РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Девня, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100653 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6, представлявано от
изпълнителните директори Л. Д. и С. П., чрез проц. представител - юр. к. В.
Ц. срещу Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. А*******за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми, обективирани в заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. дело № 255/2023 г. на РС – Девня, а именно: 4
004, 53 лева — главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 873, 25 лева — договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 20.11.2021
г. и 1 087, 77 лева — лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2020 г. до
17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането произтича от
следните обстоятелства:
На 13.11.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: ********* и Г. Д. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер CARU-16537155, по силата на който
кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България
предоставя на кредитополучателя Г. Д. Г. кредит в размер на 5 000 лева, която
1
сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка
съгласно чл. 1 от Условия по договора. Сочи се, че на 14.11.2018 г.
кредиторът е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка
сума в размер на 4 900 лева, като от общия размер на отпуснатия кредит е
извадена сумата за „такса ангажимент“ в размер на 100 лева. Излага се, че
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит /главница/,
ведно с дължимите лихви на 36 броя месечни погасителни вноски, чиито
размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата
страница от договора за кредит при договорен фиксиран лихвен процент в
размер на 18, 73% и размер на ГПР 22, 16%. Заявява се, че на 22.04.2020 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството
му на цедент и „Фронтекс Интернешъиъл“ЕАД в качеството му на цесионер,
е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а. На 22.04.2020 г. е подписано
Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания, сред които и това срещу ответницата.
Твърди се, че кредитополучателят - ответник по иска не изпълнявал изцяло и
в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и е
преустановила плащанията, като падежът на първата просрочена месечна
погасителна вноска е настъпил на 20.10.2019 г. Излага се, че крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпил на 20.11.2021 г., с което станал
изцяло изискуем целият неизплатен остатък по кредита. С оглед
задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД да уведоми ответницата Г. Д. Г. за
прехвърлянето на вземанията спрямо нея, за което ищецът е изпратил чрез
„Български пощи“ ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за
цесия до посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Излага се, че
същият бил посетен от пощенски служител, който е установил, че длъжникът
не живее на този адрес и поради тази причина пратката е върната в цялост при
ищеца. С оглед на това се иска връчването на уведомление по реда на чл. 99
от ЗЗД ведно с исковата молба. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя на договорните му задължения ищецът е предявил
претенцията си по съдебен ред подавайки заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, по което е образуваното ч. гр. д. №
255/2023 г. по описа на PC — Девня и издадена заповед за изпълнение. При
дадени му от заповедния съд указания да предяви претенцията си по съдебен
ред чрез установителен иск за него е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. С оглед на изложеното ищецът моли за
уважаване на иска. Претендира и направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който исковете за главница и
лихви се оспорват като неоснователни и недоказани с твърдения за липса на
2
доказателства, че ответника е получил сумата по договора, както и
доказателства на коя дата е получена сумата, липса на редовно уведомяване
на ответника за прехвърляне на вземанията /цесия/; изтичане на предвидената
в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД погасителна давност по отношение на претендираните
лихви. Излага се правен довод, че уведомление за цесията не може да бъде
връчено на особен представител. Моли се за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез проц. представител депозира молба, с която заявява, че
поддържа исковата молба и няма възражения по доклада, излага доводи за
основателност на исковата претенция, респ. неоснователност на възраженията
на особения представител на ответника, моли съда да уважи предявените
искове и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител –
адв. Ив. Д., като се поддържа становището, изразено в писмения отговор за
неоснователност на предявените искове и искането за тяхното отхвърляне.
Същото се излага и в представена по делото писмена защита от особения
представител на ответника.
Доказателствата по делото са писмени, прието по делото е експертно
заключение на назначена от съда и неоспорена от страните ССчЕ.
Съдът, съобразявайки поотделно и в съвкупност представените
по делото доказателства и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 255/2023 г. по описа на ДРС, по
подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 123 от дата 20.03.3023 г. за сумите:
4 004, 53 лева - главница по Договор за кредит № CARU -
16537155/13.11.2018 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България, ЕИК: ********* и Г. Д. Г., ЕГН: **********, вземанията по
който са цедирани в полза на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и
Приложение № 1/22.04.2020 г., имащо характер на допълнително
споразумение; 873, 25 лева - възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.10.2019 г. до 20.11.2021 г.; 1 193, 01 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 21.10.2019 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.; законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 21.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и
съдебно – деловодни разноски.
Заповедта била връчена на основание чл. 47 от ГПК, поради
ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова
молба, по която е образувано настоящото производство.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит №
CARU - 16537155/13.11.2018 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК: ********* и ответницата Г. Д. Г., ЕГН:
3
**********, ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и
погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на
5 000 лева, срещу задължението й за погасяването му чрез 36 бр. месечни
погасителни вноски всяка в размер на 202, 03 лева, с падежна дата 20 – то
число на месеца. Първата дължима вноска била с падежна дата 20.12.2018 г., а
последната – 20.11.2021 г., като общата стойност на плащанията възлиза на
7 273, 08 лева. Уговореният годишен лихвен процент на разходите е в размер
на 22, 16 %, а лихвения процент – 18, 73 %. В параметрите на договора били
посочени и застрахователна премия от 675 лева и такса ангажимент от 100
лева. При сключването на договора ответницата попълнила и подписала и
медицински въпросник за приемане на застраховане, като между страните бил
сключен Договор – сертификат от 13.11.2018 г., както и били връчени общи
условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на кредитополучателя.
По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и платено
нареждане за сумата от 4 900 лева, преведени по сметката на ответницата по
нареждане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на дата
14.11.2018 г.
Представени са също по делото Рамков договор от 22.04.2020 г. за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А., клон България и „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,
като съгласно Приложение 1а към Рамков договор от 22.04.2020 г., вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, произтичащо от договор с №
CARU – 16537155 от дата 13.11.2008 г. с длъжник - ответницата, е било
прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 4 004, 53
лева, а лихвата е 873, 25 лева. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. клон
България, чрез законния си представител е упълномощило „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне
на вземания от 22.04.2020 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия,
съгласно представеното по делото пълномощно.
На 23.06.2023 г. ищеца е изпратил до ответницата писмо с
уведомление за цесията /също представено по делото/, което не й е било
връчено, видно от представеното известие за доставяне с отбелязване, че
адресата е преместен.
Поради липсата на връчване на уведомлението на ответницата за
извършената цесия преди завеждане на делото в самата искова молба е
отправена молба до съда уведомлението за извършената цесия да бъде
връчено на ответницата с исковата молба.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена
съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като пълно, обективно и компетентно дадено.
Вещото лице заключава, че сумата от 4 900 лева е приведена по
сметката на ответницата – кредитополучател с горецитираното платежно
4
нареждане от 14.11.2018 г., като от сумата на договорения кредит от 5 000
лева е приспадната „такса ангажимент“ в размер на 100 лева, съгласно
клаузите на договора. Постъпили са общо 7 вноски в общ размер на 2 020, 30
лева, като последната вноска е от 05.10.2019 г. Размерът на непогасената част
от кредита е: 4 004, 53 лева непогасена главница и застраховка; 873, 25 лева
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019 г. до 20.11.2021 г. и 1 087, 71
лева законна лихва върху непогасената главница от 4 004, 53 лева за периода
от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими.
Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличието на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл. 47 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да
предяви исковете за вземанията си по заповедта.
По основателността на иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК:
Представеният по делото договор за стоков кредит установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и кредитополучателката –
ответница, по силата на което ответницата е получил сумата в размер на 5 000
лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва на 36 месечни
вноски. Представеният по делото погасителен план установява всяка
погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер. Представеният
договор за кредит и приложения към него съдържат подписи на страните.
Подписите за „потребител“ не са оспорени, поради което тези двустранни
писмени актове обвързват авторите им. Освен това е представено платежно
нареждане, от което е видно, че сумата по кредита е постъпила в банковата
сметка на ответницата /предоставена от самата нея, съгласно уговореното в т.
1 от Договора/, като от общия размер на кредита са приспаднати 100 лева
такса ангажимент, съгласно т. 2 от Договора за кредит. Вещото лице по ССчЕ
също удостоверява постъпила по банковата сметка на ответницата кредитна
сума в деня следващ сключването на договора, поради което съдът приема и
предаването на сумата по кредита на ответницата за доказано.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се
установява също, че ответницата е заплатила по договора за кредит сума в
общ размер на 2 020, 30 лева /седем погасителни вноски/. Не е спорно, че
крайният срок за изпълнение на договора е бил 20.11.2020 г., след което
неизплатения остатък от задължението е станал изискуем.
С оглед защитните тези на ответника, изразени чрез процесуалния
му представител, на първо място следва да се обсъди въпроса дали ищецът е
носител на материалното право да заяви тази претенция и конкретно дали е
надлежно извършеното уведомяване за извършената цесия, направено на
5
особения представител.
Разпоредбата на чл. 45 от ГПК установява правилото, че връчването
на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в
разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната
власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по
силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на
представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия.
С Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.
ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на
банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето
решение ВКС приема, че на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ал. 1 - 5 от ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Изложените мотиви са напълно приложими и за хипотезата
на уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът
на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен
интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В
конкретния случай цесионера от името на цедента е направил опит за
връчване уведомлението за цесия, но кредитополучателя не е бил намерен на
посочения в Договора адрес. От развитието на производството е видно, че
ответницата не живее на този адрес, напуснала е страната и живее в чужбина,
като за това обстоятелство кредиторът не е бил уведомен. В настоящия случай
длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес
и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл. 47 ал. 6 от ГПК за най - пълното охраняване на неговия интерес
съдът му е назначил особен представител, който е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо
за извършената цесия, добросъвестно е подал писмен отговор в срока по чл.
131 от ГПК, като е направил правоизключващи възражения и е взел участие в
делото до края на устните състезания, т.е. правата на длъжника са били
изцяло охранени. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в
невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото
производство, съответно да предприеме каквито и да било действия, за да
6
запази вземането си /с оглед течащата погасителна давност/, а това
противоречи на принципа за равенство на страните пред закона закрепен в чл.
9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска,
т.е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна
спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той
да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно
вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е. между
страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по -
горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за
валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което
не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по
силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 47 ал. 1 - 5 от
ГПК. По аргумент на по - силното основание следва да се приеме, че особен
представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в
граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със
съществуващото между страните правоотношение, в това число и
уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения
представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото.
В обобщение, съдът приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал
като кредитор на ответника, т.к. уведомлението за цесията, приложено към
исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника и съставлява
надлежно съобщаване за цесията /чл. 99 ал. 3 от ЗЗД/, с което прехвърлянето
на вземането е породило действие за длъжника от този момент, което
уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил след
предявяване на иска и на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК следва да бъде
съобразен от съда. Ето защо вземането на ищеца за главница, договорна лихва
и законна лихва е дължимо.
Спорен по делото е въпросът и за това изтекла ли е погасителна
давност за всички или само за част от вземанията по Договора за
потребителски кредит и ако давността е изтекла само за част от тях, каква
част е непогасена. Както се посочи по - горе, договорът за потребителски
кредит е бил с краен срок за погасяване на задълженията, включително и тези
за възнаградителна лихва – 20.11.2021 г. Възнаградителната лихва по
съществото си представлява цената на предоставената по договора за
потребителски кредит сума. Същата се дължи на кредитодателя като
възнаграждение за това, че за периода на договора той се лишава от
възможността да полза тези средства, предоставяйки тази възможност на
кредитополучателя за задоволяване на негови нужди. Именно този характер
на възнаградителната лихва обуславя това, че тя се дължи единствено и само
за периода на действие на договора за кредит. Затова и погасителната давност
7
за възнаградителната лихва тече от крайния срок на договора - 20.11.2021 г.
Вземанията за лихви, независимо дали са възнаградителни или
обезщетителни /мораторни/ се погасяват с предвидената в чл. 111 б. „в” от
ЗЗД тригодишна погасителна давност, което идва да рече, че давността за
възнаградителната лихва би изтекла на 20.11.2024 г. Обезщетителната лихва
/лихвата за забава/ се претендира от ищеца за периода от 20.02.2020 г., когато
видно от заключението на ССчЕ ответницата вече е била в забава /считано от
20.10.2019 г./ От приложената към ч. гр. дело № 255/2023 г. по описа на ДРС
разписка за куриерска пратка се установява, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено
от ищеца на 20.02.2023 г., т.е. към този момент давността за претендираната
лихва не е била изтекла и същата е дължима.
Предвид гореизложеното съдът приема за установени вземанията на
кредитора за главница, договорна и мораторна лихва по кредита в заявените в
заповедното производство размери.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски – 138, 76 лева държавна такса за водене на
исковото производство, 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на деото, 500 лева заплатен
депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, 250 лева
депозит за възнаграждение на вещо лице, или разноски в общ размер на 1038,
76 лева
Съгласно дадените указания в т.12 на ТР №4/2013 г., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
възлизащи в общ размер на сумата от 171, 42 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
Д. Г., ЕГН: ********** дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД,
ЕИК ********* следните суми: 4 004, 53 лева /четири хиляди и четири лв.,
53 ст./ — главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 873, 25 лева
/осемстотин седемдесет и три лв., 25 ст./ — договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 20.11.2021 г. и 1 087, 77 лева
/хиляда осемдесет и седем лв., 77 ст./ — лихва за забава, начислена за
8
периода от 20.02.2020 г. до 17.02.2023 г. /с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г./, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
255/2023 г. на РС – Девня.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. А******** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6,
представлявано от изпълнителните директори Лилия Д. и Стефан Петков
сумата от 1 210, 18 лева /хиляда двеста и десет лв., 18 ст./ , представляваща
направени по делото разноски, от които 1 038, 76 лева в исковото
производство и 171, 42 лева в заповедното производство, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението съгласно чл. 7 ал.
2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9