Присъда по дело №36/2016 на Окръжен съд - Сливен

М    О    Т    И    В    И

 

към Присъда № 12/16.06.2017г. по НОХД № 36/2016г. по описа на Сливенския окръжен съд

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по сл.дело № 53/2014г. по описа на ОСО при ОП Сливен, вх.№ 2602/2014г., пор.№ 228/2014г. по описа на ОП Сливен против П.Й.П. ***, за престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6 предл.1 и 2 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия П.Й.П. за престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК. Прокурорът счита, че фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана по несъмнен начин от събраните доказателства по делото, а именно писмените доказателства, гласните доказателствени средства и експертното заключение. Излагат се в съкратен вид фактите и обстоятелствата по делото от значение за правилното му решаване. Акцентира се на спорното по делото обстоятелство свързано с реалността на сделките по процесните фактури, тяхното авторство и знанието на подсъдимия за това, че е използвал фактури с невярно съдържание.  Представителят на държавното обвинение посочва, че през инкриминирания период едноличният търговец, представляван от подсъдимия П., е осъществявал производствена и търговска дейност, което се подкрепя от показанията на свидетелите Т.Т. и Д.Д.. В случая се касае за сделки и услуги, които подсъдимия П. е извършвал като пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“***. Подсъдимият П. е специалист в областта на топлотехниката и притежава необходимите знания за изготвяне на проекти и изграждане на инсталационни системи. Прокурорът сочи, че подсъдимият П. е използвал процесните данъчни фактури тогава, когато дейностите са извършени с личен труд или когато вложените материали са закупени без данъчни документи, от лица които не издават данъчни фактури и по този начин за тези сделки не възниква право на данъчен кредит. Посочва се, че изискванията за възникване на право на данъчен кредит се отнася до конкретна доставка, по която се претендира това право, а не по всяка друга доставка на същата стока, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока, респективно услуга. Прокурорът прави анализ на събрания по делото доказателствен материал, включително и на обясненията на подсъдимия П.. Излага се извода, че въз основа на всички доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, подсъдимият П. е извършвал правно забранена дейност, като чрез посредственото извършителство на свидетеля И. е потвърдил неистина по дадените общо 6 справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и в резултат на тези негови действия настъпил предвидения в закона резултат, а именно избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Твърди се, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, като съобразявайки трайно установената съдебна практика за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните действия на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от последващите негови обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на установените факти по делото. Посочва се, че следва да се признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, което няма да е в противоречие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 26.11.2006г. относно общата система на ДДС, която е транспонирана в българското законодателство със ЗДДС, както и с решенията на Съда на ЕС, включително Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11  и Решение по дело С-285/11. Сочи се, че Директивата и практиката на Съда на ЕС по тълкуването на нейните разпоредби, изисква да не се допуска национална практика, според която данъчните органи да отказват правото на данъчен кредит по ЗДДС, без да доказва, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от стопанския субект по веригата доставки, или като се позовава само на липсата у издателя на други документи, освен фактурата. Твърди се, че по делото не е налице тази хипотеза, тъй като са събрани убедителни доказателства, които по несъмнен начин установяват липсата на реални доставки по инкриминираните фактури, както и знание у подсъдимия П. за недействителност на доставките от конкретно посочените във фактурите доставчици. Представителят на държавното обвинение сочи, че фактурите били изготвени с цел да бъдат осчетоводени от подсъдимия, като му дадат право да приспадне неследващ се данъчен кредит. Тези изводи прокурорът подкрепя, като изтъква факта за наличие на субективния елемент от престъпния състав на чл.255 от НК, а именно обстоятелството, че общият размер на ДДС по осчетоводените процесни фактури за всеки данъчен период е приблизително равен на действително начисления ДДС за внасяне от страна на едноличния търговец, като по този начин за съответния месец се получават незначителни суми ДДС за внасяне или възстановяване. Пледира се да се признае подсъдимия П. за виновен за престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр.26 ал.1 от НК, като му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК в минимален размер, имайки предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост, високото обществено положение, което заема, добрите характеристични данни. Счита се, че следва подсъдимия да не търпи ефективно наказанието, което се предлага, а именно 3 години лишаване от свобода, като му се определи максимален изпитателен срок в размер на 5 години. Предлага се да се конфискува ½ ид.ч. от притежаваното от подсъдимия единствено МПС – л.а. „Опел Вектра“, както и съда да се произнесе относно направените по делото разноски.

Подсъдимият П., лично и чрез защитника си адв.П. ***. оспорва обвинението. Подсъдимият П.П. не се признава за виновен. Дава обяснения в с.з., като заявява, че разбира обвинението, но не вижда вината си. Посочва, че строителни разрешения за изграждане на отоплителни, вентилационни, климатични и други инсталации не са нужни. Такова е нужно единствено при прекарване на газопровод, тъй като е съоръжение с повишена опасност. Обяснява относно изграждането на сушилня на „Милкотроник“ ООД Стара Загора, което било инвестиционно намерение, след което дружеството се отказало от изграждането й, поради което подсъдимият е изготвил само проект. По същия начин обяснява и за проектирането и изграждането на другите инсталации - слънчеви, отоплителни или вентилационни, при които са се изготвили само идейни проекти. Твърди, че няма как да се установят действително колко бройки и линейни метри медни тръби, фитинги, тройници, кранове, колена и други, са изписани на конкретен обект така, както е посочено в протоколите относно тези материали, което го отчита като счетоводна грешка. Към момента посочва, че се извършва отбелязване, както е необходимо. Посочва, че доставчиците, които са посочени по процесните фактури са намирали фирмата му и са предлагали по-добра цена от други фирми. Запитан за конкретна фактура, а именно № 384/24.08.2008г. с посочен доставчик „Алцена Комерс“ обяснява, че не си спомня точно. Сочи, че проектите в повечето случаи са му ги представяли по електронен път, но за фактурите не си спомня как ги е получил – по електронен път в повечето случаи. Твърди, че не е имало случаи, когато е получавал празни фактури и да ги е попълвал. Сочи, че понякога фактурата е придружена с вече издаден фискален бон, понякога на място се носи касов апарат и се издава фискален бон, а може и той самият да е попълнил фактурата, но това е след като е извършена доставката. Посочва, че той се е занимавал с цялата дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“***. Заявява, че към момента едноличният търговец е спрян и е дерегистриран по ДДС. Твърди, че е работил като е изграждал обекти на „Милкотроник“ ООД Стара Загора и „Яница хляб“ , както и по програмата за енергийна ефективност, която е била само за газови инсталации. Сочи, че едноличният търговец е регистриран по ДДС през 2006г. Обяснява, че по програмата не са искали от едноличния търговец фактури за доставка на стоките, а само и единствено е имало изискване да са от конкретни марки, от лицензирани производители, като не са се интересували откъде е закупена стоката, а е било необходимо само да има документи, удостоверяващи произхода й, т.е. сертификати. От програмата са правили проверки на място по клиентите и за да върнат 20 % на клиента е било необходимо едноличния търговец като изпълнител задължително да издаде на клиента фактура, която е данъчна, защото едноличния търговец е бил регистриран по ДДС. При даденото му право на лична защита, подсъдимият П. сочи, че винаги едни материали и стоки могат да се намерят без фактура. Не се счита за виновен и иска да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия заявява, че основният предмет на доказване в настоящото производство от обективна страна е въпросът имал ли е право подсъдимият, като пълномощник на процесния едноличен търговец да приспада данъчен кредит или не е имал право. Сочи решенията на Съда на ЕС и по-точно решението по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, в което СЕС е дал тълкувание по тези дела кога данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит и какво се изисква за това. Посочва, че СЕС има компетентността да дава тълкувание на Европейското законодателство, които са задължителни за държавите, членки на ЕС и за държавните органи, включително в областта на съдебната система и за частните лица. Сочи Решение № 455/07.02.2014г. по дело № 1008/2013г. на І-во НО на ВКС, в което практиката е обобщена и съдът е казал, че тя се отнася именно за престъпленията по чл.255 от НК, поради което не се допускат национални практики, според които данъчните органи, а и всички държавни органи отказват признаването на данъчен кредит по ДДС, без да доказват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, или като се позовава само на липсата у издателя на фактура и на други документи, освен нея. Твърди, че СЕС е приел, че отговорността е обективна и трябва да бъде изрично доказана. Цитира Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и по-точно част V от тази наредба, глава ІІ, глава Х и сочи какви части трябва да съдържа един идеен проект при реализирането на инсталации и мрежи на техническата инфраструктура, като твърди, че проектите, които е реализирал и предоставил подсъдимия П. са именно такива. Посочва, че в чл.59 т.2 от Наредбата е указано, че идейния проект може да съдържа само идейни решения, в т.ч. и принципни схеми, тъй като почти всички проекти касаят само изграждането на вътрешни инсталации. Цитира и чл.15, където е указано, че съдържанието и обхвата на идейния проект е достатъчно да може да покрива само неговата реализация. Защитата твърди, че проектите по процесните фактури са именно идейни и законодателят не е поставил по-големи изисквания към реализацията на един такъв проект. Сочи, че вещото лице е заявило по повод на представените проекти за изграждане на пакетираща инсталация в базата на „Милкотроник“ ООД, че те са изработени във фаза предпроектни проучвания. Цитира чл.9 т.7 от Наредба № 4/2001г., че едно предпроектно проучване се прави, за да може да се изготви технико-икономическа обосновка на изграждането на едно техническо съоръжение и да може възложителя да прецени дали такъв проект да бъде реализиран. Без такова проучване биха се направили твърде големи разходи по проектиране на една такава инсталация, а във фаза идеен проект възложителят да разбере дали си струва или не. Твърди се, че в случая възложителят е преценил, че не си струва да бъде реализиран проекта, тъй като е икономически неизгоден. Акцентира, че съгласно задължителната практика на СЕС, тежестта се поставя върху участието на подсъдимия в данъчна измама и дали е знаел или е могъл да знае, че издадените към него документи от този, който ги е издал, е участник в данъчна измама. В противен случай СЕС е категоричен, че данъчна задължените лица имат право на приспадане на данъчен кредит, т.е., ако данъчно задълженото лице, което обосновава своето право на приспадане на данъчен кредит, не участва в такава схема за данъчна измама, той има право да приспадне данъчен кредит, независимо дали доставчиците му и последващите контрагенти са осчетоводявали в своето счетоводство тези сделки или не. Подсъдимият няма задължение да проверява дали неговите доставчици реално могат да извършват доставката или не, дали са разполагали със съответни материали в момента на доставката и други. Твърди, че подсъдимият П. не е участвал в схема за извършване на данъчна измама и не е бил длъжен да знае дали издателят на процесните фактури е бил участник в такава данъчна измама, както и не е бил длъжен да знае дали тези фактури са отразявани в тяхното счетоводство по надлежния ред. Сочи, че на подсъдимия П. са представени фактурите ведно с касовата бележка, като плащанията по процесните фактури са извършвани в брой. Посочва, че липсва информация кое фискално устройство е регистрирано на определена фирма и дали такова има регистрирано въобще. Няма как подсъдимият да провери дали издадения му фискален бон е от фискално устройство, регистрирано на конкретна фирма, която и да е тя. Твърди, че няма как да бъде проверено и кой е издателят на тази конкретна фактура, кой я изготвил, при положение, че този който доставя на място съответните строителни материали или проект, никога не се проверява относно това дали съвпадат неговите данни с данните, изписани във фактурата, поради което няма изискване кой трябва да попълва дадена фактура. Счита се, че не е спорен момента относно обстоятелството, че подсъдимият и представляваният от него едноличен търговец е реализирал последващи доставки. Оттам се прави извода, че няма как да бъдат реализирани последващи доставки и приходи, ако няма предхождащи ги такива. Сочи се, че вещото лице по комплексната счетоводно-техническа експертиза – инж.К. не е посетил всички обекти и не е направил подробен, а само външен оглед. Твърди, че воденето на счетоводството на едноличния търговец се е извършвало от друго лице и неправилното водене на счетоводството не може да се вмени във вина на подсъдимия. Поради това се прави извода, че подсъдимият не е имал специална цел да използва процесните фактури за избягване на плащане на данъчни задължения. Уточнява се, че ДДС е неутрален данък и не засяга самия търговец, като ДДС се плаща от крайните клиенти и не засяга междинните такива. По този начин липсва и всякаква идея на междинните клиенти да реализират такива сделки, които целят избягване на данъчно облагане. Защитата на подсъдимия заявява, че липсва субективният елемент в извършването на престъплението по чл.255 ал.3 от НК. Твърди се, че не следва да се кредитира изготвената счетоводно-техническа експертиза в частите й, в които вещото лице не е посетило обектите, на които са реализирани стоките. Счита се, че не е необходимо изготвянето на технически проект, за да може вещото лице да прецени извършени ли са определените в договора дейности или не. Алтернативно се пледира за налагане на минимално наказание, с оглед процесуалното поведение на подсъдимия и чистото му съдебно минало.    

Сливенският окръжен съд, анализирайки внимателно и последователно, поотделно и в съвкупността си, събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие и на досъдебното производство, писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.П.Й.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, гл.асистент в ТУ гр.Габрово, неосъждан. Подс.П. е управител на „Йопс“ ЕООД гр.Нова Загора и пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“***.

Първоначално, с Решение № 1465/05.04.1991г. по ф.д.№ 580/1991г. на СлОС, бил вписан в търговския регистър ЕТ „Йопс – Й. Й.“ /Й. Й. е баща на подс.П./ със седалище и адрес на управление ******* и с предмет на дейност извършване на вътрешно-търговска дейност, търговия на едро и дребно, покупко-продажба на стоки и сруги вещи и други. През 2003г. фирмата била прехвърлена на майката на подс.П. /свид.С.Й./ и наименованието на фирмата се променило на ЕТ „Йопс – С.Й.“.

Подс.П. е доктор по промишлена топлотехника – проектиране и изграждане на газови инсталации. През 2006г. ЕТ „Йопс – С.Й.“ получил лиценз за газификация – проектиране и изграждане на газови инсталации. Същата година подс.П. бил назначен с трудов договор № 2/26.07.2006г. в ЕТ „Йопс – С.Й.“ на длъжността инженер-проектант. На 08.05.2007г. ЕТ „Йопс – С.Й.“, ЕИК *********, бил регистриран по ЗДДС и дерегистриран на 14.07.2015г. През 2008г. подс.П.П. бил вписан в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ и придобил ограничена проектантска правоспособност рег.№ 11378 към секция отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване, като през 2009г. бил отписан от КИИП, тъй като не плащал годишната членска вноска. През 2009г. била вписана промяна в предмета на дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“, като били добавени следните дейности: извършване на основни и довършителни строително-монтажни работи, инвеститорски контрол, дърводелски услуги, таксиметрови услуги, хотелиерство, шев, плетиво, тъкане китеници, производство, преработка и търговия със селскостопански продукти, допустими промишлени стоки и стоки за широко потребление, производство на чай, кафе, закуски, газирани напитки, цигари, учебно-възпитателна дейност с деца до 6 годишна възраст, проектантски услуги. Основна икономическа дейност – изграждане на други инсталации.

През 2008г. свид.С.Й., като управител на  ЕТ „Йопс – С.Й.“, упълномощила подс.П. да извършва всички правни действия за фирмата от нейно име и за нейна сметка, като я представлява пред всички лица, организации и учреждения, всички юридически и физически лица в страната и чужбина; пред данъчните, държавните, общинските и административни и съдебни власти в страната, като подава и получава всякакви фирмени документи от нейно име и за нейна сметка; да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с имуществото на фирмата, включително сделки на управление и разпореждане с недвижимите имоти на фирмата, както и с автомобили, собственост на фирмата, включително чрез договор за покупко-продажба, като договаря с лица цена и други условия, каквито прецени, както и да получава пълна продажна цена; да ги отдава под наем, залага, ипотекира и обременява с всякакви други тежести, като получава суми и други фирмени документи от нейно име и за нейна сметка; да сключва от нейно име за нейна сметка всякакви фирмени договори, включително договор за заем, залог и други и да придобива на името на фирмата имущество – движимо и недвижимо, при цена и други условия, каквито договори; да се разпорежда с влоговете /сметките/ на фирмата левови и валутни – извършва неограничено теглене, прехвърляне и приемане на неограничени по размер суми и на всякакви фирмени документи, да извършва и приема правни действия по или във връзка с влоговете /сметките/ на фирмата левови и валутни във всички банкови институции, в страната и чужбина, да открива и закрива от нейно име и за нейна сметка всякакви фирмени сметки в банковите учреждения в страната и чужбина, включително в „Прокредит Банк“ АД и „ЦКБ“ АД; да съставя и подписва всякакви декларации на фирмата от нейно име и за нейна сметка. С това пълномощно свидетелката Й. упълномощила подсъдимия П. да я представлява при подписването и да подписва всякакви фирмени документи от нейно име и за нейна сметка; да я подписва навсякъде, където е необходимо с правата, дадени му от нея с пълномощното. По този начин свидетелката Й. не осъществявала и извършвала никаква дейност като ЕТ „Йопс – С.Й.“. След 2008г. не е сключвала никакви договори, не е получавала или доставяла стоки или услуги във връзка с дейността на едноличния търговец. Подсъдимият П., като пълномощник на едноличния търговец извършвал изцяло управлението му, а свидетелката Й. престанала да има отношение към воденето на счетоводството на фирмата, макар че полагала подписа си на годишните данъчни декларации по ЗДДФЛ, подавани от едноличния търговец.  

ЕТ „Йопс – С.Й.“ от 2007г. бил обслужван счетоводно от свид.И. ***, управител на „СФУ Консулт 7” ЕООД – Нова Загора и в периода, в който подс.П. бил упълномощен да представлява фирмата. По този начин през инкриминирания период от м.септември 2008г. до м.май 2010г. свид.И. изготвял всеки месец справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС на ЕТ „Йопс – С.Й.“. Свидетелят И. осчетоводявал представените му от подсъдимия фактури и съпътстващи документи за покупките и продажбите на фирмата, без да се интересува от съдържанието на представените му първични счетоводни документи и без да получава и иска информация дали реално били извършени фактурираните сделки и услуги. Свидетелят И. бил упълномощен от едноличния търговец да подава всички видове данъчни декларации, включително и месечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, подписвайки ги с електронен подпис. Справки-декларациите били подавани в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен по електронен път от свид.И., въз основа на информацията и документите, предоставени му от подсъдимия. Съгласно ЗДДС данъчният период на подаване на справки-декларациите е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Подсъдимият П., като пълномощник на едноличния търговец, следвало до 14-то число на всеки следващ месец да декларира пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, резултатът за данъчния период. Този резултат регистрираното лице само определяло, като можело да бъде данък за внасяне в Републиканския бюджет или данък за възстановяване от Републиканския бюджет на база на извършените и получени от него доставки за всеки данъчен период. Резултатът за данъчния период се получава като разлика между обща сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и обща сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Данъкът за внасяне се получава когато начисленият данък превишава данъчния кредит, а когато данъчният кредит превишава начисления данък разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване. Регистрираното лице е длъжно, съгласно ЗДДС, да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в Дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени, както и да отрази получените от него данъчни документи, Дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период. В дневниците за покупки, респективно за продажби, са описани по хронологичен ред извършените покупки, респективно продажби на стоки и услуги, през даден месечен период. Тези счетоводни документи възпроизвеждат съдържанието на първичните счетоводни документи, а именно фактурите, описани в него. Съдържащата се в дневниците за покупки и дневниците за продажби информация обобщено се пренася в месечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, където в определените раздели се записват в отделни клетки данните за начисления ДДС /Раздел А/, данните за упражненото право на данъчен кредит /Раздел Б/, ДДС за внасяне /Раздел В/ и ДДС, подлежащ на възстановяване /Раздел Г/.

Управляваният и представляван от подс.П. едноличен търговец реално извършвал дейности, свързани с предоставяне на стоки и услуги в областта на топлотехниката и изграждането на инсталации. В края на отчетния месечен период по ЗДДС, след като вече били извършени множество продажби за месеца и по тези продажби той е начислил ДДС /с право на приспадане като пълен данъчен кредит/ от други търговци-купувачи, той е следвало да внесе полученото ДДС в държавния бюджет. За да намали размера на ДДС, дължим към фиска и тъй като при осъществяване на стопанската си дейност подс.П. получавал доставки не само от регистрирани по ЗДДС лица, но и от такива, които не издавали данъчни фактури /по тези доставки подсъдимият нямал право да приспадне данъчен кредит/, той решил да използва неистински данъчни фактури и фактури с невярно съдържание, по които да приспада неправомерно данъчен кредит. С тази цел през инкриминирания период при упражняване на стопанската си дейност подс.П. използвал фактури от следните търговски дружества: „Алцена Комерс“ ЕООД - гр.София, „Денис и Крис“ ЕООД - гр.Пловдив /преименувано по-късно на „Дикей-Си“ ЕООД/, „Прима Стар 2000“ ЕООД - гр.София, „Джорданс 2“ ООД - гр.Сливен, „ИГ Баумекс“ ООД - гр.София, „ВДФ Билд“ ЕООД - гр.София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД - гр.София, „Лили-2007“ ЕООД - гр.София. Подс.П. съставял и използвал неистинските фактури -тези за доставка от „Алцена Комерс“ ЕООД - гр.София и „Денис и Крис“ ЕООД - гр.Пловдив, като неистинските първични счетоводни документи и документите с невярно съдържание подс.П. предоставял на счетоводителя - свид.И., който ги вписвал в отделните месечни регистри - дневниците за покупки за съответния месец, без да знае че тези фактури били неистински и с невярно съдържание, и нямало реални доставки по тях, след което информацията от тях относно начисления ДДС намирала отражение в съответната справка-декларация за месеца. По този начин се имитирало, че по вписаните фиктивни покупки /доставки/, ЕТ „Йопс – С.Й.“*** е заплатил ДДС с право на приспадане на пълен данъчен кредит и резултатът, който се определял като разлика между получения и платен данъчен кредит, се намалявал.

По този начин, ЕТ „Йопс – С.Й.“***, с пълномощник подс.П.П. и подс.П. като посредствен извършител чрез свид.И., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, в размер на 30 691.65лв, дължим ДДС, и потвърдил неистина пред ТД НАП Бургас, офис Сливен,  като подавал месечни справки-декларации по ЗДДС по процесните сделки и приспаднал  неследващ се данъчен кредит в размер на 30 691.65лв, за следните данъчни периоди:

1. За периода 01.08.2008г.-31.08.2008г. – на 09.09.2008г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20000948758/09.09.2008г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 750.00лв, получен като разлика между начисления ДДС – 6040.00лв и ДК - 5290.00лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактура с № **********/18.08.2008г.,  издадена от „Прима Стар 2000“ ООД – София, фактури с №№ **********/20.08.2008г. и **********/24.08.2008г., издадени от „Алцена Комерс“ ЕООД – София, с общ размер на ДДС по сделките 4320.00лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация, като получател по фактурите за ЕТ „Йопс – С.Й.“ за първата фактура е посочена МОЛ С.Й., а за втората и третата - като получател по фактурите е посочено подс.П..

2. За периода 01.01.2009г.-31.01.2009г. – на 13.02.2009г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20000965159/13.02.2009г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 0.00лв и ДДС за възстановяване 344.60лв, получено като разлика между начисления ДДС – 6986.50лв и ДК - 7331.10лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактури с №№ **********/10.01.2009г., **********/14.01.2009г., издадени от „Джорданс 2“ ООД – Сливен, фактури с №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г. и **********/29.01.2009г., издадени от „ИГ Баумекс“ ООД – София, фактури с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г. и **********/28.01.2009г., издадени от „ВДФ Билд“ ЕООД – София и фактури с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г. и **********/27.01.2009г., издадени от „Рамона Инженеринг“ ЕООД – София, с общ размер на ДДС по сделките 6666.64лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.

3. За периода 01.08.2009г.-31.08.2009г. – на 12.09.2009г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20000987883/12.09.2009г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 2.81лв, получен като разлика между начисления ДДС – 7048.32лв и ДК - 7045.51лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактури с №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г. и **********/26.08.2009г., издадени от „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив, с общ размер на ДДС по сделките 6641.67лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.

4. За периода 01.10.2009г.-31.10.2009г. – на 13.11.2009г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20000994600/13.11.2009г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 0.00лв и ДДС за възстановяване 32.18лв, получено като разлика между начисления ДДС – 5000.00лв и ДК - 5032.18лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактури с №№ **********/18.10.2009г., **********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г., **********/29.10.2009г. и **********/30.10.2009г., издадени от „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив, с общ размер на ДДС по сделките 4433.34лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.

5. За периода 01.02.2010г.-28.02.2010г. – на 12.03.2010г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20001007091/12.03.2010г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 278.79лв, получен като разлика между начисления ДДС – 5199.99лв и ДК - 4921.20лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактури с №№ **********/12.01.2010г., **********/18.01.2010г., **********/21.01.2010г., **********/29.01.2010г., **********/03.02.2010г. и **********/08.02.2010г., издадени от „Л.2007“ ЕООД – София, с общ размер на ДДС по сделките 4666.67лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.

6. За периода 01.04.2010г.-30.04.2010г. – на 13.05.2010г. била подадена в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, справка-декларация за ДДС с вх.№ 20001013868/13.05.2010г. с електронния подпис на свид.И.И., с резултат ДДС за внасяне 0.00лв и ДДС за възстановяване 414.62лв, получен като разлика между начисления ДДС – 4166.67лв и ДК - 4581.29лв. През този данъчен период свид.И. осчетоводил предоставените му от подсъдимия фактури с №№ **********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г., **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г. и **********/27.04.2010г., издадени от „ИГ Баумекс“ ЕООД – София, с общ размер на ДДС по сделките 3963.33лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.

На „Йопс – С.Й.“***, с пълномощник подс.П.П., не бил признат данъчен кредит по фактура с № **********/18.08.2008г.,  издадена от „Прима Стар 2000“ ООД – София, с предмет на доставка 1бр. газов котел „Rosa“, фактури с №№ **********/20.08.2008г., с предмет на доставка 20бр. вентилаторни конвектори, модел BP3, 4.0kw и **********/24.08.2008г., с предмет на доставка проектиране на промишлен газопровод с отоплителна и слънчева инсталация, издадени от „Алцена Комерс“ ЕООД – София, фактури с №№ **********/10.01.2009г., с предмет предварително проучване и работен проект за брикетираща хидравлична преса, **********/14.01.2009г., с предмет проектиране на сушилна уредба, издадени от „Джорданс 2“ ООД – Сливен, фактури с №№ **********/15.01.2009г., с предмет предварително проучване на система за транспорт на дървени отпадъци, **********/22.01.2009г., с предмет изследване на ъгъла на естествения откос и **********/29.01.2009г. с предмет технико-икономическо проучване, издадени от „ИГ Баумекс“ ООД – София, фактури с №№ **********/14.01.2009г., с предмет проучване и проектиране на поточна линия, **********/21.01.2009г. с предмет изследване на насипна плътност на материала и **********/28.01.2009г. с предмет техническа обосновка за безопасност, издадени от „ВДФ Билд“ ЕООД – София и фактури с №№ **********/14.01.2009г. с предмет проектиране на схема за поточна линия, **********/21.01.2009г. с предмет проектиране на регулатори за производителност на поточна линия и **********/27.01.2009г. с предмет техническа консултация, издадени от „Рамона Инженеринг“ ЕООД – София, фактури с №№ **********/18.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/22.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/25.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/26.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/26.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/26.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация и **********/26.08.2009г. с предмет доставка на материали по приложена спецификация, **********/18.10.2009г. с предмет 20бр. алуминиеви глидерни радиатори Н600, **********/21.10.2009г. с предмет различни размери тръби с алуминиева вложка, **********/23.10.2009г. с предмет различни размери тръби медни, **********/27.10.2009г. с предмет котел „Vitodens 200“, **********/29.10.2009г. с предмет вентилконвектор и **********/30.10.2009г. с предмет кранове сферични, различен цолаж, издадени от „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив, фактури с №№ **********/12.01.2010г. с предмет доставка на 4 бр. слънчеви колектори за вода СКВ-1, **********/18.01.2010г. с предмет с предмет доставка на 4 бр. слънчеви колектори за вода СКВ-1, **********/21.01.2010г. с предмет доставка на 8 бр. магнет винтил, помпа „Willo“ 1бр. и 2 бр. стойка за СКВ-1, **********/29.01.2010г. с предмет доставка на разширителен съд 60л 2бр., 1бр. помпа „Dabb“, стойка за СКВ-1 2бр. и 4бр. шивърни кранове, **********/03.02.2010г. с предмет на доставка на тръба стоамнена безшевна и електроди 15бр. и **********/08.02.2010г. с предмет доставка на тръба медна, издадени от „Л.2007“ ЕООД – София, фактури с №№ **********/28.03.2010г. с предмет доставка на 3бр. колектор слънчев, **********/15.04.2010г. с предмет плащане по договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г., **********/19.04.2010г. с предмет плащане по договор от 04.03.2010г., **********/22.04.2010г. с предмет плащане по договор от 04.03.2010г., **********/25.04.2010г. с предмет окончателно плащане по договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г. и **********/27.04.2010г. с предмет доставка на 3бр. колектор слънчев, издадени от „ИГ Баумекс“ ЕООД – София. Посочените дружества – доставчици в изброените фактури не са имали търговски отношения с ЕТ „Йопс – С.Й.“***, фактурите не са отразявани в дневниците за продажби на дружествата, както и в справки-декларациите и процесиите фактури не са били издадени на представляваното от подсъдимия дружество и не удостоверяват реална доставка на стоки и услуги, така както е посочено в тях.

„Прима Стар 2000“ ООД София било представлявано и управлявано от свид.Т.Я. ***, като свид.Я. притежавала дружеството само по документи и не е чувала и изобщо не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец. Посоченият предмет на дейност на това дружество бил търговия на дребно в неспециализирани магазини. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на 23.05.2005г. и нямало регистрирани фискални устройства. Свид.Я. не е издавала и подписвала фактури на ЕТ „Йопс – С.Й.“***. 

Предметът на дейност на „Алцена Комерс“ ЕООД София бил търговско посредничество с разнообразни стоки. Дружеството имало регистрирани три фискални устройства, които били различни от фискалните бонове, приложени към процесните фактури, с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД София. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на 06.11.2008г. Свид.И.Б., управител на дружеството, не е издавала и подписвала фактури от името на дружеството. През 2006г.-2008г. на нейно име били прехвърлени две дружества - „Алцена Комерс“ ЕООД София и „Интер-07“ ЕООД.

„Джорданс 2“ ООД Сливен се представлявало от управителя свид.П.Б., като основният предмет на дейност била търговия със строителни материали. В процесните фактури бил посочен МОЛ на дружеството – А.Б., каквото лице никога не е имало в дружеството. Дружеството не издавало фактури от вида, използван от подс.П., издавало фактури на компютър, като в тях не се вписвало съдържанието на фактурата на ръка. Дружеството имало регистрирано ФУ ЕD021257 с индивидуален ФП№ 44130165. Дружеството не е имало взаимоотношения с ЕТ „Йопс – С.Й.“***, свид.П.Б. не познава лице с такова име, не познава и подс.П..

Предметът на дейност на „ИГ Баумекс“ ООД София е общо строителство на сгради и съоръжения.Дружеството няма регистрирани фискални устройства, както и назначено лице в дружеството с имена Х.Д.Н.. Управителят на дружеството, свид.И.Р., не е чувал за ЕТ „Йопс – С.Й.“***, не е издавал фактури на този едноличен търговец.

„ВДФ Билд“ ЕООД София е с предмет на дейност търговско посредничество с разнообразни стоки, като дружеството било регистрирано на 26.10.2007г. по ЗДДС и дерегистрирана на 20.05.2010г. по инициативна на данъчен орган. Свид.В.С. е управител на дружеството и посочва, че никога в дружеството не е имало МОЛ с имена З.Б.. Дружеството е имало регистрирани четири фискални устройства, различни от тези, от които са издадени приложените по делото касови бонове към фактурите.

Предметът на дейност на „Рамона Инженеринг“ ЕООД - София е търговия на дребно в неспециализирани магазини – хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Управител на дружеството е свид. П.М., който не е извършвал услугите, посочени в процесните фактури, не е издавал същите. Фискалните бонове приложени към фактурите са издадени от ФУ № 164403, от което са издадени и фискални бонове и от друг доставчик на ЕТ „Йопс – С.Й.“***, а именно „Мега Груп ИН“ ЕООД – София.

„Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив /по-късно е преименуван на „Дикей Си“ ЕООД – Пловдив/ е съсобственик и управител свид. С.Н.. Дружеството е с основен предмет на дейност производство на алуминиеви и ПВЦ дограми, щори и СМД. Дружеството винаги е издавало фактури на компютър и не са ползвани на кочан. Фискалните устройства регистрирани на дружеството не отговарят на номерата на фискалните устройства, от които са издадени фискалните бонове, приложени по процесните фактури. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ във фактурите за доставки на ЕТ „Йопс – С.Й.“***, не е работило в дружеството.  Свид. Н. не познава ЕТ „Йопс – С.Й.“*** и не му издавала фактури.

Предметът на дейност на „Л.2007“ ЕООД – София, с управител свид. Л.Д., е товарен автомобилен транспорт и се занимава с международна спедиция, като не извършва търговска дейност и не притежава магазини и складове. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 02.02.2007г. и дерегистрирано на 15.11.2011г. по инициатива на задълженото лице. „Л.2007“ ЕООД – София  не е извършвало доставки на ЕТ „Йопс – С.Й.“***. Дружеството е издавало само компютърни фактури, като фискалните бонове приложени по процесните фактури не са издадени от регистрираното на „Л.2007“ ЕООД – София ФУ.

Процесните фактури с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД – София, „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив, „Прима Стар 2000“ ЕООД – София, „Джорданс 2“ ООД – Сливен, „ИГ Баумекс“ ООД – София, „ВДФ Билд“ ЕООД – София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД – София и „Л.2007“ ЕООД – София не са вписани в дневника за продажби на дружествата и не са включени в справки-декларациите по ЗДДС подавани от дружествата.

През 2013г. на ЕТ „Йопс – С.Й.“***, свидетелите Т.И. и Е. К. –инспектори по приходите в ТД на НАП – Бургас, ИРМ /офис/ Сливен, извършили данъчна ревизия на едноличния търговец относно установяване на данъчни  задълженията. Ревизията относно установяване на задълженията по ЗДДС обхващала периода 01.06.2008г. – 31.05.2013г. Ревизията приключила с издаването на РА № *********/10.01.2014г., с които за ЕТ „Йопс – С.Й.“*** били установени данъчни задължения и лихви за внасяне в общ размер на 109 297 лева, от които дължимият данък по ЗДДС бил в размер на 30 691.65 лева. При ревизията били извършвани насрещни проверки и изисквана информация от ревизираното лице, както и от фирмите, посочени като доставчици по процесните фактури. Данъчните органи установили липсата на извършени доставки по фактурите, предмет на настоящото дело, посочено в тях, че са издадени от „Алцена Комерс“ ЕООД  София, „ВДФ Билд“ ЕООД София, „Денис и Крис“ /“Дикей-Си“/ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „Лили-2007“ ЕООД София, „Прима Стар 2000“ ЕООД София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД София и „Джорданс 2“ ЕООД Сливен. Предвид това данъчните органи отказали правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, като общата сума на непризнатия данъчен кредит възлизал на 30 691.65 лева.    

От заключението на изготвената по делото комплексна технико-почеркова експертиза, както и представеното допълнение към експертизата,  се установява, че:

1.Относно фактури с доставчик „Л.2007“ ЕООД – София с №№ **********/12.01.2010г., **********/18.01.2010г., **********/21.01.2010г., **********/29.01.2010г., **********/03.02.2010г., **********/08.02.2010г. – ръкописният текст във фактурите не е попълнен от свид.Л.Н.Д., свид.С.А.Й. и подс.П.П.. Във фактурите има два вида почерк. Положеният печат на „Л.2007“ ЕООД върху фактурите не съответства на сравнителните образци от печата на дружеството.  Свид.Д. не е положила подписите срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

2.Относно фактури с доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД – София с №№ **********/20.08.2008г., **********/24.08.2008г. – подсъдимият П.П. е изпълнил текста във фактурите, като свид.И.Б. не е положила подписите в тях срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

3.Относно фактури с доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД – София с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г., **********/28.01.2009г. – ръкописният текст на фактурите е изпълнен от едно и също лице, което не е свид.В.С., свид.С.Й., както и подс.П.. Свид.С. не е положил подписите във фактурите срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

4.Относно фактури с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив с №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г.,**********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/18.10.2009г.,**********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г.,**********/29.10.2009г., **********/30.10.2009г.,  ръкописният текст е положен от две лица, а именно:

- Първата група, формирана от фактури с №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г.,**********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., в които текстът е изпълнен от подс. П.П.,

- Втората група, формирана от фактури с №№ **********/18.10.2009г.,**********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г.,**********/29.10.2009г., **********/30.10.2009г., в които текстът не е попълнен от свид.С.Н., свид.С.Й. и подс.П..

Установено е, че тези фактури не са подпечатани с оригиналния печат на дружеството представен от свид.Н., както и че свид.Н. не е положила подписите срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

5.Относно фактури с доставчик „ИГ Баумекс“ ЕООД – София с №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г., **********/29.01.2009г., **********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г.,  **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г., **********/27.04.2010г., ръкописният текст е изписан от две лица, а именно:

- Първата група, формирана от фактури с №№**********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г.,  **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г., **********/27.04.2010г., в които текстът не е изписан от свид.И.Р., свид.С.Й. и подс.П..

- Втората група, формирана от фактури с №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г., **********/29.01.2009г., ръкописният текст не е изписан от свид.И.Р., свид.С.Й. и подс.П..

Ръкописният текст във фактурите от първата и от втората група е изпълнен от две различни лица, които не са свид.И.Р., свид.С.Й. и подс.П..

Свид.И.Р. не е положил подписите във фактурите срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

6. Относно фактури с доставчик „Рамона Инженеринг“ ЕООД – София с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г., **********/27.01.2009г., ръкописният текст е изпълнен от едно и също лице, но това не е свид.П.М., свид.С.Й. и подс.П..

Тези фактури не са подпечатани с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.М., като последният не е положил подписите във фактурите срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

7. Относно фактура с доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД – София с  № **********/18.08.2008г., ръкописният текст не е изпълнен от свид.Т.Я., свид.С.Й. и подс.П.П..

Свид.Я. не е положила подписа във фактурата срещу „съставител“ върху печата на дружеството.

От заключението по комплексната технико-почеркова експертиза се установява, че едно и също лице е изпълнило текста във фактури с различни доставчици, а именно с доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД – София по фактури с №№ 304/14.01.2009г., 312/21.01.2009 г., 318/28.01.2009г., както и с доставчик „Л.2007“ ЕООД – София с №№ 675/03.02.2010 г., 685/08.02.2010г., 252/27.07.2010г. и 265/29.07.2010г., и фактури с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив № с 1321/18.10.2009г., 1350/21.10.2009г., 1357/23.10.2009г., 1366/27.10.2009г., 1397/29.10.2009г., 1400/30.10.2009г.

От същото заключение е видно, че едно и също лице е положило подписите за „съставител“ във фактури с доставчик „ИГ Баумекс“ ЕООД – София от първата група с №№ 919/28.03.2010г., 926/15.04.2010г.,  931/19.04.2010г., 934/22.04.2010г., 937/25.04.2010г., 941/27.04.2010г., както и подписите във фактурите на „Денис и Крис“ ЕООД – Пловдив от втората група с №№ 1321/18.10.2009г., 1350/21.10.2009г., 1357/23.10.2009г., 1366/27.10.2009г., 1397/29.10.2009г., 1400/30.10.2009г.

Установено е в заключението, че едно и също лице е положило подписите за съставител във фактури с доставчик „Л.2007“ ЕООД – София с №№ 662/12.01.2010г., 664/18.01.2010г., 668/21.01.2010г., 672/29.01.2010г., 675/03.02.2010г., 685/08.02.2010г., както и във фактура с доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД – София с № 655/18.08.2008г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че процесните фактури са осчетоводени в ЕТ „Йопс – С.Й.“ за съответните данъчни периоди. Фактурите са включени в подаваните справки-декларации по ЗДДС както следва:

           - за данъчен период м.08.2008г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20000948758/09.09.2008г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4320лв,

           - за данъчен период м.01.2009г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20000965159/13.02.2009г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6666.64лв,

           - за данъчен период м.08.2009г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20000987883/12.09.2009г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6641.67лв,

           - за данъчен период м.10.2009г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20000994600/13.11.2009г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4433.34лв,

           - за данъчен период м.02.2010г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20001007091/12.03.2010г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4666.67лв,

           - за данъчен период м.04.2010г. едноличният търговец чрез упълномощеното лице – свид.И.И., подал пред ТД на НАП – Бургас офис Сливен, справка-декларация по ЗДДС с вх. № 20001013868/13.05.2010г., в която е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3963.33лв.

           За периода 09.09.2008г. - 13.05.2010г. експертизата е установила нарушения свързани с неспазването на принципите при водене на счетоводството по чл.4 от ЗСч, изразяващи се в предпазливост, документална обоснованост на стопанските операции. В заключението на експертизата се определя приспаднат от ЕТ „Йопс – С.Й.“*** неследващ се данъчен кредит в размер на 30691.65лв, въз основа на представени пред органа на приходите справки-декларации по ЗДДС.

Назначената в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза категорично установява, че процесните фактури не са документално обосновани. В разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че понятията реално извършена сделка и документална обоснованост са различни. Документалната обоснованост е обвързана с реалността на сделките, като за да бъде един документ документално обоснован, трябва да има и реална сделка. Докато реалността на сделката може и да не е обвързана с документалната обоснованост. Възможен е вариант, при който да има реална сделка, а в същото време да не бъде съставен документ или да бъде съставен документ от друг субект, като тогава документът няма да е документално обоснован, а ще има реална сделка. Реалността на сделката се доказва с последващите доставки свързани с доставената стока или услуга. Вещото лице в заключението си подробно е обяснило защо сделките по процесните фактури не са документално обосновани. При изготвяне на експертизата са анализирани наличните и представени по делото първични документи /фактури/ и съпътстващи документи към всяка от тях, начина на счетоводно отразяване при издателя и получателя, както и извършените последващи облагаеми доставки. Предвид това са направени в заключението следните изводи:

1. По отношение на сделките с доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, независимо, че фактури с №№ **********/20.08.2008г. и **********/ 24.08.2008г., ведно с касовите бонове, отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, сделките по тях не са документално обосновани, тъй като касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „Алцена Комерс“ ЕООД гр.София,  ЕИК *********.          По делото няма представени счетоводни документи от „Алцена Комерс“ ЕООД, които да удостоверяват, че дружеството е отчело тези доставки, както и че е имало в наличност конвектори от посочения модел във фактура № **********/20.08.2008г., както и да е разполагало с лица, които да са компетентни да проектират газопровод с отоплителна и слънчева инсталация /фактура № **********/24.08.2008г./. На свидетелката И.К.Б. е прехвърлено дружеството от лице с имена Ц.Е.от гр.Видин, за което й е били платени 200,00лв. Свид. Б. не е извършвала дейност с „Алцена Комерс“ ЕООД, както и не е издавала фактури от името на дружеството. От извършената технико-почеркова експертиза се установява, че текста във фактури № **********/20.08.2008г. и **********/24.08.2008г. е попълнен от подс. П.Й.П., като подписите на съставител и в двете фактури не са положени от свид.И.К.Б.. Дружеството не е включило в дневниците за продажби и в справки-декларациите по ДДС за м.08.2008г. процесните фактури.

2. По отношение на сделките с доставчик „Денис и Крис“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК *********, сделките по фактури №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/18.10.2009г., **********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г., **********/29.10.2009г. и **********/30.10.2009г. не са документално обосновани. Отразено е в заключението, че във фактура № 00000000254/26.08.2009г. ДДС и сумата за плащане са отразени грешно. Съгласно фактурата, данъчната основа на сделката е 6108.33 лв, следователно ДДС на доставката е 20% от 6108.33лв и се равнява на 1221.67лв, а не 1191.67лв, както е отразено във фактурата. По този начин сумата за плащане се променя на 7330.00лв, а не 7300.00лв, както е посочено във фактурата. Към фактури №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г. и **********/26.08.2009г. не са приложени описите на закупените материали. Касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „Денис и Крис“ ЕООД. В дневниците за продажби по ЗДДС и в справките-декларации на „Денис и Крис“ ЕООД за съответните периоди няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“***. През месец август 2009г. издадените фактури от Денис и Крис“ ЕООД са с номера от 272 до 276, а за месец октомври 2009г. - от № 280 до № 285. Свид.С.Н.Н., управител на „Денис и Крис“ ЕООД посочва, че фирмата се занимава с производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. Дружеството не е имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс - С.Й.“***, както и не е издало приложените по делото процесии фактури. По делото свид.С.Н.Н. е представила издадените от нейното дружество фактури с №№ **********/10.03.2009г., **********/25.03.2009г., **********/15.04.2009г., **********/22.04.2009г., **********/15.05.2009г., **********/24.06.2009г. и **********/01.07.2009г., от които е видно, че същите са издадени на други контрагенти и с много по-ранна дата от процесните фактури със същите номера, приложени по делото. Установено е, че все още няма издадени фактури с №№ **********, **********, **********, **********, **********, **********. В дружеството никога не е работило лице с имена Д.Х., което е отразено в процесиите фактури като материално отговорно лице. От 17.02.2012г. свид.Н. е променила името на дружеството, за да избегне многобройните злоупотреби, като дружеството се казва „Дикей-Си“ ЕООД. В заключението на комплексната технико-почеркова експертиза се установява, че текстът във фактури №№ **********/18.08.2009г, **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г. и **********/26.08.2009г. е попълнен от подс.П.Й.П.. Положеният печат във всички процесии фактури не е оригиналния печат на „Денис и Крис“ ЕООД. Подписът на съставител във фактурите не са положени от свид.С.Н.Н..

3. По отношение на фактура № **********/без дата с доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, сделката не е документално обоснована, тъй като процесната фактура е без дата на издаване, което е едно от задължителните реквизити съгласно изискванията на чл.7 ал.1 т.2 от ЗСч и чл.114 ал.1 т.3 от ЗДДС. Касовият бон към нея е избледнял, поради което е нечетлив. Съгласно справка издадена от ТД на НАП, „Прима Стар 2000“ ЕООД не е имало регистрирани фискални устройства. „Прима Стар 2000“ ЕООД не е отчело тази доставка и не е имало в наличност газов котел от посочения  във фактурата модел. На свид.Т.Б.Я. дружеството е прехвърлено от лице с име Лазар от гр.Видин, за което й е било платено 200.00лв. Свидетелката Янакавиева не е извършвала дейност от името на „Прима Стар 2000“ ЕООД, както и не е издавала фактури. Установено е, че текстът във фактурата не е попълнен от  свид.Т.Я., като подписът на съставител във фактурата не е положен от нея. Към датата посочена във фактурата „Прима Стар 2000“ ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС.

4. По отношение на сделките с посочен доставчик „Джорданс 2“ ООД гр.Сливен, ЕИК *********, фактури с №№ **********/10.01.2009г., **********/14.01.2009г., отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС, но сделките по тях не са документално обосновани, тъй като в дневника за продажби по ЗДДС и справката-декларация за периода на „Джорданс 2“ ООД няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“*** 2009г. издадените фактури от „Джорданс 2“ ООД са с номера от 4326 до 4384. Дружеството се занимава с продажба на строителни материали, установено от управителя на „Джорданс 2“ ООД  - свид.П.Б.. Дружеството не е имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс - С.Й.“***, както и не е издало приложените по делото процесии фактури. Във фирмата й никога не е работило лице с имена А. Б., което е отразено в процесиите фактури като материално отговорно лице.

5. По отношение на сделките с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София, ЕИК *********, фактури с №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г., **********/29.01.2009г., **********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г., **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г. и **********/27.04.2010г., ведно с касовите бонове, отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но сделките по тях не са документално обосновани. Този извод се налага, тъй като към фактура № **********/29.01.2009г., не е приложено технико-икономическото проучване, към фактури № **********/15.04.2010г., **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г. и **********/25.04.2010г., не е приложен договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г. Касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. В дневниците за продажби по ЗДДС и справките-декларациите на „ИГ Баумекс“ ООД за съответните периоди няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“***. През месеците януари 2009г. и април 2010г. „ИГ Баумекс“ ООД не е извършвало продажби. Издадените фактури от дружеството през м.март 2010г. са с номера от 116 до 118. Дружеството се занимава със строителство, като управителя на „ИГ Баумекс“ ООД – свид. И.Р. посочва, че дружеството не е имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс - С.Й.“***, както и не е издало приложените по делото процесии фактури. В „ИГ Баумекс“ ООД никога не е работило лице с имена Х.Д.Н., което е отразено в процесиите фактури като материално отговорно лице. Установено е от заключението на комплексната технико-почеркова експертиза става ясно, че текстът във фактурите не е попълнен от свид. И.И.Р., като и подписите на съставител във всички процесии фактури не са положени от него.

6. По отношение на сделките с посочен доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, фактури с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г. и **********/28.01.2009г., ведно с касовите бонове, отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но сделките по тях не са документално обосновани, тъй като към фактура № **********/14.01.2009г., не е приложено проучването и проекта на поточна линия, а касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „ВДФ Билд“ ЕООД гр.София. В дневника за продажби по ЗДДС и справката-декларация на „ВДФ Билд“ ЕООД за периода няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“***. Издадените фактури от дружеството през м.януари 2009г. са с номера от 1884 до 2018. „ВДФ Билд“ ЕООД е съставил и издало фактура с № **********, но от дата 07.01.2008г., както и фактура с № ********** от дата 08.01.2008г. и фактура с № ********** от дата 09.01.2008г., като фактурите с тези номера са от 2008г. и са издадени на други контрагенти. Процесните фактури, които са с посочен с доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД са със същите номера, но е посочено, че са издадени през м.януари 2009г. Свид.В.С.  - управител на „ВДФ Билд" ЕООД, посочва, че дружеството е регистрирано от негов приятел с имена Христо Ваков, за което му е било платено 100.00лв. Дружеството не е извършвало дейност и свид. С. не е издавал фактури. От заключението на комплексната технико-почеркова експертиза е видно, че текстът във фактурите не е попълнен от свид.В.С., като същият не е положил и подписите след съставител.

7.    По отношение на сделките с посочен доставчик „Рамона Енженеринг“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, фактури с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г. и **********/27.01.2009г. отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС, но сделките по тях не са документално обосновани, тъй като в дневника за продажби по ЗДДС и справка-декларацията на „Рамона Инженеринг“ ЕООД за периода няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“***. Издадените фактури от дружеството през м.януари 2009г. са с номера от 434 до 451. Свид.П.С.М., управител на „Рамона Инженеринг“ ЕООД, посочва, че дружеството е работило до 2008г. и от началото на 2009г. е с прекратена регистрация, поради използване на фактури от друго лице с данни на фирмата. Дружеството се е занимавало с производство на ПВЦ дограма, като не е имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс - С.Й.“***, както и не е издало приложените по делото процесии фактури.  Името на фирмата е „Рамона Инженеринг", а не „Рамона Енженеринг" както е отразено в процесиите фактури. От комплексната технико-почеркова експертиза се установява, че текстът във фактурите не е попълнен от свид.П.М., като подписите на съставител във всички процесии фактури не са положени от свид.П.С.М. и положеният печат не е оригиналният печат на „Рамона Инженеринг" ЕООД.

8. По отношение на сделките с посочен доставчик „Л.– 2007“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, фактури с №№ **********/12.01.2010г., **********/18.01.2010г.,**********/21.01.2010г., **********/29.01.2010г., **********/03.02.2010г. и **********/08.02.2010г., ведно с касовите бонове, отговарят на изискванията на ЗСч, ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но сделките по тях не са документално обосновани, тъй като касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „Л.– 2007“ ЕООД. В дневника за продажби по ЗДДС и справките-декларации на „Л.– 2007“ ЕООД за съответните периоди няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс - С.Й.“***. Издадените фактури от дружеството през месеците януари и февруари 2010г. са с номера от 2197 до 2249. Управителят на „Л.– 2007“ ЕООД – свид.Л.Н.Д., посочва, че  дружеството е работило до 2011г. и е било с основна дейност международна спедиция. Дружеството не е имало търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс - С.Й.“***, както и не е издало приложените по делото процесии фактури.    В дружеството никога не е работил служител с имена Л.Д., която е отразена в процесиите фактури като материално отговорно лице. Печатът, който е положен във всички процесии фактури не е на дружеството. От заключението на комплексната технико-почеркова експертиза е видно, че текстът във фактурите не е попълнен от свид.Л.Н.Д., като подписите на съставител във всички процесии фактури не са положени от свид.Л.Д., а положеният печат не съответства на сравнителните образци на печата на „Л.– 2007“ ЕООД.

От извършената съдебно-счетоводна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, след извършена проверка на касовата наличност на ЕТ „Йопс – С.Й.“***, се установило, че са осчетоводени извършени плащания по процесните фактури и едноличния търговец е имал налични парични средства за извършването им. Но както вещото лице уточни в съдебно заседание това не е достатъчно условие, за да обоснове реалност на извършеното плащане. Вещото лице е извършило проверка на представените документи от фирмата, но предвид обстоятелството, че не разполага с необходимите познания не е дало отговор дали вписаното във фактурите, като извършени стоки или услуги, е вложено след това при дейността на едноличния търговец. Поради това беше назначена комплексна счетоводно-техническа експертиза, в която беше включено вещо лице със специални знания в областта на отоплителната техника. В заключението на назначената експертиза, след запознаване с всички събрани по делото документи и допълнително представените такива, както и от извършения оглед се установи, че от представената техническа и счетоводна документация не може да се посочи какви количества и видове материали са влагани от ЕТ „Йопс – С.Й.“ по изгражданите от него обекти. По отношение на представените процесни фактури, в които са описани проекти, експертизата категорично констатира, че същите не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложими при изграждане на подобни съоръжения. Единствено в заключението е посочено, че 12 броя вентилаторни конвектора по фактура № **********/20.08.2008г. с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД  - София може да се счита, че са вложени при дейността на едноличния търговец. В съдебно заседание вещото лице К. е категоричен, че при извършената проверка на обекта на „Милкотроник“ ООД – Стара Загора и след проверка на представения му протокол № 15/12.10.2009г., обр.19, са описани 12 броя вентилаторни конвектора, но не е посочена марка, модел, индивидуален номер, като това не е посочено и във фактурата, поради което не може да се твърди категорично, че  тези конвектори са едни и същи. Вещото лице не може категорично да посочи, че конвекторите описани във въпросната фактура са вложени в обекта на „Милкотроник“ ООД – Стара Загора, тъй като няма необходимата проектна документация за това и същите не са идентифицирани.

Съдът приема за установена по несъмнен и безспорен начин гореизложената фактическа обстановка, което извърши в резултат на внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, съответно преценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно показанията на свидетелите И. Н. И., Т.Д.И., Е.Р. К., П.Д.Б., И.И.Р., П.С.М., И.К.Б., Т.Б.Я., В.И.С., Л.Н.Д., частично от показанията на свидетелите Т. Г. Т. и Д. А. Д. и обясненията на подс.П.Й.П., както и от заключенията на вещите лица, изготвили комплексната технико-почеркова експертиза, съдебно-счетоводната експертиза в хода на съдебното следствие и комплексната счетоводно-техническа експертиза, частично от съдебно-счетоводната експертиза, изготвена на досъдебното производство, писмените доказателствени материали от досъдебното производство и приобщените към доказателствения материал в хода на съдебното следствие.  

Подс.П.П. бил упълномощен с пълномощно рег.№3622/21.04.2008г. от майка си – свид. С.А., която била управител на ЕТ „Йопс – С.Й.“***. От този момент подс.П. извършвал цялостната дейност от името и за сметка на едноличния търговец, както и управлението му. Свид.Й. единствено му подписвала ГДД по ЗДДФЛ подавани от едноличния търговец. Процесната фирма била регистрирана по ЗДДС на 08.05.2007г., като била дерегистрирана през 2015г. Счетоводното обслужване на едноличния търговец било извършвано от свид.И.И.. Подс.П. през инкриминирания период представял на свид.И. всички документи на едноличния търговец във връзка дейността му, които свид.И. осчетоводявал. Тъй като ЕТ бил регистриран по ЗДДС, то до 14-о число на всеки следващ месец търговецът декларирал пред ТД на НАП – Бургас, офис Сливен резултата за данъчния период. Свид.И. обработвал представените от подс.П. първични счетоводни документи, като не искал, а и не му била представена информация дали реално били извършвани посочените във фактурите сделки и услуги. Свид.И. включвал представените му фактури в дневниците за продажби и дневниците за покупки, както и в справки-декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС. Свид.И. подписвал справки-декларациите с електронен подпис, като по този начин били подавани от него в ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, а именно по електронен път. Съдът намира, че безспорно е установено, че свид.И. не бил запознат и не знаел какви са отношенията на ЕТ с пълномощник подс.П. и фирмите контрагенти. Същият е следил относно обстоятелството дали са попълнени всички реквизити на фактурата, но не се интересувал дали самата сделка, отразена във фактурата, е реална. Съдът изцяло кредитира показанията на свид.И. относно факта, че същият е извършвал счетоводно обслужване на ЕТ, но в детайли не е запознат с дейността и фирмите, с които подсъдимият е контактувал. Той е осчетоводявал, съхранявал предоставените му счетоводни документи и след изтичане на определен период от време ги е връщал на подс.П.. При извършената данъчна ревизия на ЕТ свид.И. е представил на данъчните органи всички намиращи се при него документи.

Съдът дава вяра на показанията на свид.И.Р., управител и съсобственик на „ИГ Баумекс“ ООД – София, относно обстоятелството, че не е имал търговски взаимоотношения с ЕТ „Йопс – С.Й.“***, не познава тази фирма, както и подс.П.. Свидетелят е категоричен, че лице с имена Х.Д.Н. никога не е работило в дружеството, както и че той или негов служител не са съставили процесните фактури и печатът, който е поставен на тях не е на неговото дружество. Свидетелят е категоричен, че посочените във фактурите услуги и стоки никога не са извършвани и доставяни от неговото дружество. Това се потвърждава и от изготвената по делото комплексна технико-почеркова експертиза, а именно, че ръкописният текст във фактурите не е изписан от свид.Р., като същите са изписани от три различни лица, а една от тях /фактура № 968/24.06.2008г./ - от подс.П.. Показанията на свидетелят кореспондират и с даденото заключение по тази експертиза, че свид.Р. не е положил подписите в процесните фактури с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД – София. Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза. От нея се установява, че касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните ФУ на дружеството, както и че приложените по делото фактури, не са включени в дневниците за продажби и справки-декларациите на дружеството за съответните данъчни периоди. По този начин няма отразени извършени доставки към ЕТ от дружеството. Съдът назначи комплексна счетоводно-техническа експертиза, от чието заключение се формира извод за нереалност на отразените в процесните фактури стоки и услуги. Представения проект от ЕТ, озаглавен „типов проект на слънчева система за битова гореща вода“ с посочен възложител ЕТ „Йопс - С.Й.“ и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД, не носи белезите на технически проект, а е ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения. Този проект е представен във връзка с отразеното във фактури № 926/15.04.2010г. №931/19.04.2010 г., № 934/22.04.2010 г. и № 937/25.04.2010 г., в които е посочено, че е изготвен проект на слънчева система за битова гореща вода от „ИГ Баумекс“ ООД. Към тези фактури не е приложен и договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г., както е вписано в тях. В представения проект описателно са разгледани няколко схеми без да е проведено изчисление с конкретни данни, нее посочен конкретен обект, неговото местоположение, необходимост от количество вода, избрани съоръжения и др. Към фактура № 900/29.01.2009г. не е приложено технико-икономическо проучване. Процесните фактури не са включени в справки-декларациите и в дневника за продажби за съответните данъчни периоди на дружеството.

Съдът кредитира и показанията на свид.П.С.М., управител и собственик на „Рамона Инженеринг“ ЕООД – София, и намира за безспорно установено и доказано по делото, че дружеството му не е имало взаимоотношения с ЕТ „Йопс – С.Й.“*** и никога не е работил с тази фирма. Свидетелят уточнява, че фирмата му е с наименование „Рамона Инженеринг“, а не както е посочено във фактурите „Рамона Енженеринг“. След представяне на процесните фактури свид.М. е категоричен, че бланката на фактурата не е на фирмата, печатът също, почеркът, с който са изпълнени фактурите не му е познат и подписът след „съставил“ във фактурите, не е негов. Това се потвърждава и от заключението по изготвената по делото комплексна технико-почеркова експертиза, от която е видно, че ръкописният текст във фактурите с посочен доставчик конкретното дружество, е изпълнен от едно и също лице, но това лице не е свид.М., свид.Й. и подс.П.. От заключението се установява, че процесните фактури не са подпечатани с оригиналния печат на „Рамона Инженеринг“ ЕООД, представен от свид.М., както и същият не е положил подписите във фактурите след „съставил“. Дейността на дружеството, която била търговия на дребно в неспециализирани магазини – хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, била прекратена в края на 2008г. Свид.М. посочва, че е чувал, „че на пазара в Илиенци се продават фактури на моята фирма, но не съм виждал“. Безспорно е установено, че дружеството никога не е извършвало проектиране на поточни линии, технически консултации и изобщо дейности извън посоченото от свид.М., а именно производство на ПВЦ дограма, индустриални подове и професионално почистване. Свидетелят многократно е разпитван в цялата страна във връзка с издавани фактури с посочен доставчик неговото дружество. В дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС на дружеството няма отразени и извършени доставки към процесния едноличен търговец. Във фактура с №№ 357/14.01.2009г. и 362/21.01.2009г. е посочено „Проектиране на схеми на поточна линия“ и „Проектиране на регулатори за производителност на поточна линия“. Налице е сключен договор с дата 26.01.2009г. между ЕТ „Йопс – С.Й.“ и „Милкотроник“ ООД Стара Загора, в който е вписано проектиране на поточна линия за производство на екологични брикети от дървесни отпадъци и трупна листна маса. При проверката по назначената комплексна счетоводно-техническа експертиза е представен и проект „Автоматизация, регулиращи и контролно-измервателни апаратури за поточни линии. Схеми на поточна линия“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „Рамона Инженеринг“ ЕООД. Видно от заключението на тази експертиза, представената разработка не носи белезите на технически проект и в този вид е приложима само като средство за кратък обзор при проектиране на подобни съоръжения. Констатациите в тази експертиза, съпоставени с показанията на свид.М., както и със заключението по комплексната технико-почеркова експертиза и назначената в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, налагат извода на съда, че реални сделки между процесния едноличен търговец и дружеството с управител свид.М. не са извършвани. Свид.М. не познава подсъдимия и едноличния търговец, като през м.януари 2009г. /процесните фактури са с дати от м.януари 2009г./ дружеството му не е работило и не е упражнявало търговска дейност. Всичко това обуславя извода, че сделките по процесните фактури не са реално извършени между дружеството и едноличния търговец.

Съдът дава вяра на показанията на свид.П.Б.,  управител на „Джорданс 2“ ООД – Сливен, че не е имала стопански отношения с ЕТ „Йопс – С.Й.“***, даже не познава тази фирма и никога не е издавала фактури на този търговец. Фактури с №№ 5/10.01.2009г. и 22/14.01.2009г. не са включени в дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС за съответния период на „Джорданс 2“ ООД, както и няма отразени извършени доставки към едноличния търговец. Съдът  кредитира показанията на свид.Б., че дружеството се занимава с продажба на строителни материали, не е издавало процесните фактури и никога не е работило лице с имена А.Б., което е посочено като МОЛ в процесните фактури. Показанията на свидетелката кореспондират със заключението по изготвената комплексна счетоводно-техническа експертиза, при която след проверка, на вещото лице е представен от едноличния търговец проект „Проектиране на брекетираща хидравлична преса за биологични отпадъци“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „Джорданс 2“ ООД. Този проект е представен във връзка с фактура № 5/10.01.2009г., съгласно която е изготвено предварително проучване и работен проект за брекетираща хидравлична преса. Видно от заключението, представеният проект не носи белезите на технически проект, а по-скоро е кратко ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения. В него са разгледани няколко схеми и е посочено, че подробни изчисления могат да бъдат намерени в техническия проект, който не е представен. По фактура № 22/14.01.2009г. е посочено изготвен проект за проектиране на сушилна уредба, като от едноличния търговец не е представен такъв проект. Всичко това и имайки предвид и показанията на управителя на „Джорданс 2“ ООД, че предявените й фактури не са издадени от дружеството, не са попълнени от лице, което работи в дружеството и фактурите, които издава дружеството, са компютърен вариант, а не както процесните фактури – от кочан. Следователно сделките, описани в процесните фактури, не са реални и не са извършени в действителност.

„Алцена Комерс“ ЕООД София, е прехвърлена на свид.И.Б., за което са й платили 200лв. Свид.Б. никога не е извършвала дейност от името на фирмата, не е издавала фактури, не познава ЕТ „Йопс – С.Й.“. Съдът дава вяра на показанията й и в частта, че не е регистрирала касов апарат на фирмата, като при самото прехвърляне са й дали „много документи и аз само си слагах подписа, където ми казваха“. Свид.Б. не познава лице с инициали М.Б.. нейните показанията кореспондират със заключението по комплексната технико-почеркова експертиза, в която е констатирано, че свид.Б. не е положила подписите в процесните фактури срещу „съставител“. От същата експертиза е установено, че подс.П. е изпълнил текста в процесните фактури. Във фактура № 383/20.08.2008г. е посочена доставка на 20бр. вентилаторни конвектора, като от проверката по назначената счетоводно-техническа експертиза е видно, че 12бр. вентилаторни конвектори са монтирани в обект на едноличния търговец. Съдът намира, че не може да се установи безспорно и категорично, че монтираните 12бр. конвектора са именно тези, посочени във фактура № 383/20.08.2008г., имайки предвид и разпита на вещото лице в съдебно заседание, в който той обяснява, че нито във фактурата, нито в документите относно монтираните 12бр. конвектора са посочени индивидуализиращите им признаци, като номер, модел, марка, поради което не може да се твърди категорично, че посочените във фактурата конвектори са вложени в дейността на едноличния търговец. Нещо повече, това, съпоставено с показанията на свид.Б., че фирмата не е упражнявала дейност, а е била единствено прехвърлена на нея, налагат извода за нереалност на сделката, посочена в процесната фактура. Относно фактура № 384/24.08.2008г. с посочен доставчик също „Алцена Комерс“ ЕООД и посочено изготвяне на проект за проектиране на промишлен газопровод с отоплителна и слънчева инсталация, след извършената проверка от вещото лице по комплексната счетоводно-техническа експертиза, не е представен такъв проект. Процесните фактури не са включени в дневниците за продажба и справки-декларациите по ЗДДС за съответния период от дружеството. Предвид изложеното се налага извода за нереалност на извършените сделки по процесните фактури.

„Прима Стар 2000“ ЕООД е прехвърлена на свид.Т.Я. през 2004г. само по документи, като тя е получила 200лв, видно от показанията на свид.Я., на които съдът дава вяра. Свид.Я. никога не е осъществявала дейност с това дружество, не е издавала фактури от името на дружеството, не е сключвала сделки, не е подписвала фактури. Тези обстоятелства кореспондират и със заключението по комплексната технико-почеркова експертиза, от които се установява, че ръкописния текст на фактура № 655/18.08.2008г. не е изпълнен от свид.Я., свид.Й. и подс.П., както и свид.Я. не е положила подписа във фактурата срещу „съставител“. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС. След извършената проверка по назначената комплексна счетоводно-техническа експертиза се установява, че в едноличния търговец няма отразен монтаж на 1бр. газов котел „Roca“, каквато доставка е отразена в процесната фактура. От дружеството не са представени счетоводни документи, които да удостоверяват, че е отчетена доставката, посочена във фактурата, както и че е имало в наличност газов котел от посочения модел в дружеството. Съпоставено всичко изложено по-горе, формира обстоятелството, че сделките между това дружество и процесния едноличен търговец не са извършени в действителност и не са реални.

„ВДФ Билд“ ЕООД София е регистрирана на името на свид.В.И.С., за което е получил сумата в размер на 100лв. Свид.С. не е подписвал фактури от името на дружеството и не е извършвал дейност. Същият е упълномощавал други лица, но не знае какво са правили и многократно е давал обяснения в прокуратурата във връзка с това дружество. Показанията на свидетеля кореспондират и със заключението на комплексната технико-почеркова експертиза, от която се установява, че ръкописния текст на процесните фактури е изпълнен от едно и също лице, но то не е свид.С., свид.Й. и подс.П., като свид.С. не е положил подписите във фактурите срещу „съставител“. В дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС на дружеството няма отразени извършени доставки към едноличния търговец. Съгласно фактура № 304/14.01.2009г. е изготвено проучване и проект на поточна линия, фактура № 312/21.01.2009г. е изготвен проект за изследване на насипната плътност на материала, като от едноличния търговец не са представени подобни проекти с изпълнител дружеството, като не са открити договори и фактури за приложение на посочените във фактурите проекти. Това е установено от заключението на вещото лице по комплексната съдебно-техническа експертиза, което е извършило надлежна проверка в процесната фирма. Относно фактура № 318/28.01.2009г., в която е посочено изготвяне мерки и предписания за безопасна работа при монтажните и обслужващи работи на съоръжение с повишена опасност, установено е в същата експертиза след проверка на счетоводната документация, че няма договори и фактури, отразяващи представянето на такива мерки и предписания. Поради това посочените и извършени сделки във въпросните фактури не са осъществени реално.

Свид.Л.Н.Д. била управител и собственик на „Лили-2007“ ЕООД София от създаването на фирмата до заличаването й. Съдът кредитира показанията на свид.Д., прочетени по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.5 от НПК. Установено е, че фирмата е преустановила дейността си през 2011г. и тогава е дерегистрирана по ЗДДС. Предметът на дейност на дружеството бил международна спедиция. Свидетелката е категорична, че от дружеството са издавани само компютърни фактури и никога от кочан, като не са имали складове, магазини и служители. След като са й предявени фактурите, свидетелката посочва, че същите не са издадени от дружеството, както и че не е имала търговски взаимоотношения с процесния едноличен търговец и не го познава. Процесните фактури не са включени в дневника за продажби и справка-декларацията по ЗДДС на дружеството. Печатът, положен във фактурите, не е на дружеството, както и свид.Д. не ги е подписвала. Съдът дава вяра на показанията й, защото те кореспондират със заключението по изготвената комплексна технико-почеркова експертиза, в което се установява, че свид.Д. не е положила подписа срещу „съставител“ в процесните фактури, печатът не е на дружеството, като ръкописния текст във фактурите не е изпълнен от свид.Д., свид.Й. и подс.П. и във фактурите има два вида почерк. От заключението по изготвената комплексна счетоводно-техническа експертиза, след извършената проверка от вещото лице във връзка с отразеното във фактура № 662/12.01.2010г. и № 664/18.01.2010г. за доставка на 8бр.слънчеви колектори за вода, се установява, че не са открити монтирани такива. Относно фактури с №№ 668/21.01.2010г., 672/29.01.2010г., 675/03.02.2010г. и 685/08.02.2010г. с посочена извършена доставка на различни строителни материали, се установява в същата експертиза, че има вложени такива материали в обекти на едноличния търговец, но в представените протоколи, обр.19, са вписани доставки и монтажи на няколко актива и извършени различни дейности от едноличния търговец, които са с дата преди датата посочена като доставка в конкретните фактури. Като се вземе предвид гореизложеното, съдът намира, че сделките, описани в процесните фактури не са реално осъществени.

Съдът кредитира показанията на свид.С.Н., собственик и управител на „Дикей-Си“ ЕООД Пловдив от 17.02.2012г., което преди това се е казвало „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Свид.Н. е променила наименованието на дружеството, поради многобройните злоупотреби и издаването на фактури от името на фирмата й. Основният предмет на дейност е производство и монтаж на алуминиева профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. Свидетелката е категорична, че не познава ЕТ „Йопс – С.Й.“***, не е имала взаимоотношения с нея, не е издавала фактури на тази фирма и не е сключвала договори. Съдът дава вяра на показанията й, че не е издавала фактури на процесния едноличен търговец, не е подписвала такива, не е полагала печат на фирмата, тъй като това кореспондира и със заключението по изготвената комплексна технико-почеркова експертиза. От тази експертиза се установява, че в процесните фактури с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД, във фактури с №№ 247/18.08.2009г., 250/22.08.2009г., 253/25.08.2009г., 254/26.08.2009г., 258/26.08.2009г., 263/26.08.2009г. и 264/26.08.2009г. ръкописният текст е изпълнен от подс.П., а във фактури с №№ 1321/18.10.2009г., 1350/21.10.2009г., 1357/23.10.2009г., 1366/27.10.2009г., 1397/29.10.2009г. и 1400/30.10.2009г., ръкописният текст не е попълнен от свид.Н., свид.Й. и подс.П.. В същата експертиза и допълнението към нея се установява, че печатът, който е положен във фактурите, не е на дружеството, както и че подписът във фактурите срещу „съставител“, не е положен от свид.Н.. Дружеството е издавало само компютърни фактури и никога не са издавани фактури, които са написани саморъчно от кочан, видно от показанията на свид.Н.. Свидетелката уточнява, че никога не е издавала фактури с такива големи номера, а именно с №№ 1321, 1350,1357, 1366, 1397, 1400. В дружеството никога не е работило лице с имена Д.Х., който е посочен като МОЛ във фактурите, както и приложените фискални бонове към фактурите не са от фискалното устройство на дружеството. В дневниците за продажби и справки-декларациите по ЗДДС на дружеството за съответния данъчен период няма отразени извършени доставки към процесния едноличен търговец. Обстоятелството, че няма извършени реални сделки между дружеството и едноличния търговец се установява и от факта,, че към фактури с №№ 247, 250, 253, 254, 258, 263 и 264 не са приложени описи на закупените материали, поради което не може да се даде отговор дали са вложени в дейността на едноличния търговец. Това е установено от извършената проверка на вещото лице по назначената комплексна счетоводно-техническа експертиза. Относно фактура № 1321 с посочена извършена доставка на 200бр. алуминиеви глидерни радиатора, е представен протокол, обр.19, който предхожда по време описаната доставка във фактурата. По фактура № 1350 от протоколите, обр.19, не може да се установи количеството на вложените тръби, като не са представени и надлежни проекти с необходимите схеми и чертежи или количествени сметки. Също се отнася и за фактура № 1357 и 1400. Относно фактура № 1397 с посочена извършена доставка на вентил конвектор 10бр. без означена марка и модел при проверката по експертизата, се установява протокол № 15/12.10.2009г., обр.19, в който отразено доставка и монтажа на 12бр. вентилаторни конвектора, но същият предхожда доставката на посочената във фактурата стока. По фактура № 1366 с посочена доставка на котел Vitodens 200 при проверката не се установява монтаж на такъв котел от едноличния търговец. Всичко това налага извода на съда, че посочените във фактурите извършени доставки на стоки и услуги са нереални и в действителност „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив не е извършило въпросните сделки.

Установено е от заключението на изготвената комплексно технико-почеркова експертиза, че едно и също лице е изпълнило текста във фактури с посочен доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД /фактури с №№ 304, 312 и 318/, текста във фактури с посочен доставчик „Л.– 2007“ ЕООД /фактури с №№ 675 и 685/ и текста във фактури с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД /фактури с №№ 1321, 1350, 1357, 1366, 1397 и 1400/. Видно е от същата експертиза, че едно и също  лице е положило подписите за съставител във фактури с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД /фактури с №№ 919, 926, 931, 934, 937 и 941/ и подписите за съставител във фактури с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД /фактури с №№ 1321, 1350, 1357, 1366, 1397 и 1400/. Установено е в заключението по тази експертиза, че едно и също лице е положило подписите за съставител във фактури с посочен доставчик „Л.– 2007“ ЕООД /фактури с №№ 662, 664, 668, 672, 675 и 685/ и във фактура № 655 с посочен доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД. Всичко това подкрепя извода на съда, че посочените сделки в процесните фактури не са реално извършени и подс.П. не е бил получател на описаните във фактурите доставени стоки и извършени услуги. Няма как едно и също лице да е изпълнило текста във фактури, в които са посочени като доставчик различни фирми, а именно „ВДФ Билд“ ЕООД, „Л.– 2007“ ЕООД и „Денис и Крис“ ЕООД. Тези фирми са с управители и собственици различни лица, които нямат взаимоотношения помежду си, а също и с процесния едноличен търговец. Нещо повече, в част от процесните фактури с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД /247, 250, 253, 254, 258, 263 и 264/, ръкописният текст е изпълнен от подс.П.. Подс.П. е изпълнил и ръкописния текст във фактури с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД /383 и 384/. Обстоятелството, че не са извършени реални сделки по процесните фактури се доказва и от заключението, че едно и също лице е положило подписите за съставител във фактури с посочен различен доставчик, а именно „ИГ Баумекс“ ООД и „Денис и Крис“ ЕООД, като едно и също лице е положило и подписите за съставител и във фактури с доставчик „Л.– 2007“ ЕООД и „Прима Стар 2000“ ЕООД.

Всичко това е доказателство, че сделките по процесните фактури са неосъществени, което се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. При нея вещите лица са извършили проверка и са изискали всички документи във връзка с фактурите по делото, при което са установили, че от представената техническа е счетоводна документация и извършения оглед на отразените в документите обекти не може да се установи какви количества и видове материали са влагани от ЕТ „Йопс – С.Й.“ по изгражданите от него обекти. По отношение на представените проекти експертизата е категорична, че същите не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложими при изграждане на подобни съоръжения. Единствено е констатирано, че на база на цялата събрана документация могат да се считат като вложени 12бр. вентилаторни конвектора по фактура № 383/20.08.2008г. с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД за доставка на 20бр. вентилаторни конвектора, тъй като 12бр. вентилаторни конвектори са включени в протокол № 15/12.10.2009г., обр.19. При разпита на вещите лица в съдебно заседание се установи, че не може категорично да се твърди, че посочените в този протокол 12бр. вентилаторни конвектора се отнасят до вписаните във въпросната фактура 20бр. такива. Съдът намира, че в случая не става въпрос за едни и същи стоки, защото посочените в протокола и във фактурата вентилаторни конвектора не са индивидуализирани като модел, марка, индивидуален номер, за да може да се направи категоричен извод, че са едни и същи. Поради това и изхождайки и от показанията на свид.И.Б., както и от заключението по комплексната технико-почеркова експертиза и назначената в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза, съдът счита, че не се касае за едни и същи вентилаторни конвектори, поради което не приема, че посочените във фактурата конвектори, са вложени в дейността на посочения едноличен търговец.

Обясненията на подс.П. са доказателствено средство, заедно с всички останали такива, но са и основно средство за защита на подсъдимия, тъй като той в най-голяма степен и заинтересован от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност, когато дава обяснения, които не отразяват факти от реалната действителност. Поради тази причина съдът кредитира частично показанията на подсъдимия. Действително подс.П., като пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“, е извършвал дейност, свързана с изграждане на различни обекти, вкл. и на „Милкотроник“ ООД Стара Загора. Това се потвърждава и от показанията на исканите от защитата и допуснати от съда разпити на свид.Д.Д., управител на „Милкотроник“ ООД, както и от показанията на свид.Т.Т., работещ във фирмата на подс.П.. Свид.Т. обяснява начина на работа на едноличния търговец към 2008г.-2010г., като посочва, че повечето обекти са били извън гр.Нова Загора, като е имало обекти и в гр.Варна, и гр.Търговище. Съдът кредитира показанията му във връзка с обстоятелството, че свид.Т. не е интересувал от документите, които придружават фактурата и са необходими за счетоводството, т.е. от фактурите, но се е случвало при доставка на стоките да са придружени с фактура, която той е вземал и е предавал. Както твърди свидетелят, на него не му е необходима фактурата, а спецификация, която не е официален документ, при доставката на стоките, за да провери наличните количества. Съдът дава вяра на показанията му, че обикновено се минава през офиса на търговеца и там се оставя фактурата. В тази връзка съдът намира, че показанията на този свидетел не  могат да обосноват извода, че процесните фактури по делото отразяват реално осъществени доставки. Свидетелят обяснява, че едноличният търговец е извършвал дейност, но не може да посочи конкретни периоди, като самият свидетел не е участвал в извършване на сделки, а при необходимост от по-големи поръчки, се е обръщал към подс.П.. Съдът кредитира показанията му и във връзка с това, че свидетелят не може да разграничи кои обекти са били на едноличния търговец и кои на „Йопс“ ЕООД, с управител и собственик също подсъдимия. Свидетелят не е имал отношение към воденето на счетоводството на едноличния търговец. Посочва, че е работил на обект на фирма „Милкотроник“ в Нова Загора, но не може да уточни дали са работили на този обект от едноличния търговец или от дружество „Йопс“ ЕООД. Не може да посочи и конкретни фирми или лице, от които са поръчвани материалите и стоките. Съдът намира, че свид.Т. се стреми да подкрепи защитната версия на подс.П., тъй като свидетелят все още работи при подсъдимия и е зависим от него. Свид.Т. не е пряко обвързан с воденето на счетоводството на едноличния търговец и не може да посочи конкретни доставчици и извършвани дейности за инкриминирания период, поради това съдът частично кредитира показанията му във връзка с изнесените по-горе обстоятелства. Съдът дава вяра частично и на показанията на свид.Д.Д., управител на „Милкотроник“ ООД Стара Загора. Свид.Д. посочва извършени дейности в дружеството му, но не може да посочи дали са извършени от едноличния търговец или от друга фирма на подс.П.. Съдът намира, че тези негови твърдения не са подкрепени от останалите доказателства по делото и най-вече от изготвената комплексна счетоводно-техническа експертиза, при която вещите лица са извършили проверка именно на обекта на „Милкотроник“ ООД в гр.Нова Загора, както и са изискали всички документи от процесния търговец и дружеството и не са констатирали влагането на материали по количества и видове такива, каквито са посочени в процесните фактурите, а също и че представените проекти категорично не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложили при изграждане на подобни съоръжения. Неоснователни са наведените от защитата доводи, че вещото лице, при изготвяне на експертизата, не е съобразило изискванията на Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Вещото лице категорично заяви в съдебно заседание, че е изискал всички документи от процесния едноличен търговец, касаещи процесните фактури и след като е установил обектите въз основа на тези документи, е извършил проверка в тях, а при даване на заключение във връзка с посочените в процесните фактури проекти, е изхождал от посочената наредба за обхват и съдържание на инвестиционните проекти, и е категоричен, че представените проекти по процесните фактури не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложими при изграждане на съоръжения.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, че свид.С.Й., негова майка, не е била пряко ангажирана с дейността на едноличния търговец, той като пълномощник е извършвал цялата дейност. Това кореспондира и с показанията на свид.И., извършвал счетоводното обслужване на едноличния търговец и той като счетоводител на процесния търговец, извършвал единствено проверка на реквизитите на фактурата и ги е осчетоводявал. Същият не е знаел дали фактурите отразяват действително получени материали и услуги, отразени в тях. Свид.И. само получавал представените му от подс.П. фактури и извършвал счетоводните записвания, като вписвал фактурите в дневника за покупки, респ. в справки-декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС.

По този начин подс.П. потвърдил неистина пред ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в подадените с електронния подпис на свидетеля И. справки-декларации, като съставил и използвал неистински документи и като използвал  документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“*** и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Бургас, офис Сливен, като доказателство, че са сключени сделки по тях и така приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 30 691.65лв. Подробно описаните използвани фактури от подсъдимия П., като неистински документи и документи с невярно съдържание, се изразяват в следното:

1. Фактура № ********** с дата 20.08.2008г., отразяваща стока  вентилаторни конвектори, модел BP3, 4.0 kw, количество 20бр. с единична цена 411.25лв, цена без ДДС 8 225.00лв, ДДС в размер 1 645.00лв и цена с ДДС 9 870.00лв, с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД София. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П., подписът след съставител не е положен от свид.Б. и процесният ЕТ „Йопс – С.Й.“***, не е получавал посочената във фактурата стока. Това се установява и от заключението по изготвената счетоводно-техническа експертиза и разпита на вещите лица в съдебно заседание, които заявяват, че след извършените от тях проверки на обектите, а също така и на всички приложени документи, не може да се направи извод, че 12бр. от  посочените във фактурата конвектори са вложени в обект на „Милкотроник“ ООД Стара Загора.

2. Фактура № ********** с дата 24.08.2008г, отразяваща изготвен проект за проектиране на промишлен газопровод с отоплителна и слънчева инсталация, цена без ДДС 4 850.00лв, ДДС в размер на 970.00лв и цена с ДДС 5 820.00лв, с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД София. Фактурата е неистински документ, защото текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.Б.. Процесният едноличен търговец не е представил при извършване на комплексната счетоводно-техническа експертиза подобен проект, за да се установи неговата цел и насоченост, както и обхвата и съдържанието му. Поради това посоченото проектиране от „Алцена Комерс“ ЕООД София, отразено във въпросната фактура, не е извършено, което се установява и от показанията на свид.Б.. Дружеството не е разполагало с лица, които да са компетентни да проектират газопровод с отоплителна и слънчева инсталация. Съобразявайки заключението по изготвената комплексна технико-почеркова експертиза, подс.П. е съставил, а също и използвал фактурата като доказателство, че е сключена сделка по нея.

3. Фактура № ********** с дата 18.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 3 500.00лв, ДДС в размер на 700.00лв и цена с ДДС 4200.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не е подпечатана с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

4. Фактура № ********** с дата 22.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 4 000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4800.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не е подпечатана с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

5. Фактура № ********** с дата 25.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 3 666.67лв, ДДС в размер на 733.33лв и цена с ДДС 4400.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не са подпечатани с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

6. Фактура № ********** с дата 26.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 6 108.33лв, ДДС в размер на 1191.67лв и цена с ДДС 7300.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Размерът на ДДС, отразен в справка-декларацията по ЗДДС и в дневника за покупки е в размер на 1 221.67лв, който е правилния размер. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не са подпечатани с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

7. Фактура № ********** с дата 26.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 6250.00лв, ДДС в размер на 1250.00лв и цена с ДДС 7500.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не са подпечатани с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

8. Фактура № ********** с дата 26.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 6 000.00лв, ДДС в размер на 1200.00лв и цена с ДДС 7200.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не са подпечатани с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

9. Фактура № ********** с дата 26.08.2009г., отразяваща материали по приложена спецификация, цена без ДДС 3 833.33лв, ДДС в размер на 766.67лв и цена с ДДС 4600.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив. Фактурата е неистински документ, тъй като текстът в нея е изпълнен от подс.П. и подписът след съставител не е положен от свид.С.Н., както и не са подпечатани с печата на дружеството, представен от свид.Н.. Липсва приложени спецификации към фактурата, поради което не може да се установи вида и количеството на материалите. В едноличния търговец няма документи – описи на закупените материали, предвид което не може да се установи дали същите са вложени в дейността му. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана.

10. Фактура № ********** с дата 18.08.2008г., отразяваща стока газов котел Roca модел HF 210, цена без ДДС 8 525.00лв, ДДС в размер на 1 705.00лв и цена с ДДС 10 230.00лв, с посочен доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст не е изпълнен от свид.Я., свид.Й. и подс.П., както и свид.Я. не е положила подписа след съставител. Доставката на един брой газов котел Roca реално не е извършена от посочената във фактурата фирма-доставчик, тъй като в представените от едноличния търговец протоколи, обр.19, изготвени във всички извършени обекти на търговеца няма отразен монтаж на такъв газов котел. Това съпоставено с показанията на свид.Я., че фирмата е била прехвърлена на нейно име срещу заплащане и тя не е извършила дейност от името на дружеството определя извода, че посочената във въпросната фактура сделка е недействителна, т.е. реално доставка от дружеството на процесния едноличен търговец на посочената във фактурата стока не е извършена.

11. Фактура № ********** с дата 10.01.2009г., отразяваща предварително проучване и работен проект за брекетираща хидравлична преса, цена без ДДС 4 000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „Джорданс 2“ ООД гр.Сливен. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като в предмета на дейност на дружеството не е включен извършване на такъв вид услуги, като дружеството се занимава с търговия със строителни материали. Видът на фактурите, които дружеството издава е различен от въпросната фактура, като дружеството издава фактури, които са компютърен продукт и в тях не се е вписвало съдържанието на ръка. Това кореспондира с показанията на свид.П.Б., която е категорична, че дружеството, чийто управител е никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, като не познава подс.П. и подписите на съставител на фактурата не е положен от нея. При проверка в едноличния търговец от негова страна е представен проект „проектиране на брекетираща хидравлична преса за биологични отпадъци“ с възложител ЕТ „Йопс – С.Й.“ и изпълнител „Джорданс 2“ ООД, но представения материал не носи белезите на технически проект, а по-скоро е кратко ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения. В него описателно са разгледани няколко схеми, като е посочено, че подробни изчисления могат да бъдат намерени в техническия проект, който не е представен. Последващо е изготвен договор за предпроектни проучвания и проектиране на поточна линия за производство на екологични брикети от дървесни отпадъци и трупна листна маса между процесния едноличен търговец и „Милкотроник“ ООД гр.Стара Загора. Независимо от този договор то, имайки предвид показанията на свид.Б. и обстоятелството, че представения така озаглавен проект между дружеството на свидетелката и процесния едноличен търговец не носи белезите на технически проект и такъв не е представен, то следва, че посочената във фактурата извършена услуга от дружеството не е осъществена в действителност. Всички тези обстоятелства определят нереалността на сделката, отразена в тази фактура, поради което и фактурата се явява документ с невярно съдържание.   

12. Фактура № ********** с дата 14.01.2009г., отразяваща проектиране на сушилна уредба, цена без ДДС 4 333.34лв, ДДС в размер на 866.66лв и цена с ДДС 5 200.00лв, с посочен доставчик „Джорданс 2“ ООД гр.Сливен. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като в предмета на дейност на дружеството не е включен извършване на такъв вид услуги, като дружеството се занимава с търговия със строителни материали. Видът на фактурите, които дружеството издава е различен от въпросната фактура, като дружеството издава фактури, които са компютърен продукт и в тях не се е вписвало съдържанието на ръка. Това кореспондира с показанията на свид.П.Б., която е категорична, че дружеството, чийто управител е никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, като не познава подс.П. и подписите на съставител на фактурата не е положен от нея. В счетоводната документация на едноличния търговец не са открити договори и фактури, където да е отразено проектиране на сушилна уредба. Всички тези обстоятелства определят нереалността на сделката, отразена в тази фактура, поради което и фактурата се явява документ с невярно съдържание.   

13. Фактура № ********** с дата 15.01.2009г., отразяваща предварително проучване на система за транспорт на дървесни отпадъци, цена без ДДС 3 083.34лв, ДДС в размер на 616.66лв и цена с ДДС 3 700.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата, никога не е работило в дружеството. При проверка на счетоводната документация на едноличния търговец не са открити договори и фактури, където да е отразено проектиране на сушилна уредба, а представения по-късно при последваща вече проверка проект озаглавен „системи за транспорт и сушене на дървесни отпадъци“ с посочен възложител процесния едноличен търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД гр.София, не носи белезите на технически проект, а по-скоро е кратко ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения. В него описателно са разгледани няколко схеми без да е проведено изчисление с конкретни данни и конструктивни чертежи и по този начин разработката не може да служи за целите, за които е представен. Всичко това определя категорично, че извършената услуга посочена във въпросната фактура не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

14. Фактура № ********** с дата 22.01.2009г., отразяваща изследване на ъгъла на естествения откос, цена без ДДС 2 750.00лв, ДДС в размер на 550.00лв и цена с ДДС 3 300.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата, никога не е работило в дружеството. При проверка на счетоводната документация на едноличния търговец не са открити договори и фактури, където да е отразено изследване и определяне на ъгъла на естествения откос на насипни материали, а представения по-късно при последваща вече проверка проект озаглавен „изследване и определяне на ъгъл на естествен откос на насипни материали“ с посочен възложител процесния едноличен търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД гр.София, носи белезите на проект в смисъл като методически указания и общи насоки, но липсва конкретика и цели за проведени изследвания. Всичко това и съпоставено с показанията на свид.Р. определя категорично, че извършената услуга посочена във въпросната фактура не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.

15. Фактура № ********** с дата 29.01.2009г., отразяваща технико-икономическо проучване, цена без ДДС 2 500.00лв, ДДС в размер на 500.00лв и цена с ДДС 3 000.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предметна дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. При проверка на счетоводната документация на едноличния търговец не е приложено технико-икономическо проучване, и не може да се посочи дали същото е използвано за дадени цели. Всичко това и имайки предвид показанията на свид. Р., определя категорично, че извършената услуга посочена във въпросната фактура не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.

16. Фактура № ********** с дата 28.03.2010г., отразяваща доставка на колектор слънчев 3бр., цена без ДДС 3 000.00лв, ДДС в размер на 600.00лв и цена с ДДС 3 600.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предметна дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. При проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че към договор от 15.05.2009г. е включен и монтажа на слънчеви колектори, като обектът е предаден с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г., но в него не са описани вложените материали и активи, поради което не може да се даде отговор за броя на монтираните слънчеви колектори и дали са от същия модел, вид, марка, номер. В представените протоколи, обр.19, с дата след доставка на тези колектори, същите не са посочени като вложени материали. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

     17. Фактура № ********** с дата 15.04.2010г., отразяваща плащане по договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г., цена без ДДС 2 216.67лв, ДДС в размер на 443.33лв и цена с ДДС 2 660.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. След проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че на 15.05.2009г. между ЕТ „Йопс - С.Й.“ и „Милкотроник“ ООД гр.Стара Загора е сключен договор за изготвяне на предпроектни проучвания и проектиране на газова котелна инсталация, комбинирана със слънчева система за производство на битова гореща вода в база на дружеството, като изготвения проект е предаден на дружеството с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г. От едноличния търговец е представен проект озаглавен „типов проект на слънчева система за битова гореща вода“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД. Представеният материал не носи белезите на технически проект, а по-скоро е като ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения, тъй като описателно са разгледани няколко схеми, без да е проведено изчисление с конкретни данни относно обект, неговото местонахождение, необходимост от количество вода, избрани съоръжения и други. По този начин тази разработка не може да служи за целите, за които е представена. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

     18. Фактура № ********** с дата 19.04.2010г., отразяваща плащане по договор от 04.03.2010г., цена без ДДС 3 100.00лв, ДДС в размер на 620.00лв и цена с ДДС 3 720.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. След проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че на 15.05.2009г. между ЕТ „Йопс - С.Й.“ и „Милкотроник“ ООД гр.Стара Загора е сключен договор за изготвяне на предпроектни проучвания и проектиране на газова котелна инсталация, комбинирана със слънчева система за производство на битова гореща вода в база на дружеството, като изготвения проект е предаден на дружеството с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г. От едноличния търговец е представен проект озаглавен „типов проект на слънчева система за битова гореща вода“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД. Представеният материал не носи белезите на технически проект, а по-скоро е като ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения, тъй като описателно са разгледани няколко схеми, без да е проведено изчисление с конкретни данни относно обект, неговото местонахождение, необходимост от количество вода, избрани съоръжения и други. По този начин тази разработка не може да служи за целите, за които е представена. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

       19. Фактура № ********** с дата 22.04.2010г., отразяваща плащане по договор от 04.03.2010г., цена без ДДС 4 000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. След проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че на 15.05.2009г. между ЕТ „Йопс - С.Й.“ и „Милкотроник“ ООД гр.Стара Загора е сключен договор за изготвяне на предпроектни проучвания и проектиране на газова котелна инсталация, комбинирана със слънчева система за производство на битова гореща вода в база на дружеството, като изготвения проект е предаден на дружеството с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г. От едноличния търговец е представен проект озаглавен „типов проект на слънчева система за битова гореща вода“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД. Представеният материал не носи белезите на технически проект, а по-скоро е като ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения, тъй като описателно са разгледани няколко схеми, без да е проведено изчисление с конкретни данни относно обект, неговото местонахождение, необходимост от количество вода, избрани съоръжения и други. По този начин тази разработка не може да служи за целите, за които е представена. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

        20. Фактура № ********** с дата 25.04.2010г., отразяваща окончателно плащане по договор за проектиране и изграждане на слънчева инсталация от 04.03.2010г., цена без ДДС 4 500.00лв, ДДС в размер на 900.00лв и цена с ДДС 5 400.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предмет на дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. След проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че на 15.05.2009г. между ЕТ „Йопс - С.Й.“ и „Милкотроник“ ООД гр.Стара Загора е сключен договор за изготвяне на предпроектни проучвания и проектиране на газова котелна инсталация, комбинирана със слънчева система за производство на битова гореща вода в база на дружеството, като изготвения проект е предаден на дружеството с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г. От едноличния търговец е представен проект озаглавен „типов проект на слънчева система за битова гореща вода“ с посочен възложител едноличния търговец и изпълнител „ИГ Баумекс“ ООД. Представеният материал не носи белезите на технически проект, а по-скоро е като ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения, тъй като описателно са разгледани няколко схеми, без да е проведено изчисление с конкретни данни относно обект, неговото местонахождение, необходимост от количество вода, избрани съоръжения и други. По този начин тази разработка не може да служи за целите, за които е представена. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

  21. Фактура № ********** с дата 27.04.2010г., отразяваща доставка на колектор слънчев 3бр., цена без ДДС 3 000.00лв, ДДС в размер на 600.00лв и цена с ДДС 3 600.00лв, с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.И.Р., свид.Й. и подс.П., като свид.Р. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.Р., управител и съсобственик на дружеството относно факта, че дружеството никога не е имало взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не са осъществявали дейност с нея, като основният предметна дружеството е строителство, определят недействителността на посочената във фактурата сделка. Това се подкрепя и от факта, че лице с имена Х.Д.Н., посочено като МОЛ във фактурата никога не е работило в дружеството. При проверка на счетоводната документация на едноличния търговец се установява, че към договор от 15.05.2009г. е включен и монтажа на слънчеви колектори, като обектът е предаден с приемо-предавателен протокол от 13.07.2009г., но в него не са описани вложените материали и активи, поради което не може да се даде отговор за броя на монтираните слънчеви колектори и дали са от същия модел, вид, марка, номер. В представените протоколи, обр.19, с дата след доставка на тези колектори, същите не са посочени като вложени материали. Тези обстоятелства определят категоричния извод, че извършената доставка, посочена във въпросната фактура, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

   22. Фактура № ********** с дата 14.01.2009г., отразяваща проучване за проектиране на поточна линия, цена без ДДС 3 000.00лв, ДДС в размер на 600.00лв и цена с ДДС 3 600.00лв, с посочен доставчик „ВДФ Билд“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.В.С., свид.Й. и подс.П., като свид.С. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.С., на когото срещу заплащане от 100лв са регистрирали дружеството, и който е категоричен, че не е извършил дейност от името на фирмата, не е издавал фактури и доколкото му е известно фирмата се занимавала със строителство, определят нереалността на описаната във фактурата сделка. Към фактурата не е приложено проучване и проекта на поточна линия. Тези обстоятелства определят категорично, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

   23. Фактура № ********** с дата 21.01.2009г., отразяваща изследване на насипната плътност на материала, цена без ДДС 2 833.34лв, ДДС в размер на 566.66лв и цена с ДДС 3 400.00лв, с посочен доставчик „ВДФ Билд“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.В.С., свид.Й. и подс.П., като свид.С. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.С., на когото срещу заплащане от 100лв са регистрирали дружеството, и който е категоричен, че не е извършил дейност от името на фирмата, не е издавал фактури и доколкото му е известно фирмата се занимавала със строителство, определят нереалността на описаната във фактурата сделка. От едноличния търговец не е представен подобен проект с изпълнител дружеството, като след проверка в счетоводната документация на търговеца не са открити договори и фактури, отразяващи изследване на насипната плътност на материала. Тези обстоятелства определят категорично, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.     

   24. Фактура № ********** с дата 28.01.2009г., отразяваща техническа обосновка за безопасност, цена без ДДС 2 500.00лв, ДДС в размер на 500.00лв и цена с ДДС 3 000.00лв, с посочен доставчик „ВДФ Билд“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, защото ръкописният текст в нея не е изписан от свид.В.С., свид.Й. и подс.П., като свид.С. не е положил и подпис във фактурата след съставител. Това обстоятелство, съпоставено с показанията на свид.С., на когото срещу заплащане от 100лв са регистрирали дружеството, и който е категоричен, че не е извършил дейност от името на фирмата, не е издавал фактури и доколкото му е известно фирмата се занимавала със строителство, определят нереалността на описаната във фактурата сделка. Изготвени са мерки и предписания за безопасна работа при монтажните и обслужващи работи на съоръжения с повишена опасност. След проверка в счетоводната документация не са открити договори и фактури, в които да е отразено, че са представени тези мерки и предписания. Всичко това и предвид обстоятелството, че не е отбелязано те да са предназначени за конкретен обект, свързан с работата на процесния едноличен търговец, налагат извода, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.    

   25. Фактура № ********** с дата 14.01.2009г., отразяваща проектиране на схема на поточна линия, цена без ДДС 2 666.67лв, ДДС в размер на 533.33лв и цена с ДДС 3 200.00лв, с посочен доставчик „Рамона Енженеринг“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.П.М., свид.Й. и подс.П., като свид.М. не е положил и подпис във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.М.. Предметът на дружеството е производство на ПВЦ дограма, индустриални подове и професионално почистване, като след 2008г. е спряна дейността му, установено от показанията на свид.М., управител и собственик на дружеството. Обстоятелството, че посочената услуга не е извършена от това дружество, е и фактът, че дружеството на свид.М. е с наименование „Рамона Инженеринг“, а във фактурата е посочено „Рамона Енженеринг“, като адресът на дружеството е същия, Булстат е същия. Свид.М. сочи, че отразеното във фактурата име на МОЛ с инициали П.М. може и да е неговото, но той не е съставял, не е полагал подпис и не е подпечатвал фактурата. Свидетелят през 2008г. е спрял дейността на дружеството и е регистрирал нова фирма, тъй като многократно е бил викан в данъчни служби, в органите на МВР във връзка със злоупотреби с фактури, сочени, че са издадени от неговото дружество. Собственикът на дружеството никога не е имал взаимоотношения, а и не е чувал за ЕТ „Йопс – С.Й.“***, никога не е работил с фирми от гр.Нова Загора. При извършената проверка е представен проект „Автоматизация, регулиращи и контролно измервателни апаратури за поточни линии. Схеми на поточна линия.“, с посочен възложител процесния едноличен търговец и изпълнител  „Рамона Инженеринг“ ЕООД. Установено е, че представения материал съдържа кратки бележки относно регулатор на налягане, относно регулиране на температура, относно регулиране на производителността на лентов транспортьор и начин на контролиране на влажността на сушилен агент, но представената разработка не носи белезите на технически проект и в този вид е приложима само като средство за кратък обзор при проектиране на подобни съоръжения. Тези категорично установени обстоятелства, съпоставени с показанията на свид.М., определят, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността. 

     26. Фактура № ********** с дата 21.01.2009г., отразяваща проектиране на регулатори за производителност на поточна линия, цена без ДДС 3 166.67лв, ДДС в размер на 633.33лв и цена с ДДС 3 800.00лв, с посочен доставчик „Рамона Енженеринг“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.П.М., свид.Й. и подс.П., като свид.М. не е положил и подпис във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.М.. Предметът на дружеството е производство на ПВЦ дограма, индустриални подове и професионално почистване, като след 2008г. е спряна дейността му, установено от показанията на свид.М., управител и собственик на дружеството. Обстоятелството, че посочената услуга не е извършена от това дружество, е и фактът, че дружеството на свид.М. е с наименование „Рамона Инженеринг“, а във фактурата е посочено „Рамона Енженеринг“, като адресът на дружеството е същия, Булстат е същия. Свид.М. сочи, че отразеното във фактурата име на МОЛ с инициали П.М. може и да е неговото, но той не е съставял, не е полагал подпис и не е подпечатвал фактурата. Свидетелят през 2008г. е спрял дейността на дружеството и е регистрирал нова фирма, тъй като многократно е бил викан в данъчни служби, в органите на МВР във връзка със злоупотреби с фактури, сочени, че са издадени от неговото дружество. Собственикът на дружеството никога не е имал взаимоотношения, а и не е чувал за ЕТ „Йопс – С.Й.“***, никога не е работил с фирми от гр.Нова Загора. При извършената проверка е представен проект „Автоматизация, регулиращи и контролно измервателни апаратури за поточни линии. Схеми на поточна линия.“, с посочен възложител процесния едноличен търговец и изпълнител  „Рамона Инженеринг“ ЕООД. Установено е, че представения материал съдържа кратки бележки относно регулатор на налягане, относно регулиране на температура, относно регулиране на производителността на лентов транспортьор и начин на контролиране на влажността на сушилен агент, но представената разработка не носи белезите на технически проект и в този вид е приложима само като средство за кратък обзор при проектиране на подобни съоръжения. Тези категорично установени обстоятелства, съпоставени с показанията на свид.М., определят, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността и фактурата не може да се използва като доказателство, че сделката е сключена.

   27. Фактура № ********** с дата 27.01.2009г., отразяваща техническа консултация, цена без ДДС 2 500.00лв, ДДС в размер на 500.00лв и цена с ДДС 3 000.00лв, с посочен доставчик „Рамона Енженеринг“  ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.П.М., свид.Й. и подс.П., като свид.М. не е положил и подпис във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.М.. Предметът на дружеството е производство на ПВЦ дограма, индустриални подове и професионално почистване, като след 2008г. е спряна дейността му, установено от показанията на свид.М., управител и собственик на дружеството. Обстоятелството, че посочената услуга не е извършена от това дружество, е и фактът, че дружеството на свид.М. е с наименование „Рамона Инженеринг“, а във фактурата е посочено „Рамона Енженеринг“, като адресът на дружеството е същия, Булстат е същия. Свид.М. сочи, че отразеното във фактурата име на МОЛ с инициали П.М. може и да е неговото, но той не е съставял, не е полагал подпис и не е подпечатвал фактурата. Свидетелят през 2008г. е спрял дейността на дружеството и е регистрирал нова фирма, тъй като многократно е бил викан в данъчни служби, в органите на МВР във връзка със злоупотреби с фактури, сочени, че са издадени от неговото дружество. Собственикът на дружеството никога не е имал взаимоотношения, а и не е чувал за ЕТ „Йопс – С.Й.“***, никога не е работил с фирми от гр.Нова Загора. Тези категорично установени обстоятелства, съпоставено с показанията на свид.М., определят, че посочената във въпросната фактура услуга, не е реално извършена и отразеното във фактурата не отговаря на действителността.

    28. Фактура № ********** с дата 18.10.2009г., отразяваща доставка на алуминиеви глидерни радиатори Н 600 200бр., цена без ДДС 4000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“  ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. Дружеството още няма издадени фактура с номер 1321, като номера на процесната фактура. При извършената проверка едноличният търговец е представил протокол № 15/25.03.2009г., обр.19, в който са описани вложени подобни алуминиеви глидерни радиатори, но той предхожда по време описаната доставка от 18.10.2009г. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

29. Фактура № ********** с дата 21.10.2009г., отразяваща доставка на тръби с алуминиева вложка с различен диаметър 1470м и опаковъчен кашон 1бр., цена без ДДС 4083.33лв, ДДС в размер на 816.67лв и цена с ДДС 4 900.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с негои въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Дружеството още няма издадени фактура с номер 1350, като номера на процесната фактура. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. При извършената проверка се установява отчитане на вложени тръби, заедно с други дейности в протоколи, обр.19,, но не може да се отдели точното им количество. Също не са представени надеждни проекти с необходимите схеми и чертежи или количествени сметки, от които да се определи вида и количеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

30. Фактура № ********** с дата 23.10.2009г., отразяваща доставка на тръби медни с различен диаметър 565м и опаковка 1бр., цена без ДДС 3 933.33лв, ДДС в размер на 786.67лв и цена с ДДС 4 720.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с него и въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Дружеството още няма издадени фактура с номер 1357, като номера на процесната фактура. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. При извършената проверка се установява отчитане на вложени тръби, заедно с други дейности в протоколи, обр.19,, но не може да се отдели точното им количество. Също не са представени надеждни проекти с необходимите схеми и чертежи или количествени сметки, от които да се определи вида и количеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

31. Фактура № ********** с дата 27.10.2009г., отразяваща доставка на котел Vitodens 200, цена без ДДС 4 250.00лв, ДДС в размер на 850.00лв и цена с ДДС 5 100.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с негои въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Дружеството още няма издадени фактура с номер 1366, като номера на процесната фактура. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. При извършената проверка са представени протоколи, обр.19, за извършени доставки и монтажи от едноличния търговец, в които не се установява такъв котел. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

32. Фактура № ********** с дата 29.10.2009г., отразяваща доставка на вентил конвектор 10бр., цена без ДДС 4000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“  ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с негои въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Дружеството още няма издадени фактура с номер 1350, като номера на процесната фактура. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. При извършената проверка се установява отразяване в протокол № 15/12.10.2009г. на доставка и монтаж на 12бр. вентилаторни конвектора и окомплектовка към тях, но протоколът предхожда доставката по въпросната фактура и не могат да се зачитат като вложени. Тези обстоятелства категорично определят, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

33. Фактура № ********** с дата 30.10.2009г., отразяваща доставка на кран сферичен различни цолажи 295бр. и опаковка 1 бр., цена без ДДС 1900.00лв, ДДС в размер на 380.00лв и цена с ДДС 2 280.00лв, с посочен доставчик „Денис и Крис“  ЕООД гр.Пловдив. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е изписан от свид.С.Н., свид.Й. и подс.П., като свид.Н. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Н.. Предметът на дейност на дружеството е единствено производство и монтаж на алуминиеви профили, ПВЦ дограма и всички видове щори. През м.февруари 2012г. свид.Н. е сменила наименованието на дружеството си на „Дикей-Си“, поради многобройните злоупотреби с издаването на фактури на името на дружеството, без да са извършвани такива сделки. Свид.Н. не е имала взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не му е издавала фактури, не е сключвала договори с негои въобще не е имала клиенти - фирми от гр.Нова Загора. Фактурите, издавани от дружеството на свид.Н. винаги са били компютърен продукт, свидетелката никога не е издавала фактури от кочан, писани саморъчно. Дружеството още няма издадена фактура с номер 1400, като номера на процесната фактура. Лице с имена Д.Х., посочен като МОЛ в процесната фактура никога не е работило в дружеството. При извършената проверка се установява отчитане на вложени кранове, заедно с други дейности, в протоколи, обр.19, но не може да се отдели точното им количество. Също така не са представени надеждни проекти с необходимите схеми и чертежи или количествени сметки, от които да се определи вида и количеството. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

34. Фактура № ********** с дата 12.01.2010г., отразяваща доставка на слънчеви колектори за вода СКВ-1, 4бр., цена без ДДС 4 000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. След извършената проверка в едноличния търговец и представените протоколи, обр.19, изготвени по всички завършени обекти на търговеца не са открити монтажни слънчеви колектори за вода. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

35. Фактура № ********** с дата 18.01.2010г., отразяваща доставка на слънчеви колектори за вода СКВ-1, 4бр., цена без ДДС 4 333.33лв, ДДС в размер на 866.67лв и цена с ДДС 5 200.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. След извършената проверка в едноличния търговец и представените протоколи, обр.19, изготвени по всички завършени обекти на търговеца не са открити монтажни слънчеви колектори за вода. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

36. Фактура № ********** с дата 21.01.2010г., отразяваща доставка на магнет винтил 8бр., помпа Willo 1бр. и стойка за СКВ-1, 2бр., цена без ДДС 4 000.00лв, ДДС в размер на 800.00лв и цена с ДДС 4 800.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. От представената от едноличния търговец счетоводна документация се установява, че в една голяма част от изградените от него обекти има вложени такива материали, но в представените протоколи, обр.19, са описани доставки и монтажи на няколко актива, както и извършени различни дейности от търговеца, но всички те са с дата преди посочената дата за доставка по въпросната фактура. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

37. Фактура № ********** с дата 29.01.2010г., отразяваща доставка на разширителен съд 60л, 2бр., помпа Dabb, 1бр., стойка за СКВ-1, 2бр. и шивърни кранове 4бр., цена без ДДС 4 100.00лв, ДДС в размер на 820.00лв и цена с ДДС 4 920.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. От представената от едноличния търговец счетоводна документация се установява, че в една голяма част от изградените от него обекти има вложени такива материали, но в представените протоколи, обр.19, са описани доставки и монтажи на няколко актива, както и извършени различни дейности от търговеца, но всички те са с дата преди посочената дата за доставка по въпросната фактура. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

38. Фактура № ********** с дата 03.02.2010г., отразяваща доставка на тръба стоманена безшевна 823м и електроди 15бр., цена без ДДС 4200.00лв, ДДС в размер на 840.00лв и цена с ДДС 5 040.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. От представената от едноличния търговец счетоводна документация се установява, че в една голяма част от изградените от него обекти има вложени такива материали, но в представените протоколи, обр.19, са описани доставки и монтажи на няколко актива, както и извършени различни дейности от търговеца, но всички те са с дата преди посочената дата за доставка по въпросната фактура. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

39. Фактура № ********** с дата 08.02.2010г., отразяваща доставка на тръба медна 794м и опаковка 1бр., цена без ДДС 2 700.00лв, ДДС в размер на 540.00лв и цена с ДДС 3 240.00лв, с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като ръкописният текст в нея не е попълнен от свид.Л.Д., свид.Й. и подс.П., като свид.Д. не е положила подписа във фактурата след съставител и фактурата не е подпечатана с оригиналния печат на дружеството, представен от свид.Д.. Предметът на дейност на дружеството е бил международна спедиция. От м.март 2011г. фирмата е преустановила дейността си и в края на 2011г. е дерегистрирана по ЗДДС. От дружеството винаги са издавани само компютърни фактури и никога от кочан. Фирмата не е имала складове, магазини, служители. Свид.Д., управител и собственик на дружеството никога не е имала търговски или други взаимоотношения с процесния едноличен търговец, не е сключвала договори с него. Лице с имена Л.Д. не е работило в дружеството и самото дружество не е имало назначени служители. От представената от едноличния търговец счетоводна документация се установява, че в една голяма част от изградените от него обекти има вложени такива материали, но в представените протоколи, обр.19, са описани доставки и монтажи на няколко актива, както и извършени различни дейности от търговеца, но всички те са с дата преди посочената дата за доставка по въпросната фактура. Това категорично определя, че дружеството й не е извършвало доставката, отразена във въпросната фактура и налага извода, че реално сделка не е извършвана и не може да се използва фактурата като доказателство, че е сключена сделката по нея.

В подкрепа на обстоятелството, че реално сделки не са осъществени по всички процесни фактури е и факта, че в дневниците за продажби по ЗДДС и справки-декларациите за съответните периоди в посочените доставчици по фактурите няма отразени извършени доставки към ЕТ „Йопс – С.Й.“***. Касовите бонове към фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на „Алцена Комерс“ ЕООД гр.София, „Денис и Крис“ ЕООД гр.Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД гр.София, „ВДФ Билд“ ЕООД гр.София и „Лили-2007“ ЕООД гр.София, а „Прима Стар 2000“ ЕООД гр.София не е имало регистрирани фискални устройства.

Правейки анализ на съдържанието на процесните фактури, се установява, че едно и също лице е изпълнило текста във фактури с различни доставчици, а именно „ВДФ Билд“ ЕООД, „Денис и Крис“ ЕООД и „Лили-2007“, като едно и също лице е положило подписите за съставител във фактури с различни доставчици, а именно „ИГ Баумекс“ ООД и „Денис и Крис“ ЕООД, като и едно и също лице е положило подписите за съставител във фактури с различни доставчици „Лили-2007“ ЕООД  и „Прима Стар 2000“ ЕООД. Тези констатации още веднъж са като доказателство, че сделки по фактурите включени в обвинението реално не са извършени, не е извършена доставка на посочените в тези фактури стоки и услуги, поради което същите не могат да се ползват като доказателство за сключени сделки. Безспорно е установено, че фактурите с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД гр.София ръкописният текст в тях е попълнен с два вида почерк, но същият не е от свид.Д., въпреки че във фирмата не са работили лица, което още веднъж потвърждава извода, че посочените в тези фактури доставки са нереални.

Като съставил и използвал посочените по-горе фактури от т.1 до т.9, които са неистински документи и използвал документи с невярно съдържание – фактури от т.10 до т.39, подсъдимият П. потвърдил неистина пред ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставени на база на данните, вписани в дневника за покупки, в който били отразени всички процесни фактури, и така избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 691.65лв, дължим данък по ЗДДС.

Конкретно разгледаните справки-декларации по ЗДДС с включени фактури към тях като неистински документи и документи с невярно съдържание, се отнасят към следните данъчни периоди:

1. От 01.08.2008г. до 31.08.2008г. е подадена справка-декларация № 20000948758/09.09.2008г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактура № **********/18.08.2008г. с посочен доставчик „Прима Стар 2000“ ЕООД София и фактури №№ **********/20.08.2008г. и **********/24.08.2008г. с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 4 320.00лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

2. От 01.01.2009г. до 31.01.2009г. е подадена справка-декларация № 20000965159/13.02.2009г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактури №№ **********/10.01.2009г., **********/14.01.2009г. с посочен доставчик „Джорданс 2“ ООД Сливен, фактури №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г. и **********/29.01.2009г. с посочен доставчик „ИГ Баумекс“  ООД гр.София, фактури №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г. и **********/28.01.2009г. с посочен доставчик „ВДФ Билд“ ЕООД гр.София и фактури №№ **********/14.01.2009г.,  **********/21.01.2009г. и **********/27.01.2009г. с посочен доставчик „Рамона Инженеринг“  ЕООД гр.София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 6 666.64лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

3. От 01.08.2009г. до 31.08.2009г. е подадена справка-декларация № 20000987883/12.09.2009г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактури №№**********/18.08.2009г.,**********/22.08.2009г.,**********/25.08.2009г.,**********/26.08.2009г.,**********/26.08.2009г.,**********/26.08.2009г. и **********/26.08.2009г.  с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, като общия размер на ДДС по тези фактури е 6 641.67лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

4. От 01.10.2009г. до 31.10.2009г. е подадена справка-декларация № 20000994600/13.11.2009г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактури №№ **********/18.10.2009г., **********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г., **********/29.10.2009г. и **********/30.10.2009г.  с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, като общия размер на ДДС по тези фактури е 4 433.34лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

5. От 01.02.2010г. до 28.02.2010г. е подадена справка-декларация № 20001007091/12.03.2010г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактури №№ **********/12.01.2010г., **********/18.01.2010г., **********/21.01.2010г., **********/29.01.2010г., **********/03.02.2010г. и **********/08.02.2010г. с посочен доставчик „Лили-2007“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 4 666.67лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

6. От 01.04.2010г. до 30.04.2010г. е подадена справка-декларация № 20001013868/13.05.2010г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.И.И., в която са включени фактури №№ **********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г., **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г. и **********/27.04.2010г. с посочен доставчик „ИГ Баумекс“ ООД София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 3 963.33лв, който ЕТ „Йопс-С.Й.“*** е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.

Всички посочени обстоятелства се доказват и от експертните заключения по изготвените комплексна технико-почеркова експертиза,  съдебно-счетоводна експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, компексна съдебно-техническа експертиза. Същите са пълни, ясни, обективни и изготвени от компетентни вещи лица, поради което не са налице основания за съмнения в тяхната правилност. Съдът ги кредитира и включи при обсъжданията в изложението по-горе. Неоснователни са наведените от защитата доводи, че вещото лице Н.К. не е извършил проверка на всички обекти на процесния едноличен търговец. В заключението по изготвената комплексна счетоводно-техническа експертиза, както и при разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че същият е изискал всички документи на едноличния търговец, касаещи процесните фактури и след представянето им се е запознал и е установил на кои обекти едноличния търговец е извършвал дейности. След това е извършил проверка и на установените от него обекти и е дал компетентно, пълно, ясно и обективно заключение относно вложените материали на различните обекти, както и относно характера на представените проекти по процесните фактури. Вещото лице е категорично и съдът намира за безспорно установено, че представените от едноличния търговец проекти са предпроектни проучвания за инвестиционни намерения, като липсва конкретика, обект, технически показатели, производителност, избор на съоръжение и по тях нищо не може да се заключи конкретно. Вещото лице е категорично и това се споделя от съда, че това представените разработки не са проекти. Вещото лице, при изготвяне на заключението си, се е съобразило с Наредба № 4/2001г. за обхват и съдържание на инвестиционните проекти. След изготвяне на заключението по комплексна счетоводно-техническа експертиза, безспорно се установява, че от представената техническа и счетоводна документация не може да се установи какви количества и видове материали са влагани от ЕТ „Йопс – С.Й.“ по изгражданите от него обекти, като представените проекти не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложими при изграждане на обектите. Относно посоченото в заключението, че 12бр.вентилаторни конвектора /по фактура № **********/20.08.2008г. с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД за доставка на 20бр. вентилаторни конвектори/ могат да се считат за вложени, тъй като са включени в протокол № 15/12.10.2009г., обр.19, в съдебно заседание вещото лице уточни, че не може да се установи категорично, че отразените в протокола и посочените във фактурата конвектори са едни и същи. Това е така, защото в протокола не са посочени марка, модел, номер, само са отделени като самостоятелна позиция, поради което вещото лице не може да каже категорично, че това са същите конвектори. Във фактурата също не са индивидуализирани конкретно вентилаторните конвектори. Това налага извода на вещото лице, който се споделя от съда, че няма документи, които да доказват, че посочените във фактурата вентилаторни конвектори са вложени в дейността на процесния едноличен търговец.

Следва да се отбележи, че в Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти в Глава пета е посочено, че идейният проект се изработва в съответствие с предвижданията на действащия ПУП или с визата за проектиране, когато издаването й е задължително, и в съответствие със заданието за проектиране /договора за проектиране/. Когато няма изработено задание за проектиране, идейният проект изпълнява и ролята на задание за следващата фаза на проектиране. Обхватът и съдържанието на идейния проект трябва да бъдат достатъчни за ползването му като основа за изработване на следващата фаза на проектиране; за избор на архитектурно-пространствено решение, строително-конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за безопасност и др., когато такива се изискват със заданието за проектиране /договора за проектиране/ и за нуждите на съгласуването - при условията и по реда на чл.141 ЗУТ. Действително, проектните части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура във фаза идеен проект, съгласно наредбата, могат да се изработват в зависимост от вида и спецификата на обекта за външни мрежи - електроснабдителни и/или електрозахранващи, водоснабдителни и/или канализационни, топлоснабдителни и/или разпределителни, газопреносни и/или газоразпределителни и др.; свързването на обекта с външните мрежи, които захранват обекта; вътрешните площадкови мрежи, необходими за експлоатацията на обекта и инсталациите на сгради – електрически, водопроводни и канализационни, отоплителни, вентилационни и климатични и др., които осигуряват нормените параметри на средата за обитаване и/или на работната среда в обекта. Изхождайки от разпоредбата на чл.9 от наредбата, предварителните /прединвестиционните/ проучвания могат да обхващат: изясняване на инвестиционното строително намерение; проучвания за определяне на подходящо местоположение на обекта и на условията за застрояване съобразно предвижданията на устройствените планове; инженерни проучвания, в т.ч. геоложки, геотехнически, хидрогеоложки, хидроложки и др., като съдържанието им се определя в зависимост от местоположението, вида, характера и спецификата на обекта; проучвания и документиране за нуждите на инвестиционното проектиране на обекти - недвижими културни ценности; геодезически проучвания; технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална технология - за обекти, при които технологичното решение е определящо; технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерение, в т.ч. за избор на подходящ негов вариант; обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива, в т.ч. откриване на работни места и осигуряване на обществени услуги; проучвания за потенциала на териториите с особена и превантивна устройствена защита във връзка с режимите за опазване на териториите за природозащита и на обектите на културно-историческото наследство; вариантни проучвания за рехабилитация на съществуващи и за изграждане на нови енергийни мощности; специфични проучвания при реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, в т.ч. архитектурно и конструктивно заснемане на сградите и изследване на техническата инфраструктура; микросеизмично изследване - за енергийни, хидротехнически, транспортни и други специфични обекти; други специфични проучвания, налагащи се от вида и спецификата на отделните строежи, като климатични, водностопански, почвено-мелиоративни, аграрно-икономически и земеустройствени проучвания - при проекти на хидромелиоративни системи, проекти за противосвлачищни и брегоукрепителни съоръжения и др. Всичко това е отразено в разпоредбите на Наредба № 4/2001г., които касаят съдържанието на идеен проект и предпроектно проучване, какъвто настоящият случай не е. В инкриминираните фактури са отразени извършени услуги от посочените в тях доставчици, свързани с проектиране на определени съоръжения. Техническият проект, всяка негова проектна част трябва да съдържа чертежи, по които може да се изпълняват СМР в препоръчителни мащаби и други чертежи - в подходящ мащаб, в зависимост от вида и спецификата на обекта; обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения, към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и изходните данни; изчисления, обосноваващи проектните решения. Количествена и стойностна сметка се прилагат към изчисленията или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със заданието за проектиране /договора за проектиране/. Отделни части на техническите проекти могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др. Съдът намира, независимо, че изискванията за съдържание, съгласно наредбата, на един идеен проект и предпроектно проучване са посочени в различни разпоредби от наредбата от изискванията относно технически проект, то необходимо и задължително е да е посочен конкретен обект, за който се отнасят, а също и технически показатели, избор на съоръжение и др, т.е. да е налице конкретика, свързана със съответния обект, каквато липсва в представените проекти от подс.П.. Поради това съдът счита и напълно споделя изводът в заключението по изготвената комплексна счетоводно-техническа експертиза, че представените разработки не носят белезите на технически проекти и в този вид са неприложими при изграждане на подобни съоръжения. Съобразявайки изложеното, съдът намира наведените доводи на защитата, че представените проекти покриват съдържанието на идейни проекти и са предпроектни проучвания, за неоснователни. Същите са кратко ръководство за общи насоки при проектиране на подобни съоръжения, без изчисления с конкретни данни и конструктивни чертежи, липсва конкретика и цели за проведени изследвания. От всичко изложено, съпоставено с показанията на лицата, управители и собственици на фирмите, посочени като доставчици в инкриминираните фактури, категорично и несъмнено се установява, че сделките, посочени в процесните фактури не са реално извършени.    

Съдът направи извод, че процесните 39бр. фактури не са документално обосновани, тъй като касовите бонове на част от фактурите не са издадени от регистрираните фискални устройства на фирмите, посочените като доставчици, а именно „Алцена Комерс“ ЕООД София, „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „ВДФ Билд“ ЕООД София, „Л.– 2007“ ЕООД София, а „Прима Стар 2000“ ЕООД София не е имало регистрирани фискални устройства. Документалната необоснованост на фактурите се установява и от обстоятелството, че в посочените фирми-доставчици по фактурите, същите не са включени в дневниците за продажби и справки-декларациите по ЗДДС за съответните периоди, т.е. не са отразени извършени доставки към процесния едноличен търговец, като някои от фирмите, а именно „Прима Стар 2000“ ЕООД, „Алцена Комерс“ ЕООД изобщо не са извършвали дейност. Всички фирми, посочени като доставчици в процесните фактури не са имали търговски взаимоотношения с едноличния търговец, той не им е познат, като предметът на дейност на всички фирми е различен от посоченото във фактурите, като извършени доставки на стоки и услуги. Документалната обоснованост е различно понятие от реално извършена сделка, но документалната обоснованост е обвързана с реалността на сделките. За да бъде един документ документално обоснован трябва да има реална сделка. Може да има реална сделка, а в същото време да не бъде съставен документ или да бъде съставен документ от друг субект, тогава документът е документално необоснован, но реална сделка има. При този случай е необходимо да се докажа самата реалност на сделката с последващи доставки, свързани с доставената стока или услуга. Поради това беше назначена съдебно-счетоводната експертиза в хода на съдебното следствие, както и комплексната счетоводно-техническа експертиза, при която се установи категорично, че стоките и услугите, посочени в процесните фактури, не са вложени при дейността но процесния едноличен търговец. Действително съдът приема, че подс.П., като пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“, е извършвал дейност, сходна с посоченото в процесните фактури, но реални сделки по въпросните фактури не са извършвани и фирмите, посочени като доставчици в тях не са извършвали и доставяли стоките и услугите, отразени във фактурите. Както самият подсъдим посочи в обясненията си в този период е изграждал обект на „Милкотроник“ ООД Стара Загора, „Яница Хляб“, както и е работил по програма за енергийна ефективност на частни лица. При проверката вещото лице, след представянето на документи от едноличния търговец, е установил обектите на които е работил и е извършил проверка на тази обекти, след което е дал своето заключение, коментирано по-горе. Поради това неоснователно е твърдението на защитата, че вещото лице не е извършило проверка на всички обекти. Съдът е длъжен да уточни, че както се установи от обясненията на подс.П. при работата му с програмата за енергийна ефективност е имало изискване, подсъдимият, като пълномощник на фирмата изпълнител, задължително да издава на клиента фактура, която е данъчна, тъй като едноличният търговец е бил регистриран по ЗДДС. По този начин за него възниква задължението да внесе дължимия ДДС по издадената от него фактура. Нямало е изискване да се представя фактура от едноличния търговец като изпълнител по тази програма, за вложените съоръжения и материали. Както самият подсъдим обяснява винаги едни материали и стоки могат да се намерят без фактура. Но предвид изискването задължително да се представи фактура от изпълнителя на клиента, за него е възникнала необходимостта да доставя стоките и услугите с фактура.

Освен фактурите, не са представени никакви други документи, удостоверяващи извършването на сделките и по-точно посочените в тях доставки. Не са представени такива документи по време на извършената данъчна ревизия, както и в хода на досъдебното и съдебното производство и при извършената проверка от вещите лица, а именно товарителници, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листи, изобщо документи, които да докажат извършената доставка, транспорта, материалната и кадрова обезпеченост на дружеството, съхранението, влагането в производството и др. Това се потвърждава и от показанията на свид.И., на които съдът дава вяра, че подс.П. е представил за извършените доставки единствено фактури, които били осчетоводявани от него.

Съдът е длъжен да отбележи, че установеното в съдебно-счетоводна експертиза, извършена в хода на съдебното следствие, от направеното извлечение по сметка 501 каса е видно, че е извършено осчетоводяване на плащания по процесните сделки и към датите на плащанията едноличният търговец е имал налични парични средства за извършването им. Вещото лице в разпита си уточнява, че това, което е отразено в заключението е по счетоводни данни, но не може да каже дали реално е извършено това плащане, дали в действителност е извършено такова плащане. Констатациите в заключението са само на база счетоводни документи. Поради това съдът намира, че не може да се направи извод за реалност на сделките по процесните фактури, изхождайки от само счетоводно отразени плащания по сметка 501 в счетоводството на едноличния търговец.

Съдът кредитира писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него.

През 2013г. била извършена данъчна ревизия на ЕТ „Йопс-С.Й.“*** за установяване на данъчни задължения, включително и по ЗДДС. Проверяваният период по ЗДДС бил от 01.06.2008г. до 31.05.2013г. Ревизията приключила като бил издаден ревизионен акт № *********/10.01.2014г., с който били установени данъчни задължения за едноличния търговец и лихви за внасяне в общ размер на 109 297лв, в която сума е включена и сумата на данъчните задължения по настоящото дело. В хода на ревизията били извършвани насрещни проверки на доставчиците по процесните фактури, при които данъчните органи установили липса на извършени доставки по процесните фактури. Било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 30 691.65лв. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Т.И. и Е. К., инспектори по приходите в данъчната служба, които извършили ревизията на процесния едноличен търговец.

Съдът намира, че ревизионния акт е писмено доказателство като всички останали по настоящото дело и неговата преценка съдът осъществява, имайки предвид императивните разпоредби на ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, по повод на отношението между наказателното и данъчното производство. Действително констатациите и изводите в ревизионния акт не обвързват съда при преценката му относно инкриминираните сделки и по-точно дали те са действително извършени или не. От друга страна, ревизионният акт, приобщен по съответния ред по делото, се преценява и кредитира на общо основание, заедно с останалата доказателствена съвкупност по делото. В ДРА са коментирана процесните фактури и по-точно, че не са извършени реални доставки по тях на процесното дружество. Констатациите му, съпоставени със свидетелските показания и представените писмени доказателства по делото обуславят извода, че на ЕТ „Йопс-С.Й.“*** не били извършвани доставките на стоки и услуги по 39бр. фактури с посочени доставчици „ВДФ Билд“ ЕООД София, „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „Лили-2007“ ЕООД София, „Прима Стар 2000“ ЕООД София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД София, „Алцена Комерс“ ЕООД София и „Джорданс 2“ ООД Сливен.

Подс.П., като пълномощник на ЕТ „Йопс-С.Й.“***, е представял фактури с прикрепени към тях фискални бонове, които били вписвани в дневниците за покупки и след това информацията била пренасяна в справки-декларациите по ЗДДС. Тези справки-декларации били подавани в данъчната служба с електронния подпис на свид.И.И.. Неоснователни са наведените от защитата на подсъдимия доводи, че действително е била налице доставка на стоките, посочени в процесните фактури. От подсъдимия са представени само едни фактури, които били осчетоводявани и съответно е извършено приспадане на начисления ДДС за дружеството.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият П.Й.П. осъществил признаците на състава на престъплението по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода 09.09.2008г. – 13.05.2010г., в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на ЕТ ”ЙОПС-С.Й.”***, с ЕИК ********* и като посредствен извършител чрез И. *** /управител на „СФУ Консулт 7” ЕООД – Нова Загора, на което е възложено счетоводното обслужване на ЕТ ”ЙОПС-С.Й.”***/, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи  размери – 30 691.65лв дължим данък по ЗДДС, като:

- потвърдил неистина пред ТД на НАП – Бургас, ИРМ – Сливен в справки декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх. №№ 20000948758/09.09.2008г., 20000965159/13.02.2009г., 20000987883/12.09. 2009г., 20000994600/13.11.2009г.,20001007091/12.03.2010г., 20001013868/ 13.05.2010г.,

- при упражняване на стопанската дейност на ЕТ ”ЙОПС-С.Й.”*** и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Бургас, офис Сливен, съставил и използвал неистински документи, както следва: данъчни фактури с доставчик ”Алцена Комерс” ЕООД – гр.София с №№ **********/20.08.2008г., **********/24.08.2008г.; данъчни фактури с доставчик ”Денис и Крис” ЕООД - гр.Пловдив с №№ **********/18.08.2009г., **********/22.08.2009г., **********/25.08.2009г.,**********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г., **********/26.08.2009г. и **********/26.08.2009г., както и използвал документи с невярно съдържание, както следва: данъчна фактура с доставчик ”Прима Стар 2000” ЕООД гр.София с № **********/18.08.2008г.; данъчни фактури с доставчик ”Джорданс 2” ООД гр.Сливен с №№ **********/10.01.2009г., **********/14.01.2009г.; данъчни фактури с доставчик ”ИГ Баумекс” ООД гр.София с №№ **********/15.01.2009г., **********/22.01.2009г., **********/29.01.2009г., **********/28.03.2010г., **********/15.04.2010г.,  **********/19.04.2010г., **********/22.04.2010г., **********/25.04.2010г., **********/27.04.2010г.; данъчни фактури с доставчик ”ВДФ Билд” ЕООД гр.София с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г., **********/28.01.2009г.; данъчни фактури с доставчик ”Рамона Инженеринг” ЕООД гр.София с №№ **********/14.01.2009г., **********/21.01.2009г., **********/27.01.2009г.; данъчни фактури с доставчик”Денис и Крис” /”Дикей-Си”/ ЕООД гр. Пловдив с №№ **********/18.10.2009г.,**********/21.10.2009г., **********/23.10.2009г., **********/27.10.2009г.,**********/29.10.2009г., **********/30.10.2009г.; данъчни фактури с доставчик”Лили-2007” ЕООД гр.София с №№ **********/12.01.2010г., **********/18.01.2010г., **********/21.01.2010г., **********/29.01.2010г., **********/03.02.2010г., **********/08.02.2010г., като доказателство, че са сключени сделки по посочените фактури,

- приспаднал неследващ се данъчен кредит по тях в размер на 30 691.65лв.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че деянието на подсъдимия П.П. е съставомерно именно по горепосочения текст от НК.

От обективна страна престъплението по чл.255 от НК се изразява в избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация, чрез съставяне и използване на неистински документи и използване на документи с невярно съдържание, при упражняване на стопанската дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“*** и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Бургас, офис Сливен, едноличният търговец приспаднал неследващ се данъчен кредит. ЕТ „Йопс – С.Й.“***, предвид разпоредбата на чл.3 от ЗДДС, се явява данъчнозадължено лице и като такова за него са изцяло относими задълженията, които ЗДДС вменява на регистрираните по този закон данъчни субекти.  Предвид разпоредбата на чл.124 от ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри – дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него данъчни документи – фактури /в дневника за покупки/ и издадените от него данъчни документи /в дневника за продажби/. Съгласно чл.125 от ЗДДС за същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните регистри да подаде справка-декларация за всеки данъчен период, който е едномесечен по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-декларацията се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за регистрираното лице възниква правото на приспадане на данъчен кредит и по-точно това е за лицата, които са получили стоки или услуги по облагаема доставка. Съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че сделките, по които са издадени процесните 39бр. фактури с посочени доставчици ВДФ Билд“ ЕООД София, „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „Лили-2007“ ЕООД София, „Прима Стар 2000“ ЕООД София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД София, „Алцена Комерс“ ЕООД София и „Джорданс 2“ ООД Сливен, не са реални, т.е. такива сделки в действителност не са извършвани. Фактурите с посочен доставчик „Алцена Комерс“ ЕООД София и фактури №№ 247/18.08.2009г., 250/22.08.2009г., 253/25.08.2009г., 25/26.08.2009г., 258/26.08.2009г., 263/26.08.2009г. и 264/26.08.2009г. с посочен доставчик „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, в които ръкописния текст е изпълнен от подс.П. и същите не са подписани след съставител от управителите или собствениците на конкретните дружества, се явяват неистински документи, а останалите фактури представляват документи с невярно съдържание и всички те отразяват процеси, които в обективната действителност не са протекли. Тези документи неистински и с невярно съдържание са били използвани при упражняване на стопанската дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“*** и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП Бургас, офис Сливен, след което са били включени в дневника за покупки на търговеца. След като по делото беше доказано, че въпросните сделки не били осъществявани, а в подадените в данъчната служба справки-декларации се твърди, че те са осъществени /включени в справката, вследствие на отразяването им в отчетните регистри/, то в справки-декларациите е потвърдена неистина от автора на справката, в случая подс.П., като посредствен извършител чрез свид.И.И., обслужващ счетоводно търговеца. С оглед на липсата на сделки, в конкретния случай липсват доставки по процесните фактури, а също и липсата на данъчно събитие, то за получателя по сделките не възниква и право на данъчен кредит, но включвайки го в справките декларации, то данъчният субект го приспада. Справки-декларациите са подадени в данъчната служба чрез електронния подпис на свид.И.. През процесните данъчни периоди той осчетоводявал представените му от подсъдимия, в качеството на пълномощник на едноличния търговец фактури, които били вписвани в дневника за покупки и включени в подадените от него справки-декларации. Свид.И. не знаел, че процесните фактури документират неосъществени сделки, предвид което не е действал виновно като извършител на процесните деяния при общност на умисъла с подсъдимия. Това се потвърждава от обстоятелството, че свидетелят не бил запознат с отношенията на подсъдимия с посочените във фактурите доставчици. В случая е налице посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго лице, което потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на умисъла, което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление № 3/1982г. на Пленума на ВС и съдебната практика. Конкретно при настоящия случай посредственият извършител използва като оръдие наказателноотговорно лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че обективните признаци на престъплението по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК са налице. Свид.И. чрез електронния си подпис е подал справки-декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС, с вх.№№ 20000948758/09.09.2008г., 20000965159/13.02.2009г., 20000987883/12.09. 2009г., 20000994600/13.11.2009г.,20001007091/12.03.2010г., 20001013868/ 13.05.2010г. Субект на данъчното престъпление е данъчнозадълженото лице, което може да бъде както физическото лице, представляващо по закона ДЗЛ, в случая ЕТ „Йопс – С.Й.“***, вписано в това му качество в Търговския регистър, така и всяко друго физическо лице, в случая пълномощник, което осъществява фактически дейност и функции на ДЗЛ – търговец. В такъв смисъл е практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава  - ТР № 4/12.03.2016г. ОСНК по т.д. № 4/2015г. на ВКС на РБ. Подс.П., пълномощник на процесния едноличен търговец  по силата на пълномощно рег.№ 3622/21.04.2008г., осъществяващ търговската му дейност, е субект на престъпление по чл.255 от НК. Това е възможно, тъй като подсъдимият осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият П.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подс.П. е съзнавал противоправния характер на деянието си. Подс.П. е бил пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“*** през инкриминирания период от време. Като такъв той е извършвал цялата дейност на търговеца, тъй като по делото не се установи, а и самият подсъдим в обясненията си посочва, че той е извършвал дейността, майка му, свид. С.Й., не се е занимавала с това, единствено е подписвала ГДД. Поради това всички стопански операции са осъществявани със знанието на подс.П.П.. Преценката за знанието на дееца относно неверността на съдържанието на процесните фактури, както и неистинските такива, се извежда на базата на цялостното му поведение, свързано с фактическото управление на процесния търговец. По делото несъмнено е установено, че цялостната дейност по управлението на ЕТ „Йопс – С.Й.“*** се осъществявала от подсъдимия, както беше посочено по-горе. В тази насока са не само обясненията на подс.П., но и показанията на свид.И.И., обслужващ счетоводно фирмата. Именно подсъдимият носил на свид.И. процесните фактури. След като подсъдимият П. фактически е ръководил дейността на търговеца и е бил запознат с финансовите му резултати, то следва извода за знанието на подс.П. относно неистинските и с невярно съдържание на процесните 39бр. фактури, с посочени доставчици „ВДФ Билд“ ЕООД София, „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „Лили-2007“ ЕООД София, „Прима Стар 2000“ ЕООД София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД София, „Алцена Комерс“ ЕООД София и „Джорданс 2“ ООД Сливен, който е обоснован доказателствено от целия материал по делото.

При постановяване на присъдата съдът съобрази и европейското законодателство, в частност Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 26.11.2006г., относно общата система на ДДС, чийто разпоредби са транспонирани в българското законодателство чрез ЗДДС, както и решенията на СЕС, включително решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тази европейска практика изисква да не се допуска национална практика, според която данъчните органи да отказват признаването на данъчен кредит по ДДС, без да доказват, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки, или като се позовава само на липсата у издателя на други документи, освен фактурата. Съдът намира, че в настоящия случай са неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че е налице тази хипотеза. По делото се събраха гласни и писмени доказателства, които по несъмнен начин установяват липсата на действително осъществяване на сделките, обективирани в инкриминираните 39бр. фактури. Или с други думи, липсват реално осъществени доставки, по които подс.П., като пълномощник на едноличния търговец, да е получил от посочените в процесните фактури доставчици, отразените в тях стоки и услуги. Безспорно се установи, че посочените като контрагенти на процесния едноличен търговец фирми, не са разполагали със стоките към датите на продажбите и не са извършвали услугите, посочени във фактурите. Обстойните съображения, определящи наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия при невярното деклариране на обстоятелствата, свързани с инкриминираните фактури подкрепят по категоричен и несъмнен начин извода, че подсъдимият е знаел, че посочените във фактурите фирми доставчици не разполагат със стоките, описани във фактурите, реално не са му ги доставили, както и не са извършили услугите, посочени във фактурите. Нещо повече, подсъдимият лично като пълномощник е осъществявал управлението на търговската дейност на едноличния търговец. Съдът намира, че казусът по настоящото дело е различен от хипотезата, визирана в решението на СЕС по съединените дела, посочени по-горе. В конкретния случай не са събрани нито преки, нито косвени доказателства, които да обосноват извода за реално предаване на стоките и извършване на услугите, което обстоятелство изключва упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит. Обстоятелството, че в касата на едноличния търговец към датите на процесните доставки, е имало налични парични средства, не обосновава извода и доводите на защитата в тази насока са неоснователни, че сделките са реално извършени. Както и вещото лице обясни в съдебно заседание, наличието на парични средства и отразяването на извършени плащания по инкриминираните фактури са само счетоводно отразени и това не обуславя реалността на сделките.

Неоснователно твърдяното от неговия защитник, че подс.П. не е имал цел за използване на инкриминираните фактури, за да избегне плащането на данъчни задължения. Той е знаел, че описаните в съответните фактури сделки са нереални, т.е. че не са извършени действително. Разбира се, подс.П. няма задължение да извършва проверки на фирмите-доставчици, посочени в процесните фактури, но по делото безспорно се установи, че подс.П. не е извършил последващи доставки на материали и услуги, на стоките и услугите, посочени в инкриминираните фактури. Тези изводи, съдът направи въз основа на заключенията по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и комплексната счетоводно-техническа експертиза, съпоставена с показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на компексната технико-почеркова експертиза. От значение е обстоятелството, че описаните в съответните фактури сделки са нереални, т.е. не са извършени действително и подсъдимият е знаел това, което се обуславя от гореописаните обстоятелства, като ги е включил в съответните справки-декларации по ЗДДС. По този начин в справки-декларациите е потвърдил неистина, като това е било с цел да се избегне плащането на данъчно задължение по ЗДДС. Установените обективни обстоятелства обосновават извода, че подс.П. като пълномощник на търговеца е имал знание за неистинността и невярното съдържание на счетоводните документи, понеже отразеното в тях основание не е съществувало и поради това, че липсвала реална доставка, това не му е давало право на приспадане на данъчен кредит. Доказателство за субективното отношение на подс.П. към извършените от него деяния е управлението на едноличния търговец от негова страна, осъществяваното счетоводно обслужване на търговеца от свид.И., след представяне на счетоводните документи от подсъдимия и отчитането на сделките за нуждите на данъчната администрация. Изводите на съда относно субективната страна на престъплението се основават на обективните обстоятелства по делото. В конкретния случай е установено от фактическа страна, че подс.П. при упражняване на стопанската дейност на ЕТ „Йопс – С.Й.“, като пълномощник на търговеца, използвал неистински документи и документи с невярно съдържание, а именно 39бр. фактури, подробно изброени от т.1 до т.39 по-горе. Доказателствените източници по делото установяват по категоричен начин, че подсъдимият несъмнено е бил наясно с обстоятелството, че във фактурите било невярно документирано, че дружеството е получател на реално осъществени облагаеми доставки от „ВДФ Билд“ ЕООД София, „Денис и Крис“ ЕООД Пловдив, „ИГ Баумекс“ ООД София, „Лили-2007“ ЕООД София, „Прима Стар 2000“ ЕООД София, „Рамона Инженеринг“ ЕООД София, „Алцена Комерс“ ЕООД София и „Джорданс 2“ ООД Сливен. Действително подсъдимият осъществявал дейност, но доставените материали и услуги, посочени в инкриминираните фактури и по-конкретно сделките в тях не били осъществени и фирмите отразени като доставчици във фактурите не са извършили доставка на материалите и услугите, вписани във фактурите.

Съдът счита, че при така установените факти е обективно невъзможно подсъдимият да не е бил наясно, че използваните от него фактури са неистински и с невярно съдържание, и че в подаваните от него справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС е потвърдил неистина, доколкото се касае за документи, използвани единствено и само от него. В тази връзка съдът намира, че възраженията на защитника на подсъдимия за отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянието се опровергават от цялата доказателствена съвкупност, поради което ги отхвърля като неоснователни.

Защитникът на подсъдимия П. спори относно извършването на деянието по чл.255 ал.3, вр. ал.1 от НК от субективна страна. Изтъква голословно твърдение, че подсъдимият е получил материалите и услугите по инкриминираните фактури, заплатил е тяхната стойност и е вложил тези материали на обектите, на които е работил. Това е само едно твърдение, неподкрепено от доказателствата по делото и както имаше възможност съдът да посочи по-горе, неотговарящо на установената обективна истина по делото. Тези твърдения на защитата не се потвърдиха и от заключението по извършената компексна съдебно-техническа експертиза, при която вещите лица извършиха цялостен и обстоен преглед на документацията на търговеца, във връзка с инкриминираните фактури и надлежна проверка в обектите, установени от представените документи, при което не се установиха последващи вложени материали и извършени услуги от едноличния търговец, във връзка с посоченото в инкриминираните фактури.  

Въз основа на обсъдените и анализирани доказателства престъплението по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК се установи по несъмнен начин, че подсъдимият като пълномощник на ЕТ „Йопс – С.Й.“, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за дружеството в особено големи размери, а именно в размер на 30 691.65лв по ЗДДС. В случая става въпрос за особено големи размери, тъй като установените и неплатени данъчни задължения надвишават сумата от 12 000 лева, съобразно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК. Налице е продължавана престъпна дейност, предвид обстоятелството, че са подадени пред ТД НАП Бургас, офис Сливен, общо шест справки-декларации – на 09.09.2008г., 13.02.2009г., 12.09.2009г., 13.11.2009г., 12.03.2010г. и 13.05.2010г., което се явява непродължителен период, съобразно чл.26 от НК. Извършените от подсъдимия П. деяния през шестте данъчни периода, в рамките на инкриминирания, са осъществени през непродължителен период от време, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление – престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7 от НК, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, подчинен на преследвания и постигнат чрез всяко едно от деянията краен престъпен резултат, а именно избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Това определя правната квалификация на извършеното от подсъдимия П. престъпление като такова, осъществено при условията на чл.26 ал.1 от НК.

Като извод може да се посочи, че са налице безпротиворечиви, категорични и безспорни доказателства, установяващи факта, че подс.П. е извършил деянието, което беше обсъдено от съда по-горе. Няма съмнение относно факта, че процесното деяние е осъществено от подсъдимия от обективна и субективна страна, което категорично и безспорно беше установено в хода на делото. Предвид горепосоченото, съдът призна подсъдимия П.П. за виновен по предявеното му обвинение и съответно му наложи наказание по това обвинение.

Причини и условия за извършване на престъплението, съдът отчете, че подс.П. е нарушил данъчните закони на страната в стремежа си да се облагодетелства по престъпен начин, чрез избягване на плащане на данъчни задължения, което води до ощетяване на фиска и нарушаване сигурността на данъчната система и добива все по-голяма популярност в обществото.

При определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали го да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, относно постигането на целите на наказанието. При определянето на вида и размера на предвиденото за престъплението по чл.255 ал.3 от НК наказание, законодателят е взел предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, поради което съдът следва да отчете единствено отегчаващите и смекчаващи вината на подс.П.П. обстоятелства. Съдът намира, че в конкретния случай като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства, може да се приеме, че общият размер на данъчните задължения, чието плащане е избегнато от него, превишават два и половина пъти размера, визиран в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК, който определя квалификацията на данъци в особено големи размери. Друго отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство е наличието на друго неприключило наказателно производство също за данъчно престъпление. Съдът отчете, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, семейното му положение /женен/, трудовата му заетост, общественото положение, което заема, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че е изминал един сравнително продължителен период от извършване на деянието му до постановяване на присъдата и по-точно над седем години, като съдът отчете и процесуалното поведение подсъдимия, което не е допринесло за забавяне на делото.

С оглед на горното настоящият съд определи на подс.П.П. наказание при условията на чл.54 от НК за деянието по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК и при наличие на превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в минимален размер, а именно три години лишаване от свобода. Разпоредбата на този член от НК предвижда и налагане на конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Видно от приобщените по делото справки относно наличието на собственост у подс.П. на имущество – недвижимо имущество и МПС, то съдът постанови задължително предвидената в чл.255 ал.3 от НК конфискация на 1/2 идеална част от лек автомобил марка „Опел Вектра” с рег.№ СН 0136 КА, ИН: W0L0JBF35W1346642, собственост на подсъдимия в условията на съпружеска имуществена общност.

С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК, трудовата ангажираност на подсъдимия, фактът, че са изминали над седем години от извършване на деянието от подсъдимия по независещи от неговото процесуално поведение обстоятелства, съдът намира, че подс.П. не следва да изтърпява ефективно наложеното му наказание и определи изпитателен срок в размер на четири години,, считано от влизане на присъдата в сила, съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Преценката за приложението на чл.66 от НК безспорно е свързана най-вече с възпитателната, поправителна и възпираща роля, която ще окаже наложеното наказание. Поради това се налага извода, че не са налице основания за изолиране на подсъдимия от обществото предвид положителните данни за неговата личност. Наказанието на подсъдимия, макар и с отложено изпълнение, ще въздейства в достатъчна степен възпитателно и предупредително, и върху останалите членове на обществото и ще се постигне принципът за справедливост на наказанието чрез неговата индивидуализация.

На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид постановената осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимият П.Й.П. да заплати направените разноски по делото в размер на 2 962.85 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите се изготвиха на 30 юни 2017г.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: