№ 6264
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100510838 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – адв. И.Ц. срещу решение № 14 513/24.07.2024 г.
на СРС, 74 състав, постановено по гр.д. 42 322 /2023 г., с което е осъдено да
заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 411 от КЗ сума в размер на
1 456, 82 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Киа Спортидж“ с рег.
№ ********, причинени при ПТП, настъпило на 07.04.2023 г. в района на гр.
София, по вина на водача на МПС с рег. № ********, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
28.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че същото било
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявени са твърдения, че
СРС е достигнал до неправилен извод относно механизма на произшествието
и вината за неговото настъпване като не е отчел заявеното възражение за
съпричиняване. Заявени са възражения, че водачът на лек автомобил „Киа
1
Спортидж“ не е предприел действия по предотвратяване на пътния инцидент,
поради което обезщетението не следвало да се присъжда или поне трябвало да
се намали наполовина. Иска се отмяна на решението като бъде постановено
ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗД „Евроинс“ АД, чрез процесуален
представител юрк. Я.Н., в което са наведени съображения относно
правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, изготвено след
събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетели –
очевидци, в лицето на двамата водачи на МПС, участващи в пътния инцидент
2
е обективиран извод, че същото е извършено в гр. София, на Околовръстен
път като водачът на влекач „Рено Т“ с ремарке предприема маневра за
движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с намиращия се
зад него, спрял и изчакващ колоната, лек автомобил „Киа Спортидж“.
Обоснован е извод от вещото лице, че от техническа гледна точка водачът на
„Киа Спортидж“ не е имал техническа възможност да предотврати удара,
въпреки че е предприел маневра за движение на заден ход.
Установеният механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните
по делото свидетелски показания по делегация на свидетеля П.С.С., водач на
влекач „Рено Т“, съгласно които „той беше зад мен, а ние бяхме в задръстване.
Дори преди да започне да ми маха, не съм му обърнал внимание“ респ.
показанията на свидетеля Ф.М.Г., водач на лек автомобил „Киа Спортидж“,
съгласно които са били задръстване като ТИР-а пред него тръгнал назад и го
затиснал.
Съобразно правилото на чл. 40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Нормата на ал. 2 от същата разпоредба
задължава водача по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От
ангажираните по делото доказателства – показанията на самия водач на
товарния автомобил, същият не е изпълнил нито едно от тези законови
изисквания.
Доводите, изложени във въззивната жалба, касателно заявеното
възражение за съпричиняване не могат да бъдат споделени при ангажираните
от страните доказателства. Изводът на САТЕ е категоричен, че ударът за
водача на лек автомобил „Киа Спортидж“ е бил технически непредотвратим.
Твърденията, изложени във въззивната жалба, че водачът на лекия автомобил
„самонадеяно продължил движението си, като бил убеден, че той не следва да
предприема действия по предотвратяване на ПТП-то“ не намират опора в
установения механизъм на ПТП и ангажираните доказателства. Лекият
автомобил е бил установен в спряло състояние, предвид образуваното
задръстване на пътя и никакво „самонадеяно продължаване на пътя“ не се
3
установява от доказателствата по делото.
Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 200 лв. – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед
своевременно заявеното искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 14 513/24.07.2024 г. на СРС, 74 състав,
постановено по гр.д. 42 322 /2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 сумата от 200 лв. – съдебни разноски пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4