РЕШЕНИЕ

 

Номер  2765                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                            ХІ граждански състав

 

На 02.07                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 05.06.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  4325  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата В.Г.Б. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е работила в ОП „Свежест“ – Пловдив (чийто правоприемник е ответника „Радис Груп“ АД) през периода 01.08.1973 г. – 01.01.1986 г. на длъжностите “***“ и „***“, ІІ разряд, с тарифна ставка 4, 84 лева, на осемчасов работен ден и шестдневна работна седмица – общо 12 години и пет месеца, което време да й се зачете за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране и да се включи в общия й осигурителен стаж, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да го отхвърли, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

Ответникът „Радис Груп“ АД – гр. Пловдив не е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Видно от представените от ищцата писмени доказателства, при ответника „Радис Груп“ АД не се съхраняват разплащателни ведомости или други документи, доказващи осигурителен стаж и доход за периоди преди 01.01.1986 г., като част от архива на ОП „Свежест“ (чийто правоприемник е този ответник – видно от издадените от този ответника Уведомления до ищцата) е бил унищожен при настъпило наводнение през 2005 г., поради което не са налични към момента ведомостите за процесния период, с оглед на което и предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 и ал.4 от ЗУТОССР съдът намира, че настоящият иск се явява допустим, а също така е допустимо и установяването на твърдените от ищцата обстоятелства с гласни доказателства (доколкото от ищцата е бил представен заверен препис от трудовата книжка на разпитаната по делото свидетелка *** (понастоящем ***), от който е видно, че свидетелката през процесния период е работила при праводателя на ответника „Радис Груп“ АД (ОП „Свежест“) по трудово правоотношение).

Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото свидетелка *** ***, че ищцата, като ученичка в ПТУ „Ана Май“ (днес ПГО „Ана Май“) – гр. Пловдив, завършила през 1973 година, е била разпределена на работа в тогавашния праводател на ответника „Радис Груп“ АД – ДПУ „Свежест“ – Пловдив, Цех „***“, като ищцата е започнала работа в предприятието през месец август 1973 г., първоначално като гладач в старата база на „Свежест“, а след отварянето на новата база на предприятието през месец август 1974 г. ищцата е била преместена в тази нова база, вече като *** – като през цялото време на процесния период ищцата е работила на осемчасов работен ден и на шестдневна работна седмица, с ІІ разряд – както свидетелката ***, и е продължила да работи там до закриването на предприятието през 1996 г. Освен това, видно от представените в тази насока писмени доказателства и показанията на свидетелката ***, на 07.06.1982 г. ищцата е била настанена във ведомствено жилище на ОП „Свежест“ – гр. Пловдив, което впоследствие – на 21.08.1986 г. е закупила – на което не би имала право, ако не е работила при праводателя  на ответника „Радис Груп“ АД, а също така доказателство, че през процесния период ищцата е работила в ОП „Свежест“ са и представените заверени преписи от медицинска документация, където именно това предприятие е записано като работодател на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен, както и да се задължи ответника “КЦМ” АД да издаде на ищеца необходимите удостоверения за пенсиониране.

Предвид разпоредбата на чл.9 от ЗУТОССР ответниците не дължат заплащане на ДТ за уважения иск и не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца или ответниците.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от *** ***, И “Радис Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Белград” № 6, ет.6, представлявано от *** ***, ЧЕ В.Г.Б., ЕГН **********,***, офис ***, адв. ***, Е РАБОТИЛА В ОП „Свежест“ – Пловдив (чийто правоприемник е ответника „Радис Груп“ АД) през периода 01.08.1973 г. – 01.01.1986 г. на длъжностите “***“ и „***“, ІІ разряд, с тарифна ставка 4, 84 лева, на осемчасов работен ден и шестдневна работна седмица – общо 12 години и пет месеца, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА да й се зачете за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране и ДА СЕ ВКЛЮЧИ в общия й осигурителен стаж.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.