Номер 90725.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIIа състав
На 05.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Наталия П. Неделчева
Светлана К. Цанкова
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело №
20203100501496 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Ат.М. срещу решение №117/09.01.2020г. постановено по
гр. дело №13400/2018г. по описа на ВРС, с което предявените от него искове за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 18/15.05.2012г. поради неспазване на предвидената в
закона форма, на основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, поради липса на съгласие, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, и като привиден, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят счита, че решението
е неправилно и незаконосъобразно тъй като противоречи на материално-правните
разпоредби, трайната и задължителна практика на ВКС и е постановено в нарушение на
процесуалните норми, поради което моли да бъде отменено. Счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че влошеното зрение и слух на ищеца не са били пречка сам да
прочете и възприеме съдържанието на документа, поради което незаконосъобразно е
отхвърлил иска по чл. 26, ал.2, предл. 3 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. чл.26, ал.2, пред. второ
ЗЗД се излага, че при процесната сделка, жалбоподателят е направил външно изявление за
това, че продава недвижимия имот, като формално е осъществен фактическия състав на
договора, но без намерение за обвързване за тази сделка, поради което сделката е извършена
при липса на съгласие. Той е бил с убеждението, че с извършеното разпоредително
действие, е прехвърлил недвижимия си имот срещу задължение на ответницата за издръжка
и гледане срещу прехвърляне на недвижимия имот. Във връзка с предявения иск по чл.
чл.26, ал.1, пред. трето ЗЗД твърди, че при сключване на разпоредителната за имота, той е
бил слаб и болен, социално изолиран от неговите рождени дъщери. Излага, че съдът не е
направил съвкупен анализ на доказателствата, не е обсъдил всички доказателства, и дори е
мотивирал своя съдебен акт в противоречие със събраните доказателства, без да изрази
становище защо не кредитира показанията на част от свидетелите. Твърди, че договорът
обективиран в процесния нотариален акт е сключен при накърняване на принципите на
справедливост и на добросъвестност, с цел несправедливо облагодетелстване, възползвайки
се от психическия и физически статус на жалбоподателя, който като към момента на
изповядване на сделката, е бил слаб и болен, социално изолиран, вкл. от кръвните си
роднини, с които съпругата му не допускала да контактува. Той е бил силно внушаем и
зависим от нея и от дъщеря ѝ; имал е нужда от постоянно посещение при лекари, вкл.
хоспитализации и лекарства. Налице е била експлоатация на това му състояние чрез
сключване на процесната сделка. Обстоятелства по сключването ѝ накърняват добрите
нрави в степен на нравствена нетърпимост. С оглед изложеното, моли обжалваното решение
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и норми, като на негово място бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявения иск с правно основание чл.576 във вр.чл.583 ГПК във вр.чл.26, ал.2,
предл. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че не са налице основания
за уважаване на горния иск, моли да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.26,
ал.2, пред. второ ЗЗД. При условията на евентуалност, ако се приеме, че и този иск е
неоснователен и недоказан, моли да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.26,
ал.2, пред. пето ЗЗД. При условията на евентуалност, моли, ако бъде отхвърлен и този иск,
да бъде постановено решение, с което да се приеме, че договорът обективиран в процесния
нотариален акт е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Ответниците Я. И. Г. и Ж. И. Г. не изравят становище по жалбата в предоставения им
2 седмичен срок. В о.с.з чрез своя пълномощник молят жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
Нотариус Р.К. – в качеството си на трето лице, чрез писмено възражение изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба, като счита, че решението не страда от
изложените в същата пороци. Излага, че съдът е постановил решението си при цялостна и
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, подробно е обсъдил същите и е
извел законосъобразни изводи, съответстващи на материалния закон при спазване на и на
процесуалните правила. В заключение моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което
съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове, предявени
от А. А. М. , ЕГН ********** срещу Я. И. Г. , ЕГН **********, и Ж. И. Г. , ЕГН
**********, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ
ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 18/15.05.2012 г., поради неспазване на предвидената в закона форма,
липса на съгласие, като привиден или поради накърняване на добрите нрави. Според
изложеното в исковата молба, през 1985г. Ат.М. сключил брак с майката на ответницата,
който бил втори и за двамата съпрузи. От 2000г. здравословното състояние на ищеца
започнало да се влошава, като до 2012г. страдал от множество заболявания, вследствие на
които имал намалено зрение и глухота, приемал силни медикаменти, някои от които със
силно упойващо действие. По тези причини и тъй като не бил в добри отношения със
собствените си деца от първия брак, ищецът постигнал уговорка с доведената си дъщеря да
прехвърли собствения си апартамент в гр. Варна срещу задължение за издръжка и гледане.
На 15.05.2012 г. била изповядана сделка между Ат.М. и Я.Г. (по време на брака й с Ж.Г.),
обективирана в нотариален акт № 18, том II, per. № 6077, дело № 121 от 2012, като ищецът
бил уверен, че е сключил именно предварително уговорения помежду им договор. След
сключване на същия обаче ответницата спряла да се интересува от него и категорично
отказала да полага обещаните грижи. По-късно - през 2014г., ищецът разбрал, че всъщност е
подписал договор за покупко-продажба и доведената му дъщеря изобщо не е поела
задължение за неговата издръжка и гледане, което обстоятелство от своя страна изострило и
отношенията между ищеца и неговата съпруга и довело до прекратяване на брака им с
развод през 2015г. Ищецът твърди, че към момента на изповядване на сделката бил почти
сляп и глух, не е могъл да прочете съдържанието на нотариалния акт, нито да чуе неговия
прочит, поради което не е разбрал какъв договор подписва, не е получил и препис или копие
от документа. Счита, че недъзите му са били видими и липсата на назначен тълковник в
нотариалното производство опорочава процедурата по сключване на договора и води до
нищожност на нотариалното удостоверяване, на основание чл. 576 ГПК. Излага още, че не е
получил отразената в нотариалния акт продажна цена от 9700 лв., и оспорва
доказателствената стойност на изявлението му в този смисъл, обективирано в нотариалния
акт, като се позовава на разпоредбата на чл. 579 във вр. чл. 189 ГПК. Твърди също, че е
липсвала воля от негова страна за сключване на процесния договор за покупко-продажба,
доколкото към този момент той мислел, че прехвърля притежавания от него имот срещу
задължение за издръжка и гледане, респективно волеизявлението му за продажба на имота е
направено без намерение за обвързване по сделка с посоченото в нотариалния акт
съдържание. Отделно поддържа, че е налице относителна симулация, тъй като при
сключване на договора за покупко-продажба страните са уговорили, че в действителност
срещу прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот приобретателят поема
задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, а не за заплащане на продажна цена.
Твърди, че в
период от около две години преди подписване на договора е бил във физическа зависимост
от бившата му съпруга и ответницата, по чието настояване е сключена сделката, а към
момента на разпореждането с имота е бил слаб и болен, социално изолиран, включително от
кръвните му роднини, силно внушаем и зависим от съпругата и доведената му дъщеря,
които единствено можели да му осигурят необходимите лекарства и постоянни посещения
при лекари, тъй като по тяхно настояване живеел в с. Слънчево. Твърди, че ответницата се е
възползвала от това негово състояние, поради което намира, че сключеният между тях
договор за покупко-продажба противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното моли за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба при посочени в условията на
евентуалност основания: поради неспазване на предписаната от закона форма; поради липса
на съгласие; като привиден (прикриващ договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане, но без изрично искане за разкриване на относителната симулация), както и поради
накърняване на добрите нрави, както и да му бъдат присъдени направените разноски.
Ответниците Я. и Ж.Г.и чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорват изцяло
предявените искове. Не оспорват, че ищецът е бивш съпруг на майката на ответницата,
както и че здравословното му състояние с годините се е влошавало, поради което е имал
нужда от грижи. Твърдят, че той е бил напълно изоставен от родните си деца, поради което
ответницата е приела като свой нравствен дълг подпомагането на доведения й баща.
Излагат, че са полагали грижи за него, които са изисквали и разходи, включително свързани
с лечението му, поради което и са постигнали съгласие за покупко-продажба на
притежавания от ищеца имот срещу взаимноприемлива цена, като ищецът си запази
пожизнено правото на ползване върху вещта. Твърдят също, че изричната му воля била да
прехвърли имота чрез покупко-продажба, за да лиши от наследство родните му дъщери и да
си осигури средства за необходимите специализирани грижи. Оспорват твърденията, че
ищецът бил глух към момента на сключване на договора, позовавайки се на нотариалното
удостоверяване, според което съдържанието на акта е прочетено и одобрено от страните. По
отношение на наведените твърдения относно липсата на воля, излагат, че същите факти са
били изложени в предходния съдебен процес между страните във връзка с претенцията на
ищеца за унижощаемост на сделката поради измама, отхвърлена с влязло в сила решение.
Считат, че неплащането на продажната цена не се отразява на действителността на договора,
а може да бъде основание единствено за неговото разваляне. Оспорват, че сделката е
сключена при противоречие с добрите нрави, доколкото ищецът по никакъв начин не е бил
ощетен от извършеното разпореждане - получил е продажната цена на имота, запазвайки си
правото на ползване върху вещта, което упражнява безвъзмездно и понастоящем. С оглед
така изложеното молят за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответниците - нотариус Р. Х. К. , изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
твърденията на ищеца, че бил почти сляп и глух към момента на изповядване на процесната
сделка, позовавайки се на изявленията на самия ищец в уточнителните молби по настоящото
дело, както и по предходния процес между страните по по гр.д. № 3233/2015 г. по описа на
PC-Варна, 9-ти състав. Твърди, че в нотариалното производство ищецът е бил представляван
от упълномощен от него адвокат и последният е представил предварително изготвен проект
за нотариален акт, който именно е прочетен от нотариуса, приет от ищеца без възражения и
подписан собственоръчно от него. С оглед поведението на ищеца, който лично е отговорил
на поставените му въпроси и е подписал договора, намира, че не са били налице
предпоставките за назначаване на тълковник в нотариалното производство. В тази връзка
излага, че след процесната сделка ищецът е сключил и други договори в нотариална форма,
като в никое от тези нотариалните производства не му е бил назначен тълковник. По
изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо,
евентуално - за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото по делото копие на НА №18/15.05.2012г., peг. № 6077, том 2, нот.
дело №121 от 2012г. на 15.05.2012г. ищецът М. продава на Я. Ив. Г. собствения си
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.4504.300.8.13, представляващ апартамент № 67 с административен адрес: гр. Варна,
ж.к. „Вл. Варненчик", бл. 22, вх. 8, ет. 5, ведно с прилежащото му избено помещение и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена тя. Данъчната оценка на имота е посочена в размер на
16932,20 лв., а продажната цена - 9700 лв., която е отразено, че е изплатена изцяло в брой от
купувача на продавача към момента на сключване на сделката. Съгласно т. 3 от договора
продавачът Ат.М. си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
продавания имот. За продавач е положен подпис и ръкописно са изписани имената А. А. М. .
Между страните липсва спор, че към датата на изповядване на сделката ищецът
Ат.М. се е намирал в брак с М.С. (майка на ответницата Я.Г.), както и че ответниците Я.Г. и
Ж.Г. към този момент също са били в брак, сключен през 1978 г.
От приобщеното гр.д. № 3233/2015 г. по описа на ВРС, се установява, че между
същите страни е постановено влязло в сила съдебно решение, с което са отхвърлени
предявените от Ат.М. срещу Я. и Ж.Г.и искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД
във вр. чл. 27 ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба поради измама и
поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
От приетите по делото медицински документи се установява, че на 22.12.2011 г.
ищецът е постъпил за оперативно лечение на лявото око и е изписан на следващия ден -
23.12.2011 г., с подобрение и назначено медикаментозно лечение; страда от сърдечни
заболявания, налагащи прием на лекарства и спазване на хигиенно- диетичен режим; от
доста време е с намален слух с двете уши, понякога с шум, което налага слухопротезиране
От заключението на СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че към датата на процесната сделка през м. май 2012 г. ищецът е
имал изразени симптоми на следните състояния и заболявания: исхемична болест на
сърцето, хипетронична болест, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор по
повод брадиаритмия при предсърдно мъждене, имплантация на изкуствена вътреочна леща
на лявото око, намалено зрение с двете очи и нарушение на слуха, звукопроводен тип, с
препоръки за слухопротезиране. Според в.л. здравословният статус на ищеца към посочения
период включва хронични заболявания, засягащи основно сърдечно-съдовата система, за
които са предприети съответните лечебни мероприятия и е назначено поддържащо лечение,
осигурили на лицето относително стабилизирано състояние. Констатирано е намаляване на
слуха с двете уши с установен праг на възприятие 65-67 децибела, съответстващо на средна
към тежка степен на засягане на функцията, което не би могло да се приравни на глухота,
определяща се над 90 децибела. Налице е и намалена зрителна функция, също изразена
двустранно, с по-голяма степен за лявото око, на което е поставена изкуствена вътреочна
леща. Според в.л. намалената зрителна острота се дължи на старчески изменения и не би
могло да се квалифицира като слепота. Изписаните медикаменти не оказват влияние върху
психиката на пациента. В о.с.з. вещото лице потвърждава, че ищецът е със затруднен слух,
който не може да се окачестви като глухота в житейския смисъл на понятието. Освен силата
на звука, от значение е и неговата честота, и към момента на сделката според експерта, той е
могъл да възприеме един по-силен и отчетлив говор. При извършения преглед вещото лице е
констатирало, че към настоящия момент ищецът ползва т.нар. „слухово апаратче", но не би
могло да се установи кога е извършено слухопротезирането. Към датата на сделката през
2012г. ищецът е бил с изкуствена леща на лявото око, респ. със съответната степен на
нарушение да възможността да чете, но при приближаване на текста към очите би могъл да
възприеме съдържанието на документа.
От приложените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11 от
02.06.2014г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45 от 10.12.2013 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 43 от 10.12.2013 г. и договор за
покупко-продажба на МПС от 27.06.2014 г. с нотариална заверка на подписите се
установява, че в периода 10.12.2013 г. - 27.06.2014 г. ищецът е участвал в нотариални
производства, като при подписване на посочените договори е участвал лично и не е бил
подпомаган от тълковник.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани показанията на водените
от страните свидетели. От показания на свидетелите Г.Хр.М. и Ж.Т.М. (без дела и родство
със страните) се установява, че ищецът е живял заедно с втората си съпруга и майка на
ответницата в с. Слънчево, където той е работел като бръснар и е управлявал притежавания
от него лек автомобил. Свидетелите споделят, че са общували нормално с ищеца и не им е
известно да е имал проблеми със зрението или слуха.
От показанията на свидетелите Г.Ст.С. и И.В.Ст. (без дела и родство със страните) се
потвърждават обстоятелствата, че ищецът е бил бръснар в селото. Свидетелите излагат, че
спрели да се подстригват при него, защото имал проблеми със зрението.
От показания св. М.Н.К. (без дела и родство със страните) се установява, че тя, в
качеството си на адвокат, е подготвила проекта за нотариален акт, в който е обективирана
процесната сделка. Същата е консултирала лично страните, които предварително били
наясно с вида на договора и клаузата за запазване правото на ползване върху имота. Тя е
присъствала и лично при изповядването на сделката, като именно изготвеният от нея проект
бил прочетен и подписан.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Ищецът, сега въззивник предявява иск за установяване нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в НА №18/15.05.2012г., като в условията на евентуалност
навежда няколко основания за нищожност на същия.
По предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради неспазване на
предписаната от закона форма:
На първо място ищецът твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. 576 вр. чл. 583
ГПК, тъй като към момента на изповядване на сделката той е бил със силно влошено зрение
и слух, а нотариусът не му е назначил тълковник.
В разпоредбата на чл.583, ал.1 ГПК е предвидено назначаването на тълковник когато
участващото в нотариалното производство лице е глухо или глухонямо.
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства не
се установява, към дата на изповядване на сделката ищецът да е бил глух. От заключението
на СМЕ се установява, че е той е бил с намалено зрение и слух /67 децибела при праг 90
децибела/, но не може да се направи извод, че Ат.М. е страдал от такава степен на глухота,
че не е могъл да чуе и разбере съдържанието на договора. В о.с.з. в.л. посочва, че ищецът
страда от умерена към тежка степен на глухота, но ако се концентрира, внимава и слуша, то
би могъл да чуе целия текст. Още повече, че от събраните гласни доказателства /св. М. К./
се установява, че проектът за договор е бил предварително подготвен от нея в качеството ѝ
на адвокат, като са му били разяснени смисъла и последиците от сключване на същия.
Следва да се отбележи също, че по делото са представени и други договори, обективирани
под формата на НА, сключени през следващата 2013г., като по никой от тях не е отбелязано
съобр. разпоредбата на ал.3 на чл. 583 ГПК ищецът да е бил представляван от тълковник.
Другата хипотеза на назначаване на тълковник е лицето да е неграмотно /ал.2/, но по делото
не се твърди подобно обстоятелство, нито същото се установява, още повече, че ищецът сам
е изписал трите си имена и се е подписал в оспорвания НА.
Съдът не кредитира в тази част показанията на св. Г.С. и И.Ст.. И двамата са
категорични, че през 2012г. ищецът не виждал добре и не чувал, но всъщност не става ясно
по какъв начин са запомнили, че именно от тази година ищецът е започнал да има тези
здравословни проблеми.
Съдът не кредитира обясненията на ищеца, тъй като те не кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства, и съдържат само изгодни за страната
твърдения, изнесени с оглед целта на предявените искове.
Въпреки, че съдът не притежава специални знания, при бегъл преглед на оспорения
НА се установява, че подписът е положен точно срещу „продавач“, а ръкописното име е
изписано правилно и точно, ситуирано на реда /без да се отклонява/, като са спазени
еднакви разстояния между трите имена, което навежда на извода, че ищецът е разполагал
със зрение достатъчно да прочете „Продавач“ и да се попиша точно срещу него, което не
кореспондира на изложеното в обясненията му, дадени на осн. чл. 176 ГК, че не чувал,
„очите му спрели да виждат и М. му държала ръката докато“ подписвал, а той не знаел къде
и какво подписвал.
От обясненията, дадени от ищеца на осн. чл. 176 ГПК се установява, че той ясно е
чул какво си говорят нотариуса и купувачката /ответница/, следователно ясно е могъл да чуе
и съдържанието на НА, който нотариусът е изчел в негово присъствие.
По изложените съображения искът за прогласяване нищожността на договора
поради неспазена форма, а именно нарушение на чл. 583 вр. чл. 176 ГПК следва да се
отхвърли като неоснователен.
По предявения в условие на евентуалност иск за прогласяване нищожността на
договора поради липса на съгласие, на осн. Чл. 26, ал.2 ЗЗД, съдът установи следното:
Ищецът твърди, че тъй като макар и външно да е изразил волеизявление за това,
всъщност той никога не е изразявал воля да продаде недвижимия имот, а неговата
действителна воля е била да го прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане.
При договорите волята е необходима за постигане на съгласие, което е основен
елемент на фактическия състав на договора. В хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД
договорът е абсолютно нищожен и всеки субект с правен интерес може да се позове, че не е
породил правни последици чрез иск, довод или възражение. Фактическият състав на чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например договор в
писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или когато
изявяването й следва се приравнява към липса на воля (например при насилие). Този
фактически състав обаче обхваща и случаи, в които воля има, но обстоятелствата по
нейното изявяване я изключват (например шега или учебен пример).
По настоящото дело се твърди, че ищецът е изразил воля, но тя не е била за
сключване на договор за покупко-продажба, а за такъв за издръжка и гледане. Практиката на
ВКС провежда разграничителния критерий, като го поставя в т. нар. "съзнавано" и
"несъзнавано отсъствие на воля", като се приема, че "разликата между нищожността на
сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране на значението на
действията е в субективния момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана (мислена
уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за
сключването на договора), а във втория – неосъзната". При т. нар. "съзнателна липса на
воля" дееспособното лице разполага с неограничена във времето възможност да предявят
иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД. За разлика от дееспособното, но слабоумно лице, за
което неспособността да разбира или да ръководи действията е трайна и характерна.
Разграничителният критерий между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД той
обвързва с елементите, характеризиращи волеизявлението (интелектуален и волеви) и го
свързва с това, дали тяхното отсъствие е временно, преходно (дееспособното лице само към/
"при сключването" на договора е неспособно да разбере и/ или ръководи действията си) или
е трайно, характерно (при дееспособните лица, страдащи от душевно заболяване или
старческо слабоумие). Първата група случаи попадат в обхвата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, без
значение каква е причината за временното и преходно състояние на неспособност.
Причината може да е обективна (напр. патологичен афект, сомнамбулизъм, хипноза, шок в
следствие на травма, треска, нервна криза) или субективна (напр. пиянство, консумация на
наркотици или други упойващи вещества). В приложното поле на основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат всички останали случаи, в които лицето
е дееспособно, но поради душевна болест или старческо слабоумие е в трайна неспособност
за разбиране или ръководене на действията (душевна болест или старческо слабоумие). /в
този см. и Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о./.
Следва да се отбележи, че по настоящото дело не се твърди, нито се установява
„съзнателна липса на съгласие при сключване на договора. Обстоятелството, че евентуално
в последствие ищецът е променил намерението си, и вече съжалява, че е продал имота не е
основание да се приеме, че към момента на сключване на сделката му е липсвало съгласие.
С оглед твърдението на ищеца, че си е мислел, че сключва друг вид договор, и
доколкото установяването на това обстоятелство е в негова тежест, съдът съобрази
следното:
Наведените в исковата молба твърдения досежно този иск са, че в този период
ищецът бил във физическа зависимост на бившата си съпруга и силно внушаем от нея, не
кореспондират на соченото основание, а по-скоро на основание за унищожаемост – поради
измама, крайна нужда и явно неизгодно условия, по който между същите страни вече е
постановено влезли в сила решение, с което предявените от него искове с пр. основание чл.
29 и чл. 33 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Твърдението, че си е мислел, че сключва договор за издръжка и гледане, също остана
недоказано. От една страна, съдът съобрази, че от показанията на св. М. К. /адвокат/, се
установява, че проектът за договора е бил предварителни изготвен от нея, като неговото
съдържание е било съгласувано със страните по сделката, вкл. ищеца в качеството му на
продавач. От друга страна, от показанията на св. Г. М. и Ж. Б. се установява, че в периода,
предхождащ сделката, ищецът не е контактувал с биологичните си дъщери от предходен
брак, като е споделял, че иска да си продаде апартамента за да не му го вземат.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е
направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на
правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля,
но по причини, недължащи се на някое от посочените заболявания, например - малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация, като
съдът счита, че наличието на нито едно от посочените основания не се доказва от ищеца,
поради което и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за прогласяване нищожността на договора като привиден, а именно
прикриващ договор за издръжка и гледане, съдът съобрази следното:
Ако се установи привидност на договора, той би бил нищожен на осн. Чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД, но в случая това не се установява. Тежестта на доказването на
твърдяната относителна симулация е изцяло на ищеца, като той следва да ангажира такива
доказателства, които по несъмнен начин да установят, че целената сделка всъщност е
различна от тази, която официално е удостоверена в НА.
Доколкото НА в тази си част притежава формална доказателствена сила и
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това
лице, то с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 6 ГПК опровергаването на неговото
съдържание е недопустимо със свидетелски показания. Съобразно разпоредбата на чл. 165,
ал. 2 ГПК, свидетелски показания, че изразеното съгласие е привидно са допустими само
при „начало на писмено доказателство“, но такива писмени доказателства, изходящи от
другата страна, или изявление пред държавен орган по делото не са представени. С оглед на
което събраните в тази връзка свидетелски показания са недопустими и не могат да бъдат
съобразени от съда.
Следователно, и искът за прогласяване нищожността на договора като привиден
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите
нрави, съдът съобрази следното:
Във връзка с този иск, ищецът твърди, че договорът бил сключен при накърняване на
принципите на справедливост и добросъвестност, с цел несправедливо облагодетелстване,
възползвайки се от психическото и физическото състояние на ищеца, който към момента на
сделката бил слаб, болен и социално изолира, а отделно-не била платена и договорената
цена.
Смисълът на понятието "добри нрави" е изяснен в съдебната практика, като се
приема, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и
към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които
бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е
в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, накърняващо "добрите нрави", злепоставящо чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
Твърдението на ищеца, че към момента на сключване на сделката – 15.05.2012г. е бил
слаб и немощен, не се установява по делото.
От заключението на СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че към този момент
той е бил на 75г., страдащ от заболявания, които имат хроничен и прогресиращ характер, но
те не са се отразили на психическото състояние на ищеца, нито на възможността му да
разбира свойството и значението на извършваните от него сделки действия, нито
възможността му да се придвижва и обслужва сам.
В тази връзка съдът съобрази също, че въззивникът се яви лично в о.з., поведено на
05.08.2020г., т.е осем години по-късно, като се придвижваше на сам, изглеждащ в добро,
адекватно и поддържано здравословно състояние и външен вид, отговарящи на възрастта му.
От показанията на свидетелите Г. М. и Ж. Б. се установява, че докато са живеели
заедно-около 30 години до преди 4-5 години, ищецът и М. М.а -майката на ответницата,
добре са се разбирали, живеели нормално, той работел като бръснар докато живеел в
с.Слънчево –подстригвал и бръснел хората там, и по къщите ходел.
От показанията на св. Г. С., се установява, че ищецът сам с автобуса е ходил в града
на преглед при личния си лекар.
Предвид така събраните гласни доказателства, съдът счита, че ищецът не е установил
в условията на пълно и главно доказване, че в релевантния период е бил слаб, немощен,
уязвим, внушаем и зависи от вече бившата си съпруга-майка на ответницата.
Във връзка с еквивалентността на заплатената цена, отбелязана в НА-като основание
за нарушение на добрите нрави, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от данъчната
оценка. Доколкото ищецът не се позовава на нееквивалентност на заплатената парична цена,
то съдът няма да разглежда задълбочено този въпрос. Следва да се отбележи, че той
частично попада и в хипотезата на сключване на договора при явно неизгодни условия
породи крайна нужда, който спор е разрешен с влязло в сила решение. Неполучаването на
договорената цена е основание за разваляне на договора поради неизпълнение, като този
факт подлежи на доказване, но такъв иска не е предявен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, във връзка с чл. 81 от ГПК
въззивникът следва да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски, които
съобразно представения списък и договор, съдът определя в размер на 1060лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №117/09.01.2020г., постановено по гр. дело №13400/2018
г. по описа на ВРС, 51-ви състав.
ОСЪЖДА А. А. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик"
№ 22, вх. 8, ет. 5, ап. 67 да заплати общо на Я. И. Г. , ЕГН **********, и Ж. И. Г. , ЕГН
**********, и двамата с адрес: ..... сумата от 1060.00 /хиляда и шестдесет/ лв., на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване ред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________