Р E Ш Е Н И Е
№ 596
гр.Плевен, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 809 по описа за 2021 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260156 от 01.09.2021 г., постановено по
НАХД № 2450 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-006221/28.11.2019г. на Началник сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР -Плевен, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на А.Г.Ж.
***, са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от А.Г.Ж.,***,
в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че
районният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, за която в
делото са събрани достатъчно доказателства. Твърди се, че на база неправилно
възприета фактическа обстановка са направени грешни правни изводи. Твърди се
още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са спазени изискванията на
ЗАНН. Твърди се, че в НП не са посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното нарушение, както и не са описани фактите, свързани с извършване на
нарушението, както и пълното и точно описване на последното. Сочи се, че Ж. е
пътувал с още трима човека, които не са възприели сигнал от служители на
Национално ТОЛ управление, сектор „КП“ Велико Търново за спиране на автомобила.
Твърди се, че от разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП следва, че контролният
орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп палка, при
който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този своевременно подаден сигнал за спиране е предназначен за
него, след което следва и задължението по чл.103 от ЗДвП да спре най-вдясно на
пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Счита се, че в
тежест на административно-наказващия орган е да докаже точното място на
извършване на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, вкл. дали
контролните органи са били видими и дали
сигнала е бил ясно и своевременно подаден. Твърди се, че нарушението по чл.103
от ЗДвП не е доказано от субективна страна. Сочи се, че според ЕР на ТЕЛК
водачът е инвалидизиран, тъй като има проникваща рана на орбита, със или без
наличие на чуждо тяло, която се отразява на периферното му зрение. В заключение
се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява,
представлява се от адв.Д., който поддържа касационната жалба по наведените в
нея основания. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, тъй като нарушението е
доказано по безспорен начин.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ж. за това, че на 11.10.2019г. в 10.00часа
на път 1-3 /Бяла –Ботевград/ в района на км.97+814 в посока гр.Бяла, като водач
на л.а. Фолксваген Голф с рег.№ЕН 0974КР, след подаден сигнал от служител на
ИТУ Д. Д. за спиране със стоп палка с надпис „TOLL/STOP“, не спира
за проверка; актът е съставен във връзка с подадена докладна записка без рег.№,
получена с писмо вх.№316000-37651/22.10.2019г. на Национално ТОЛ управление,
сектор „КП“ Велико Търново. Нарушението е квалифицирано по чл.103 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че актът и НП са издадени от компетентни за това органи, като не
са налице допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процедурата. Посочил е, че в НП е отразено, че се издава въз основа на
преписка по съставен от Д. П. АУАН, като подробно са описани фактите и
обстоятелствата по извършване на нарушението, и правната квалификация на
същото. Направил е извод, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения,
нито други такива, които да водят до отмяна на НП, като нарушителят е имал
пълната възможност да се защити при съставяне на акта и не му е ограничено
правото на защита. Посочил е още, че показанията на св.Д.Д. и П. С. са подробни
и последователни, и способстват изясняването на фактическата обстановка, като
потвърждават изложената такава в акта и НП. Счел е, че последните се
потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Във връзка с това
е направил извод, че описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен
начин, като не е опровергана доказателствената сила на редовно съставения АУАН
по чл.189 ал.2 от ЗДвП. Приел е още, че подаденият от Д. Д. сигнал за спиране
посредством стоп палка е бил възприет от Ж., който в отговор е направил жест с
ръце. Предвид последното е счел за несъстоятелни възраженията на водача за
проблема със зрението, поради което е възможно да не е забелязал сигнала.
Посочил е, че безспорно Ж. има сериозни проблеми със зрението, но това на още
по-голямо основание би следвало да води до полагане на по-обстойно грижи и повишено
внимание при управлението на МПС. Счел е, че практическата слепота с дясното
око и липсата на периферно зрение няма как да се превръщат нито в причина, нито
в извинително обстоятелство за ненадлежното изпълнение/ респ. за пълното
неизпълнение на задълженията на водачите на ППС. В заключение е посочил, че при
положение, че Ж. ясно е възприел подаденият сигнал за спиране и не е спрял,
като е продължил управлението на МПС, е налице неизпълнение на вмененото в
чл.103 от ЗДвП задължение, поради което и правилно е санкциониран, а наложените
наказания са в минималния по закон размер. Счел е, че нарушението не е
маловажен случай, като е изложил мотиви за този правен извод.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението
по чл.103 от ЗДвП, извършено от Ж.. Фактическите констатации и правните изводи
формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е
необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Същите преповтарят изложените доводи в жалбата до районния съд, на които
последният е отговорил подробно и мотивирано. Напълно се споделят изводите на
въззивната инстанция относно установената фактическа обстановка, която се
доказва както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива.
Безспорно е установено както начина на подаване на сигнала от длъжностното лице
при Национално ТОЛ управление, сектор „КП“ Велико Търново, така и възприемането
му от Ж.. При ясно и своевременно подаден сигнал за спиране, неговото
възприемане от страна на водача /и направена реакция в този смисъл/ и
неизпълнението на дадения сигнал, е налице пълно неизпълнение на задължението
по чл.103 от ЗДвП от Ж., в качеството му водач на МПС. Изводите за доказаност
на това нарушение отговарят на събраните по делото доказателства. Като е
достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221 ал.2 пр.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260156 от 01.09.2021 г.,
постановено по НАХД № 2450 по описа за 2021г., на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/