Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 560 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 11 от 12.07.2019 г. на Началник РУ- К., на Г.Х.Г.,
ЕГН **********,***, П. област, ул. „М.Б.“ № ** е наложено административно
наказание на основание чл.275 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1
от ЗМВР.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се
извършване на нарушението, което му е вменено във вина.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично. Не желае да ползва адвокатска защита. Поддържа жалбата си. Пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К. като актосъставител и П. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, доведената по почин на жалбоподателя свидетелка Г.,
както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 11 от 12.07.2019
г., разписка за връчването му, АУАН серия АА № 231246 от 20.06.2019 г., два
броя докладни записки и два броя сведения, заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., възражение срещу АУАН, съдът намира за
установено следното:
На
20.06.2019 г. униформените служители н.Р.н.М.К.К. и П.
осъществявали служебните си задължения, свързани с контрол на паркираните
автомобили в гр. К.. Около 12,30 часа, на ул. „******“ в града К. съставял фиш
на неправилно паркиран автомобил на посочената улица срещу ОУ
„К.и М.“. Колегата му св. П. се намирал на разстояние около две коли, където
също съставял фиш. През това време към К. се приближило непознато за него лице,
което му заявило, че е собственик на съседен автомобил, също паркиран на
посоченото място, тъй като трябвало съпругата му да посети аптеката, а нямало
къде да спре. Лицето заявило на полицейския служител, че не видяло забранителен
знак и според него не било в нарушение. К. обяснил, че лицето като водач на МПС
е извършило нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като е паркирало вляво по посоката на движението си и му
поискал документите за проверка. Непознатото лице заявило, че полицейския
служител не му се е представил. Тогава К. му се представил и отново поискал
документите му за проверка. Лицето отворило вратата на автомобила си, но след
това я затворило и заявило, че няма да даде документите си за проверка на
поискалия ги полицейски служител, но щял да ги даде на преминаващите в този
момент полицейски служители от пътен контрол. Полицейският служител повторил
отново разпореждането си, но лицето отказало да предаде документите си за
проверка. Свидетел на случилото се бил и колегата на К. полицейски инсп. П.. Тъй като полицейските служители не успели да
установяват самоличността на лицето, така че да могат да му съставят фиш за
констатираното от тях нарушение на правилата на ЗДвП, се наложило да отведат
непознатото лице до сградата на РУ- К.. Там било установено, че лицето е
жалбоподателят Г., като след установяване на самоличността му, полицейските
служители му съставили фиш за нарушение по ЗДвП.
Действията
на жалбоподателя били преценени като нарушение на чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР,
поради което бил съставен и процесния АУАН, с който
било прието, че на 20.06.2019 г., около 14,30 часа, в гр. К., на ул. „******“
до училище „К.и М.“ жалбоподателят не е изпълнил издаденото му устно полицейски
разпореждане да представи документите си за проверка с думите: „На друг ще ги
дам, на тебе- не“, с което попречил на установяване на неговата самоличност-
нарушение по чл.64 ал.1 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Срещу
констатациите в АУАН жалбоподателят Г. вписал
възражение, но не го конкретизирал по същество. След това депозирал писмено
възражение, с което оспорил извършване на вмененото му във вина нарушение,
както и посочил, че разпорежданията се издавали писмено.
Във
връзка с подаденото възражение била изготвена докладна записка от мл. експерт
при РУ- К., с която било направено предложение за издаване на наказателно
постановление при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН с оглед непосочване в
дадената правна квалификация на нарушението на ал.2 на чл.64 от ЗМВР, за което
обаче обстоятелства били изложени в съдържанието му.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 12.07.2019 г. било издадено от оправомощено длъжностно лице, съгласно заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. процесното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушение, на
жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.275 ал.1
от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 02.08.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на същата дата.
Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Наказателното
постановление съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН, издадено е в
изискуемата от закона форма и от оправомощено
длъжностно лице в рамките на неговата компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по
извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото, и приложимата санкционна норма,
размера на наложеното наказание глоба. Допуснатата непълнота в правната
квалификация на деянието в съдържанието на АУАН не нарушава правото на защита
на санкционираното лице, доколкото са изложени всички относими
обстоятелства към деянието, като посочения недостатък по надлежния ред на чл.53
ал.2 от ЗАНН е саниран в издаденото наказателно
постановление.
Прието
е с процесното наказателно постановление, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР вр. чл.257 ал.1 от ЗВМР. Съгласно разпоредбата на чл.64
ал.1 от ЗМВР „Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Ал.2 на посочената
разпоредба предвижда, че при невъзможност да се издадат писмено
разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно ал.4 на чл.64 от ЗМВР „Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му“. Събраните по делото доказателства- писмени и гласни,
съдържащи се в показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да
изпълни отправеното му устно полицейско разпореждане да предаде документите си
проверка. Посоченото разпореждане е било ясно и разбираемо за жалбоподателя и
не е налагало извършване очевидно за лицето престъпление или нарушение, както и
не е представлявало заплаха за живота или здравето му. Г. е отказал да изпълни
разпореждането, с което е попречил на полицейските служители да изпълнят
задълженията си и установят самоличността му. Поради изложеното, съдът намира,
че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.64 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Показанията на св. Г.- съпруга на жалбоподателя съдът не кредитира с
доверие относно основния факт на доказване по делото, предвид съпружеските
ѝ отношения с жалбоподателя. Твърденията на свидетелката за това, че
съпруга ѝ не е успял да представи документите си за проверка, тъй като му
били сложени белезници съдът не кредитира, тъй като същите се явяват изолирани
и неподкрепени от останалите доказателства по делото. И двамата полицейски
служители са категорични, че дори и след като полицейския служител К. се е
представил, жалбоподателят е отказал да предаде документите си за проверка,
поради което се е наложило да бъде отведен до сградата на РУ- К. за
установяване на самоличността му.
За осъщественото от жалбоподателя нарушение е приложена относимата санкционна разпоредба на чл.257 ал.1 от ЗМВР,
съгласно която, „който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено
в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лева“. Наложено е наказание глоба в размер на 200
лева. Съдът намира размерът на наказанието за съобразен с обстоятелствата по
извършването му. Жалбоподателят е отказал категорично да изпълни отправените му
двукратно разпореждания да даде документите си за проверка, като тези му
действия се явяват необосновани, предвид че е бил наясно, че срещу него стои
униформен полицейски служител, който му се е представил и му е разяснил, в
какво се състои нарушението му.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 11 от 12.07.2019 г. на Началник РУ- К., с което на Г.Х.Г., ЕГН **********,***,
П. област, ул. „М.Б.“ № ** е наложено административно наказание на основание
чл.275 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64 ал.1,
ал.2 и ал.4 вр. чл.257 ал.1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ