№ 1217
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100502185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.07.2022 г. по гр.дело № 32970/2020 г., СРС, І ГО, 46 с-в
е отхвърлил предявения от А. А. В., ЕГН ********** срещу „Софийска
вода“ АД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла
погасителна давност ищецът не дължи на ответника общата сума от 2722,13 лв.
по изпълнителен лист от 17.05.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 43918 / 2016 г.
на Софийски районен съд, която сума включва: главница в размер на 1621,65
лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 16.01.2008 г. до
09.07.2016 г.; мораторна лихва в размер на 740,56 лв. за периода от 16.02.2008
г. до 09.07.2016 г.; разноски за производството в размер на 359,92 лв. Осъдил
е А. А. В. от гр. София, ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода“ АД,
ЕИК *******, направените по делото разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25128905 от ищеца А.
А. В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р. А., със
съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, кантора 313 с мотиви, изложени в
1
нея. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че за процесните вземания не е
изтекла погасителната давност. В настоящия случай липсват годни
изпълнителни действия, защото ПДИ не е връчена. Изводът на съда, че на
17.05.2019 г. давността отново е прекъсната с подаване на молба от
взискателя по изпълнителното производство, е неправилен. Тази молба не
съдържа искане за налагане на нови запор и възбрани, а съдържа искане за
извършване на опис на движими вещи, поради което същата не е годно
изпълнително действие, прекъсваща давността.
При неоснователност на горните възражения, евентуално се сочи
наличието на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, предвид изтеклия давностен
срок по време на настоящето производство. Изпълнителният процес се е
прекратил еx lege през 2019 г., когато е изтекъл двугодишния срок за
предприемане на принудително изпълнение. Позовава се на допълнително
изтекла погасителна давност включително до датата на подаване на
въззивната жалба. Поддържа се и възражението, че давността е тригодишна.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и
предявеният иск да бъде уважен, включително и на претенцията за разноски.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата страна „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
2
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от А. А. В., ЕГН
********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК ******* с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че поради изтекла погасителна
давност ищецът не дължи на ответника сумата от общо 2722,13 лв. по
изпълнителен лист от 17.05.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 43918 / 2016 г. на
СРС, която сума включва: главница в размер на 1621,65 лв., представляваща
цена на потребена вода за периода от 16.01.2008 г. до 09.07.2016 г.; мораторна
лихва в размер на 740,56 лв. за периода от 16.02.2008 г. до 09.07.2016 г.,
разноски за производството в размер на 359,92 лв.
Ищецът А. А. В. твърди, че между страните се е развило производство
по чл.410 ГПК, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 08.03.2017 г.
след залепване на уведомление, че изпълнителният лист е бил издаден на
17.05.2017 г., че след издаване на изпълнителния лист ответникът не е
образувал изпълнително дело, в резултат на което вземанията му са били
погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Софийска вода“ АД е подал
отговор на исковата молба, с който оспорил иска с твърдението, че
на 18.08.2017 г. е било образувано изпълнително дело, по което са били
извършвани изпълнителни действия.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 43918 / 2016 г. на Софийски районен съд, е влязла в
сила на 08.03.2017 г. след залепване на уведомление по чл.47 ГПК, като този
факт не се оспорва от ищеца, който не твърди да е подавал възражение срещу
заповедта. На 17.05.2017 г. заповедният съд е издал изпълнителен лист, въз
основа на който на 18.08.2017 г. кредиторът е образувал изп. д. № 2622 / 2017
г. на ЧСИ Сия Халаджова. С молбата за образуване на принудителното
изпълнение взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18, ал. 1 ЗЧСЕИ
да предприеме действия по проучване на имущественото състояние на
длъжника, като и да определи начина на изпълнението.
По изпълнителното дело са били предприемани изпълнителни способи
и са били извършвани изпълнителни действия, а именно: на 28.08.2017 г. -
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в три банки; на
3
12.09.2017 г. присъединяване на взискател по право (НАП); на 16.03.2018 г. -
налагане на две възбрани върху собствени на длъжника идеални части от
недвижими имоти; на 19.09.2019 г. насрочване на опис, оценка и изземване на
движими вещи на длъжника.
Пред това, на 17.05.2019 г. взискателят е подал молба, с която е
направил искане за извършване на конкретно посочени от него изпълнителни
действия.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила -
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 08.03.2017 г., като влизане в сила на заповедта за
4
изпълнение не се оспорва от ищеца, който не твърди да е подавал възражение
срещу заповедта
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 08.03.2017 г. е започнала
да тече давност за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде
и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на
кредитора/. Съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 от същото,
давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
5
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20178630402622, по описа на ЧСИ Сия Халаджова, се установява, че по
изпълнителното дело са били предприемани изпълнителни способи и са били
извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, а
именно: на 28.08.2017 г. - налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника в три банки; на 12.09.2017 г. присъединяване на взискател по право
(НАП); на 16.03.2018 г. - налагане на две възбрани върху собствени на
длъжника идеални части от недвижими имоти; на 19.09.2019 г. насрочване на
опис, оценка и изземване на движими вещи на длъжника.
Преди това, на 17.05.2019 г. взискателят е подал молба, с която е
направил искане за извършване на конкретно посочени от него изпълнителни
действия. Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ,
т.е. съдържа искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес-с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение
Предвид молбата с искане за изпълнителни действия и всички реално
извършени изпълнителни действия, е налице многократно прекъсване както
на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8, така и на общата петгодишна
погасителна давност. Касае се за осъществяването на множество юридически
факти по смисъла на чл. 116, б „в“ ЗЗД, които са довели до прекъсване на
погасителната давност, на която се основава заявената от ищеца претенция за
недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист. Давността не е
изтекла и към момента на подаване на исковата молба и към момента на
подаване на въззивната жалба.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.07.2021 г. по гр.д. № 32970/2020г. на СРС, I ГО, 46
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7