№ 5305
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Р.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110209766 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9766 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. И. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-024490 от 30.11.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
1
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 04.11.2022 г. К.С. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата три броя нарушения по ЗДвП в присъствие на нарушителя и
на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били
депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 30.11.2022г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са
достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация. С оглед на
това не бе констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 04.11.2022 г. около 17:10 ч. жалбоподателят Б.Г. управлявал лек автомобил
модел "ХХХХ", с рег. № СА ХХХХХ в гр. София, по бул. „Христо Ботев“, с посока на
движение от ул. "Пордим" към ул. "Цар Симеон", без поставен обезопасителен колан,
при наличие на такова оборудване в автомобила, като по време на управление на
автомобила жалбоподателят използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на същия без участието на ръцете. Жалбоподателят бил забелязан от
2
служители на СДВР, които го спрели за проверка. В хода на същата той не представил
контролен талон към СУМПС, като за констатираните нарушения на ЗДвП му бил
съставен процесният АУАН
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетеля К. С. и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване,
протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди
и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив – разпитан в настоящото производство, свидетелят е категоричен, че
е възприел непосредствено поведението на жалбоподателя на пътя, че той е бил без
колан и е говорил по телефона, като с оглед на изминалото време и типичността на
ситуацията свидетелят няма спомени за отделни детайли от случилото се, но
потвърждава посочената в АУАН фактическа обстановка и показанията му са
достатъчно ясни и категорични относно основните обстоятелства, подлежащи на
доказване по делото. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради които свидетелят да се
счита за предубеден или заинтересован.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. За нарушаването на тази забрана от водача чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място по време на управление на
МПС жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят по
време на управление на процесното МПС е използвал мобилен телефон, като е искал и
целял това, въпреки че не си е служил с устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му.
3
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, са длъжни да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в
разпоредбата на ал. 2. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се установява в
процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада
в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът
приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но
въпреки това не е изпълнил същото, като е управлявал МПС без да си сложи колана и е
искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, в актуалната и редакция, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. За нарушаването на това задължение от водача, чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева. Редакцията на
чл.100 от ЗдвП към датата на нарушението (04.11.2022 г.) е вменявала задължение на
4
водачите на МПС да носят със себе си и контролен талон от СУМПС. Това задължение
е отменено с изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), отменена е и санкцията за
него.
Изменението в ЗДвП се явява по-благоприятна нормативна разпоредба за
нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата следва да намери
приложение в случая и доколкото деянието е престанало да бъде наказуемо, НП в тази
част следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-024490 от
30.11.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР в
ЧАСТТА, с която на Б. И. Г. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
ОТМЕНЯ Наказателното постановление в частта, с която на Б. И. Г. на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5