Определение по дело №154/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 175
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20254300200154
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. Ловеч, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора В. Ст. В.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200154 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба С. М. С., в която моли да бъде условно предсрочно
освободен. Сочи, че на 25.03.2025 година е изтърпял половината от
наложеното му наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч – ст. юриск. Г.Г.,
поддържа становището на началника на затвора – Ловеч и моли молбата на
лишения от свобода С. С. да бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч - прокурор В. счита, че
са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от
свобода, поради което приема, че молбата на С. С. следва да бъде уважена.
Осъденият С. М. С., в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде
уважена на молбата му за условно предсрочно освобождаване.
Служебно назначеният защитник на С. – адв. С.Д., в съдебно заседание,
изразява становище, че целите на наказанието са постигнати с изтърпяната
част от наказанието, поради което моли да бъде уважена депозираната молба.
Позовава се на положителното становище на Началника на затвора, както и на
факта, че подзащитния й е награден и няма дисциплинарни наказания. Сочи,
че от момента на пребиваването му в Затвора град Ловеч той е постоянно
трудово ангажиран, като му е дадена възможност да работи на външен обект
1
към „Осъм“ АД.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
В момента осъденият С. М. С. изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Протокол № 47/05.06.2024 г. по НОХД № 295/2024 г. на РС-Г в
размер на 10 месеца „лишаване от свобода“. Към днешна дата 14.04.2025 г. е
изтърпял фактически 5 месеца и 20 дни, от предварителен арест – 1 ден,
фактически изтърпял 5 месеца и 21 дни, от работа 2 дни, всичко 7 месеца и 21
дни и има остатък от 2 месеца и 9 дни. Следователно същият към настоящия
момент е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание
съгласно изискването на чл. 70 от НК.
От приложеното становище на Началника на Затвора – Ловеч, е видно,
че оценка на риска от рецидив е 48 точки. В хода на изтърпяване на присъдата
и работа с лишени от свобода се наблюдава тенденция за снижаване риска от
рецидив. Лишеният от свобода С. спазва установените правила и режимни
изисквания, поддържа линията на добро поведение, активно участва в
провежданите социални и възпитателни мероприятия.
Видно от доказателствата по делото, трудовата ангажираност на
лишения от свобода С. С. се характеризира с постоянна трудова заетост. В
общежитието първоначално му е дадена възможност да работи по линия на
доброволния труд, а по-късно е назначен на работа на външен работен обект
„Осъм“ АД, където работи и към момента. Поради естеството на работата си
няма възможност да участва активно в спортни и културно-масови
мероприятия.
От становището на началника на затвора е видно, че до настоящия
момент поведението на лишения от свобода С. е съобразено с режимните
изисквания. Към пенитенциарния персонал и надзорно-охранителния състав
се отнася съобразно съществуващите правила и изисквания.
От социалния доклад, приложен по делото е видно, че по плана на
присъдата лишеният от свобода С. работи с усърдие, като изпълнява задачата
по целите за устройване на подходяща работа и водене на законосъобразно
поведение. Сочи се, че в плана е заложено затвърждаване на трудови навици,
както и формиране на умения за самоограничаване в интерес на обществените
норми. За изтеклия период се наблюдават настъпили позитивни промени в
2
зоните с дефицит по отношение на нагласите – приема наложеното му
наказание, съдейства на администрацията. В условия на контрол спазва
правилата и режимните изисквания, предявявани към него.
Междуличностните му взаимоотношения са в границите на нормалното.
От доказателствата по делото е видно, че по отношение на лишения от
свобода С. С. не са постъпвали негативни сигнали по отношение на
поведението му или случаи на облагодетелстване, опитва се да страни от
затворническата субкултура. Наблюдават се и позитивни промени по
отношение на мисленето и постигане на целите. Основната дейност остава във
формирането на умения при проблеми в живота, да търси алтернативи в
рамките на закона и собствен път в живота, а не да следва течението на
приятелския кръг.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба на осъдения С. С.,
становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита,
че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Съдът приема, имайки предвид събраните по делото доказателства, че не
са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на
осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с
ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на
рискове, което е в защита на обществения интерес.
Съдът съобразявайки приложените писмени доказателства приема, че е
налице колизия между становището на началника на затвора и приложения
към делото социален доклад. По-конкретно и към настоящия момент ИСДВР
Георги Х сочи, че рискът от рецидив при осъдения С. е среден - 48 точки.
Зоните влизащи в риск са свързани с отношение към правонарушението, като
С. признава вина отчасти и не отчита вината от ПАВ. Налична е и
неустойчива мотивация за промяна, като същия не отчита нормите в
обществото. Налично е и злоупотреба с наркотици, за които свидетелства и
настоящата присъда, като Х е категоричен, че С. не отчита вредата под
влиянието им. Налични са и дефицити при уменията за мислене, като С. не
разпознава проблемите, няма зряла и асертивна стратегия за справяне с
проблемите. Нещо повече ИСДВР Х сочи, че рискът от сериозни вреди за
обществото е среден, предвид естеството на деянието, склонността на С. да
реагира импулсивно при злоупотреба с ПАВ, като са налични слаби морално
волеви задръжки. ИСДВР Х е констатирал рискови фактори – импулсивност,
слаб самоконтрол и злоупотреба с наркотични вещества. Нещо повече, самият
3
социален работник сочи, че „под въпрос е дали ще съумее да извлече нужните
поуки от престоя си в затвора и да не пристъпва закона занапред“ /л. 10 от
делото/. Т.е. определено предвид посоченото в социалния доклад, настоящата
инстанция приема, че в лишения от свобода С. С. не са настъпили позитивни
промени в пълен обем, от които да се направи извод, че са изпълнени целите
на наказанията, предвидени в чл. 36 от НК, а именно целите на специалната
превенция и по-конкретно така наложеното наказание лишаване от свобода да
е въздействало поправително спрямо осъдения С.. На посочения социален
доклад от страна на защитата, както и от страна на осъдения С., не са
представени доказателства, които да противостоят на направените в него
изводи, предвид на което и настоящата инстанция приема изразеното
положително становище от страна на Началника на Затвора – Ловеч за
немотивирано, тъй като не е подкрепено с каквито и да е доказателства.
Не е спорно, че поправителен ефект е настъпил предвид трудовата
ангажираност на осъдения С., но така или иначе не е настъпил в пълен обем,
тъй като ИСДВР Х сочи, че лишеният от свобода С. полага усилия да се
поправи, но както вече се посочи по-горе са налични подробно посочените
зони, влизащи в риск.
Съобразявайки изложеното до тук, настоящият състав счита, че от
доказателствата по делото по един категоричен и несъмнен начин не се
установява, както и че са постигнати целите на наказанията визирани в чл. 36
от НК и така наложеното наказание е въздействало поправително и
превъзпитаващо спрямо осъдения С. в пълен обем.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. М. С.,
роден на **** г. в гр. Г, общ. Г, с постоянен и настоящ адрес гр. Г, общ. Г, ул.
„*****, средно-специално образование, неженен, ЕГН: **********, от
изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 9 дни от наложеното му наказание
с Протокол № 47/05.06.2024 г. по НОХД № 295/2024 г. на РС-Г в размер на 10
месеца „лишаване от свобода“като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка
окръжна прокуратура, на Затвора – гр. Ловеч.
4
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5