Решение по дело №4110/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 895
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 5 ноември 2019 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20191100604110
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Гр.София, 05.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ

         2. СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при участието на секретаря Ирен Иванова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНЧД № 4110/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

 

С Разпореждане от 11.09.2019г., постановено от СРС, НО, 11-ти състав по н. ч. х. д. № 13069/2019 г. съдът е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 13069/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, образувано по тъжба на Е.Д.М. срещу А.Л.З. на основание 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК и чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81 НПК, като е приел, че в тъжбата не се съдържат данни за престъпление от частен характер срещу конкретно лице.

 

Срещу посоченото Разпореждане е постъпила жалба от Е.Д.М. в която сочи, че подсъдимата е индивидуализирана в тъжбата, а съдът не е спазил задължителните указания на СГС, като в случая бил налице и отказ от правосъдие. Иска се отмяна на Разпореждането и връщане на делото на друг състав на съда.

 

Постъпила е и Частна жалба от адв. И.Ю. – САК, служебен повереник на Е.Д.М. срещу Разпореждането на СРС. Повереникът сочи, че СРС е смесил две отделни основания за прекратяване на производството – това по чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК, което визира нередовност на тъжбата и това по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, относно несъставомерност на описаните в нея факти, възможност, която била отпаднала с измененията от 2017г. Повереникът сочи, че въпросът дали предявените от тъжителя обстоятелства са съставомерни следва да се реши с акта по същество, а ако съдът считал, че тъжбата не отговаря на чл. 81, ал. 1 от НПК е следвало да даде съответните указания за отстраняване на недостатъците. В заключение се иска отмяна на разпореждането и връщане на делото на СРС.

 

 

 

 

 

В производството пред СГС адв. Ю. заявява, че поддържа частните жалби, не прави искания по доказателствата и не прави искания за отвод.

 

Жалбоподателят и частен тъжител Е.Д.М. поддържа жалбата, подадена от адв. Ю. и подадената от него жалба. Не прави искания по доказателствата и искания за отводи.

 

В хода по същество адв. Ю. счита, че обжалваното Разпореждане на СРС е незаконосъобразно и реално представлява отказ от правосъдия. Поддържа и всички аргументи, изложени в жалбата му. В заключение се прави искане за отмяна на разпореждането и връщане на делото на СРС.

 

Жалбоподателят и частен обвинител М. поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че СРС е осъществил отказ от правосъдия. Твърди, че тъжбата му отговаря на законовите изисквания. Моли делото да бъде върнато на СРС.

 

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и на адв. Ю., изложени в жалбите и в съдебното заседание пред СГС и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

 

Частните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са процесуално допустими.

 

Разгледани по същество същите са ОСНОВАТЕЛНИ.

 

Е.Д.М. е подал до СРС Частна тъжба по която е образувано н. ч. х. д. № 13069/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 – ти състав, чието Разпореждане за прекратяване на делото е обжалвано по настоящото дело.

 

СРС със своето Разпореждане от 11.09.2019г., постановено от СРС, НО, 11-ти състав е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че в тъжбата не се съдържат данни за престъпление от частен характер срещу конкретно лице, т.е. тя не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.

 

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.5, т.2 НПК, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 НПК. Правилото на цитираната норма предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана от подателя.

 

В производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно предназначението ѝ е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната квалификация на деянието от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд, който да разгледа делото.

 

Първоинстанционният съд е длъжен да извърши проверка, доколко подадената тъжба отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като в случай, че констатира някакви нередовности, то е следвало да даде на частния тъжител съответните указания и подходящ срок, за да отстрани тези нередовности. СРС обаче не е направил това, а е прекратил производството по делото, като е приел именно, че тъжбата не отговаря на изискваният на НПК, като по този начин е нарушил правото на частния тъжител да защити правата и законните си интереси.

 

За пълнота и доколкото такива съображения се съдържат в обжалваното Разпореждане на СРС, следва да се отбележи, че въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, както и съставлява ли деянието престъпление и неговата правна квалификация, са все въпроси на които съдът следва да даде отговор с акта си по същество, а не да ги решава предварително с Разпореждането си по допустимостта на тъжбата, тъй като тази възможност беше отменена с измененията на НПК от 2017г.

 

Ето защо настоящият състав намира, че Разпореждането на съда следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционният съд, за даване на съответните указания на частния тъжител.

 

Водим от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Разпореждане от 11.09.2019г., постановено от СРС, НО, 11-ти състав по н. ч. х. д. № 13069/2019 г. съдът е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 13069/2019 г. по описа на СРС, НО, 11 състав.

 

ВРЪЩА делото на същия състав за изпълняване на указанията, посочени в мотивната част на настоящото решение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.                                   

 

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                                         2.