№ 1024
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500527 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260039 от 04.12.2020 г. по гр. д. № 244/2019 г. на
Софийски окръжен съд ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено да заплати на В. В.
С. сумата 126000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 15.05.2019 г., на основание чл. 432, ал.1, т.2
от КЗ. Искът е отхвърлен за разликата до 200000 лева, както и за периода
25.08.2018-14.05.2019 г.
Решението е обжалвано от ищеца с въззивна жалба в отхвърлителната
част. Жалбоподателят се оплаква от необосновано занижен размер на
обезщетението, което не съответства на тежестта на търпените болки предвид
установената близост с починалата, на принципа за справедливост, на
икономическите условия в страната. Оспорва като необоснован и извода за
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и искът за обезщетение на
неимуществени вреди да бъде уважен в пълния предявен размер.
1
Ответникът оспорва жалбата. Подал е въззивна жалба срещу
осъдителната част на решението. Счита, че причината за настъпилото ПТП не
е само в действията на водача Г., а и в лошото качество на пътя. Оспорва като
занижен определения от съда принос на пострадалата поради пътуване без
колан на 10 %. Намира за прекомерен определения справедлив размер на
обезщетението предвид възрастта на ищеца и установените отношения с
починалата.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите съобразно изложените
оплаквания, съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от В.
В. С. против ЗК “Лев инс” АД, София иск с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ за заплащане на 200000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки от смъртта на майката на ищеца, настъпила при ПТП на
25.08.2018 г. по вина на водач, управбяващ автобус, за който ответното
дружество е застраховало гражданската отговорност на водача. Твърди се в
исковата молба, че със смъртта на майка си ищецът изгубил най-близкия си
човек, опора на живота му. Смъртта й е непрежалима поради силната обич и
връзка с нея.
Ответната страна е оспорвала иска като е направила възражение за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване
вредоносния резултат от пострадалата поради пътуване без предпазен колан.
Пред въззивната инстанция възражението за съпричиняване се поддържа.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателите, след преценка на
доказателствата, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК Софийски
апелативен съд намира въззивните жалби за неоснователни поради следното:
Оплакванията във въззивните жалби са досежно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и наличието, респективно обема на
съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалата. Не се
оспорват възприетите от съда факти, въз основа на които е постановено
обжалваното решение, а само направените правни изводи. Не се оспорва
констатацията на съда, че водачът на автобуса, чиято гражданска отговорност
2
е застрахована при ответника, е извършил виновно нарушения на правилата
за движение по пътищата. Ответникът оспорва правните изводи, че
действията на водача са основание за ангажиране отговорността на
застрахователя. Сочи, че състоянието на пътя също е допринесло за
настъпване на ПТП.
Оплакванията са по правните изводи на съда при определяне размера на
обезщетението, което ищецът счита за несправедливо занижено, а ответникът
- за прекомерно. Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия
размер на обезщетение на неимуществените вреди за ищеца, съобразно с
причинените душевни болки от смъртта на майка му. Спорът пред въззивната
инстанция е и по наличието и размера на съпричиняване вредоносния
резултато от страна на пострадалата поради пътуване без предпазен колан.
По въпросите относно наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника липсва оспорване на извода на съда за
противоправно деяние, извършено от водача на автобуса, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, и за причинна връзка на
деянието с ПТП, в което е настъпила смъртта на майката на ищеца. Не се
оспорват фактическите констатации, че ПТП е настъпило в условията на
дъжд и мокър път, в зона непосредствено след десен завой на пътя за
посоката на автобуса. Ограничението на скоростта е 40 км/ч, а скоростта, с
която автобусът се е движил в момента на удара е 53 км/ч. Въз основа на
установените факти следва извод, че водачът на автобуса е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата като се е движил със
скорост над разрешената за пътния участък, поради което при навлизане в
десен завой не успял да преодолее кривата и навлязъл в лентата за насрещно
движение, където реализирал ПТП с два насрещно движещи се автомобила.
Вследствие загубата на управление от сблъсъците, автобусът напуснал
пътното платно и се преобърнал два пъти по стръмния скат вдясно, като се
установил на 18,50 метра под нивото на пътя. Извършеното от водача
противоправно деяние, което е в причинна връзка с ПТП обуславя
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на преките и
непосредствени вреди, понесени от ищеца. Не се спори, че в процесното ПТП
е настъпила смъртта на неговата майка Е. С..
3
Автомобилът е снабден с двуточкови предпазни колани на седалките на
пътниците. Закопчан, коланът преминава през талията на пътника и го
задържа за седалката, но позволява на горната част на тялото да се движи, а
главата - да достигне предната седалка. Няма данни Е. С. да е пътувала с
поставен предпазен колан. Смъртта на Е. С. е настъпила вследствие
премазване на гръдния кош и тежки контузии на белите дробове и сърцето.
Обстоятелството, че тялото й е намерено е извън превозното средство,
притиснато между терена и автобуса, води до извод, че тя не е била с
поставен обезопасителен колан. При двукратното преобръщане на автобуса
около надлъжната му ос по стръмния скат свободно движещите се предмети и
телата на другите пътници, както и дърветата и камъните, с които автобусът
се е сблъскал на терена, биха могли да причинят наранявания и на пътник с
правилно поставен колан. При тези обстоятелства е без значение поставянето
на обезопасителен колан, защото “ефектът е един и същ”, съгласно
пояснението на вещото лице Д. в съдебно заседание на 27.10.2020 г.
Съдът възприема при условията на чл.272 от ГПК направените в
обжалваното решение фактически констатации относно обстоятелствата, от
значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 25.08.2018 г. – преживените от ищеца душевни болки и
страдания: силната връзка с майката, обитаването на общо жилище. Ищецът
не е семеен, живеел е сам с майка си след като баща му починал през 2007 г.
Тя приготвяла храната, а той е пазарувал, водел я на лекар и пр. Внезапната й
смърт се понася тежко от ищеца. Към момента на смъртта тя била на 64
години, а ищецът – на 38 години. При научаване за катастрофата ищецът
изпаднал в истерия, опитал се да достигне до мястото, за да намери майка си.
След смъртта на майка си ищецът живее сам. Свидетелските показания
установяват първоначална реакция на силна скръб и тъга от смъртта на
майката, продължаваща няколко месеца, последвана от депресия,
затвореност, отказ да започне работа. Поставил паметник на гроба на майка
си, който посещава редовно. Субективните възприятия на свидетелката Т. П.,
сестра на ищеца, че се опасявала той да не направи опит за самоубийство,
защото често го намирала при жп линията, намираща се в бизост до дома му,
не установяват такава нагласа у ищеца. Подобни преживявания не се описват
и в исковата молба. При определянето размера на обезщетението за
4
неимуществени вреди настоящият състав съобрази посочените обстоятелства,
установени по делото чрез показанията на свидетелката П., както и
обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близките му, обстоятелствата на настъпване на смъртта, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Обезщетението следва да се определи и при отчитане на
конкретните икономически условия, като при преценката на последните и
като индиция за тях се вземат предвид и застрахователните лимити.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1
и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 126000 лева би обезщетила
ищеца за претърпените неимуществени вреди. Вредите са в рамките на
обичайните при процесните обстоятелства - внезапна смърт на родител в
тежка катастрофа с много жертви и пострадали, а размерът на определеното
обезщетение е съобразен и с трайната съдебна практика по сходни случаи.
Възражението за съпричиняване следва да се приеме за необосновано.
Събраните доказателства не установяват по категоричен начин, че пътуването
без поставен обезопасителен колан е в причинна връзка с настъпване смъртта
на Е. С., предвид движението на автобуса след ударите и преобръщането му
по стръмния скат.
Ищецът е заявил претенцията си перд застрахователя на 22.04.2019 г. На
основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава от 15.05.2019
г. - след изтичане на 15 работни дни.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд в обжалваните части, решението следва да се
потвърди.
Разноските на страните пред тази инстанция са: на ответника - 2520 лева
за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 100 лева. Ищецът не е направил разноски. Адв. Т.Г. е заявил
искане за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказана на
ищеца безплатна правна помощ в размер на 3500 лева, срещу което не е
направено възражение. При този изход на делото пред въззивната инстанция с
оглед обжалваемия интерес 200000 лева ответникът следва да заплати на адв.
Т.Г. 2205 лева. Ищецът дължи на ответника разноски задържавна такса и
5
юрисконсултско възнаграждение в размер на 969,40 лева съответно на
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 04.12.2020 г. по гр. д. №
244/2019 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, София да заплати на адв. Т.Г. 2205 (две
хиляди двеста и пет) лева за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
пред въззивния съд.
ОСЪЖДА В. В. С. да заплати на ЗК “Лев инс” АД, София разноски в
размер 969,40 (деветстотин шестдесет и девет 0,40) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6