Решение по дело №60/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 62
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20227130700060
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 19.05.2022 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                      Членове:   ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                                      ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 60 по описа за 2022 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Д.И.Д.,***, чрез пълномощник адв. П.П. - ЛАК, срещу решение № 28 от 11.03.2022 година, постановено по административно наказателно дело316 по описа за 2021 година на Районен съд - Троян. С обжалваното решение пети състав е потвърдил Наказателно постановление № 21-0359-000737 от 14.09.2021 година на Началник Сектор към РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с което на Д., са наложени на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП административни наказания - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно, правилно и обосновано.

                В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е постановено неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а наложеното наказание явно несправедливо, касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от НПК. Касационният жалбоподател твърди, че от събраните по първоинстанционното дело гласни и писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин вмененото нарушение, поради което е недоказано. Твърди също, че районният съд неправилно е приел описаната фактическа обстановка, събраните гласни доказателства и доказаност на извършеното нарушение.

      В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения, претендира за присъждане на разноски по делото за касационна инстанция по приложен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.                            

       Ответникът –  РУ на МВР Троян – редовно призован,  не се представлява.

                В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен.   

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

                Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд Троян, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                 В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.   

                 Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че 13.08.2021 г. около 21:45 часа при управлението на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ********,  собственост на Т.Т.Т., по ул. „Минко Радковски“, излизайки на ул. „Христо Ботев“ в гр. Троян, посока светофарната уредба, намираща се на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“, Д. не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го използва, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/, образувайки полукръг, навлиза в лентата за насрещно движение и по този начин застрашава водача и пътниците в намиращият се там в момента на извършване на нарушението лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг., № ********, за което на жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 763 с бланков № 926125 от 19.08.2021г. Актосъставителят приел, че с горното деяние Д. е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателят, който подписал акта, като в графа: „обяснения/възражения“ е отразил, че моли да му бъде глобата минимална. На същата дата 19.08.2021 г. Д. е получил екземпляр от акта и в предвиденият от закона срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подавал писмено възражение срещу акта. Въз основа на акта за нарушение било издадено процесното наказателно постановление /НП/, видно от което Д. е санкциониран за това, че е извършил действия с управлявания от него автомобил, които не са обичайни и нормални за целите, за които е създадено превозното средство, в случая превоз на пътници. Наложени са му административно наказание глоба в размер 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от същия закон.

    При тази фактическа установеност, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателят, касатор в настоящото производство, административно нарушение по ЗДвП, авторството и вината.

      Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателят, които приел за неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително, че описанието на извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно изчерпателни и конкретни, позволяващо индивидуализацията му като изпълнително деяние и като административно нарушение. Изложил е и съображения, че на описаното деяние е дадена правилна правна квалификация, както и че наказанието е наложено в предвидения в правната норма размер и по отношение на описаното нарушение не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното пред него НП.   

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателят за неоснователни, а решението – предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

   С ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е въведена забрана на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

    В чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е регламентирано, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и глоба в размер на три хиляди лева водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

     В случая, от анализа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в АУАН дата е управлявал процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по предназначение, като ненужно и демонстративно поднася автомобила /дрифт/, образувайки полукръг, навлиза в лентата за насрещно движение и по този начин застрашава водача и пътниците, намиращи се в момента на извършване на нарушението в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг., № ********.

  Касационният състав преценява като обоснован  изводът на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП е безспорно доказано. Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната му отговорност.

  Обосновано с доказателствата районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Д.М.Б. и П.Т.Б. – очевидци на нарушението и служители на РУ гр. Троян, като обективни, тъй като са последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви, дадени са под наказателна отговорност и без данни за заинтересованост от изхода на спора. От същите се установява, че   пътували с лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Д.М.В. в гр. Троян, по ул. „Христо Ботев“, посока от ж.к. „Младост“ към центъра на града, като на предната дясна седалка на автомобила се намирал св. Ванчев, а на задната седалка се возело детето на свидетеля Димитър Ванчев и в района след светофарната уредба на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Радецки“, от ул. „Минко Радковски“ на платното за движение на ул. „Христо Ботев“ излязъл лек автомобил „БМВ“ с peг. № ********, който завивайки надясно, посока светофара, се занесъл и навлязъл в насрещната лента за движение, в която се намирал лекия автомобил, управляван от свидетеля Д.М.В.. Предвид възникналата опасност и за да предотврати настъпването на ПТП, свидетелят Д.В. спрял управлявания от него автомобил, след което лекият автомобил „БМВ“ се върнал в своята лента за движение и продължил посока кръстовището на ул. „Христо Ботев“, а св.В. подал сигнал в ОДЧ. В снетото по случая Сведение от Д.И.Д. на дата 19.08.2021 година, в което същият е потвърдил, че той е управлявал лек автомобил „БМВ“ с peг. № ********, собственост на Т.Т.Т. на 13.08.2021г., описал е маршрута, по който се е движил с автомобила, както и че на кръстовището на ул. „Минко Радковски“ и ул. „Христо Ботев“ е направил дрифт.

    При тези безспорни факти несъмнено се установява, че на посочената дата, място и време касаторът управлява МПС по обществен път, като го ползва не по неговото основно предназначение за превоз на хора и товари. От една страна анализа на доказателствата не установява че се касае за недобра техника или неизправност на автомобила, които да са причина за поднасяне и изваждане на управляваното МПС от контрол, каквито доводи навежда процесуалния представител на касатора, доколкото липсват обективни данни в тази насока. От друга, молбата за налагане на минимална глоба, вписана от жалбоподателя вместо възражение при съставяне на АУАН и установеното от показанията на свидетеля П.Т.Б., че такъв вид поведение изразяващо се поднасяне на автомобила и навлизането на същия в насрещната лента за движение, представлява страст на жалбоподателя, не касаят технически умения на водача и неизправност на автомобила, а осъзнато нарушение на правилата за движение по пътищата. 

     В случая, от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в АУАН дата и място е управлявал процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по предназначение, като е поднесъл същия, подавайки повече газ с превъртане на задвижващите колела, като се е получило усукване около предницата, т.нар. и придобил гражданственост термин „дрифт“, тъй като на тази марка автомобили задвижващи са задните колела, като е навлязъл в лентата за насрещно движение по ул. „Христо Ботев“ посока центъра на града, в която лента се е намирал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ******** и е създал опасност от възникване на ПТП.

  Ето защо изцяло правилна е дадената квалификация на тези факти от страна на АНО, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране именно на основание визираната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора, че описаното деяние неправилно е квалифицирано.

   Този начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

   В конкретния случай, правилно решаващият съд е приел за установено административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели, очевидци, възприели непосредствено цялото движение на автомобила.

    Законосъобразно решаващият състав е приел, че извършеното от Д. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни действия се създава висок риск от допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното движение, а водачът на МПС при всички случай дължи съответната грижа по отношение опазването живота и здравето на околните. Наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и са законосъобразно определени, съответно отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН, поради което оплакването на касатора, че е явно несправедливо е неоснователно.  

  Неоснователни са доводите в жалбата за несъставомерност на нарушението, авторството и тези за допуснато съществено нарушение при преценка на свидетелските показания, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не променят мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

   При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на районният съд за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

    При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведените касационни основания, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.   

     От касационната инстанция не бяха констатирани нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.  

     С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 11.03.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 316 по описа за 2021 година на Троянският районен съд.  

             Решението е окончателно.   

                                                            

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.