№ 18903
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110137981 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Ц. М. срещу „фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че спрямо него бил издаден изп. лист на 17.07.2012г. по гр. д.
№ 32581/2012г. по описа на СРС, 26-ти състав, за вземания по договор за кредит от
15.06.2011г. За събиране на вземанията било образувано изп. дело № 2832/2014г. по
описа на ЧСИ С. Я., по което последното изпълнително действие било извършено на
27.03.2015г., след което изп. дело било прекратено на 22.08.2019г. Счита, че
погасителната давност за вземанията изтекла на 27.06.2020г., което препятствало
възможността същите да бъдат събирани по принудителен ред от ответника.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 9220лв. – главница по
договор за кредит № 591255/14.06.2011г., ведно със законната лихва от 06.07.2012г. до
окончателното плащане, 565,59лв. - договорна лихва, 41,50лв. - наказателна лихва и
630лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че процесните вземания произтичат от договор за
кредит от 14.06.2011г., сключен с „фирма“ АД, които са му прехвърлени с договор за
цесия от 18.01.2016г. Посочва, че първоначално е образувано изп. дело № 2832/2014г.
по описа на ЧСИ Я., преобразувано впоследствие с изп. дело № 2757/2019г. През
2024г. пък било образувано в изп. дело № 1032/2024г. Счита, че за вземанията тече 5-
годишна давност, като са искани и извършвани изп. действия, които я прекъсват.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
1
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна давност за
вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
17.07.2012г. по ч. гр. д. № 32581/2012г. по описа на СРС, 26-ти състав, въз основан на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден изп. лист, съгласно който
ищецът е осъден да заплати на „фирма“ АД процесните суми. За събиране на
вземанията, по молба на кредитора от 21.10.2014г. е образувано изп. дело №
2832/2014г. по описа на ЧСИ С. Я., по което на 23.12.2014г. са изведени запорни
съобщения до банки, с които се налага запор върху вземания по банковите сметки на
длъжника. На 12.01.2015г. е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение. На
26.01.2015г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за изпълнение, като няма данни да е възразил в 14-дневния срок. На
15.03.2016г. по изп. дело е постъпила молба от ответника „фирма“ ЕООД, с която
посочва, че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия и моли да бъде
конституиран като взискател. С молба от 26.02.2019г. ответникът е поискал
прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и връщане на изп. лист,
като с постановление от 22.08.2019г. производството е прекратено. На 25.11.2019г.
ответникът е депозирал молба пред ЧСИ Я. за образуване на изп. дело за събиране на
вземанията по същия изп. лист, като с молбата е поискано и насрочване на опис на
движими вещи. По тази молба е образувано изп. дело № 2757/2019г. по описа на ЧСИ
Я.. На 20.01.2020г. са изведени запорни съобщения, с които се налагат запори върху
вземания на длъжника по банкови сметки, а на 16.01.2020г. длъжникът е получил
съобщение, с което бива уведомен за образуваното изп. дело. На 17.06.2021г. е
депозирана молба от взискателя, с която иска извършване на справка в РББС и
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Със запорно съобщение от
25.08.2021г., връчено на 26.08.2021г., е наложен запор и върху възнаграждение на
длъжника от полаган труд, а на 28.09.2021г. запор върху банкова сметка. На
15.10.2021г. е подадена молба от взискателя, с която иска налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. На 05.04.2023г. е постъпила молба от
взискателя, с която иска налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както
и върху доходи от трудови договори или пенсия. На 29.08.2023г. взискателят е подал
отново молба, с която иска налагане на запор върху сметките на длъжника в „фирма“
АД. На 04.01.2024г. е депозирал молба, с която е поискал налагане на запори върху
банкови сметки и доходи. С постановление от 19.02.2024г. съдебният изпълнител е
прекратил производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с молба
от 04.04.2024г. кредиторът е поискал връщане на оригинала на изп. лист. Въз основа на
същия изп. лист, по молба от 09.04.2024г. кредиторът е поискал отново образуване на
изп. дело за събиране на вземанията, по която молба е образувано изп. дело №
1032/2024г. по описа на ЧСИ Я.. С молбата е поискано налагане на запор върху
новоустановени банкови сметки на длъжника, като на 13.05.2024г. са изведени запорни
съобщения.
При горните факти, съдът намира предявените искове за неоснователни. По
делото не е спорно, че процесните вземания се погасяват с 5-годишна погасителна
давност, като това е посочено и от ищеца в исковата молба. Това е така, тъй като са
установени с влязла в сила заповед за изпълнение, която се приравнява като правни
последици на влязло в сила съдебно решение по чл. 117, ал. 2 ЗЗД съгласно практиката
на ВКС /Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, Решение №
2
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г.
по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС и др./. Заповедта е връчена на длъжника на
26.01.2015г., като 14-дневният срок за възражение изтича в края на работния ден на
09.02.2015г., след което същата влиза в сила и от този момент започва да тече
погасителната давност. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото със.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
При съобразяване на горните разяснения следва, че всяко искане за извършване
на изп. действия, в което се съдържа прилагането на конкретен изпълнителен способ,
както и всяко извършване на такова действие от страна на съдебния изпълнител, води
като последица до прекъсване на давността. По делото не се установява непрекъснат
период от 5 години, в който да не са искани или извършвани изп. действия. Както се
посочи, на 12.01.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г., ОСГТК
на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. От това следва, че от периода
на образуване на изп. дело – 21.10.2014г. до датата на приемане на ТР № 2/2015г. –
26.06.2015г., давност не е текла, тъй приложение е намирало ППВС № 3/1980г. На
25.11.2019г. ответникът е депозирал молба пред ЧСИ Я. за образуване на изп. дело за
събиране на вземанията по същия изп. лист, като с молбата е поискан опис на
движими вещи, което представлява конкретен изп. способ. По тази молба е образувано
изп. дело № 2757/2019г. по описа на ЧСИ Я.. На 20.01.2020г. са изведени запорни
съобщения, с които се налагат запори върху вземания на длъжника по банкови сметки.
С тези действия давността е прекъсната. След тази дата периодично са искани и
извършвани изпълнителни действия, като отс.ието между тях е под 2 години,
последното от които е от 13.05.2024г. От това следва, че погасителната давност е
прекъсвана и вземанията не са погасени, което обуславя извод за неоснователност на
предявените искове.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който претендира присъждане на юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от Р. Ц. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, срещу „фирма“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника следните суми, за които е издаден изп. лист на 17.07.2012г. по гр. д. №
32581/2012г. по описа на СРС, 26-ти състав, а именно: 9220лв. – главница по договор
за кредит № FL591255/14.06.2011г., сключен с “фирма“ АД, ведно със законната лихва
от 06.07.2012г. до окончателното плащане, 565,59лв. - договорна лихва, 41,50лв. -
наказателна лихва и 630лв. - разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Р. Ц. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
фирма“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4