РЕШЕНИЕ
№ 1549
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330112095 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Д. М. Т., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 700
лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, 115.50 лева –
възнаградителна лихва за периода 28.02.2020 г. до 24.11.2020 г., 5.44 лева – лихва за забава
за периода 24.11.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2617/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** по реда на ЗПФУР, с който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 700 лева, преведена на ответника по посочен от него начин на каса на „Изи пей“.
Срокът за връщането й изтекъл на 24.11.2020 г. Договорът бил сключен онлайн, чрез
средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет
страницата www.minizaem.bg, на която създал потребителски профил. Кредиторът изпратил
електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с общите условия по договора и
му представил преддоговорна информация. След като кандидатът бил одобрен, той получил
на личната си електронна поща договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез
електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Договорът бил
сключен чрез електронно подписване на посочената електронна платформа. Била уговорена
и договорна надбавка в размер на 40.15 % фиксирана лихва в общ размер от 115.50 лева . По
договора не са заплащани никакви суми от ответника.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски
кредит изцяло, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч. гр. д. № 2617/2021 г. на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.1 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на
1
вземанията въз основа на заповедта.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от назначения на ответника
особен представител. Сочи се, че исковете са неоснователни. На първо място се оспорва
наличие на облигационна връзка между страните. Оспорва ищецът да е предоставял кредит
на ответника. Наред с това, счита, че договорът бил недействителен, поради противоречие с
разпоредбите на чл.11 ЗПФУР, доколкото не му била предоставена преддоговорна
информация за параметрите на договора, както и съгласие за сключване на такъв. Излага
доводи за недействителност на договора за кредит и на клаузата за възнаградителна лихва.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2617/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 6 ЗПФУР във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието
на посоченото облигационно правоотношение – Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ***, сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно
законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл.
8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/,
предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките
за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите,
както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че
сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК. При установяването
на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са
погасени.
Спорно по делото е сключен ли е между страните договор за кредит, предоставена ли
е на ответника заемна сума.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в
редакцията му към 28.02.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано
2
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано.
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация , съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. -
ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен
носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В
настоящия случай обаче от представените по делото договори не се удостоверява
извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да
се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в
исковата молба параметри.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора.
От приетата по делото Съдебно-техническа експертиза /л.91/ се установява, че е
отправено електронно изявление от ответника в насока сключване на процесните договори
за кредит, по смисъла на цитирана разпоредба.
Съдът приема, че с отправянето на такова изявление за сключване на договор и
съгласие с параметрите на договора, е налице неквалифициран електронен подпис -
отразените индивидуализиращи данни на ответника в попълнено до ищеца заявление за
сключване на договора и изразено съгласие за сключване на договор за заем с главница 700
лева, договорна лихва в размер на 115.50 лева и неустойка в размер на 349.98 лева.
Вземанията по договора са индивидуализирани в самия договор № *** /л.8/, сключен
с неквалифициран електронен подпис - отразените индивидуализиращи данни на ответника.
Независимо от горното, обаче, за да бъде сключен договор за кредит, освен постигане
на съгласие за това, е необходимо заемателят да е получил сумата по кредита – в размер на
700 лева.
В случая по делото не се установи, въпреки изрично разпределената за това
доказателствена тежест за ищеца, че същият е предал на ответника сумата в размер на 700
лева.
Видно от представеното по делото платежно нареждане /л.29/ ищецът е наредил
превод на сума в размер на 700 лева в полза на ответника, който паричен превод е отправен
към Изи пей.
От изисканата от Изи пей информация /л.102/ се установява, че „Изи финанс“ ЕООД
е наредил от своя микросметка сума в размер на 700 лева в полза на Д.Т., като не разполагат
с разписка, подписана от ответника, че тази сума е предадена и получена от същия.
Видно от представената разписка /л.103/ същата не носи подпис на ответника и не
удостоверява получаване на сумата в размер на 700 лева. Още повече в самата разписка е
посочено , в случай, че в срок от 7 дни от превода, сумата е непотърсена от получателя
средства се връщат на наредителя.
3
По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 700 лева и от там възникване на задължение за връщането му, наред с
възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Получаването на сумата остана недоказано.
Предвид изложеното предявените искове ще бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е
участвал в производството чрез назначен особен представител и не е направил разноски по
същото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1 срещу Д. М. Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове за признаване за
установено, че Д. М. Т., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК сума в
размер на 700 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***,
115.50 лева – възнаградителна лихва за периода 28.02.2020 г. до 24.11.2020 г., 5.44 лева –
лихва за забава за периода 24.11.2020 г. до 21.12.2020 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2021 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2617/2021 г. по описа
на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4