РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-007485 от
05.08.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с
което на В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: ***** е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.
Жалбоподателят В. Н. В., не се явява в съдебно заседание, редовно
призован. Моли да се отмени НП по съображения изложени в жалбата.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, взема писмено
становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 18.07.21 г. от актосъставителя М.Б. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ против В. Н. В., ЕГН ********** за
1
това, че на 18.07.21Г г. в 15:02 часа в гр.Пловдив на ул.“Пере Тошев“ на
кръстовището с ул. Бугариево, управлява собствения си мотопед Опай Опи с
рег№*****, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост, на
десен завой се блъска в спрелия в кръстовището л.а. Киа Сеед с рег.№**** и
реализира ПТП с пострадало лице.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят св. Б. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Към същия в приобщен и протокол за ПТП
№361, съставен от актосъставителя М.Б..
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП не се явява
доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
На първо място, в обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел, че жалбодателят при движение с
несъобразена скорост „се блъска в спрелия в кръстовището лек автомобил..”,
след което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която е посочена в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
наказателното постановление е записано дословно ,че водачът не избира
скоростта на движението съобразно атмосферните условия и релефа ,
условията на видимост интензивност на движението и други обстоятелства за
да спрат пред видимо препятствие или създадена опасност за движението ,
което било нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДВП .В обстоятелствената част на НП
е описано ,че жалбоподателят се блъска в л.а. щото не е съобразил скоростта
си с пътните условия. В настоящия случай от страна на жалбоподателя се
оспорва, че се е блъснал в лек автомобил , но не може да се приеме, че
2
контролът при управлението на автомобила непременно е бил загубен от
жалбоподателя вследствие на несъобразена скорост.
В хода на проведеното съдебно следствие не се установи по несъмнен
начин, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП,
неспазвайки правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нарушението от водач на МПС
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно
произшествие, е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този
смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена
скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена
скорост. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение
съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят
както всички характеристики на пътната обстановка и движението на
автомобила, така и на причинените повреди. В тази насока следва да се има
предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни
изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за
това в конкретния случай не са налице. От съставения АУАН и показанията
на актосъставителя не се установи, че към момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие не е била избрана скорост спрямо „пътни
условия“ т.е. въобще не са установени конкретните условия на движение на
мястото на ПТП – каква е причина в кръстовището да се намира, респ. бил ли
е в движение или спрял. При констатирано движение с несъобразена скорост
наказващият орган няма задължение да посочи каква е била конкретната
скорост на движение – принципно всеки водач при управление на МПС е
длъжен да избере такава скорост, която да е съобразена не само с примерно
посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП обективни факти от действителността, но и с
всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от
пътните условия и ситуации и пр., така че да са в състояние да спрат пред
предвидимо препятствие, но има задължение да посочи ясно и точно всички
факти, които водят за неизпълнение на задължението на водача да установи
предвидимите обстоятелства при една от хипотезите на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
която се твърди да е неспазена при управление на МПС.
3
В случая не е установено по ясен и категоричен начин, че
жалбоподателят се е движел с такава скорост на движение, която обективно
не е била съобразена с всички изброени предвидими препятствия, поради
което да е извършил процесното нарушение и той да е причината за
настъпилото ПТП.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-007485 от
05.08.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с
което на В. Н. В., ЕГН **********, с адрес: **** е наложено
административно наказание за нарушение на чл. 20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4