автомобил. След това докладвал в
оперативната дежурна част за дадения подкуп.
Малко след това на местопроизшествието пристигнал екип на сектор ,,****‘‘ на ОД
на МВР - Хасково, в състав свидетелите В. Ж. Д. и К. М. М., и двамата на длъжност
,,******‘. С Алкотест ,,Дрегер 7510‘‘ с № ***** установили, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е 0,44 на хиляда. След това свидетелите В. Д. и К. М. потеглили
обратно към гр. Хасково. Свидетелят В. съставил против Р. АУАН серия Д № **** г. за
непредставено свидетелство за управление на МПС - чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, при който била иззета 1 банкнота с
номинал от 20лв., емисия 2007 с № ******.
На подсъдимия Р. било обяснено, че ще бъде подложен на медицински преглед, след
което ще бъде задържан. Правейки всячески опити за противодействие на ситуацията,
подсъдимият накарал св. М. Е. да се обади по телефона на ,,Национална система 112‘‘ и да
подаде сигнал, че служителят Д. е пиян. Свидетелката М. Е. се обадила и поискала **** А.
Д. да бъде тестван за алкохол. На сигнала били изпратени отново същите служители на
,,****“ свидетелите Д. и М.. Със същия Алкотест ,,Дрегер 7510‘‘ с № ****, в присъствието
на св. М. Е. установили, че *** А. Д. не е употребил алкохол.
Със Заповед №1970зз-262/05.06.2021г., Г. Р. бил задържан за срок от 24ч.
Съгласно Заповед № 272з-701/22.04.2015 г. и Заповед № 272з-3198/18.12.2018 г.,
издадени от директора на РУ – Хасково при ОДМВР, свид.А. Д. и свид. В. В. били
назначени на длъжност ,,****‘‘ в ******, със специфично наименование на длъжността
,,*****‘‘.
Според Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
3

заемащите длъжност ,,****** в звената на ,,*****“ към ОДМВР и полицейските
подразделения към тях имат право да осъществяват контролна и санкционна дейност по
ЗДвП и КЗ.
Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски са органите на областните дирекции, които
пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6 от същия, между които и – охранителна,
контролна и административно-наказателна. Нормата на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР пък
установява, че служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Според
разпоредбата на чл.14 ал.1 и ал.2 от същия - „охранителната дейност е дейност по опазване
на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата и се
осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им.“
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин от всички събрани на досъдебното производство доказателства, поради което съдът
прие, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от същите.
По правната квалификация на деянието:
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът намери, че със
стореното подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на чл.304а вр. чл.304 ал.1
от НК, като дал на длъжностни лица - полицейски органи – свидетелите Д. и В. дар –
парична сума от 20 лева, за да не извършат действия по служба – да довършат започната
административна проверка за установяване на административни нарушения, налагане на
административни наказания, или прилагане на принудителни административни мерки за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Както се изтъкна по- горе, вън от съмнение е както качеството „длъжностно лице“,
така и качеството „полицейски орган“ и на двамата свидетели. В рамките на
законоустановените си правомощия и компетентност същите са могли да съставят АУАН за
констатираното административно нарушение –управление на МПС, без да се носи СУМПС
за съответната категория такова, евентуално с концентрация на алкохол в кръвта.
Сумата от 20 лева е дар, предложен им от подсъдимия, за да не бъде довършена
проверка за установяване евентуалното извършване на тези нарушения, а да бъде пропуснат
подсъдимия да продължи пътя си, т.е. за да не изпълнят служебните си задължения.
Предаването на сумата от подсъдимия е извършено, след като той е бил уведомен от
свид.Д. затова, че ще му бъде съставен АУАН за допуснато нарушение на правилата за
движение – управление на МПС без да се носи съответното СУМПС, както и че ще бъде
проверен с техническо средство за наличие съдържание на алкохол в кръвта. Това следва
недвусмислено от оценката на цялостното му поведение и предприетите от него конкретни
действия по подаване на банкнотата – пъхането в ръката на свид.Д., докато са чакали
пристигането на автоконтрольори с техническо средство.
Последното убедително илюстрира, че от субективна страна подс.Р. е действал при
пряк умисъл, като е предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е искал и
пряко целял тяхното настъпване. Обстоятелството, че предлага дар на длъжностни лица –
полицейски органи, които в момента изпълняват служебните си задължения, несъмнено се е
обхващало от представите му.
Всъщност състава на престъплението по чл.304 а от НК представлява квалифициран
състав на престъплението „Подкуп“, поначало установено от чл.304 от НК, като
квалифициращите признаци са специални характеристики на длъжностото лице, на което се
предлага или дава подкупа- съдия, съдбен заседател, прокурор, следовател, полицейски
орган или разследващ полицай. Както се изтъкна, в случая подкупът е предложен на
полицейски орган, поради което деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.304а вр.
чл.304 ал.1 от НК.
Причина за извършване на деянието е желанието да се избегне
4

административнонаказателна отговорност чрез заобикалянето на закона и установения
правов ред.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.304а от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода”
до десет години без долна граница. Кумулативно е предвидено и наказание „глоба” до
15 000 лв.
Съдът, като прецени на общо основание всички отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства установени по делото, намира следното:
Подс.Р. е с обременено съдебно минало, но предходните му осъждания са далеч назад
във времето, макар по отношение на тях да не е настъпила реабилитация. От дълги години
постоянно пребивава в страната, установил е трайно фактическо съжителство на
съпружески начала, от което има невръстно дете със сериозен здравословен проблем.
Изразява разкаяние и съжаление за стореното. Съдейства за разкриване на обективната
истина. Степента на обществена опасност на личността на дееца не е висока.
Степента на обществена опасност на деянието също не е висока, предвид пределно
малката стойност на предложената сума, но следва да се държи сметка, че опитите да се
предлага подкуп на пътни полицаи с цел избягване на отговорност за нарушения на
правилата за движение предизвикват силен, негативен обществен отзвук.
Обективната преценка на доказателствата изисква да се отбележи, че поведението на
подсъдимия не е било съпроводено с арогантно, нагло или изобщо скандализиращо
поведение, а в резултат на допуснатото от него нарушение на правилата за движение не се е
достигнало до реално увреждане, нито дори за вероятна опасност от такова за живота или
здравето на други участници в движението.
Нещо повече, проверката с техническо средство е установила, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е под допустимата от закона и той не е извършил
административно нарушение и не е подлежал на административно наказание за управление
на МПС след употреба на алкохол. Това ясно илюстрира една наивност в поведението му,
съчетана и с ниска правна култура. Извършването на престъплнието следва да се отдаде
преди всичко на неправилна и неадекватна момента преценка на ситуацията, в която е
изпаднал.
Като прецени гореизброените аргументи в тяхната съвкупност, съдът прие, че по
делото са налице условията за приложение на чл.55 от НК в хипотезата на чл.58а ал.4 от
същия, тъй като смекчаващите обстоятелства са от една страна многобройни, а от друга -
такива, че и най – малкото, предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко. Ето защо по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.»б» от НК наложи на подсъдимия наказанието
„Пробация” под формата само на двете задължителни пробационни мерки- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от
по 1 година за всяка. Това наказание, чрез така отмерения размер, е напълно достатъчно, за
да се постигне изискуемия от закона възпиращ и поправително- възпитателен ефект за него.
Специално пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” е
достатъчно да се търпи също при минималната предвидена периодичност - два пъти
седмично.
Алтернативно предвиденото наказание глоба съдът намери, че следва да наложи в
един размер от 600 лв., за да бъде подсилен именно поправително-превъзпитателния ефект
от наказанието. Същият не е нисък, с оглед материалното положение и имуществено
състояние на подсъдимия. В тази насока следва да се отчете и, че това наказание не е
предвидено за подкуп точно в тези му конкретни измерения, каквито се установиха по
делото.

5

На осн. чл.53 ал.1 б.”б” от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на
предмета на престъплението - 1 брой банкнота с номинал от 20 лева, със сериен номер .№
******.
Разноски по делото не са били направени.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	17
Дата:	17 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия:	Стратимир Гошев Димитров

Дело:	20215600200663
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 ноември 2021 г.

Присъда по дело №663/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите