Р Е Ш Е Н И Е
№ 68 02.05.2019 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и трети
април година
2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 59 по описа за 2019
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на „Азалия-71“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Царевец“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1,
представлявано от едноличния собственик Е. Н. Д., чрез а.. Л. И. *** против
Заповед за налагане на ПАМ № 61-ФК/ 19.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Търговище,
бул. „Сюрен“, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпа до него за срок
от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на процесуалните
правила, при липсата на компетентност у издателя и, и е необоснована. Неправилно
е изписано наименованието на дружеството като „АЗАЛИЯ 71“ ЕООД, вместо
„АЗАЛИЯ-71“ ЕООД. Налице е грешка в адресата на акта по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 3 от АПК, което е административно-процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на самия акт. Фактическата обстановка е представена
тенденциозно, само с едно изречение, че при покупка за 2,50 лв. не е издадена
касова бележка, а останалата част от оспорената заповед е запълнена с
бланкетни, неотносими към случая общи доводи за необходимостта на прилагане на
ПАМ. Не е съобразена датата на проверката – 14.02., на която дата магазините за
цветя са препълнени с клиенти, като всеки иска да бъде обслужен бързо и
адекватно, което е почти невъзможно с оглед на големия човекопоток. В този
случай продавачът се е опитвал да обърне внимание на огромния брой клиенти, и
докато се обърне да връчи касовия бон за закупените цветя от 2, 50 лв.,
проверяващият служител вече е напуснал търговския обект. Така служителят в
обекта е бил поставен умишлено в това положение, поради действията на
инспектора, който не е изчакал, за да получи касовия бон, а е излязъл и след
малко се е върнал в обекта за да състави протокол за извършена проверка и за да
отрази невярно това обстоятелство, въз основа на което е издадена самата
заповед. В процесната заповед тенденциозно не е отразено и обстоятелството, че
за покупката има издаден касов бон за 2, 50 лв. на 14.02.2019 г. в 15, 22 ч.,
по времето на проверката. Не е отбелязано също, че при извършената проверка на
касовата наличност не са установени никакви нарушения и отразеното в касовия
апарат напълно съответства на парите в самата каса. Необоснован е размерът на
наложената санкция от 10 дни, като се има предвид констатацията в издадената
заповед, че става въпрос за неиздадена касова бележка от 2,50 лв. Няма мотиви,
обуславящи прилагането на ПАМ за толкова дълъг период от време. Законово
определения срок за прилагане на мярката е до 1 месец, т.е. срокът не е
фиксиран и при определяне на неговата продължителност АО следва да обоснове
конкретната му продължителност. Липсата на мотиви за срока за прилагане на ПАМ,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда
от възможност от проверка за съответствие на акта с целта на закона – чл. 146,
т. 5 от АПК. Отделно от това не е съобразено, че се касае за хиляди цветя и
растения, които подлежат на бърза развала. Ако обектът бъде лишен от
възможността да работи за 10 дни, поради затваряне, по-голямата част от стоката
ще прецъфти, премине или повехне, което не би позволила последващата и
продажба, няма да може да се заплати от дружеството на наетия персонал
възнаграждение и дружеството ще преустанови дейност.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се представлява от а.. Л.И. ***, който поддържа жалбата и
изразява мотивирано становище за отмяна на процесната заповед. Пледира за
присъждането на разноски по представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от гл.юрк. Д., редовно упълномощена, която счита
подадената жалба за неоснователна и изразява становище за законосъобразност на
процесната заповед. Претендира за съдебни разноски в размер на юрк.
възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок предвид нормата
на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по същество,
последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 14.02.2019 г. около 15, 20 ч. служител на АО е извършил
контролна покупка на 1 бр. стрък от хризантема в търговски обект – магазин за
цветя, находящ се в гр. Търговище, бул. „Сюрен“, стопанисван от жалбоподателя.
За покупката е бил издаден касов бон в 15, 22 ч.(стр. 17 от делото), който
служителят на АО не получил, тъй като веднага след предаване на парите и
получаване на стоката напуснал обекта. Служителят се върнал след около 20
минути и се легитимирал и извършил проверка, при която е приел, че за покупката
не е бил издаден фискален бон от наличния работещ в обекта ЕКФП, с което е
осъществен състав на нарушение по чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства. За нарушението е бил съставен
Протокол за извършена проверка АА № 0304645/ 14.02.2019 г. Въз основа горното
адм. орган е приел, че е осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
На 19.02.2019 г. адм. орган е издал
процесната заповед за прилагане на ПАМ № 61-ФК, с която разпоредил
запечатването на търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр.
Търговище, бул. „Сюрен“, стопанисван от жалбоподателя „АЗАЛИЯ-71“ ЕООД и
забрана за достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта АО изложил мотиви за
продължителността на срока на ПАМ и допуснал предварително изпълнение на АА.
За процесната покупка на 28.02.2019 г.
адм. орган е съставил АУАН №F473312 от 21.02.2019
г. (преписката), а на 22.03.2019 г. е издал и НП№ 416380- F473312 (стр. 34 от делото).
На 11.03.2019 г. жалбоподателят оспорил по съдебен ред
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
По делото е представен Протокол за извършена проверка
(преписката), съкратен отчет от фискалната памет от ФУ на жалбоподателя
(преписката), Заповед № ЗДУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. от изп. директор на НАП за оправомощаване на
лица от НАП да издават ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС.
В с.з. по делото процесуалният представител на адм.
орган е представил НП № 416380-F473312/ 22.03.2019
г. за осъщественото от жалбоподателя нарушение.
По делото е разпитана в качеството и на свидетел Р. Д.
Д., която е била в търговския обект по време на проверката. Свидетелката дава
сведение, че на процесната дата – 14.02.2019 г. в обекта е имало много клиенти.
Дъщеря й и продавачката правели букети. Свидетелката е била настрана и се занимавала
с други клиенти. Влязла една жена и закупила една хризантема набързо. Издали и
касова бележка, дори момичето и подвикнало да си вземе бележката, но жената не
се върнала. След 15-20 минути жената се върнала и тогава в обекта разбрали, че
е проверяваща. Издадената и касова бележка е била оставена на щанда. В магазина
по това време е имало много хора, тъй като е било празник – 14.02. В магазина
по време на проверката е имало две момичета, други клиенти са искали да си
закупят саксийни цветя, продавачката и правела поръчка един голям букет, имало
много хора. Преди да се легитимира контрольорката никой не е знаел, че е
такава. Свидетелката видяла, че контрольорката платила за цветето и после си
поискала парите обратно. Към момента на плащането е била издадена касова
бележка. Свидетелката помагала в магазина от 14, 00 ч. до 18, 00 ч., като в
деня на проверката е стояла до 17, 00 ч.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед №
ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (адм. преписка),
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани в Протокол за извършена проверка от
28.02.2019 г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във
връзка с извършването на констатираното нарушение на нормата на чл.
25, ал. 1, във вр.
с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат
в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС фактическото основание за налагане на
процесната ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за
налагане на ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Неизлагането от органа на други обстоятелства за издаване на предвидената в
закона ПАМ, които обстоятелства са във връзка с конкретното нарушение (например
за причините за неспазването на установения в закона ред), не следва да се
приема, че може да обоснове извод за липса на мотиви и да обосновава извод за
наличие на самостоятелно основание за отмяна на процесната ПАМ.
Съдът приема, че в процесната заповед не
са изложени конкретни мотиви относно определяне на срока на мярката, които да
са относими към конкретното нарушение и извършителя му, с което са основателни
възраженията на жалбоподателя в този смисъл. Действително законодателят е
оставил в преценка на АО определянето на срока за налаганите ПАМ, в случая
обаче съдът счита, че срокът от 10 дни на запечатване на обекта и забрана за
достъпа до него за неиздаване на касова бележка за 2, 50 лв. от продажбата на
стрък хризантема се явява несъразмерно дълъг. Независимо, че максималният срок
е от 30 дни, и определения срок от 10 дни е към средата на мярката, съдът счита
мярката за незаконосъобразна, тъй като става въпрос за цветарски магазин с живи
цветя на стрък и в саксии, които не могат да чакат от 10 дни без съответните
грижи от служителите на жалбоподателя.
Не се установява в производството по
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност.
В съответствие с чл.
35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и
обстоятелства.
Оспореният акт е издаден при нарушение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения.
В случая административното производството
е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с
регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ
запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, като при установено такова нарушение,
както се посочи, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност. Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ), от одобрен тип, в случая – ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г.
Не е безспорно доказано в случая от
доказателствата по делото (писмените – ПИП, АУАН, отчетите на фискалната
памет), че при извършена продажба на 14.02.2019 г. на контролния орган на 1 бр.
стрък хризантема, заплатена в брой от органа по приходите, оспорващото
дружество, че не е издало фискална касова бележка. Съгласно т. 1, б.
"а" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е
достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Липсва изискване дори да е налице съставен акт за установяване на
административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано неправомерното
поведение, визирано в посочената разпоредба, което в случая не е безспорно
доказано от АО.
Основателно оспорващият поддържа, че
налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на закона. Както вече се
посочи, при установяване на административно нарушение като процесното, органите
по приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да
приложат предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че
целите на ПАМ, посочени в чл.
22 от ЗАНН ще
бъдат постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса в
съответствие с целите, визирани в чл.
22 от ЗАНН ли е
издадена ПАМ, само ако не се установява наличието на фактическите и правни
основания за прилагането, каквото установяване в случая не е налице.
Доколкото ПАМ е израз на административна
държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във
вид и за срок, ограничаващи правата на оспорващото дружество в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като
всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в случая на
търговеца. Въпросните законноустановени цели на ПАМ, визирани в чл.
22 от ЗАНН, действително
не биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние.
Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели
чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти, което
става със законосъобразни заповеди за прилагане на ПАМ.
Гореизложеното обосновава извод, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административно-производствените правила, постановена е в несъответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което са налице отменителни
основания по смисъла на чл.
146, т. 4 и т. 5 от АПК, при което процесната заповед следва да бъде отменена.
При изхода на спора, съдът намира за
основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото в
размер на 350 лв., за внесена държавна
такса и а..възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №
61-ФК/ 19.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на
търговски обект – магазин за цветя, находящ се в гр. Търговище, бул. „Сюрен“,
стопанисван от „Азалия-71“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Царевец“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1,
представлявано от едноличния собственик Е. Н. Д. и е забранен достъпа до него
за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.
Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да заплати на „Азалия-71“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Царевец“ № 1,
вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от едноличния собственик Е. Н. Д. направените
по делото разноски в размер на 350 лв. съставляващи внесена ДТ и а..
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: