към присъда № 34/19.11.2018г. по
НОХД № 1 446 по
описа на Районен съд град Монтана за 2018 година, трети наказателен
състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура
град Монтана подсъдимият А.Н.К. e обвинен
в това, че за периода от 01.01.2017г. до 15.08.2018г. включително в гр.Монтана,
в условията на повторност, след като е осъден с влязло в сила съдебно решение
по в.гр.д.№ 572/ 2011г. по описа на ОС-Монтана да издържа свои низходящи, неговите
деца - А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx и А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно не
изпълнил задължението си, в размер на повече от две месечни вноски, а именно
16,25 месечни вноски по отношение на А.А.К. и А.А.К., на обща стойност 9 750,00
лева - престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура град
Монтана поддържа повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимият А.Н.К.
за извършено престъпление по чл.183 ал.4 от НК, тъй като счита, че са събрани
достатъчно доказателства по делото, които да установяват вината му за това
деяние. Моли съда да определи наказание при условията на чл.54 от НК, като му
наложи наказание пробация със задължителните две мерки за съответния срок,
както и наказание обществено порицание.
Частите обвинители А. А.К. и А.А.К. със съгласието на
майка си Д.Д.К., представлявани от упълномощен повереник развива доводи, че
деянието и участието на подсъдимия в него е безспорно установено, поради което
моли съда да постанови присъда, с която му наложи наказание лишаване от свобода,
което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Претендират и разноски.
Подсъдимият А.Н.К.
разбира обвинението и признава вината си
частично, като дава обяснения. Твърди в обясненията си, че не е заплащал на
дъщеря си А.А.К. месечна издръжка, тъй като вече е навършила
пълнолетие и са отпаднали основанията за това. Навежда доводи, че не е изпълнявал задълженията си по заплащането на
издръжката по отношение на другото дете, поради обективна невъзможност, тъй
като цялото му налично имущество е било запорирано или възбранено от съдебен
изпълнител именно във връзка със задължението му за заплащане на издръжката. В
хода на съдебните прения лично и чрез защитника си моли съда да му бъде
наложено наказание пробация със съответните пробационни мерки. Упълномощеният
защитник в хода на съдебните прения моли съда да наложи наказание пробация,
дори и да е в максимален размер – арг.л.99 от делото.
Подсъдимият А.Н.К. xxx и живее в същият град.
Подсъдимият А.К. и частният обвинител Д.К. са бивши
съпрузи, като от брака си имат родени три деца - А., родена на xxxг., А.,
родена на xxxг. и А., роден на xxxг. През месец май 2013г. двамата съпрузи се
разделили и грижите за децата били предоставени на майката. С Решение на
Окръжен съд - гр. Монтана, постановено по в.гр.д.№ 125/2012г., влязло в законна
сила на 29.06.2012г., подсъдимият А.К. е бил осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 300.00 лева на всяко от децата. През 2016г. детето А. К. е навършила
пълнолетие, поради което отпаднало основанието за заплащане на месечна
издръжка.
След постановяване на съдебния акт, подсъдимият К. не
е заплащал редовно и в пълен размер дължимата издръжка. Видно от справка за
съдимост л.58-66 от делото подсъдимият е осъждан с пет влезли в законна сила
присъди за извършени престъпления по чл.183 от НК, като част от тези дейния са
извършени в условията на повторност.
Подсъдимият К. независимо от постановеното съдебно
решение не е изплащал редовно месечната издръжка на своите низходящи, неговите
деца - А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx и А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx.
Поради това обстоятелство, че подсъдимият не е
продължил да заплаща дължимата издръжка за последващ период от време, частният
обвинител Д.К. депозирала жалба в Районна прокуратура - гр.Монтана – арг.л.7 от
ДП. По случая била извършена проверка и впоследствие образувано досъдебно
производство № 513/ 2017г. по описа на РУ - гр.Монтана.
В хода на досъдебното производство са назначени две
съдебно-счетоводна експертиза изпълнена от вещо лице Л.З.Ц., от заключенията,
на които се установява, че задължението по инкриминирания период е
9 750.00 лева, равняващи се на 16.25 броя месечни вноски. Съдът изцяло
възприема експертните заключения, като обективни и компетентно дадени, а още
повече и не оспорени от страните в хода на производството.
Горната фактическа обстановка се установява по
категоричен и несъмнен начин от обясненията на подсъдимия К., показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели /частните обвинители/, заключенията
на вещото лице по назначените в хода на досъдебното производство съдебно
икономически експертизи, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът намира, че обясненията на
подсъдимия, в частта относно неговото предишно материално положение, фактът на
трудова ангажираност и финансово затруднение, следва да бъдат възприети като
обективни и достоверни, тъй като се подкрепят от останалите гласни
доказателствени средства и писмени доказателства. Видно от показанията на
разпитаните в качеството на свидетели, частни обвинители, служебни бележки и
справки се установява, че подсъдимият действително се явява длъжник по редица
изпълнителни дела, образувани от Д.К.. Същевременно подсъдимият А.К. твърди, че
през периода на дължимост на претендираната издръжка, е бил финансово
нестабилен, дължащ се на множеството заведени изпълнителни дела от страна на
бившата му съпруга Д.К..
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е от
категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна страна то се
характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът осъществява
непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или с
предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. В случая
е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие – съзнателно
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече вноски.
Съдът обаче намери, че подсъдимият К. не
е извършил деянието по отношение на низходящата си А.К. в пълния период по
предявеното обвинение от РП-Монтана. Видно е, че свидетелката А.К. е родена на xxxг,
тоест към 24.02.2018г. същата е навършила пълнолетие.
Съгласно чл.2 Закона
за лицата и семейството с навършване на осемнадесетгодишна възраст лицата
стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и
да се задължават. Настъпването на пълна гражданска дееспособност има за
последица възлагане върху физическите лица на едноличната отговорност за
собствените им действия или бездействия, не само спрямо третите лица, но и спрямо
тях самите. Поради това с навършването на 18-годишна възраст, за родителите
отпадат всички формални законови задължения по СК, като остават единствено
моралните взаимни такива.
Съдът обаче намери, че подсъдимият К. не
е извършил деянието по отношение на низходящия си А.К. в пълния период по
предявеното обвинение от РП-Монтана. Видно от представените по делото писмени
доказателства, а именно платежни нареждания от л.22 до л.25 от делото се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият е заплащал месечна издръжка от
месец март 2018г. до месец октомври 2018г, който период е по дълъг от този по
обвинението - 15.08.2018г.
Предвид на това съдът намери, че
подсъдимият А.К. не е изпълнил деянието нито от обективна, нито от субективна
страна по отношение на двамата си низходящи А. и А. в периода от 01.03.2018г.
до 15.08.2018г. Ето защо съдът призна подсъдимия К. за невиновен в тази част на
обвинението и го оправда.
От субективна страна деянието
/бездействието/ през периода от 01.01.2017г. до 28.02.2018г, включително е
извършено виновно във форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на бездействието си, че с влязло в сила решения е
осъден да заплаща издръжка на свой низходящ и че не плаща повече от две вноски,
като наред с това е предвиждал неизбежното неплащане на повече от две месечни
вноски от дължимата издръжка.
При така изложената фактическа
обстановка подсъдимия А.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 183, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, а именно: за периода от 01.01.2017г. до 28.02.2018г, включително
в град Монтана, при условията на повторност, като е осъден с решение по гр.дело
№ 572/2011г. по описа на ОС-Монтана да издържа свой низходящи – дъщеря си А.А.К.,
с ЕГН xxxxxxxxxx и сина си А.А.К., с ЕГНxxxxxxxxxx да изплаща месечна издръжка
в размер на 300.00 лева за всяко от децата, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 14 месечни вноски за
всяко от децата, или всичко на обща стойност 8400.00 лева.
Така установената фактическа обстановка
се изяснява от обясненията на подсъдимия А.К., дадени в съдебно заседание в
хода на съдебното следствие, както и от показанията на свидетелите-частни
обвинители, както и от прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, приложени по досъдебното производство.
Подсъдимия А.К. е осъден да издържа свой
низходящи – сина си А. и дъщеря си А., но съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 14 броя за всяко едно от тях. Налице е
съзнателно не изплащане на дължимите месечни вноски през инкриминираният период
от време, тъй като с влязъл в сила съдебен акт – решение осъденото лице е
задължено да заплаща издръжка, поради което подсъдимия К. следва да понесе
наказателна отговорност.
Видно от справката за съдимост се
установява, че подсъдимият К. е осъждан вече, като всичките пет постановени
присъди са за извършени престъпления по чл.183 от НК. Последната влязла в
законна сила присъда е от 14.06.2018г.
Предвид на това съдът счете, че в
конкретния случай деянието е извършено при условията на повторност.
Разпоредбата на чл.30 от НК визира, че правилата на чл.28 от НК не се прилагат,
ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди.
Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. Присъдата, с която подсъдимия К. е
осъден за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и е относима към повторността на
настоящето деяние е влязла в законна сила на 20.10.2016г, а деянието по
настоящето дело визира период от 01.01.2017г. до 28.02.2018г, включително. От тук следва
извода, че не са изтекли изискуемите се 5 години по силата на чл. 30 от НК.
Разпоредбата на чл. 183 НК изрично
постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да
заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния
състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната
погасителна давност.
Съдебните решения относно заплащане
ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в
решението на съда. С чл. 183 НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за
принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не
изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително
производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.
За да е съставомерно едно деяние по
чл.183, ал.4 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а деянието
да е повторно, от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл.183 ал.1
от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
От така установената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимия А.К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.4 от НК, като за
периода от 01.01.2017г. до 28.02.2018г,
включително в град Монтана, при условията на повторност, като е осъден с
решение по в.гр.дело № 572/2011г. по описа на ОС-Монтана да издържа свой
низходящи – дъщеря си А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx и сина си А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx
да изплаща месечна издръжка в размер на 300.00 лева за всяко от децата,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 14 месечни вноски за всяко от децата, или всичко на обща стойност
8400.00 лева.
От обективна страна са налице всички признаци на
състава на престъплението, в което подсъдимият е обвинен.
От субективна страна е налице форма на вина – пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено опасни
последици и е допускала тяхното настъпване.
Предвид горното съдът квалифицира
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като престъпление по
чл. 183, ал.4 от НК.
Съобразно принципа за законоустановеност на
наказанието следва да се вземе предвид визираната в закона санкция за този вид
престъпление – “лишаване от свобода” до две години или наказание “Пробация”, както
и „обществено порицание”. Съобразно принципа за индивидуализация наказанието
следва да се отчетат степента на обществената опасност. Тази на деянието не е
завишена, тъй като не се касае за извършено тежко престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че
се касае за личност с невисока степен на обществена опасност, с оглед
обстоятелството, че той признава вината си. От друга страна следва да се вземе
предвид проявената упоритост при извършване на деянието, касае се за
неизплащане на издръжка в размер на 14 месеца за всяко едно от децата. След
анализ на посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът е на
становище, че за извършеното престъпление по чл. 183 ал.4 от НК, на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание „пробация”, като на основание чл.42а ал.2
т.1 и т.2 от НК определя пробационни мерки: “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.42б ал.1 от НК
определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
Съдът наложи и кумулативното наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез разгласяване
на присъдата в населеното място, в който живее.
Съдът намира, че с така наложеното
наказание в този му вид и размер ще способства в най–висока степен за постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция на Закона.
Причини за извършване на престъплението -
принизено чувство за бащин дълг.
С присъдата съдът осъди подсъдимия А.Н.К. на
основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.Монтана
сумата в размер на 126.00 лева
представляваща разноски от ДП за експертиза, по сметка на РС-Монтана сумата от
15.00 лева разноски в хода на съдебното производство, както и по 5.00 лева по
сметка на РС – гр.Монтана в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С присъдата съдът осъди подсъдимия А.Н.К. да
заплати на А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx и А.А.К., с ЕГН xxxxxxxxxx, със съгласието
на майка им Д.Д.К. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, последната като майка и законен
представител сумата в размер на 800.00 лева,
представляваща заплатено от частните обвинители адвокатско възнаграждение за
упълномощен повереник.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: