РЕШЕНИЕ
Номер 13106.10.2020 г.Град Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бяла
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
Секретар:Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20204510200212 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. С. , ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., ул.“.“ № ., чрез
адв. М. М. със съдебен адрес гр.Б., ул.“В. Л.“ № ., против НП № 20-0247-000343 от
18.08.2020г., издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Сочи се, че АНО не е спазил формата и реда за издаване на
наказателното постановление, като била нарушена разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Макар и
в обстоятелствената част на НП да били описани фактите и обстоятелствата от извършената
проверка, липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението, като АНО е посочил
общо нормата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чрез възпроизвеждане на текста в НП. По този начин
се възпрепятствало правото на защита на наказаното лице и представлявало съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното НП. Твърди се, че установените в
АУАН и НП обстоятелства не се потвърждават от събраните доказателствени източници,
като имало разминаване в часа и мястото на извършената проверка. На следващо място се
твърди, че макар и посочено че бил издаден талон за медицинско изследване, такъв не бил
издаван на наказаното лице, както и не отговаряло на истината отразеното в АУАН, че се
приемат показанията на техническото средство.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител
и не взема становище по жалбата.
РП – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 04.07.2020г., около 02.40ч., актосъставителят И., младши автоконтрольор при РУ
– Бяла, изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си – св. Стефанов,
когато спрели за проверка лек автомобил „. с рег.№ ., управляван от жалбоподателя. Св. И.
поискал документите на водача и автомобила, но водачът представил такива само на
автомобила. След направена справка с ОДЧ било установено, че водач на автомобила е
именно жалбоподателя. Св. Иванов усетил, че водачът лъхал на алкохол, поради което го
поканил при служебния автомобил за извършване на проба с техническо средство – дрегер.
Уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух с концентрация 1,08 промила. За това
нарушение св. И. съставил АУАН, като бил съставен и протокол за медицинско изследване
№ 073626. С АУАН били иззети като доказателства СРМПС част 2 и два броя
регистрационни табели на автомобила. Жалбоподателят подписал АУАН без да вписва
възражения, подписал също така и представения протокол за медицинско изследване, като
собственоръчно е изписал в протокола „приемам“. Със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0247-000069 от 06.07.2020г. по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП, на жалбоподателя била наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС, връчена му
лично на 08.07.2020г., от която дата били иззети СУМПС и КТ. При така установеното,
Началника на РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№
8121з-515 от 14.05.2018г., издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 19.08.2020г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – оригинали на НП
№ 20-0247-000343/18.08.2020г.; АУАН № 374744/04.07.2020г.; заверено копие на талон за
изследване № 073626 със залепен стикер № 073626.1-копие; 7бр. стикери с №№ 073626.2;
073626.3; 073626.4; 073626.5; 073626.6; 073626.7; 073626.8 – копия; докладна записка с рег.
№ 247р-2596/07.07.2020г.; дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства „ARDN № 0008“, 2 листа; Заповед за прилагане на принудителна
медицинска мярка № 20-0247-000069/06.07.2020г.; Заповед за прилагане на принудителна
медицинска мярка № 20-0247-000070/06.07.2020г.; писмо с Ури: 247р-5350/08.07.2020г.;
писмо с УРИ: 247р-5509/15.07.2020г.; справка за нарушител/водач; Заповед №
8121з515/14.05.2018г.; Заповед № 1120/23.06.2017г.; Заповед № 336з-571/20.03.2018г.;
Протокол с рег.№ 3286р-19724/07.05.2020г. за премина последваща метрологична проверка
на техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0008.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от
оправомощено лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Съдът намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на нормата на
чл.57 от ЗАНН, тъй като в НП е описано подробно извършеното нарушение, каквито са
изискванията на т.5, а посочването на нормата на е съобразно изискването на т.6 за
посочване на законните разпоредби, които са нарушени. Това, че е изписан текста на
нормата в НП не прави посочването на нарушението общо, тъй като същото е било пълно,
ясно и точно описано.
На следващо място не се установяват посочените разминавания в часа и мястото на
извършената проверка, тъй като отразеното в АУАН за извършване на нарушението е
посочен часът на извършването на проверка с техническото средство, а с оглед
доказателствата по делото се установява, че автомобилът е бил спрян за проверка в 02.40ч. –
2
часът отразен в НП. Съдът счита, че не е налице процесуално нарушение, тъй като е съвсем
логично автомобилът да е спрян за проверка в по-ранен час и след извършване на проверка
на документите на водача и последвалата проверка за установяване самоличността му,
пробата за алкохол да е известно време след това. В случая АНО е посочил, че нарушението
е извършено в 02.40ч., когато действително жалбоподателят е управлявал автомобила и е
бил спрян за проверка. Що се отнася до мястото на извършване на нарушението не се
събраха доказателства, които да опровергават посоченото в АУАН и НП. В тази насока са
единствено показанията на св. Траева, която живее на семейни начала с жалбоподателя и
показанията следва да се ценят с оглед възможната нейна заинтересованост от изхода на
делото. Същата сочи, че след 02.00ч. жалбоподателят се обадил, като казал да излезе на
улицата, тъй като в близост до домът им са го спрели за проверка. След като излязла, тя
видяла на около 100 метра автомобила и жалбоподателя, който бил седнал на бордюра на
улицата. От показанията на свидетелката не се установява различно място на проверката,
нито се сочи, че същата не се е състояла на ул.“О. П.“. Още повече, че на ул.“О. П.“ срещу
дом № 30 има кръстовище с ул.“.“ (справка GoogleMaps).
По отношение на възражението относно протокола за медицинско изследване, съдът
намира, че действително същият е бил некоректно попълнен, като не са били спазени
изискванията на чл.6, ал.4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно посочената разпоредба „В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При
отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените
показания от техническото средство.“. Следователно, след като лицето отказва да бъде
изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта по един от двата начина,
това обстоятелство се отразява в заключителната част на протокола и се приемат
показанията на техническото средство. Въпреки това, съдът счита, че не е допуснато
нарушение, доколкото самият протокол е подписан от жалбоподателя, където срещу
подписа си собственоръчно е вписал „приемам“. Това изявление не се оспорва и след като е
дадено от самия жалбоподател, за съда няма съмнение, че същият е приел показанията на
техническото средство и е отказал извършването на медицинско изследване.
За нарушението, съгласно нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, се предвижда
наказание във фиксиран размер на 12 месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в
размер на 1 000лв.
С оглед на това съдът счита, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0247-000343 от 18.08.2020г., издадено от Началник РУ –
Бяла при ОДМВР – Русе, с което на С. Д. С. , ЕГН ********** от гр.., обл.., ул.“.и“ № 25 на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
3
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
4