РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 498 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.А.Ю. срещу
наследници на Й.Й.К., с която е предявен установителен иск за собственост на поземлен
имот с идентификатор 409009.111.340 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със
Заповед N РД
18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, с площ 926 кв.м., ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м. на
първи жилищен и на втори тавански етаж.Обстоятелствата на които ищецът основава
иска са, че упражнява фактическа власт върху поземлен имот с
идентификатор 40909.111.340 по КККР на Кърджали, одобрени през 2006 г., с
площ на имота 926 кв.м., както и върху
построената върху имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м. на
първи жилищен етаж и на втори тавански етаж, необезпокоявано повече от 10
години, но имотът се води на наследници на Й.Й.К. от гр.Кърджали, поради което
желае съдът да установи осъществяваното от него владение и да признае за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на имота по давностно
владение.В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа
иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. В съдебно
заседание ответнците не се явяват и не се представляват.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Налице е правен
интерес от предявяване на иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като
ищeцът твърди, че е собственик на имота
на основание недобросъвестно владение в изискуемия се от закона давностен срок
по чл.79, ал.1 от ЗС, а имотът по кадастралната
карта и регистри на гр.Кърджали се води на Й.Й.К., починал на ***., ответниците са част от неговите наследници,
какъвто е и ищецът като син на починалия на 30.07.2013г. А.Ю.Ю. - син на Й.Й.К.,
и спрямо ответниците предвид, че наследниците на едно лице са обикновени
другари по отношение правата им в наследството, е допустимо ищецът да
установява правата си, ако са основани на предвиден в закона придобивен способ
за собственост на недвижим имот.
Записването на имота на Й.Й.К. е доказано от скици, издадени от СГКК-Кърджали на 29.05.2019г., относно
поземления имот и сградата, в които е посочено, че няма документ за
собственост, а наследственият кръг на посочения собственик е установен от
удостоверение за наследници, издадено от община Кърджали на 31.05.2019г.
Релевантните за уважаване
на иска обстоятелства - упражняване на фактическа власт върху имота - земя и
сграда необезпокоявано и спокойно в продължение на повече от 10 години преди
предявяването на иска за собственост, са установени от гласните доказателства
по делото.Показанията на св.Ю.И. и св.К.М. установяват преките им възприятия,
че повече от 10 години ищецът ползва имота, защото живее в имота откакто е
роден, имотът се води на дядо му Ю., но никой от близо 20 години няма претенции
за имота.Ищецът прави ремонти на сградата в него, поддържа двора, сее зеленчуци
и всички в селото знаят, че имотът е на ищеца.
Съгласно т.2 от ТР 4/2012 от 17.12.2012г., ОСГК на ВКС изискуемото от
чл.120 от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС волеизявление/позоваване на давност/ не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС, но
правната последица –придобиване на правото на собственост или друго вещно право
не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, защото
фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 от ЗС включва както
обективния елемент на упражняване на фактическата власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя, и за придобиване на вещното право е
необходимо обективирано волеизявление с цел както зачитане волята на правните
субекти, така и за защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по
отношение на субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност.Затова е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците на придобивната давност чрез предявяване на иск
или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт за собствеността въз основа на продължилото в срока
по чл.79 от ЗС владение.
Доказаното
упражняване от ищеца на фактическа власт на имота повече от 10 години, явно,
непрекъснато и необезпокоявано, като свой собствен, обуславя уважаване на иска
за собственост на предявеното основание по следните съображения:
Владението не е
прекъсвано по смисъла на чл.81 от ЗС и по арг. от чл.83 от ЗС, защото не е
пречено на ищеца да ползва имота.Владението е спокойно и явно, защото не е установено и
поддържано с насилие и по скрит начин.Владението е несъмнено, защото се
установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за своене-следва от установения
начин на ползване на имота, които действия нямат случаен характер, а са израз
на воля да се държи и да се запази вещта.Доказване дали
е налице противопоставяне на упражняваното от ищеца владение на останалите
наследници от наследствения кръг на дядо му не е проведено, но то не е релевантно
по делото, защото в предмета на делото не са включени обстоятелства относно
необходимостта от отричане на чуждо владение и манифестиране на своето
владение.Основанието, на което е установена фактическата власт от ищеца, не е
сънаследяване.Ищецът владее имота отпреди смъртта на своя баща, починал след
общия на ищеца и на ответниците наследодател, и фактическата власт на имота не
е установил при условията на съвладение, произтичащо от сънаследяване, тъй като
други правопораждащи правото на собственост юридически факти не са заявени като
част от предмета на доказване и не е налице обективно съществуване на
съсобственост, за да е необходимо оборване на презумпцията на чл.69 от ЗС.Само
в случай на съсобственост на правно основание, при която е установено владение
и върху чуждите идеални части, се изключва намерението те да се държат като
собствени.Наследяването като общо правоприемство е правно основание за
възникване на съсобственост между наследниците, но не и когато наследодателят,
както в случая, не се легитимира като собственик на вещта на правно основание –
акт, с който се прехвърля или учредява правото на собственост, и който като
придобивен способ е предвиден в закона.Владението си ищецът не основава и на
владение, осъществявано от дядо му, като фактическо състояние и като част от
наследственото имущество, когато с приемане на наследството то продължава за
наследниците по право, и правоизключващо в този смисъл, намерението имотът да
се държи като свой, възражение от
ответниците не е заявено.Следователно е без значение дали владението на ищеца е
демонстрирано на ответниците.
За да е налице
наследяване е необходимо лицето, на което имотът е записан в плана, да е
собственик въз основа на предвиден в закона придобивен способ.Записването на имота
в плана, в случая в кадастралния регистър към кадастралната карта на
гр.Кърджали, нито създава, нито отнема права.Обстоятелството, че имотът, ведно
със сградата в него, е заснет в кадастралната карта, със съответни
самостоятелни идентификатори на името на посочено лице, не създава и не променя
правото на собственост, а единствено отразява съществуващите обекти като
местоположение, граници и размери/чл.2, ал.1, вр. ал.5 изр.1-во от ЗКИР/,
защото данните за правото на собственост върху недвижимите имоти са
доказателство, но само доколкото източникът на тези данни има доказателствено
значение/чл.2, ал.2 т.1, вр. ал.5 изр.2-ро от ЗКИР/, а в случая такъв източник
към записването е посочено, че няма, и такъв източник по делото нито е заявен,
нито е установен. За доказването на субективния елемент на владението
/намерението за своене/, е установена законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго, която е приложима на
общо основание, тъй като насрещното й оборване/доказване
не е заявено в срока по чл.131 от ГПК, при което съгласно чл.124, ал.1 от ГПК
следва да се признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик
на процесния имот на основание недобросъвестно владение в срока по чл.79, ал.1
от ЗС, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците бъдат осъдени да заплатят
на ищеца разноските по делото от 255 лв. за държавна такса и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Б.С.Д. с ЕГН **********,***, Р.С.И. с ЕГН **********,***,
Р.С.И. с ЕГН **********,***, Р.С.И. с с ЕГН **********,***, Н.М.Ю. с ЕГН **********,***, Н.А.Ю. с ЕГН **********,***, М.А.Ю. с ЕГН **********,***, и М. Г. с ЕГН **********,***, че М.А.Ю. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ***, е собственик на Поземлен имот с идентификатор 409009.111.340 по КККР на
гр.Кърджали, одобрени със Заповед N РД 18-66/18.10.2006г. на изпълнителния
директор на АК, с площ 926 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10 м./, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 409009.111.340.1, със застроена площ
66 кв.м. /на първи жилищен и на втори тавански етаж/, на основание
недобросъвестно давностно владение в срока по чл.79, ал.1 от ЗД.
ОСЪЖДА Б.С.Д. с ЕГН **********,***, Р.С.И. с ЕГН **********,***,
Р.С.И. с ЕГН **********,***, Р.С.И. с с ЕГН **********,***, Н.М.Ю. с ЕГН **********,***, Н.А.Ю. с ЕГН **********,***, М.А.Ю. с ЕГН **********,***, и М. Г. с ЕГН **********,***, да заплатят на М.А.Ю. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ***, сумата 755
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: