Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
20.11.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд Първи
граждански състав
На двадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 32 по описа за 2020
година.
Предявен
е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Ищецът
П.Д.П. твърди в исковата си молба, че с
ответницата П.П. живЕ.заедно, от което съжителство имали дете Д.П.П., роден на ***г.
Разделили се средата на 2016г., като детето останало да живее с майка си, а
отношенията им били уредени с решение № 188 от 26.02.2018г. на СтРС,
постановено по гр.д.№ 4234/2017г. С това решение било постановено Д.да живее
при майка си, на която съдът предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето, бил определен режим на лични отношения между него и
детето, бил осъден да заплаща на Д.чрез неговата майка издръжка в размер на
180лв. месечно считано от 28.07.2017г. ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане и осъден да заплати на П.П.
388,80лв. разноски по делото и 259,20лв. държавна такса. Докато траел съдебният процес по
гр.д.№ 4234/2017г., заплащал издръжка на детето си чрез майка му П.П. в размер
на 100лв. на месец /с изключение на м.август 2017г./, тъй като не знаел
какъв размер на издръжка ще определи съдът. Така на 14.07.2017г. заплатил
100лв., на 25.09.2017г. - 100лв., на 25.10.2017г. - 100лв., на 23.11.2017г. -
100лв., на 29.12.2017 - 100лв., на 29.01.2018г. - 100лв., на 26.02.1018г. -
100лв. На 05.03.2018г. му било връчено
решението по делото, влязло в сила на 22.03.2018г. Още на 15.03.2018г., тъй като решил, че няма да
обжалва същото, извършил превод по сметка на П.П. в размер на 660 лв.,
представляващи доплащане до пълния размер на издръжката за месеците от
28.07.2017г. до февруари 2018г. включително, като смятал, че по този начин
напълно погасил дължимото, а на 26.03.2018г. заплатил 180лв. издръжка за месец
март. На 19.04.2018г. му била връчена покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20187660400334 на ЧСИ К.А., образувано по изпълнителен лист,
издаден по гр.д.4234/2017г. на СтРС, в сила от 22.03.2018г., според която покана общото му
задължение по изпълнителното дело към 17.04.2018г. било в размер на 1124,37лв.,
от
които: 107,92лв. главница; 0,60лв. лихва; 340,40лв. разноски по изп.дело,
225,46лв. такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с вкл.ДДС, 450лв. други суми /в случая
явно приетият по делото адв.хонорар, заплатен от взискателя/. Извършил справка
по това изпълнително дело и установил, че въпреки извършените от него плащания
преди образуване на изпълнителното дело, ответницата П.П. чрез адв.Ели И.
подала молба от 12.04.2018г. за образуване на изпълнително дело до ЧСИ К.А.. В
молбата за образуване били посочени извършените от него плащания и посочено
също, че според взискателя дължал 24 лв. плюс лихви за забава за минал период.
Поискано било налагане на запор на трудовото му възнаграждение, като било
посочено и къде работи. С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ
били възложени и правата по чл.18 от ЗЧСИ, като освен налагане запор на
трудовото му възнаграждение били извършени множество справки, наложена възбрана
върху притежавания от него недвижим имот и вследствие на това, въпреки
извършеното от него доброволно плащане преди образуване на делото, от него за неплатени според
взискателя 24 лв. се претендирала сумата от 1 124,37лв., изчислена към
17.04.2018г. Подал молба-възражение по изп.дело вх.№ 6052/26.04.2018г., като оспорил
разноските по изпълнението и размера на дълга. ЧСИ се произнесъл по
възражението му с Постановление за разноски от 02.05.2018г., според което му
били определени за заплащане по изпълнителното дело 162 лв. обикновени такси,
66,70лв. пропорционални такси по т.26, допълнителни такси 8,25 лв., или общо
такси 236,95 лв. за ЧСИ и 375,95лв. за взискателя, от които 350 лв. адв.хонорар
след намалението и 25,95 лв. главница с лихви по изпълнителният лист. Така на 09.05.2018г. заплатил по
изпълнителното дело 613 лв. за пълното погасяване на задължението. Изпълнителното
дело обаче не било прекратено въпреки молбата му за това и заявлението, че ще
заплаща доброволно и своевременно присъдената сума, а изпратено за продължаване
на действията на ДСИ при PC -
Стара
Загора, съответно там образувано под № 20185530405114 на ДСИ. С нотариална
покана от 21.05.2018г., връчена на П.П. на 06.06.2018г. чрез нотариус Пламен
Иванов, заявил, че и занапред ще заплаща доброволно и в срок дължимата на
детето им издръжка и поискал да бъде прекратено изпълнителното дело, тъй като
това го натоварвало с допълнителни такси и разноски и му причинявало вреди. С
нотариален отговор чрез нотариус Бойко Георгиев ответницата му заявила, че
издаденият й изпълнителен лист й дава право чрез съответния законов способ,
какъвто бил съдебното изпълнение, да гарантира правата на детето им за
получаване на дължимата издръжка. Продължил да плаща доброволно и в срок
присъдената издръжка по сметка на ответницата П.П., а по изпълнителното дело от
наложеният запор му се удържали суми за същото. Ежемесечно с молби представял
по изпълнителното дело документа за извършеното плащане, след което ДСИ му
превеждал по сметка постъпилата сума от запора на трудовото му възнаграждение.
Решил да престане да превежда доброволно дължимата издръжка, тъй като така или
иначе имало образувано изпълнително дело и ежемесечно сумата се удържала от
трудовото му възнаграждение. Последното доброволно плащане по изпълнителното
дело направил на издръжката за месец декември 2018г., след което престанал да
превежда пари за издръжката по сметка на П.П. и същата я получавала чрез ДСИ от
запора на трудовото му възнаграждение. Още на 26.02.2019 г. пo
изпълнителното
дело постъпила молба, че не плаща издръжка и имало неизпълнение за два поредни
месеца. На 31.05.2019г. П.П. подала до СтРС искова молба за
увеличение на издръжката и било образувано гр.д.№ 2883/2019г. на СтРС, с
решение № 1257/08.10.2019г. по което бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка
в размер на 220лв., считано от 31.05.2019г. Междувременно, още след подаване на
исковата молба и твърденията, че създава пречки за изпълнението започнал отново
да плаща доброволно, като дължимата издръжка за месец юни 2019г. и до момента
заплащал чрез превод по сметката на П.П., подавал молба до ДСИ с документа за
плащане и искане сумата от запора да му се върне по банковата сметка. Решението
по делото за увеличение на издръжката било постановено на 08.10.2019г. и тъй
като подлежало на предварително изпълнение, на 11.10.2019г. извършил доброволно
плащане на дължимата издръжка за месец октомври 2019г. в размер на 220лв. и
отделно от това превел по сметка на ответницата 170лв., която сума
представлявала разликата между действително заплащаната дотогава издръжка от
180лв. и определената от СтРС в размер на 220лв., считано от 31.05.2019г. до
септември 2019г. - по 40лв. на месец и лихва за забава. Въпреки това на 04.12.2019г. му
била връчена покана за доброволно изпълнение, от
която разбрал, че по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 2883/2019г. на СтРС,
дължи 1320лв. главница /издръжка за минало време/, 33,24лв. лихва, 24лв.
разноски по изп.дело, такса по чл.53 от тарифата за ДТ по ГПК в размер на
187,51лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. При проверка по
образуваното изп.дело № 20195530403148 на ДСИ установил, че с молба от 12.11.2019г. /месец
след извършеното от него доброволно плащане/ П.П.
чрез пълномощника си поискала образуване на ново изпълнително дело против него
по изп.лист, издаден по делото за увеличение на издръжката, ново налагане на
запор, нови такси, нов адвокатски хонорар, без да се отчетат извършените от
него плащания на всичко дължимо до момента, и при висящо изпълнително дело по
предходния изпълнителен лист № 20185530405114 на ДСИ. Така, към момента му бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение по едното изпълнително дело за
180лв. месечно, по другото за 220лв. месечно, и отделно от това, заплащал
доброволно по сметка на ответницата дължимата издръжка. Наред с това, чрез
запор на трудовото му възнаграждение през месец юни 2019г. еднократно му била събрана сумата
от 127,68лв. за такса от ДСИ, а със съобщение от 17.10.2019г. по изп.дело №
20185530405114 бил уведомен, че държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК за
изпълнение на парично вземане се дължи и при извършено плащане директно по
сметка на взискателя. Въпреки извършваните доброволни плащания и представяне на
документите за това по изпълнителното дело, не му били възстановени събраните
суми от запора на трудовото му възнаграждение за месеците септември 2019г. -
180лв., октомври 2019г. - 220лв., ноември 2019г. - 220лв. и декември 2019г. -
220лв. Поддържа, че разпоредбата на чл.3 от ГПК задължавала участниците в съдебните
производства и техните представители под страх от отговорност за вреди да
упражняват предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави,
както и да изнасят пред съда само истината. Това задължение не се изпълнявало
от ответницата, с което на него му се нанасяли вреди - имуществени и
неимуществени. Определената с решението по гр.д.№ 4234/2017г. издръжка от
180лв. на месец, считано от 28.07.2017г., бил заплатил доброволно преди влизане
на решението в сила, като по време на процеса заплащал по 100лв. месечно /без
месец август 2017г./ както следва: На 14.07.2017г. -100лв.; На 25.09.2017г. -
100лв.; На 25.10.2017г.- 100лв.; На 23.11.2017г.-100лв.; На 29.12.2017- 100лв.;
На 29.01.2018г. -100лв.; На 26.02.1018г. — 100лв. На 05.03.2018г.му било връчено
решението по делото, влязло в сила на 22.03.2018г. Още на 15.03.2018г., тъй
като решил, че няма да обжалва същото, извършил превод по сметка на П.П. в
размер на 660лв., представляващи доплащане до пълният размер на издръжката за
месеците август 2017г. - 180лв. и
от септември 2017г. до февруари 2018г. включително /за 6 месеца по 80лв.
разлика - 480лв./ или общо 660лв., като смятал, че по този начин напълно
погасил дължимото и е погасена напълно и лихвата, тьй като за месец юли 2017г.
превел 100лв., а решението за 180лв. на месец издръжка било считано от
28.07.2017г., т.е. обхващал 4 дни от месец юли, а платената сума била 100лв.,
вместо 23,23лв., съгласно решението пропорционално на дните от месеца. На
26.03.2018г. заплатил 180лв. за месец март. На 19.04.2019г. му била връчена
ПДИ от ЧСИ К.А., а молбата за образуване на това изп.дело била подадена от
процесуалният представител на ответницата на 12.04.2018г. Счита, че към тази
дата е заплатил абсолютно всичко дължимо, въпреки твърдението, че дължал 24лв. Счита, че дори
действително да дължал 24лв., с оглед поведението му и извършените доброволни
плащания не били налице основания за предприемане на принудително изпълнение.
По образуваното изп.дело заплатил по сметка на ЧСИ К.А. на 09.05.2019г. сумата от 613лв. Тази сума представлявала за
него
имуществена вреда вследствие недобросъвестно упражняване на права от П.П.. След
извършване на това плащане изп.дело № 20187660400334 било прекратено при ЧСИ К.А.
и изпратено за продължаване на действията при ДСИ при СтРС, съответно
образувано под № 20185530405114, а той продължил да заплаща доброволно директно
по сметка на ответницата дължимата издръжка до края на месец декември 2018г.
Тъй като ответницата не признавала извършените
доброволни плащания от
месец септември 2019г. до момента, удържаните от запора суми в размер на 840
лв. не му били върнати. По издадения изпълнителен лист по решението за
увеличение на издръжката, въпреки извършените доброволни плащания на 11.10.2019г.
на всичко дължимо с увеличението, ответницата, вместо да приложи изпълнителният
лист по вече образуваното и висящо изп.дело, за да удостовери увеличаването на
размера на издръжката, месец след заплащане на всичко дължимо, образувала ново
изпълнително дело, с нови разноски - адвокатски
хонорар - 350лв. и държавна такса - 25лв. според съобщението, отделно от това
се претендирали според поканата и присъдената издръжка и лихва върху нея и
допълнителни такси. Счита,
че П.П. упражнявала правата си недобросъвестно единствено и само с цел
увреждането му. Счита действията й като взискател по образуваните
изпълнителни дела № 20187660400334 на ЧСИ К.А., № 20185530405114 на ДСИ при
СтРС и № 20195530403148 на ДСИ при СтРС за противоправни, в противоречие с
изискването за добросъвестност на чл.З от ГПК, поради което същата носи
отговорност за причинените му вреди съгл. чл.45 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди П.Д.П., да му заплати сумата от 1580лв. представляваща
причинени му имуществени вреди от образуване и принудително изпълнение по
изпълнителни дела, от които: по № 20187660400334 на ЧСИ К.А. - 613лв, по №
20185530405114 на ДСИ при СтРС и № 20195530403148 на ДСИ при СтРС - 127,68лв.
държавна такса и 840лв. събрана недължима издръжка, както и сумата от 10лв.,
представляваща
неимуществени вреди от недобросъвестното упражняване на правата по образуването
и воденето на тези изпълнителни дела, причинило му психически страдания и
тормоз, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда да му
присъди направените в настоящото производство разноски. По делото е постъпила уточняваща
молба от ищеца, в която сочи, че
конкретните действия на ответницата по отделните изпълнителни дела,
респективно и на лицата, на които е възложила да ги извършват вместо нея
/адвокат/ или в изпълнение на закона /частен и държавен съдебен изпълнител/ са
съобразени и допустими от закона, но не били необходими за реализиране на признатите на
ответницата права, каквото било получаване на
определената от съда издръжка. С упражняването на тези признати от закона права
на ответницата, каквото било правото да образува изпълнително дело и да събира
принудително присъдената сума, ответницата
нарушила чл.3 от ГПК, който задължавал участниците в съдебните производства и
техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват
предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Противоправното
действие на ответницата било образуването и воденето на изпълнителен процес,
конкретно изпълнително дело № 20187660400334 на ЧСИ К.А., изпълнително дело №
20185530405114 на ДСИ при СтРС и изпълнително дело № 20195530403148 на ДСИ при
СтРС, без това да е необходимо за реализиране на правата й по издадените й
изпълнителни листове. Недобросъвестното и в противоречие с добрите нрави били
упражнени на правото за образуване и водене на: Изпълнително дело №
20187660400334 на ЧСИ К.А., което му причинило имуществена вреда в размер на
613лв., колкото била събраната по делото сума. Всички извършени действия по
образуване и водене на това дело не били необходими за реализиране правата на
ответницата, тъй като дължимата издръжка е заплащана доброволно от него
директно по сметка на ответницата, съответно цялата събрана сума по това
изп.дело от 613лв. била имуществена вреда за ищеца; Изпълнително дело №
20185530405114 на ДСИ при СтРС, към момента съединено в общо производство с
изпълнително дело № 20195530403148 на ДСИ при СтРС, което му причинило
имуществена вреда /към момента на подаване на исковата молба/ в размер на
967лв., от които 127лв. събрана държавна такса от ДСИ от запор на трудовото
възнаграждение и 840лв. събрани от запора на трудовото му възнаграждение за
издръжка за месеците септември, октомври ноември и декември 2019г. Тези събрани
суми не се дължали от него, тъй като дължимата издръжка била заплащана
доброволно директно по сметка на ответницата. Общият размер на имуществените вреди към момента за
подаване на исковата молба бил 1580 лв. Вследствие недобросъвестното и в
противоречие с добрите нрави упражняване на признати и защитени от закона права
ответницата чрез образуване и водене на горепосочените изпълнителни дела, без
това да е необходимо за удовлетворяване на правата й по издадените изпълнителни
листове му причинила имуществена вреда в посочения размер. Тази сума нямало да
бъде събрана от него, ако изпълнителните дела не били образувани, т.е. налице била причинна връзка
между недобросъвестното и в противоречие с добрите нрави поведение на
ответницата по образуване и водене на изпълнителни дела без необходимост от
това за удовлетворяване на правото й да получава дължимата издръжка - и
събраната от ищеца по тези изпълнителни дела сума. Същите действия на ответницата по упражняване на
правата й по издадените по гр.д.№ 4234/2017г. на СтРС и гр.д.№ 2883/2019г. на
СтРС изпълнителни листове чрез образуване и водене на изпълнителните дела, без
това да е необходимо за реализиране на правата по тях, тъй като дължимата
издръжка била заплащана доброволно, предизвикали
у ищеца чувство на несправедливост и обида, тъй
като въпреки доброволното плащане били предприети действия за принудително
изпълнение. Същият бил принуден да търпи принудително изпълнение, без с
поведението си да е станал причина за такова. Наред с това изпитвал неудобство
и срам пред колегите си на работното място - „Мини Марица Изток” ЕАД, клон
Рудник Трояново - 1, тъй като на много от тях станало известно за наложения му
запор на трудовото възнаграждение за дължима издръжка. Неплащането на издръжка
на дете от който и да е родител уронвало престижа, авторитета и доброто име на
родителя, в конкретният случай на ищеца. Отделно от това, изпратените призовки
за доброволно изпълнение предизвикали безпокойство, притеснение и страх у
ищеца, че не е изпълнил съдебните решения и дължал посочените в тях суми.
Ответницата
П.Д.П.
заявява, че ищецът П.Д.П. е баща на детето й Д.П.П., роден на *** г. в гр.
Стара Загора. С решение № 188 от 26.02.2018 г. по гр. дело № 4234/2017 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора по заведения от нея иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК, съдът предоставил на нея упражняването на родителските
права спрямо детето им, определил съответен режим на лични отношения между
детето и неговият баща, като първоначално определената издръжка за сина им била
в размер на 180 лв. месечно, считано от 28.07.2017 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. По време на
съдебния процес през месец август ищецът не заплатил за издръжка на детето им
дотогава изплащаната от него договорена между тях сума в размер на 100 лв.,
като едва от края на месец септември 2017 г. до приключването на делото същият
превеждал по банковата й сметка по 100 лв. месечно. Било образувано, чрез
пълномощника й, изп. дело № 20187660400334 на ЧСИ К.А., peг.
№
766, прекратено от ЧСИ и било изпратено за продължаване до ДСИ при Районен съд
- Стара Загора със способ за изпълнение - налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение. Посочени били съвсем коректно изплатените от длъжника суми до
този момент и поискано от съдебния изпълнител да се образува изпълнително дело,
за да може детето да получава дължимата издръжка, чрез нея, в пълен размер и
със законните последици. Поискала да бъдат изплатени дължимите суми за
издръжката на детето, включително и лихви за забава за целия минал период,
считано от 28.07.2017 г., като предоставила на съдебния изпълнител да изчисли
точния им размер и те да бъдат погасени с първата вноска по изпълнителното
дело. Нямало никакво съмнение, че изпълнителният лист по гр. дело № 4234/2017
г. относно присъдената издръжка й давал законното право да получава дължимата
издръжка за детето чрез съответният законен способ, какъвто се явявало
съдебното изпълнение и това не било в нарушение на чл. 3 от ГПК. Изпълнителното
дело за издръжка защитавало интересите на детето им и гарантирало бъдещи
непрекъснати, ежемесечни плащания. Изплатената сума в размер на 660 лв. сочела,
че освен присъдената от съда разлика в издръжката по време на процеса, която
била в размер на 100 лв., считано от 28.07.2017 г., била включена самостоятелна
сума в размер на 180 лв., която издръжка не била заплатена. В тази сума в
размер на 660 лв. не била включена дължимата издръжка за детето за дните от
края на месец юли 2017 г., както и дължимата лихва за целия период. Относно
адвокатското възнаграждение за ангажирания от нея процесуален представител,
който ищецът също считал за недължим, бил присъден и изплатен хонорар в размер
на 350 лв., който се равнявал на минимумима по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Било образувано чрез
процесуалния й представител изп. дело № 3148/2019 г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Стара Загора, въз основа
на изпълнителен лист 31.10.2019 г. по допуснато предварително изпълнение на
Решение № 1257 от 08.10.2019 г. по гр. дело № 2883/2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора за изменение наиздържката в размер на 220 лв. По
изпълнителното дело имало две надвнесени вноски, които ищецът въпреки
преведените по сметка от ДСИ суми превел по лично усмотрение. Счита, че
платеното над присъдената издръжка трябвало да се приеме като доброволно дадено
за повишение на жизнения стандарт на детето. По същото изпълнително дело два
месеца - след месец декември 2018 г. до месец февруари 2019 г. - не била
получила издръжки нито доброволно чрез ищеца, нито чрез ДСИ, за което било
необходимо да представи молба също чрез процесуалният си представител с вх. №
935/26.02.2019 г. Многократно депозирала молби по горепосочения ред, с които
изрично поискала ежемесечната издръжка за сина им да бъде превеждана по банкова
сметка ***ърху заплатата на ищеца. Счита, че нито един елемент от непозволеното
увреждане не бил налице - от нейна страна нямало противозаконно поведение
/деяние/, не било налице увреждане, а още по-малко причинно-следствена връзка
между тях. Принудителното изпълнение било материално законосъобразно, когато
вземането съществува и /при изпълнение на парично вземане/ имуществото, върху
което е насочено изпълнението, принадлежи на длъжника. Ето защо, по отношение
на иска за имуществени вреди в размер на 1580 лв. не счита, че фактите относно
процесуалните действия по гр. дело № 4234/2017 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, изп. дело № 334/2018 г. по описа на ЧСИ К.А., изп. дело №
5114/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Стара Загора, гр. дело № 2883/2019
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, възз. гр. дело № 1645/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, изп. дело № 3148/2019 г. по описа на ДСИ
при Районен съд - Стара Загора, са в противоречие на закона. Месечните издръжки
се дължали въз основа на влезли в сила съдебни решения на Районен съд Стара
Загора, респективно - на Окръжен съд - Стара Загора по горепосочените
граждански дела. Нереално и противоречащо на нормалната правна логика било да
се завеждат искове като за неимуществени вреди,
които сочели на несериозно отношение на ищеця. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди в размер на
1580 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. С
определение в с.з. на 20.10.2020 г. е допуснато изменение на претенцията за
имуществени вреди, като същата се счита предявена за сумата 1425,16 лева.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено
следното:
Предявен
е иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане по чл.45 ЗЗД. Фактическият състав на деликта обхваща следните елементи:
противоправно деяние, вреда, вина и
причинна връзка между деянието и вредата.
Правното твърдение на ищеца е, че
образуването на производство по принудително изпълнение срещу него от страна на
ответницата представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, с оглед на което се явява противоправно. Разпоредбата на чл.3 от ГПК
предвижда, че участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Носителят
на процесуалното право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова упражняването на процесуално право поначало е
правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба при извършване
на допустимото от закона процесуално действие. Последиците от такава
злоупотреба са уредени имено в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други лица (чл. 57, ал. 2 от КРБ) или в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), но също и когато правото е упражнено в противоречие
добрите нрави (чл. 3 ГПК) - неписани,
несистематизирани и неконкретизирани правила, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Доказването на деянието (упражняването на
процесуалното право) и неговата противоправност е в тежест на пострадалия,
докато вината на дееца се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, като следва да се отбележи, че вината в гражданското право не е
субективното отношение на дееца към деянието, а неполагане на дължимата грижа.
Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също следва да бъдат
доказани от пострадалия.
Отговорността за вреди от злоупотреба с процесуални права
по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото
обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени
загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди (в този смисъл е решение № 189
от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК).
Изхождайки от гореизложените принципни положения, съдът
намира, че в разглеждания случай злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК ще
бъде налице, когато взискателят е упражнил процесуалното си право да поиска
образуване на изпълнително производство недобросъвестно, при ясното съзнание,
че не съществува вземане в негова полза, което да подлежи на принудително
изпълнение. С оглед на това ищецът следваше при условията на пълно и пряко
доказване да установи, че към датата на образуване на сочените в исковата молба
изпълнителни дела вземанията са били погасени чрез плащане, както се твърди в
исковата молба.
Видно от материалите по приложеното изпълнително дело №
334/2018 г. по описа на ЧСИ К.А., същото е образувано на 13.04.2018 г. по молба
на ответницата, действаща като законен представител на детето Д.П.П., въз основа на
изпълнителен лист от 23.03.2018 г. по гр.д.№ 4234/2017 г. по описа на Старозагорския
районен съд за издръжка в размер на 180 лв. месечно от 28.07.2017 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. От
покана за доброволно изпълнение от 17.04.2017 г. е видно, че съдебният
изпълнител е установил към този момент наличието на неизплатени от длъжника по
изпълнителния лист суми: главница в размер на 107,92 лв. и лихва в размер на
0,60 лв.
Посочената
констатация на съдебния изпълнител за наличие на непогасени вземания по
изпълнителния лист към момента на образуване на изпълнителното производство не
е опровергана от събраните по настоящото дело доказателства. По делото са
изпълнени първоначална и повторна съдебно-счетоводна експертизи, които обаче са
правили изчисленията си, отчитайки извършените от ищеца плащания преди
образуване на изпълнителното дело, без да вземат предвид наличието на дължими
от ищеца законни лихви за забавеното плащане на задължението за издръжка.
Такава забава на ищеца безспорно е налице, тъй като от заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че до 15.03.2018 г. ищецът е заплащал по
100 лв. месечно вместо дължимите 180 лв., а за м.08.2017 г. въобще липсва
извършено плащане.
Следва да се посочи, че съгласно т.1 от
Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС,
когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и
в поредността по чл.76, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите.
Следователно в разглеждания случай извършените плащания от ответника следва да
бъдат отнесени първо за погасяване на натрупаните лихви за забава и едва след
това – на дължимата издръжка. Предвид
липсата на изчисление на размера на дължимата лихва не могат да бъдат възприети
изводите на вещите лица за погасяване на вземането по изпълнителния лист към
момента на образуване на изпълнително дело № 334/2018 г. по описа на ЧСИ К.А..
По искане на
взискателя изпълнително дело № 334/2018
г. по описа на ЧСИ К.А. е било прехвърлено на ДСИ при Старозагорския районен
съд, където било образувано под № 5114/2018 г. С молби от 09.05.2018 г. по
изпълнително дело № 334/2018 г. по описа на ЧСИ К.А. и от 18.05.2018 г. по изпълнително дело №
5114/2018 г. по описа на ДСИ при Старозагорския районен съд е
ответникът е заявил, че е заплатил всички дължими суми и че ще заплаща
доброволно и своевременно присъдената издръжка. Няма данни ищецът да е поискал
от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, респ. да е обжалвал отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнението.
На 13.11.2019 г.
по молба на ответницата, действаща като законен представител на детето Д.П.П., е
образувано изпълнително дело № 3148/2019 г. по описа на ДСИ при Старозагорския районен съд
въз
основа на изпълнителен лист от 31.10.2019 г. по гр.д.№ 2883/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд за издръжка в размер на 220 лв. месечно от 31.05.2019
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. От покана за доброволно изпълнение от 14.11.2019 г. е видно, че
съдебният изпълнител е установил към този момент наличието на неизплатени от
длъжника по изпълнителния лист главница в размер на 1320 лв. и лихва в размер
на 33,24 лв.
По отношение на
това изпълнително производство изцяло са относими съображенията, изложени
по-горе за липса на доказателства, опровергаващи по категоричен начин
дължимостта на суми за издръжка и лихви към момента на образуване на
изпълнителното дело. Действително ищецът е извършил деви плащания на 11.10.2019
г. в размер на 220 лв. и в размер на 170 лв. Липсват обаче доказателства за
размера на дължимите от ищеца законни лихви за забавеното плащане на
задължението за издръжка към този момент. Забава на ищеца е налице и в този
случай, доколкото от заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че до 11.10.2019 г. ищецът е заплащал по 180 лв. месечно вместо
дължимите 220 лв., считано от 31.05.2020 г. При съобразяване с т.1 от Тълкувателно решение
от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС извършените от ответника плащания
следва да бъдат отнесени първо за погасяване на натрупаните лихви за забава и
едва след това – на дължимата издръжка. Предвид липсата на изчисление на
размера на дължимата лихва отново не могат да бъдат възприети изводите на
вещите лица за погасяване на вземането по изпълнителния лист към момента на
образуване на изпълнително
дело № 3148/2019 г. ДСИ при
Старозагорския районен съд.
По изложените
съображения съдът намира, че ищецът не доказал пълно и пряко истинността на
твърдението си, че към момента на образуване на изпълнително дело № 3148/2019 г. по описа на
ЧСИ К.А. и изпълнително
дело № 3148/2019 г. ДСИ при Старозагорския районен съд вземанията по изпълнителните листове са били погасени изцяло. С оглед на
това не може да се приеме за установено, че ответницата е упражнила
процесуалното право на детето Д.П.П. да поиска
образуване на производство за принудителното събиране на посочените
вземания недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави, респ. че е извършила злоупотреба с право
по смисъла на чл.3 от ГПК. Следователно не е доказано наличието на основен елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД – наличие на противоправно
деяние, с оглед на което следва да се приеме, че липсва основание за възникване
на санкционно правоотношение между страните за репариране на причинени вреди.
Ето защо предявеният иск за сумата 1425,16 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от злоупотреба с
право по чл.3 от ГПК при образуването и воденето на изпълнително дело № 3148/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., изпълнително дело
№ 5114/2018 г. по описа на ДСИ при Старозагорския районен съд и изпълнително
дело № 3148/2019 г. ДСИ при Старозагорския районен съд, и сумата 10 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от злоупотреба с
право по чл.3 от ГПК при образуването и
воденето на изпълнително дело №
3148/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., изпълнително дело № 5114/2018 г. по описа на
ДСИ при Старозагорския районен съд и изпълнително дело № 3148/2019 г. ДСИ при
Старозагорския районен съд, се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата направените по делото
разноски в размер на 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице. Ищецът е направил възражение за намаляване размера
на заплатеното от ответницата адвокатското възнаграждение в настоящото
производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Минималното
възнаграждение за предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 341,30 лв. Съобразно разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство ответната страна следва да реализира
процесуална активност единствено във връзка оборване презумпцията за вина. С
оглед на това съдът намира, че на сложността на делото за тази страна съответства
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, към което да бъде добавена
сумата 200 лв., дължима за допълнителните две с.з. на основание чл.7, ал.9
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Д.П. *** против
П.Д.П. *** иск за сумата 1425,16 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от злоупотреба с право по чл.3 от ГПК при
образуването и воденето на изпълнително
дело № 3148/2019 г. по описа на ЧСИ К.А., изпълнително
дело № 5114/2018 г. по описа на ДСИ при Старозагорския районен съд и
изпълнително дело № 3148/2019 г. ДСИ при Старозагорския районен съд, и
сумата 10 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
злоупотреба с право по чл.3 от ГПК при образуването и воденето на изпълнително дело № 3148/2019 г. по описа на
ЧСИ К.А., изпълнително дело № 5114/2018 г. по описа на ДСИ при Старозагорския
районен съд и изпълнително дело № 3148/2019 г. ДСИ при Старозагорския районен
съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Д.П. *** да заплати на П.Д.П. *** сумата 700 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :