Р Е Ш Е Н И Е
Номер 287/22.2.2018г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на тридесети
януари, година две хиляди и осемнадесета,
в публично
съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Радостина И.,
като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 4651 по описа на ВРС за 2017 г.,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-007052/05.10.2016 г. на
директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.Варна, с което на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на П.Н.П. ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за нарушение на
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени,
по реда на Административно-процесуалния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от П.Н.П.
против наказателно постановление № 03-007052/05.10.2016 г. на директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” – Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното
постановление е необосновано, незаконосъобразно, явно несправедливо и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което се
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява и се представлява от адв.С.С.-Б., която по
същество моли съда да отмени наказателното постановление поради липса на нарушение.
Въззивната страна се представлява от юрисконсулт Д.О.,
редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли съда за потвърждаване на
наказателното постановление.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – директора на Дирекция ”Инспекция на труда”-Варна съгласно чл.416 ал.2
от Кодекса на труда.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П.Н.П. ***. Семейството на П. притежавало и недвижим
имот в гр.Дългопол, обл.Варна, който посещавали. От там се познавали със св.П.Д.Д.,***. Св.Д. *** и пътувала постоянно между двата града.
Случвало се П. с личния си автомобил да закара св.Д. или децата ѝ от
гр.Дългопол до гр.Бяла или обратно като услуга, без да тя да заплаща за
транспорта, тъй като П. знаел, че тя разполага с ограничени финансови средства.
През месец септември П.П. закупил от
свой познат за лични нужди 800 килограма грозде. Гроздето се намирало в лозов
масив до гр.Бяла и П. трябвало да си го обере. При среща със св.Д.П. ѝ
споделил за това и тя му предложила като услуга и като благодарност за
извършените от него услуги тя и нейни приятелки да му помогнат и да оберат
гроздето. На 20.09.2016 г. П. закарал с личния си автомобил св.Д. и нейните
приятелки М.А.К. и В.Р.М. на мястото в лозовия масив, където се намирало
гроздето. Св.Д. взела със себе си и дъщеря си А. П. им показал къде се намира
гроздето, след което изчаквали на пътя до масива да пристигне амбалаж-касетки,
в които щели да берат гроздето.
Със Заповеди № 438
и 439/20.09.2016 г. служителите на Дирекция ”Инспекция на труда” гр.Варна Р.Н.П.
и Р.И.П. били командировани за същата дата до гр.Бяла със задача за извършване
на проверки по спазване на трудовото законодателство по Програма № 1, Мярка 4
по плана за контролната дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна за 2016
година по оперативна цел „Осъществяване на ефективен контрол относно спазването
на законодателството в областта на труда, държавната служба и трудовата
мобилност“.
В 13,45 часа П. и П. пристигнали
в лозовия масив, видели П. и четирите жени и решили да извършат
проверка. Попитали жените какво правят там и те им обяснили, че ще берат грозде
за П.П.. Тъй като жените били неграмотни,
проверяващите не им дали да попълнят собственоръчно декларации. От служителите
на Дирекция „Инспекция по труда“ бил съставен Констативен протокол за извършена
проверка в 13,45 часа на 20.09.2016 г. в лозов масив гр.Бяла на П.Н.П. като
физическо лице, в който отразили, че в обекта са установили лицата В.Р.М., А.Т.Г.,
П.Д.Д. и М.А.К. на длъжност берач грозде, с дата на
наемане 20.09.2016 г., работно време 08-15 часа, трудово възнаграждение 20 лева
без трудов договор. Лицата се подписали на протокола.
П.П. дал собственоръчни обяснения на
основание чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда КТ/, в които записал, че е
закупил грозде от собственик и отишъл с 4 души, на които извършва постоянно
услуги, да го обере от лозето.
Според проверяващите П.Н.П. като работодател:
1. Не
е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа в книга за инструктаж на В.Р.М., А.Т.Г.,
П.Д.Д. и М.А.К.на длъжност „берачи на грозде“, в деня
на постъпването им на работа на 20.09.2016 г. в лозов масив находящ се в
гр.Бяла.
2. Не
представя книга за инструктаж.
3. Не
представя документи за осигуряване на обслужване от служба за трудова медицина
на работещите в обекта.
4. Не
представя оценка на риска за безопасността и здравето на работещите в обекта.
5. Не
държи в обекта на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и от документите, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа.
6. Не
е определил длъжностно лице в обекта, което да го представлява пред контролните
органи.
7. Допуснал
е до работа лице, ненавършило 18 години А.Т.Г., родена на 09.07.2000 г., да
изпълнява трудови функции на длъжност берач на грозде, преди да е получено
разрешение от Инспекция по труда за сключване на трудов договор.
Проверяващите отразили тези констатации в Протокол за извършена
проверка № ПР 1636874/29.09.2016 г.
На 29.09.2016 г. главен инспектор Р.Н.П. съставила Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-007052 затова, че П.Н.П. в
качеството му на работодател е допуснал до работа лицето П.Д.Д. с ЕГН ********** да престира труд в полза на П.Н.П.,
като изпълнява трудови функции на длъжност „ берач на грозде”, в обект лозов
масив гр.Бяла, обл.Варна, стопанисван от П.Н.П. с определено работно време,
декларирано от лицето от 08.00 часа до 15.00 часа с определено работно място –
обекта на контрол и договорено трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на
ден, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
възникналото трудово правоотношение. Нарушението е извършено на 20.09.2016 год.
в 13,45 часа в обекта на контрол – лозов масив гр.Бяла, обл.Варна, стопанисван
от П.Н.П., към който момент е следвало да е сключен трудовия договор в писмена
форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Нарушението е
квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.62 ал.1 във връзка с чл.1
ал.2 от Кодекса на труда. Акта бил съставен в присъствието на нарушителя, който
в графата бележки и възражения не направил такива.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Р.П.. Според нейните свидетелски показания
при отиването им на мястото те са установили, че жените и момичето са режели
гроздове и са пълнили торби с грозде в масива, а П. бил наблизо. Тъй като
жените нямали документи за самоличност и били неграмотни, данните за имената,
ЕГН, работно време и възнаграждение според П. те взели по устни данни от
жените, вписали ги в протокола, запознали ги със съдържанието и лицата се
подписали на протокола. Жените казали, че берат грозде за П., той потвърдил
това и заявил, че са му били предоставени 800 кг грозде, които той е трябвало
да обере и не е собственик на самото лозе. Съдът кредитира свидетелските
показания на П. относно установяване на присъствието на жените и П. в лозовия
масив и наличието на уговорка между тях те да оберат за него определено
количество грозде. Съдът не кредитира показанията на св.П. за останалите
обстоятелства, тъй като те не отразени в Констативния протокол за извършена
проверка и в АУАН и няма представени други доказателства за тях.
В съдебно заседание бе разпитана като свидетел и П.Д.Д.. Според нейните показания не е имало уговорка между нея
и П. за продължителност на работа, работно място, трудово възнаграждение, а тя
със своите приятелки и дъщеря е помагала на П. да обере гроздето като помощ на
съсед и познат и като благодарност за извършените в минало време от него
услуги. Според Д. те са били извън лозовия масив и са изчаквали амбалаж при
пристигането на проверяващите. Проверяващите писали нещо, не са им го прочели и
обяснили, а само ги накарали да се подпишат. Били там само за няколко часа да
оберат гроздето и са нямали уговорка за заплащането, просто искали да му върнат
услугата. Съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като е логично при
извършени предишни услуги от П. тя да му върне жеста съобразно нейните
възможности – чрез полагане на труд за обиране на гроздето.
Съдът
кредитира частично Констативния протокол за извършена проверка в 13,45 часа на
20.09.2016 г. в лозов масив гр.Бяла единствено относно обстоятелствата, че е
била извършена проверка и че са установени четири лица от женски пол с
посочените имена на мястото. Съдът не кредитира протокола относно посочените
обстоятелства, че лицата са били на длъжност „берач грозде“, дата на наемане,
работно време, трудово възнаграждение, тъй като тези обстоятелства са
удостоверени с подписите на лица, които не са могли да четат и не бяха
представени убедителни доказателства, че им е било разяснено неговото
съдържание и значение.
Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по
делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните, а именно:
Заповеди № 438 и 439/20.09.2016 г., Констативен протокол
за извършена проверка в 13,45 часа на 20.09.2016 г. в лозов масив гр.Бяла,
писмени обяснения от П.Н.П. на основание чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда,
Протокол за извършена проверка № ПР 1636874/29.09.2016 г.
На 05.10.2016 г. е било издадено обжалваното наказателно
постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.62 ал.1
във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда и е ангажирал личната отговорност на П.Н.П.
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като е наложил
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
С оглед на така установената фактическа обстановка, в изпълнение
на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно-наказателното производство, съдът достигна до
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт
за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от
материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на личната отговорност на П.Н.П..
Безспорно в случая е наличието на уговорка между П.П. и П.Д.
тя със свои приятелки да му обере 800 кг грозде от лозовия масив. Спорното
обстоятелство, което е твърдяно и следва да се докаже от
административно-наказващия орган е дали тези отношения между П. и Д. са
трудовоправни отношения или отношения по изпълнение на граждански договор в
неформална форма, респективно договор за поръчка или оказване на услуга от
страна на Д..
Според АУАН и наказателното постановление нарушението на П. се
изразява в допускането до работа на П.Д.Д., без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение. Нарушението е квалифицирано
по чл.62 ал.1 от КТ, според който „Трудовият договор се сключва в
писмена форма“.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност на
работодателя за нарушения на чл.62 ал.1 от КТ предполага установяване от страна
на контролните органи на наличието на трудово правоотношение с неговите
съществени елементи. Решаващият момент в настоящия случай е да се установи
какви взаимоотношения са съществували между П.Н.П. и П.Д.Д.
– дали те са били трудови взаимоотношения или взаимоотношения по изпълнение на
граждански договор, макар и да не е представен сключен такъв в писмена форма.
При договора за извършване на работа чрез
личен труд - граждански договор,
предмета е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между
страните се отнасят до извършване на една услуга.
Съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от
гражданския договор, респективно от договора за изработка или поръчка е този,
че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още
подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя, точно
посочване на работното място и многократност и продължителност на изпълнението.
Тези белези съдът намира, че в конкретния случай не са налице, изхождайки от
представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от Д.
работа „ бране на грозде”.
Освен това, изводите за наличие на
трудово правоотношение с описаното лице, за което няма сключен договор, почиват
на предположения. Наличието на уговорка в кои часове ще се извърши
брането на грозде не означава задължително, че това е работно време. Нормално
е, когато е имало уговорка между П. и Д. и организиран транспорт на
работниците, да е определено времето, в което ще се извършва брането. За
твърдяното от страна на административно-наказващия орган възнаграждение по 20
лева не бяха представени доказателства, но дори да се приеме, че е имало такава
уговорка, това само по себе си не е достатъчно да се направи извода, че това е
уговорено трудово възнаграждение. Административно-наказващият орган не ангажира
доказателствата за това, че става въпрос за престация на труд, а не за
осъществяване на определен резултат - обиране на
Съдът
не кредитира Констативния протокол за извършена проверка в 13,45 часа на
20.09.2016 г. в лозов масив гр.Бяла относно посочените обстоятелства, че лицата
са били на длъжност „берач грозде“, дата на наемане, работно време, трудово
възнаграждение, тъй като тези обстоятелства са удостоверени с подписите на
лица, които не са могли да четат и не бяха представени убедителни
доказателства, че съдържанието на протокола им е било разяснено. Представеният
протокол не е годно доказателство за тези обстоятелства, тъй като същият е
предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение. Същият не представлява декларация в
свободен текст. Въпреки липсата на други конкретни доказателства, които е
следвало да се ангажират от административният орган с оглед доказателствената
тежест, и без изложени никакви други факти, Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, в нарушение на материалният закон и необосновано е
приела, че отношението между П.П. и П.Д. е трудово.
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
пада върху административно-наказващият орган. Тъй като не бяха представени
категорични доказателства, съдът счита, че повдигнатото обвинение на П.П. за извършено нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от
Кодекса на труда е недоказано, поради което издаденото наказателно
постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :