РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:***СЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110169176 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:
************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу „К“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *******************,с която се иска:
- да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние
№ ********* от 17.10.2023 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева,
частична претенция от пълния размер от 71.98 лева, представляваща недължимо
платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от
17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба/19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.10.2023 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № *********. Страните са договорили отпуснатият
заем да бъде в размер на 400 лева, срокът за погасяване да е 15 дни. В посочения договор
***** е уговорил, че ГПР е в размер на 48,03%, а договорната лихва е в размер на 39,00%
(или 6,50 лв.). В договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на
71,98 лв.
Поддържа се, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 71,98
лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/.
Прави се позоваване на чл. 10, ал.1 ЗПК ***** може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи се,
че посочената такса не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от
дейността на *** по предоставянето на кредита.
1
Излагат се доводи, че клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно
разглеждане е недействителна, искът с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на
заплатените суми, платени при начална липса на основание е основателен.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни.
Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит №********* при параметри на
договора: общ размер на кредита: 400.00 лева, лихвен процент по кредита: 39.00%, годишен
процент на разходите: 48.03%, лихва: 6.50 лева, такса експресно разглеждане: 71.98 лева,
брой погасителни вноски: 1, дата на падеж: 01.11.2023 г., обща стойност на плащанията:
478.48 лева, срок на кредита: 15 дни.
Сочи се, че договорът е бил сключен на 17.10.2023г. на която дата е усвоена от ищеца
заемната сума и е изплатен предсрочно на 19.10.2023г.преди настъпване на падежа на
уговорената вноска и два дни след нейното усвояване. Ищецът е внесъл 478.48 лева, която
сума е покрила изцяло главницата по договора в размер на 400 лева, лихви по кредита 0,87
лв. и 71,91лв такса експресно разглеждане като е надвнесъл сумата от 5.63 лв.
Твърди се, че на 18.04.2024г. ищецът получава от К ООД сумата в общ размер от 330,38
лв. като надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които е и настоящия договор, в т.ч. и
събраната по такса експресно разглеждане в размер на77.61 лв., като за направения превод
ищецът е бил известен с СМС съобщение и с имейл.
Поддържа се, че в конкретния случай твърденията на ищеца не сочат на защитим чрез
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД правен интерес като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск,
понеже осъдителната претенция на ищеца е погасена с плащане от ответника, което
обстоятелство е възникнало преди връчване на исковата молба по настоящето дело на
ответника.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 77.61 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от
17.10.2023 г Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че между
страните е сключен процесния договор за кредит на 17.10.2023 г., по силата на който е
отпуснат заем в размер на 400 лева, усвоен от ищеца при следните параметри: общ размер
на кредита: 400.00 лева; лихвен процент по кредита: 39.00%; годишен процент на
разходите: 48.03%; лихва: 6.50 лева; такса експресно разглеждане: 71.98 лева; брой
погасителни вноски: 1; дата на падеж: 01.11.2023 г; обща стойност на плащанията: 478.48
лева; срок на кредита: 15 дни
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В индивидуалния договор за кредит е посочено, че ГПР не включва разходите, които
Кполучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си задължения, както и
разходите за допълнителните незадължителни услуги, предоставени на Кполучателя по
негово искане.
Касателно таксата за експресно разглеждане е дадена дефиниция, че е индивидуално
договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна,
2
незадължителна услуга, по искане на Кполучателя, за експресно разглеждане от *** на
Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
Кполучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при ***, ако искането за
кредит е постъпило в работен ден от 09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок,
искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден.
Съгласно изготвения погасителен план към договора Кполучателят дължи на падежна
дата 01.11.2023г . сумата от 478.48 лева, от които 400 лева- главница, 6.50 лева- лихва и 71.98
лева- такса.
Видно от приложената разписка №***********/17.10.2023 г. В. С. С. е получил от „К“
ООД сумата от 400 лева.
Видно от приложената разписка №*****************/19.10.2023 г. В. С. С. е заплатил
в полза на „К“ ООД сумата от 478.48 лева с основание „предсрочно погасяване на кредит“.
Видно от разписка за извършено плащане №*************/18.04.2024 г. В. С. С. е
получил от „К“ ООД сумата от 330.38 лева- “връщане на надвнесена сума по кредит
**************** ************** ********* ************ ************”.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане е свързана с усвояване и
управляване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на
такава в противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на
клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите
нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът е
несъвместим и с ***ткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от
15 дни. Затова такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от
платените от него за погасяване кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от *** конкретна дейност
или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали ***** е изпълнил
насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен
това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно
от правилото посочено в общите условия не е сторено.
В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
***. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогвоорната информация по
чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как Кполучателя би могъл да избегне
заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез електронната система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика за
отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна
нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в
сферата на ***. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
3
заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за ***, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за ***. След
като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за ***. Следователно годишният лихвен процент няма да е 48.03 % както е
записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането в размер на 71.98
лева- такса за бързо разглеждане. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 71.98 лева.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на
ГПР става 1487 %, съобразно изчисление на съда с calculator.bg по реда на чл. 162 ГПК,
надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 68.20 %/ към месец
ноември 2013 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -3.64 %/, а имено
представлява близо сто и девет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
4
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай не се спори, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от
общо 478.48 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само
предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е
задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на
сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно
основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това
основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде
отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
4000 лева -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за
кредит.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 78.48 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 78.48 лева е платена при начална липса на
основание.
Искът за връщане на сумата обаче следва да бъде отхвърлен като неоснователен
доколкото още на 18.04.2024 г. – ден преди завеждане на исковата молба е възстановена
надплатената сума- правопогасяващ юридически факт, който следва а бъде отчетен от съда.
В Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. е разяснено, че при плащане на
множество задължения длъжникът има възможност да заяви кое задължения погасява, което
е сторено с посочването на „връщане надвнесена сума по *********“.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете- 50 лева- държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 240 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС. Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПк също има право на разноски
съразмерно на отхвърлените искове- 200 лева адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРОГЛАСЯВА по предявения от на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:
************, срещу „К“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*******************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на основание чл. 10а ЗПК
и чл. 23 ЗПК, нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № *********
от 17.10.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: ************,
срещу „К“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*******************, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 77.61 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит от разстояние № ********* от 17.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на В. С. С., на основание чл.
78,ал. 1 ГПК с ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА В. С. С. с ЕГН: **********, да заплати на „К“ ЕООД, с ЕИК: *********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ************, адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6