№ 52
гр. С.З., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001462 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Ц.Ж., в качеството
й на ЕТ „Р. - Р.Ж.“ против решение № 93/19.01.2020г., постановено по
гр.д. № 955/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е осъден
въззивника да заплати на „Т.-А.” ООД с ЕИК ***, гр.С.З., сумата от 3300 /три
хиляди и триста/лева, представляваща незаплатено задължение по
извънсъдебно споразумение между страните от 25.02.2014г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда на
15.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени
разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения
във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени
решението на РС и да се постанови друго, с което да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав. Претендират се разноските пред двете
инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
1
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен договор за
процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, установи:
Видно от приложеното към материалите по настоящото дело свършено
гражданско дело № 1276/2017г. – с правно основание чл.135 ЗЗД съдът в
решението си е обсъдил представеното и прието като доказателство по
настоящото дело извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г., сключено
между „Т. - А.” ООД С.З. и ЕТ „Р. - Р.Ж.” с.Х., съгласно което страните по
същото да договорили, че задължението на ЕТ „Р. - Р.Ж.” с.Х. по фактура
№33/01.03.2011г., за което е образувано ч.гр.дело №25/2014г. на РС С.З.,
ведно с разноските възлиза на 6992,56лв.; ищецът „Т. - А.” ООД С.З. е приел,
че с изплащането на сумата от 3300лв. в договорените в споразумението
срокове на три равни вноски, се погасяват всички негови вземания от ЕТ „Р. -
Р.Ж.” с.Х., възникнали въз основа на фактура №33/01.03.2011г., за които е
образувано ч.гр.дело №25/2014г. В същото споразумение страните са
договорили, че при неизпълнение на задълженията по споразумението от
страна на ЕТ „Р. - Р.Ж.” с.Х., ищецът може да претендира цялото установено
вземане в размер на 6992,56 лв..
Ответницата Р.Ж. е оспорила представеното споразумение с
твърдението, че не е подписано от ЕТ „Р. - Р.Ж.” с.Х. и в частност от
прокуриста В.Ж.. На основание чл.193 ГПК е открито производство по
оспорване на споразумението. Във връзка с оспорването е назначена и
изслушана съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която дава
категорично заключение, възприето от съда като изготвено компетентно и
добросъвестно, че ръкописния подпис обект на изследването, положен от
името на Р.Ж. е изпълнен от В.Г.Ж.. Предвид изложеното решаващият съд по
воденото гр.дело № 1276/2017г. по описа на С. районен съд е намерил, че
оспорването не е доказано и признал на ищеца в настоящото производство
качеството на кредитор по представеното споразумение, като решението е
потвърдено и от въззивната инстанция по в.гр.д.№ 1128/2018г. на С. окръжен
2
съд. ВКС на Република България не е допуснал касационно обжалване.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По отношение на възражението на въззивника, че СтРС е допуснал проц
нарушения при разглеждане на делото, следва да се отбележи, че с
определение от 04.12.2020 г. по в. т. дело № 1530/2020 г. на СтОС е
прекратено производството по делото и е върнато на Районен съд С.З. за
произнасяне по реда на чл.250 от ГПК по възражение на ответницата за
нищожност на процесните договор и фактура на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
В насроченото съдебно заседание, ответницата не се е явила, не е
представила доказателства и не е направила доказателствени искания.
С допълнително решение от 31.08.2021 г. по гр. Дело № 955/2019 г.
СтРС е допълнил решение № 93/19.01.2020г. по гр.д. № 955/2019 г. по описа
на С. районен съд, като е отхвърлил като неоснователни възраженията,
направени от ответницата Р.Ц.Ж., действаща като ЕТ „Р. - Р.Ж.”, за
нищожност на договор за превози и нищожност на фактура № 33/01.03.2011г.
на основание чл.26,ал.1 ЗЗД - противоречие на закона /поради сключване на
превозен договор с лице, нямащо качество на превозвач, притежаващ лиценз
за извършване на превоз на пътници или товари/, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, като неоснователни. Това допълнително
решение не е обжалвано от страните.
По отношение на възражението на въззивника, за изтекла погасителна
давност съдът намира за неоснователно, тъй като предявяването на иска на
15.02.2019г. предхожда изтичането на общия петгодишен давностен срок от
постигане на споразумението на 25.02.2014 г..
Предвид горното съдът намира, че решението на СтРС е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на
въззиваемия следва да се присъдят направените разноски пред двете въззивни
3
инстанции в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, с оглед цената на иска в размер
на 3300 лв., настоящото съдебно решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горните мотиви, С.т окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/19.01.2020г., постановено по гр.д.
№ 955/2019 г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА Р.Ц.Ж., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Р. - Р.Ж.”,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. Х., ***, да заплати на „Т.-
А.”ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***,
представлявано от управителя Т.Д.Д., съдебен адрес гр.С.З., *** чрез адв. Г.
сумата 900 лв. разноски пред двете въззивни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4